Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2017 01:14 - НЕДОВЪРШЕНИЯТ РАЗГОВОР
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2852 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НЕДОВЪРШЕНИЯТ  РАЗГОВОР

 

         Георги много обичаше майка си. Това е естествено за много хора, но връзката между него и майка му бе толкова силна, че когато той бе болен или имаше проблеми, тя разбираше без да и бе съобщил каквото и да е. Същото се случваше и при него, когато нещо с майка му не бе наред. Той си обясняваше тази сетивност с интуицията, която никога не го бе лъгала за действително значими неща. Имаше няколко случки в живота му, които нямаше как да бъдат научно или по друг начин обяснени. Той не търсеше отговор защото усещаше, че няма кой да му го даде. Приемаше всичко така, както е и не посягаше към бездната ….! Така наричаше необяснимите неща, които понякога му се случваха. Знаеше, че има и друг, паралелен на нашия свят, но си даваше сметка, че не бива да наднича прекалено често в него. Вече няколко пъти от там му бяха помагали за невъзможни иначе неща и той го приемаше, обяснявайки всичко с Божията милост. Така бе просто и лесно, както за него, така и за другите.

         Преди да си иде от този свят, майка му се разболя. Болестта и бе следствие от тревогите, причинени от съседите. Те бяха злобни, подли хора и използваха нейната доброта, за да я тормозят. Веднъж и откраднаха спестяванията, събрани от скромната пенсия за погребението и. Тя не искаше да обременява сина си с финансови разходи, затова бе заделила тази сума. Втори път и задигнаха току що получената от куриер пенсия. Тя не се оплака на Георги, но той усети „мръсното“, което се въртеше около нея. Третото зло тя не успя да предотврати, но преди да се случи, заговори за него:

-         Сине, да знаеш, че тези хора ще се опитат да ти вредят! Аз ще си отида, но ти не се поддавай на яростта си! Тя ще ти попречи, да знаеш! Остави всичко, да се развива от само себе си! Не се ядосвай, защото така те ще постигнат повече зло, отколкото са намислили! Не им обръщай внимание, защото всичко лошо, което са наумили, ще дойде на тяхната глава! Аз нямам сили, за да ти помогна сега …! Не ми се сърди, сине! Всичко, което съм правила в живота си е било само за твое добро! Моля те не бързай за нищо! Като ида …! – тук тя се задави и започна да повръща. След малко гърдите и захъркаха и докато дойдат от „Бърза помощ“, тя почина.

През нощта, преди да я погребат Георги на два пъти чува гласа и. Първият път настръхна от ужас. Само, че майка му само повтаряше името му, някак безпомощно и с голяма тревога. Той  усети, че тя е уплашена за него и духът и се опитва да го успокои. Стиснал юмруци той реши, че рано или късно трябва да отмъсти на съседите.

     Месеците се заредиха и няколко пъти в проблемни ситуации, той усети онази неземна сила, която го закриляше, докато бе жива майка му. Това го учуди защото смяташе, че след смъртта и ще стане много по-слаб и уязвим. Понякога мислено си говореше с нея и понеже знаеше какво ще му отговори, успя да се предпази от няколко сериозни грешки. Затова, когато съседите успяха да сътворят поредната мръсотия, този път изцяло срещу него, той изобщо не се изненада. Прие подлостта спокойно и дори направи план за отмъщение. Обаче когато реши да го приведе в изпълнение, срещна неочакван отпор от страна на майка си.          Щом се качи в колата и се опита да запали, тя изобщо не реагира. Все едно нямаше ток. Той предположи, че се е развалил контактния ключ, но вътре в себе си знаеше, че проблема има връзка с майка му. Все пак изкара клемите на ключа и чрез обикновен прекъсвач успя да запали колата. Потегли и още на първия светофар усети поднасяне встрани. Спря, за да установи, че задната лява гума бе спукана. Очите му пламнаха от яд.

-         Мамо, не се бъркай, моля те! Всичко съм обмислил! Тия гадове ще си получат заслуженото! Остави ме на мира, ако обичаш!

Той смени гумата и на излизане от града за малко не катастрофира. Този път изпусна спирачния цилиндър на предното дясно колело. Без спирачки нямаше как да продължи, затова съвсем бавно подкара назад, като си служеше само с ръчната спирачка. По пътя срещна патрулка на полицията, но за учудване те не го спряха. Навсякъде имаше пръст майка му….!

      На другият ден колата палеше без проблем с контактния ключ. Георги стисна кормилото и на глас запита:

-         Защо правиш всичко това, мамо?

 И тогава, без да чува гласа и или да я вижда, той усети присъствието и до себе си. Усети го толкова ясно, все едно тя наистина бе до него. Разбра, че тя го кани да погледне в „бездната“ и той го стори. Тогава видя част от бъдещето за съседите, причинили му всички злини до сега. Това, което виждаше бе по-страшно от неговото отмъщение. Това бе видение, което го накара да разбере, че наистина не бива да върши нищо сам. Това, което щеше да се случи бе ужасно и в същото време напълно логично, за покварения начин на живот при тези хора. Той си пое дълбоко въздух и щом го изпусна разбра, че майка му вече не е до него. Тя бе дошла, за да го предпази за пореден път и да му покаже жалкия край на хората, които бяха виновни и за нейната преждевременна смърт. Тя просто довърши разговора, който водиха за последен път.

         За пръв път след смъртта на майка си, Георги почувства спокойствие. Вече знаеше със сигурност, че живота има няколко измерения и не свършва тук на земята. Важно бе да не бързаш и за добро, и за лошо! Нещата щяха да се случат така, както си ги заслужил. Беше толкова просто за разбиране, а защо хората не го проумяваха ….?

 

                                                                                           Красимир  Бачков




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430580
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031