Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2020 23:15 - Kak моите странни, дългогодишни самоналожени ограничения ми помагат да преодолея карантината covid-19 по-лесно
Автор: gvsina8 Категория: Новини   
Прочетен: 1398 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 08.04.2020 23:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес е събота 04.04.2020. Ден 22 от моята самоизолация. Ден 13 от наложената карантина в Обединеното Кралство, като отговор на пандемията COVID-19. За 22 дни съм излизал 3 пъти. Два пъти да тичам и веднъж да пазарувам храна. Нямала съм никаква комуникация с близък човек на живо. Физически и емоционално съм в отлична форма, дори повече от всякога. Не съм се оплакала нито веднъж от мерките за социялно дистанциране и извънредната ситуация в която живеем. Всъщност ми харесва. Онзи ден започнах да мисля как така и защо. Какво кара моята непрекъснато търсеща свобода душа и скитащ ум да се адаптират по такъв начин? Ето какво разбрах.

Не плачи пред момчетата.
Изглежда първото ми самоналожено ограничение е било на 7 или 8 години. Бях си мъжкарана. Плачът, оплакването или липсата на смелост не бяха опция сред нашата приятелска група, в която се бяхме събрали кой от кой по-големи пакостници. Имах едно правило - да не плача пред момчетата. В противен случай не бих била част от групата, можеше да бъда отхвърлена или най-малкото не бих била истинска мъжкарана. Придържах се към това правило, когато гумата на кола мина през крака ми, също когато едва не счупих предната част на черепа си падайки челно върху тротоар, докато тичах по устовската улица “Братан Шукеров”. И двата пъти сдържах сълзите си с голямо усилие, докато всички бяха в шок и ме гледаха втренчено. Изплаках си очите едва когато стигнах до вкъщи. Така се научих как да бъда устойчива и непоклатима в критични моменти. Сегашната извънредна ситуация налага истински критичен момент за мен – не мога да видя родителите си скоро. Само мисълта за това разбива сърцето ми на хиляди парчета. Въпреки това аз избирам да не плача за това, като знам, че със сигурност ще заплача като бебе в мига, когато ги видя следващият път.

Има моменти, когато трябва да си мек и моменти, когато трябва да са устойчив. Сега е време да си устойчив.

Това, че си твърд, не означава да нямаш емоции и чувства. Да, има дни на депресия. Има моменти, когато изглежда, че всичко което се случва, е твърде много за света и всички нас. Има моменти на отчаяние, заради тъжно приключващите истории, статистики, числа и неясен изход. Не плачи! Поне за сега.

Здравословния начин на живот в крайна сметка се отплаща.
Сред моето семейство и приятели съм известна със моите строги навици на живот, които включват здравословно хранене, редовни физически тренировки и спазване на часове за сън. Нищо кой знае какво за типичен милениъл, живеещ в голям град. По време на карантината следвам почти същия ритъм на живот. Това ми помага да премина плавно през седмицата, без да налагам прекалено голям стрес на тялото си. Здравословният начин на живот е лесен и приятен, когато стане навик. Навикът идва само от непрекъснатата практика.

През септември 2018 г. по здравословни причини трябваше напълно да се огранича от консумацията на каквато и да е захар поне за три месеца. В началото беше изключително трудно. Дори имах грипоподобни симптоми през първата седмица. Четох подробно по темата и се информирах обстойно за ползите от премахването на захарта. Литературата и проучванията бяха убедителни. Продължих и забелязах невероятни резултати само след няколко месеца. Следвам диета с минимално консумиране на захар и до днес. Разбира се, че има дни в които не ми се получава. Но има една значителна разлика. Това, че мозъкът ми не жадува за захар. Знае кога е окей да го има и кога не. Не съм пристрастена към захарта и тялото ми е много по-здраво и силно от преди.

Усилията, инвестирани в твоето укрепване, изграждане и поддържане днес, могат да имат дълготраен ефект.


На фона на пандемията COVID-19 ми липсват излизанията, липсват ми пътуванията, липсва ми доброто парти, както и вечеря в хубав ресторант. Но не желая нито едно от тези приятни социялни дейности. Мозъкът ми разбира, че вкусът им може да е сладък и съблазнителен, но сега е време да търпя „грипоподобните симптоми“ за по-добро благосъстояние в дългосрочен план. Какво са няколко месеца в сравнение с цял един живот. Планирай бъдещето. Действай сега.

Стреми се към по-голяма цел.
За скромната си възраст от 30 години никога не съм била на диета за отслабване. Имала съм множество опити, но никога не успях ги спазя. В същото време съм постила много пъти с духовна и религиозна цел. Винаги съм минавала през тези периоди с лекота и наслада. Усещането след това е превъзходно. Лекота, добродетел, преклонение, смирение, са само част от съществителните имена с които мога да го опиша. Оказва се, че мозъкът ми отхвърля нещо с потенциално добри ползи за тялото ми (в случая диета) и приема друго, което е абсолютно същото по отношение на практика и ограничения, но служи на Божествена цел (в случая пост).

Ограничението винаги трябва да служи на по-голяма цел. Само тогава индивида се трансформира положително.

Социалното дистанциране и карантината не се налагат само, за да се предотврати заразяване с вируса на даден индивид, а по-скоро от предотвратяване на разпространението на вируса върху цялото население. Когато броят на случаите намалява, оказаният натискът върху здравната системата също намалява. Така повече хора имат шанса да се излекуват навременно. Бих ли се самоизолирала някога за толкова дълго време с неизвестен край ако единствената причина е да избегна да се заразя? Отговорът е абсолютно не. Била съм в ситуации с много по-голям риск за живота от тази. Ограничението с по-висша цел е по-поносимо от това с егоцентричен фокус. Всеки разпознава висшата цел по различни начини и в различни форми. Именно възприемането на величието на тази цел я отличава от посредствената. Прояви величие. Избягвай посредствеността.

Следвай моралния компас.
Въпреки че съм последователка на теориите на конспирацията, ясно разбирам, че сега е моментът да оставя това настрана и да се доверя на науката и експертите. Постъпката на всеки човек е от огромно значение, за по-лошо или за по-добро, в тази пандемия.

Карантината не е личен избор, а социялна и морална отговорност на индивида, който иска да бъде част от здраво и цялостно общество.

Списъкът ми със самоналожени ограничения може да продължи дълго. Трябва да призная, че не се придържам към всички тях през цялото време. Едно обаче е сигурно. През годините несъзнателно съм се самотренирала така, че да се подчинявам на своите правила и мисли. Йога философията учи, че когато контролираш мислите си, можеш да контролираш ума си. Когато контролираш ума си, можеш да контролираш действията си. Това формира понятието самоконтрол, което е от съществено значение за постигане на целите в живота и за избягване на отрицателни импулси и емоции. Да си собствен господар е върховното блаженство.

Свободата е също така възвишена и блаженна. Може ли свободата да бъде открита вътре в нас? Докато някои места и ситуации засилват усещането за свобода, не само средата е фактор. Умът може да бъде освободен и в мир, като имаш чувство за цел, като правиш добро за другите, като си адекватно човешко същество, като опознаваш истинското си Аз, осъзнавайки своя потенциал, и дори разкривайки дълбоко скрити несигурности и страхове. Може би физическите ограничения и коригираните мисловни навици са най-добрият ускорител за това свободата да се случи в различнa, по-висша разгърнатост. Направи най-доброто от това.




Гласувай:
3




1. shtaparov - Всъщност си напълно права!
09.04.2020 06:30
Всъщност си напълно права!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gvsina8
Категория: Новини
Прочетен: 5804
Постинги: 1
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031