Националният парк Йелоустоун е основан през 1872 г. Макар официално да е създаден на тази дата, той съществува много отдавна, още преди около 11 000 години. Тогава първите заселници, индианците, започват да ловят риба в този район и откриват колко интересна и невероятна е тази местност. Тя продължава да удивлява и много години след това, когато първите бели изследователи я посещават през 1805 година. Той е най-старият национален парк в Америка (и в света) е известен най-вече със своите геотермални забележителности – останки от бурното му вулканично минало, които Ръдиард Киплинг описва като „възвишенията на Ада“. Посетителите се тълпят в Горния гейзеров басейн в южната половина на парка, за да видят 150 гейзера, които заедно с бълбукащите 10 000 кални басейна в парка, съскащи процепи и горещи извори с издигаща се над тях пара, действат като предпазни вентили, освобождавайки топлината и парата отдолу. „Йелоустоун“ има общо 300 гейзера (около половината от всичките гейзери в света), но от всички тях суперзвездата е Олд Файтфул, който изригва пръски на височина до 56 м във въздуха на всеки 68 до 98 минути. Това е най-прочутият гейзер в света, синоним на „Йелоустоун“ в умовете на хората навсякъде по света.
Геотермалните куриози не са единственото нещо, което „Йелоустоун“ предлага: най-големият от американските национални паркове извън Аляска, неговото природно разнообразие и изобилие на диви животни са сред най-големите на планетата. Големият каньон на река Йелоустоун осигурява едни от най-спиращите дъха гледки в парка. 38 км дълъг и до 360 м дълбок, той започва с поразителните водопади Лоуър Фолс, които падат в каскада от 93 метра (близо два пъти по-високи от Ниагарския водопад) в реката долу. Мечки и бизони бродят из долината Хейдън, най-голямата ливада в парка, заедно с 25 100 елена вапити, 1000 лоса и 148 вида птици, които обитават парка с площ 8,8 милиона декара. Белоглави орли се реят над главите и дори сивият вълк от Скалистите планини – за който паркът полага всички усилия да го унищожи през 30-те години на ХХ в. – се е върнал, наново заселен през 1995 г. Деветдесет и три процента от посетителите на парка никога не се отклоняват на повече от 5 км от пътя в пустошта и така пропускат 1900 км туристически пътеки и едни от най-чистите необятни пусти пространства в Америка. Обаче, ако нямате време и/или склонност към пешеходен туризъм, обиколката по наподобяващия осморка, 230- километров път „Гранд Луп“ е ненадминат, свързан с всеки от петте входа на парка и от него се виждат всичките основни атракции.
Национален парк „Йелоустоун“: в северозападен Уайоминг. Има 5 входа, разположени по северната, източната, южната и западната граница.
Повечето пътища в парка са отворени само от началото на май до началото на ноември, като само североизточният вход остава открит целогодишно.
Най-доброто време за посещение е от май до средата на юни, септември до средата на октомври (тълпите са най-големи през юли-август); снежните зимни месеци могат да бъдат магически (2 хотела в парка остават отворени), а има и условията за ски бягане.
НАционален парк Йелоустоун е името на първия Национален парк. Той се намира в северозападните части на САЩ и обхваща площ от 8 980 км. Създаден е на 1 март 1872 г. и е най-големият в САЩ и първата в света защитена природна територия. Едни от най-големите му забележителности са вулканичните скали от черен обсидиан, многото гейзери и горещи извори. Паркът има 300 гейзера, което представлява 2/3 от всички в света. Най-големият в света сред тях се нарича Стиймбоут. Сред най-известните гейзери е "Олд Фейтфул", наречен така заради точността на изригванията си. В Йелоустоун може да се лови риба, да се кара лодка и да се правят дълги походи.
Има 1700 различни видове растения и дървета, както и голямо разнообразие на животни. Паркът е обитаван от около 60 вида бозайници. Йелоустоун е известен с чифтокопитните си бозайници. Тук се срещат бизони, лосове, антилопи и вапити.
Следва информация и снимков материал за другия известен национален резерват на САЩ- Йосемити.
Паркът Йосемити е създаден на 1 октомври 1890 година и е един от най-старите паркове в САЩ. Създаден е с цел да съхранява най-уникалните растения и животни. Конгресът на САЩ признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито.
Първото прилагане на концепция за парк води началото си от Йосемити с акт от 1864 г. (федерална земя дадена на Калифорния за резерват), подписан от Ейбрахам Линкълн и оттогава паркът играе важна роля при инициирането на концепции за управление на паркове. Самото създаване на парка обаче в действителност започва още преди 500 милиона година, когато планината Сиера Невада в Калифорния се образува постепенно от различни природни катаклизми. С все по-голямото издигане на планината и увеличаването на наклона на терена, течащата на запад река Мърсед увеличава, като издълбава дълбоко, V-образните речни каньони. По-късно, масивни глетчери се спускат надолу по каньоните, като ги преобразуват в U-образни долини. Потоците, притоци на Мърсед, не издълбават своите каньони толкова дълбоко, колкото е каньонът на основната река. Национален парк „Йосемити” се намира високо в планината Сиера Невада, щата Калифорния и е едно от най-прекрасните природни кътове на света. „Йосемити” е един от най-старите национални паркове на САЩ. Халф Доум и Ел Капитан са огромни скали, които са предизвикателство за катерачите. Водопадът Йосемити се състои от три последователни каскадни пада и когато през май дебитът на реката е най-висок, шумът от падащата вода е оглушителен.
Гората Марипоза е една от най-популярните части на долината Йосемити. Тук има гигантски секвои, които издигат короните си сякаш до небесата, а в Туолъмските ливади има много алпийски цветя, особено през лятото. В парка изобилстват и много диви животни. Глетчерите пресичат тези каньони и ги оставят като „висящи долини“. Притоците, които някога са се вливали на еднакво ниво с това на основния поток, сега се спускат от отвесни скали, образувайки прочутите водопади на парка. Накрая, седиментите, довлечени от високите терени, запълват езерото Йосемити и образуват сегашното дъно на долината. Течащата на запад река Мърсед е издълбала дълбоки, V-образни речни каньони, по които се спускат масивни алпийски глетчери. Ледът е изсякъл по-слабите части на гранитните скали и ги е превърнал в долини. Когато започва да се топи, тези долини са се напълнили с вода и след като притоците на Мърсед нахлят в тях, започват да се спускат от отвесни скали, образувайки прочутите водопади на парка. Със своите общо 739 м водопадът Йосемити е определен за шестият най-висок водопад в света. Въпреки че често се споменава като двуетажния водопад, той всъщност се състои от три части – Горни водопади, Средни бързеи/каскади и Долни водопади.
Горните водопади – общата им дължина от 436 м ги нарежда сред двадесетте най-високи водопади в света. Формират се от бързите води на притокът Йосемити Крийк, които криволичат през долината Игъл Крийк, за да се хвърлят с бясна скорост от ръба й. Заемащ площ от 1200 квадратни мили паркът съчетава природната красота на стотици езера и водопади, планински ливади и долини, гористи местности. Водните канали тук са с обща дължина от 1600 мили. Многобройните очертани туристически пътеки в парка са около 800 мили, а автомобилните пътища са с дължина от 350 мили. Теренът на парка е изключително разнообразен. От една страна, той се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада – високите части достигат от 610 м до над 3960 м надморска височина. От друга страна – във вътрешността си Йосемити изобилства от долини и равнинни ливади. В парка можете да видите три гористи местности с гигантски секвои, както и едноименната ледникова долина.
В парка има голямо разнообразие на животински видове: Тук се срещат около 500 черни и кафяви мечки. Те прекарват по-голямата част от времето си разхождайки се в парка и търсейки храна и изобщо не закачат хората. Храната за тях там е в изобилие и това е главната причина да не се интересуват от хората. Мечките в Йосемити редовно си намират и похапват семена, жълъди, ларви от насекоми, трева, детелина, дув лук, дива ябълка, бъз, дива череша и много други плодове. Друг типичен жител на парка са калифорнийските диви овце. Преди известно време те започват да изчезват от Йосемити, поради лов, болести и конкуриране за храна с питомните овце. Днес, след положените усилия на управата на националния парк и редица други служби и организации, калифорнийската дива овца отново е част от фауната на Йосемити. Среща се в източната част на парка.
В парка се среща е един много интересен сребристо-сив редставител на семейство Кучета. Койотите се хранят предимно с полски мишки и катерици, обаче са се научили да си просят храна и от хората. За съжаление, човешката храна е вредна за тях, освен това, когато се опитват да получат храна от хората, може да ги блъсне кола. Заедно с него си съжителстват още и елени, катерици, сойки и още един застрашен вид – соколът скитник. Соколът скитник е застрашен вид, но вече се е завърнал в долината Йосемити. С усилията на управата на парка и на много други организации, след завръщането в парка през 1970-те години, популацията му се е увеличила значително. Соколите скитници, които гнездят в Йосемити, са защитени от управата на парка.
Заслужават внимание следните видове дървета:
Калифорнийският черен дъб се среща в изобилие в долината Йосемити. Той е голямо широколистно дърво с жълто-зелени листа и тъмен ствол. Ражда жълъди, които индианците майуок смилат на брашно.
Калифорнийският тамянов кедър е характерен с червеникавата си кора, поради което често го бъркат с гигантската секвоя. Тамяновият кедър се среща в изобилие из Сиера Невада, докато секвоите растат само в ограничен брой гори.
Гигантската секвоя е най-голямото дърво на земята. В Йосемити има три гори с гигантски секвои. Гигантската секвоя често живее между 1000 и 3000 години. Някои от тези дървета са посадени в долината Йосемити от заселници, но са донесени от друго място.
Борът пондероза може да се разпознае по кората си, покрита с тъмни пукнатини, образуващи люспи с неправилна форма. Възрастните дървета са със значителен диаметър в основата и с прав ствол, издигащ се на много метри, преди да се разклони.
Накрая възниква въпросът кои паркове са по-красиви и интересни: нашите или американските? Не става дума за сревнение. Всички са по свой начин красиви и изумителни. Не е редно да ги сравнявам, защото не съм ходил в Йелоустоун и Йосемити. При всички случаи природата е интересна, има много защитени растителни и животински видове, водопади, природно забележителности и други интересни форми на релефа. Нека читателите преценят дали са интересни американските паркове.
Тагове:
В парк ,,Горкого" в Москва
Мадрид и неговите красиви местенца:)
Украйна за САЩ е памперс и тоалетна харт...
ГЕРБ ни били пазели от комунистите, че и...
Поздрави!
не съм посещавал двата парка, но ми хареса последното титанично фото
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
28.09.2018 11:44
Поздрави за хубавия материал, Барин!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
I have never been there, but thanks to your blog people can have an idea how they look like.
It sounds like a virtual tour.
Thank you, Barin, for sharing )))) It's just amazing.