Пенлива, бистра, пееща вода,

изгарям и изригвам като кратер.

Да, аз съм малка прерийна река,

но огънят е моят пръв приятел.

 

Не, в него лудо влюбена съм аз,

за огъня жадувам постоянно,

и, пленница на свойта дива страст,

притихнала, го съзерцавам тайно.

 

И ето, галя  горския пожар,

пречиствам се от дивите му ласки,

щастлива съм, безсмъртна съм, макар

да се превръщам в едри топли капки.

 

Огряна от сияеща зора,

любов, мечти и вечност в мен преливат,

и, преродена в пламнала искра,

с любимия си огън аз се сливам...

 

Талант, такъв, етоо...
@@@ цунки по муцунки!

Е, много благодаря!
Да си жива и здрава!

Както виждаш, постингите ми са с нормални прочити, а не като ония напомпани карикатури.