Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2013 09:09 - Нова теория за Вселената - от сътворението до края
Автор: spaceasuniverse Категория: Други   
Прочетен: 3678 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.08.2014 22:33


 ПРОСТРАНСТВОТО  КАТО  ВСЕЛЕНА
 

от Венцислав Панчев


       В тази теория Вселената се разглежда като Пространство и само пространство. Това е пространство, чиято измерност не е цяло число и непрекъснато се променя (нараства). Тази динамика  предизвиква флуктоации на пространството –  от грандиозни като гравитацията и електромагнитните полета до микрофлуктоациите като лъчения, вълни, елементарни частици и техните взаимодействия. Вселената се появява от сингулярна точка с някаква измерност и нулев размер, нараства, еволюира и накрая колапсира до сингулярност с друга измерност.

 

МУЛТИВСЕЛЕНАТА

     Съществува Абсолютно пространство-време (мултивселена), което е безкрайно и безкрайно-измерно. В него съществуват (и се движат) безкрайно много крайно-измерни пространства (брани) с нулева размерност. Когато две крайно измерни пространства попаднат в един момент в една точка започва колизия, която е Вселена или паралелни Вселени. След края на колизията  се получават едно, две или повече крайно-измерни пространства с нулева размерност, които са рекомбинирали измерностите на началните две. 

НАШАТА ВСЕЛЕНА
 

            Нашата вселена е колизия на триизмерно пространство (3dS) и едноизмерно пространствo (1dS). Тя е пространство с измерност, която не е цяло число и я определяме като 3+р, като  0-  Неутронни звезди, свръхнови и пулсари. При образуване на неутронно ядро в недрата на колапсиращи звезди протичат процесите неутронен синтез и конкатронен  синтез. Ядрото на неутронната звезда се състои от конкатрони.

-   Прото-черни дупки,  Черни дупки и Прозрачни падини.

 

При еволюцията на неутронна звезда, ако гравитацията е достатъчно голяма и конкатронното ядро надвиши опеделени размери, започва неудържим процес на сливане на конкатроните. В резултат неутронната звезда колапсира до Конкавно макроогъване – Прото-чернa дупкa. То се състои от хаотични флуктоации на пространството (подобни на тези след Големия взрив). Измерността на пространството в нея рязко нараства към центъра, където стойността на р е най-висока.Ако достигне стойност р=1, тя става Чернa дупкa. Нейният център е сингулярна точка (4dSP). Всички  черни дупки имат обща сингулярна точка. Тази 4dSP се движи с увеличаваща се скорост  (VSP) към сингулярната точка на Големия взрив. При колапса на Вселената  те се сливат, а VSP става равна на Сa.

 

Ако в центърана  Прото-чернaта дупкa р-   Прото-чернaта дупка нараства до определена степен, при която гравитацията на повърхността й става по-слаба от тази под повърхността. Прото-чернaта дупка става Прозрачна падина. На граничната повърхност започва подреждане на хаотичните флуктоации в микрофлуктоации, които се асамблират в протони, неутрони и електрони и се изхвърлят от Прозрачната падина в околното пространство като водород. Прозрачната падина губи маса (гравитация) и се свива. С намаляване на разликата на р в околното пространство и в центъра на Прозрачната падина, тя започва да пропуска някои и да поглъща останалите нефрактални микрофлуктоации (Младата Прозрачна падина започва да пропусква γ и Rо –лъчи. Старите поглъщат  в инфрачервения спектър, а отмиращите - само радио вълни). Прозрачните падини са рециклатор на водорода във Вселената и без тях нямаше да има вторични и т.н. звезди. Най-близка до Слънцето Прозрачна падина е Немезида. Гравитацията на Прозрачните падини във Вселената е съизмерима с тази на звездите и Черните дупки. Прозрачните падини са търсената Тъмна материя.

 

От въздействието на гравитацията  и Е-силата Вселената се свива. Тя е конвексно огъната спрямо едноизмерното пространство. С нарастването на р това огъване се увеличава.

 

 

Ламинарен  етап (Краят на Вселена)

 

С нарастването на стойността на р конвексните микроогъвания стават все по-слаби, а конкавните все по-дълбоки. Неутронният и конкатронният  синтез започва при много по-слабо налягане. Границата на Чандрасекар драстично спада и дори звездите джуджета (бели, червени, кафяви) и планети колапсират до черни дупки. Глобалното конвексно огъване на Вселената се увеличава дотолкова, че в определен момент се капсулова. Тогава процесите се забързват. Черните дупки се сливат, свиването на Вселената се ускорява и накрая тя колапсира до сингулярната точка (4dSP).  От нашата Вселена остава четириизмерно пространство с нулев  размер, което поема своя път в Абсолютното пространство-време на Мултивселената до следващата колизия.




Гласувай:
1




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: spaceasuniverse
Категория: Други
Прочетен: 16989
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031