Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2012 10:14 - За Людмила Живкова и конференцията за нея - 1
Автор: hrisantius Категория: Изкуство   
Прочетен: 12408 Коментари: 19 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 По-долу представям някои размисли, породени от публикувания от д-р Орлин Стефанов текст  "Тибетската "рицарка" с правешко потекло и нейните оръженосци" ( http://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2012/10/29/tibetskata-quot-ricarka-quot-s-praveshko-poteklo-i-neinite-o.1014715 ), който пък на свой ред е реплика към статията на Жени Костадинова "Кога ли ще те настигнем, Людмила?..." ( http://vanga.eu/2012/10/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0/ ). Първоначалната ми идея беше да напиша кратък коментар в блога на д-р Стефанов, но постепенно коментарът ми се разшири много (и е все още незавършен), затова го публикувам в отделен постинг.

Предложената версия за смъртта на Людмила Живкова не е нова. Това е една от около десетината версии, присъстващи в медийното пространство. Привлекателна е за мнозина поради няколко причини. На първо място, потвърждава официалното медицинско заключение за смърт от инсулт, настъпил вследствие на общо изтощение на организма. 
  Версията попада и на добре подготвена почва, за което са се потрудили мнозина. Като започнем от проф. Стефан Консулов, още през 20-те години съзрял в разпространението на теософските идеи у нас "опасност за българската младеж", минем през всевъзможните журналисти - търсачи на сензации и "разкрития" (от типа на Тадаръкова) и завършим вероятно с... проф. Светлозар Игов. Последният в своята "История на българската литература" в пълно противоречие с фактите пише, че Николай Райнов се увлякъл от теософски идеи, след като се бил много отчаял и депресирал поради смъртта на жена си.  Нямам тук книгата и затова не мога да цитирам дословно, но смисълът е този. Така се създава впечатлението, че теософията е нещо толкова страшно и мрачно, че за да се "увлече" човек по нея, трябва най-малкото да умре жена му. Достатъчно е човек да погледне кой да е брой от теософското списание "Звезда", излизало през 20-те години, в което статиите на Николай Райнов стоят редом до преводите на Диана Райнова, за да се убеди в абсурдността на подобни твърдения. Разбирам, че проф. Игов може да е бил принуден да направи известни компромиси с оглед на това трудът му изобщо да излезе от печат, но защо книгата продължава да се преиздава в този вид и след 1990 г.? Проблемът не е само български - в Русия с подобно нагнетяване на страх се занимава философката Л. Фесенкова (вж. моята статия по въпроса: http://www.palitrabg.net/42bl.htm).   Третата причина за привлекателността на тази версия е тясно свързана с първите две - така изложена, историята предлага определена поука от типа "не правете като тях, да не станете за смях". Демек, "не се увличайте по мистична литература, да не свършите като Людмила". Това не си го измислям - чувал съм го от свои близки и познати, познавам и други, които са го чували. 
  Проблемът с тази версия е, че тя много бързо се размива, когато се стигне до конкретиката. Когато се опитаме да определим - какви точно са споменатите "езотерични рьорихианства и източни мистицизми"? Къде в случая са "измислиците и екзалтациите"? 
  Възможностите на човешкия организъм са огромни и все още недостатъчно изучени от науката. Днес, след като Баумгартнер скочи от космоса, Ник Валенда мина, ходейки по въже, над Ниагарския водопад, а руската лекарка Олга Швед с научна цел прекара 11 денонощия без храна и вода, това е повече от ясно. Що се отнася до работоспособността, примерите са толкова много, че е невъзможно изчерпателно да се изброят. Можем да ги открием в изобилие в историята на раннохристиянското подвижничество. Св. Макарий Египетски, проникнал инкогнито, като прост послушник, в прославения с аскетични подвизи Пахомиев манастир, изумява монасите с това, че "не яде, не пие и само работи, сякаш е не човек, а дух безплътен". Ориген Александрийски оставя 6000 съчинения с обем над един милион стиха, с които поставя на качествено ново равнище съвременното му богословие. Не липсват примери и от по-ново време. Математикът Леонард Ойлер оставя толкова обширно научно наследство, че научните списания успяват да го публикуват изцяло едва столетие след смъртта му. Отец Павел Флоренски достига невероятната работоспособност от 20 часа в денонощие, като за съжаление по-голямата част от безценния му архив е унищожен по времето на Сталин. Подобен е и дневният режим на Елена Рьорих, издаването на чиито ръкописи предстои да отнеме десетилетия. Николай Рьорих пък ни е оставил не само повече от 7000 картини, но и есета, дневници, пътеписи, стихотворения, театрални декори и пр. Изглежда невероятно и невъзможно, но е факт. Сякаш всеки от тези хора е съумял да вмести поне десет живота в един. Как се достига подобна работоспособност? На този въпрос Живата Етика, която Людмила следва, дава много прост отговор - с дисциплина, неуморна борба с отрицателните качества, всекидневно подобряване на качеството на труда (то се смята за много по-важно от количеството) и устременост към общото благо. При това този процес трябва да бъде постепенен, без изхвърляния и насилие над собствения организъм. Винаги трябва да се осигурява достатъчно почивка и достатъчно сън. Да не се пренебрегват съветите на лекарите. Голямата работоспособност, намаляването на потребността от храна и другите способности идват постепенно. Никакви медитации, сеанси, "мистицизми" и пр. езотерични конфекции не са необходими!
  В този смисъл Людмила Живкова (за разлика от Алонсо Кихана) следва не продуктите на масовата култура, а едно елитарно по своята същност учение, което, ако и да е достъпно като текстове (книгите се продават в книжарниците), отрича мисионерстването и не се натрапва никому. Следва го, както това са правили в България преди нея проф. Николай Райнов, проф. Благой Мавров, проф. Петър Петков, художниците Васил Стоилов и Борис Георгиев, председателят на Касационния съд полк. Никифоров, Стоян Омарчевски, видната общественичка Жени Патева и редица други. 
  Людмила обаче отказва да следва съдържащите се в Учението съвети за щадене на организма и избягване на преумората, въпреки че те многократно са ѝ напомняни и от Богомил Райнов, и от други. Защо? Според документалния филм на Луиза Тележко е казвала, че "трябва да се бърза". Предположението на Л. Тележко е, че Людмила е предчувствала скорошната си смърт. Според мен това може и да е вярна хипотеза, но съществуват две по-прости, които също могат да обяснят това бързане да се успее на всяка цена в кратки срокове. Възможно е да е знаела неблагоприятната медицинска прогноза след травмите от катастрофата - оцелелите след подобни травми рядко живеят дълго. Възможно е също самото преживяно разминаване на косъм със смъртта да е пробудило у нея осъзнаването на един прост факт, който в романа на Булгаков "Майсторът и Маргарита" е споделен от Воланд в разговора му с Берлиоз - че човек е не просто смъртен, но внезапно смъртен. Преди да преживеем и ние подобно нещо (и дай Боже да не преживеем!), трудно бихме могли да я съдим за това.
  И все пак, въпреки че е работила напрегнато и е водила аскетичен живот, аз не вярвам в достоверността на така поднесената версия, че това е станало причина за нейната смърт. Ако наистина беше така, защо е цялата конспирация около смъртния акт, в който даже датата не е вярна, и защо аутопсията е проведена с груби нарушения на закона и всеки опит за самостоятелно разследване по въпроса или дори просто повдигане на интереса към темата и до днес среща едно доста грубо противодействие?
  "Рицарка", па макар и "тибетска", освен към асоциация  с Дон Кихот, ни отпраща и към нормите на европейската аристокрация. Последните обаче трудно виреят (ако виреят изобщо!) на българска почва. Ние сме по близо до римо-византийската традиция, в която едва всеки трети император е багрянороден, и дори един говедар може да достигне до престола (какъвто е случаят с имп. Галерий). А когато царуването на династията свърши, както в известното стихотворение на Кавафис, някои не обличат трагичната хламида, а заживяват като обикновени граждани (поданици). Жени Живкова е пример за това. Че си изкарва хляба с труд, като облича съвременните "принцеси" - в това едва ли има нещо за презиране. В противен случай ще трябва да отречем и всички велики художници, които са печелили пари от рисуване на портрети на далеч не безупречни в нравствено отношение влиятелни персони.
  За това, че вероятно Людмила би се ужасила от сина си, съм напълно съгласен. Ако има някой, който да е останал най-ощетен (в това число в духовно отношение) от нейната ранна смърт, това е именно Т. Славков.
  Не ми е съвсем ясно кои са тези "псевдо-исторически изследвания", за които пише д-р Стефанов. Ако е думата за конференцията на 19 октомври т.г., за мен е очевидно, че тя беше проведена по образеца на юбилейните конференции, провеждани от музея "Рьорих" в Москва. Техният формат, освен научни сесии, включва и споделяне на спомени за честваното лице. Съответно и конференциите се обявяват не като само научни, а като научно-обществени. Нещо, което в случая с форума в СУ за съжаление не е било направено от организаторите, а това от своя страна доведе до една доста бурна реакция в общественото пространство. 
  Така че ако д-р Стефанов има предвид примерно словата на Евгения Живкова или Любомир Левчев, то тях наистина можем да наречем спомени, ценни за историците свидетелства, но не и научни доклади. Следобедните доклади обаче, някои от които вече са на сайта на СУ, са си съвсем научни без никакво "псевдо-". Като цяло техните автори се въздържат от категорични оценки и интерпретации. В момента все още тече "черната работа" по събирането и обобщаването на фактите, което в случая с Людмила Живкова също си е една нелека и доста обемна задача.    (следва продължение)  



Гласувай:
8



1. boristodorov56 - Вместо да разтягаш локуми за Люси Умната Тъпачка - кажи има ли някакъв реален принос към културата ни и къде е следата от него?
31.10.2012 21:07
Аман бе, от тази ограничена и неграмотна псевдокултурна щерка на Правешкия копанар!
цитирай
2. osi4kata - за мъртвите или нищо, или само хубаво се говори!
01.11.2012 01:25
Людмила може да е била всичко друго, но не и "ограничена" и "неграмотна" !
цитирай
3. hrisantius - Не мога да не отбележа, че коментарът Ви е красноречиво свидетелство за Вашата култура, или по-скоро за нейното отсъствие.
01.11.2012 01:38
boristodorov56 написа:
Аман бе, от тази ограничена и неграмотна псевдокултурна щерка на Правешкия копанар!

цитирай
4. apostapostoloff - Сътвореното от неуморните теософи
01.11.2012 03:27
Рьорих, Людмила и пр. НЯМА НИКАКВА СТОЙНОСТ. Това са бездарни, полуграмотни посредственици, които не са допринесли НИЩО СЪЩЕСТВЕНО за световната култура.

Количество много, ама качество никакво! В нито един музей по света, в нито една реномирана галерия не се излагат безумните цапаници на Рьорих.

Тези нищожни типчета обаче са хвалипръцковци, които с тези теософски щуротии и мистификации искат да привлекат по някакъв начин вниманието към себе си. За известно време са успели и то в изостанали страни като България. Днес отдавна са погребани и забравени. Като тази грандиозна глупост, наречена теософия...
цитирай
5. hrisantius - Ще трябва да разочаровам г-н Апостол Апостолов (Поци), като му съобщя, че
01.11.2012 07:39
картините на Рьорих са изложени именно в най-реномирани музеи и галерии, а на търгове за произведения на изкуството картини на Рьорих се продават само на цени над 1 милион долара.

Има една много поучителна история, която бих искал да разкажа по повод на останалите твърдения на господина относно Рьорих, Людмила Живкова и теософията. Един посетител в Лувъра на висок глас изразил разочарованието си от "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи, като казал, че картината не представлява нищо особено и изобщо не го впечатлява. Една от присъстващите отбелязала: "Господине, тази дама е направила впематление на толкова много хора, че спокойно може да си позволи да не впечатли Вас."

apostapostoloff написа:
Рьорих, Людмила и пр. НЯМА НИКАКВА СТОЙНОСТ. Това са бездарни, полуграмотни посредственици, които не са допринесли НИЩО СЪЩЕСТВЕНО за световната култура.

Количество много, ама качество никакво! В нито един музей по света, в нито една реномирана галерия не се излагат безумните цапаници на Рьорих.

Тези нищожни типчета обаче са хвалипръцковци, които с тези теософски щуротии и мистификации искат да привлекат по някакъв начин вниманието към себе си. За известно време са успели и то в изостанали страни като България. Днес отдавна са погребани и забравени. Като тази грандиозна глупост, наречена теософия...

цитирай
6. boristodorov56 - За мъртвите се казва истината!
01.11.2012 07:50
osi4kata написа:


за мъртвите или нищо, или само хубаво се говори!
Людмила може да е била всичко друго, но не и "ограничена" и "неграмотна" !



Ще се съглася с теб, но дай поне едно доказателство за това, което твърдиш.
цитирай
7. boristodorov56 - Много смешно! Разплака ме!
01.11.2012 07:57
hrisantius написа:
boristodorov56 написа:
Аман бе, от тази ограничена и неграмотна псевдокултурна щерка на Правешкия копанар!



Моята култура е без значение! Аз нямам претенции, нито съм искал да наследявам царския стол. Но мнение за въпросната гъгнеща, фъфлеща и заекваща индивидка - все пак имам. Вместо да омаловажаваш мнението ми - докажи "стойността" на отрочето на Правешкия копанар.

Значение е имало отсъствието на културата на бившата министърка на културата.

Впрочем - изброй културния, научен или какъвто ти е кеф принос на тази персона - еталон на скудоумие.


цитирай
8. boristodorov56 - Трябва да се срамуваш, момченце, от себе си!
01.11.2012 08:02
Жалкото е, че точно такива духовни гноми - като Люси Умната Тъпъчка - се превъзнасят до възбог на култови за българите дати като Деня на Св. Иван Рилски и Денят на народните будители!

Това е позорно и доста жалко!
цитирай
9. hrisantius - Ако наистина те интересува,
01.11.2012 08:46
виж докладите от конференцията, публикувани тук: http://uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/goreschi_novini/p_tyat_k_m_hrama_na_znanieto_ne_minava_prez_zabrani_i_zabravi . Дори само създаването на катедри по българистика по света по нейна инициатива щеше да е достатъчно да остане в историята и да бъде чествана в Софийския университет. Не ти оспорвам правото да имаш мнение, но с твърдения от типа на "Моята култура е без значение!" си го омаловажаваш сам.

boristodorov56 написа:
hrisantius написа:
boristodorov56 написа:
Аман бе, от тази ограничена и неграмотна псевдокултурна щерка на Правешкия копанар!



Моята култура е без значение! Аз нямам претенции, нито съм искал да наследявам царския стол. Но мнение за въпросната гъгнеща, фъфлеща и заекваща индивидка - все пак имам. Вместо да омаловажаваш мнението ми - докажи "стойността" на отрочето на Правешкия копанар.

Значение е имало отсъствието на културата на бившата министърка на културата.

Впрочем - изброй културния, научен или какъвто ти е кеф принос на тази персона - еталон на скудоумие.


цитирай
10. hrisantius - Днес делото на Людмила Живкова е получило признание по цял свят - и на Изток, и на Запад, но
01.11.2012 08:56
протестутската агитка, която нахълта на конференцията на 19 октомври, сигурно би предпочела да чества протестутките от Pussy Riot на тези дати. Е, за тяхно съжаление не всички са толкова "напреднали" като тях.

boristodorov56 написа:
Жалкото е, че точно такива духовни гноми - като Люси Умната Тъпъчка - се превъзнасят до възбог на култови за българите дати като Деня на Св. Иван Рилски и Денят на народните будители!

Това е позорно и доста жалко!

цитирай
11. kamosutrov - Съгласен съм с тезата на Борис,
01.11.2012 08:58
но ще я изкажа по друг начин. Във Вашата статия не видях и един факт, който показва приноса на Л. Живкова към културата и науката. Още повече, не разбрах каква тежест има в историята /освен, че е дъщеря на баща си/, че да има и "научна конференция". Авторът си спомня нейния фундаментален научен труд "Мислете за мен като за огън". Ако го няма в библиотеката си, ще му го дам да си направи копие.
цитирай
12. hrisantius - Благодаря за интелигентно изразената теза.
01.11.2012 09:22
В моята статия не съм си поставял за цел да разкривам културния и научния принос на Л. Живкова. По-нататък може да коментирам и тези теми, но засега пиша само по заявената в началото тема - дискутирам тезите на д-р Орлин Стефанов, с когото имаме съгласие по едни въпроси и несъгласие по други. "Мислете за мен като за огън" не е труд на Живкова, а всъщност и вероятността тя изобщо да е произнасяла някога тези думи е крайно малка. По-скоро става въпрос за литературна легенда от типа на приписваното на Сталин "няма човек - няма проблем", измислено от Рибаков за постигане на по-дълбок драматизъм в романа му "Децата на Арбат".

kamosutrov написа:
но ще я изкажа по друг начин. Във Вашата статия не видях и един факт, който показва приноса на Л. Живкова към културата и науката. Още повече, не разбрах каква тежест има в историята /освен, че е дъщеря на баща си/, че да има и "научна конференция". Авторът си спомня нейния фундаментален научен труд "Мислете за мен като за огън". Ако го няма в библиотеката си, ще му го дам да си направи копие.
цитирай
13. boristodorov56 - 9. hrisantius - виж, човече - аз съм илитерат, полуграмотен и необразован
01.11.2012 12:12
Аз не претендирам за никаква световноистореческа роля или принос.

Ако мисля или не мисля за тази полулуда откачалка като за огън, която всички по принуда или от интересчийство понасяха за да не отидат в концлагер и за храна на свинете - това прави ли я нещо повече, от който и да е агитатор на соц. халтурата?

И да те питам - ако Люси Умното не беше отрок на Правешкия копанар - би ли била повече от начална учителка на половин щат в Трудовец?

Имайте срама, малко!
цитирай
14. hrisantius - Историческата наука не приема за коректни въпроси от типа "Какво би станало, ако не беше нещо си?"
02.11.2012 10:45
Извъннаучно, разбира се, може да се спекулира по въпроса. Но тогава, за да избегнем двойните стандарти, ще трябва да приемем и спекулациите с обратен знак, като например тази статия на Валери Найденов: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1604097 .

Също за да избегнем двойни стандарти, ще трябва да допуснем същия род спекулации и за други лица. И ще се окаже, че великият Кръстьо Сарафов без "задушевния" разговор на своя брат Борис Сарафов (председател на ВМОРО) с театралния директор така и нямаше да получи главна рола в театъра и цял живот щеше да играе ролите на втори слуга и трети храст отдясно. А творецът-опаковчик Христо Явашев (Кристо), ако не беше срещнал пробивна мениджърка за опаковъчната си дейност в лицето на съпругата си Жан-Клод, щеше да опакова най-много пратките в колетното отделение на някоя квартална поща.
Спекулиращите обаче, незнайно защо (злоба? завист?) предпочитат да се заяждат именно с Людмила Живкова.
И моля те, не наричай личното си мнение "всички". С погребението на Л. Живкова по многолюдност може да се сравни в България само това на Борис Трети. Имам спомени от онова време и помня, че скръбта на хората беше искрена. А днес анкетите показват, че мнозинството от хората подкрепят конференцията в СУ. Така че, ако ти и други сте на друго мнение, били сте в малцинство навремето, в малцинство сте и сега.

boristodorov56 написа:
Аз не претендирам за никаква световноистореческа роля или принос.

Ако мисля или не мисля за тази полулуда откачалка като за огън, която всички по принуда или от интересчийство понасяха за да не отидат в концлагер и за храна на свинете - това прави ли я нещо повече, от който и да е агитатор на соц. халтурата?

И да те питам - ако Люси Умното не беше отрок на Правешкия копанар - би ли била повече от начална учителка на половин щат в Трудовец?

Имайте срама, малко!
цитирай
15. tera - Вие за кой точно Рьорих казвате, че:
02.11.2012 16:04
"картините на Рьорих са изложени именно в най-реномирани музеи и галерии, а на търгове за произведения на изкуството картини на Рьорих се продават само на цени над 1 милион долара."

Не знам дали сте наясно, че ортак на Людмила е Светослав Рьорих, чиито картини се намират ето тук:
http://www.palitrabg.net/rh/sroerich/
и не са в "най-реномираните галерии". Между другото посетила съм доста реномирани галерии в Европа и там няма и следа от него.

По-известният е бащата - Николай Рьорих, но той няма нищо общо с Людмила Живкова.
Може би сте се объркал по отношение на тях, а и не само...
цитирай
16. hrisantius - За Николай Рьорих говорех.
02.11.2012 17:00
Все пак Людмила Живкова популяризира именно Н. Рьорих - организирани са негови изложби, тематична година за него и т.н. Също и учението, което Людмила Живкова следва, намира израз в творчеството на Николай Рьорих и в книгите, писани от съпругата му Елена в сътрудничество с Учителите.

Картините на Светослав Рьорих не се продават на чак толкова високи цени, което е разбираемо - все пак става дума за художник от по-близка до нашето време епоха. Рисувани от Светослав Рьорих портрети украсяват залите на парламента на Индия. Картините му са считани са за част от културното наследство на Индия и не съм сигурен доколко е безпроблемен износът им оттам. Освен това за жалост голяма част са откраднати след смъртта му. В Индия има зала с негови картини в музея на художествената академия Читракала Паришатх. В Русия могат да се намерят в музея "Рьорих" в Москва (който е в топ 20 на руските музеи). Що се отнася до западна Европа, не съм запознат в подробности, но знам, че картини на Светослав Рьорих има например в Люксембургския музей в Париж.


tera написа:
"картините на Рьорих са изложени именно в най-реномирани музеи и галерии, а на търгове за произведения на изкуството картини на Рьорих се продават само на цени над 1 милион долара."

Не знам дали сте наясно, че ортак на Людмила е Светослав Рьорих, чиито картини се намират ето тук:
http://www.palitrabg.net/rh/sroerich/
и не са в "най-реномираните галерии". Между другото посетила съм доста реномирани галерии в Европа и там няма и следа от него.

По-известният е бащата - Николай Рьорих, но той няма нищо общо с Людмила Живкова.
Може би сте се объркал по отношение на тях, а и не само...
цитирай
17. tera - Г-не, извинете за откровеността,
02.11.2012 22:18
но дълбоко се съмнявам че преди коментара ми сте имали изобщо идея, че става дума за двама художници - син и баща.
После сте се поразровили по Уикито, за да премахнете тези пропуски.
Все пак основният сподвижник на Людмила Живкова е бил Светослав Рьорих, бащата е починал още през 1947 г. и не е знаел, че би могъл да предизвика такъв интерес у нея.

Това че синът не е толкова известен като бащата, няма нищо общо с:
"Картините на Светослав Рьорих не се продават на чак толкова високи цени, което е разбираемо - все пак става дума за художник от по-близка до нашето време епоха."

Няма никакво значение колко е близък или не един художник към "до нашето време епоха". Картината No5 на Джаксън Полак, който е роден по-рано от Светослав Рьорих е продадена през 2006 година за рекордната тогава сума от 140 милиона и става най-скъпата картина в света за тогава. Изводите оставям на вас.

Все пак е похвално желанието Ви да сте по-добре запознат с материята.
цитирай
18. hrisantius - Госпожо, откровеността Ви ме трогва, но
03.11.2012 01:26
в случая съмнението Ви е лишено от всякакво основание. Интересувам се от семейство Рьорих от повече от 20 години, сред приятелите ми има доста хора, които са познавали лично Светослав Рьорих и/или брат му Юри Рьорих. В моя постинг пиша за Николай Рьорих - той е нарисувал 7000 картини, а не синът му. Г-н Апостолов в коментара си не споменава за кой точно Рьорих пише и останах с впечатлението, че също като мен има предвид бащата.
Това, че Н. Рьорих е нямало как да знае за Людмила Живкова, изобщо не е релевантно в случая - именно тай е най-вече популяризиран от Л.Живкова. За нейното сътрудничество със Светослав Рьорих не съм писал в досегашните си постинги и тепърва предстои да напиша. Според мен по-скоро Л.Живкова е негова сподвижница, отколкото той на нея, но това са, да речем, нюанси.

Отдалечеността на епохата от нашето време има значение за цената на картините като статистическа закономерност, така че една отделна продажба в случая нищо не доказва. Просто с времето все повече картини на големите художници намират своята крайна спирка в престижни музеи и галерии и предлагането им на търгове постепенно намалява с годините. Но това е, разбира се, един доста бавен процес.
цитирай
19. jelezov - Аз съм комунист-марксист по убе...
02.06.2013 21:51
Аз съм комунист-марксист по убеждение е затова не съм "фен", както е модерно да се казва, на Тодор и Людмила Живкови. Но съм принуден да ги защитя от хулите на кретени като Apostapostoloff и Boristodorov. Те и такива като тях не са способни да проумеят тази моя позиция, твърде сложничко е за умствените им възможности.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hrisantius
Категория: Други
Прочетен: 50517
Постинги: 3
Коментари: 58
Гласове: 20
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031