ПРЕДАТЕЛСТВОТО БЪЛГАРИЯ -

ВСЕГДА И FOREVER

 

Аз харесвам дейността и изказванията на посланик Уорлик (забравих как му беше другото име, няма значение…).

Зная, мнозина ще останат учудени, че някой може да харесва какви ги върши и плещи тази плачевно-комична фигура.

Дори президентът Гоце вече се възмути от неговите деяния и словеса, та му направи скромна забележка в интернет. Между другото, майтапът настрана, съвсем необходима и наистина съвсем скромна забележка. Защото Уорлик хептен се разпаса, макар и не от вчера. Дори да не е нарекъл «фарс» някакви спорове между българския държавен глава (който и да е той) и българския министър на отбраната, а само «фалс» дискусия, тоест «измислена дискусия» - пак се е разпасал. Защото, я да се замислим: какво му влиза в работа на чужд посланик какви са дискусиите между българския държавен глава и българския министър на отбраната? Откъде-накъде ще ги коментира? Някой да е чул българският посланик във Вашингтон да коментира дискусиите между американския държавен глава и американския министър на отбраната?

И все пак аз харесвам Уорлик, защото той с наивното си губернаторско (според израза на Първанов) поведение демонстрира явно и без никакви шикалкавения какво е всъщност отношението на САЩ към България. Тоест, не на САЩ, защото няма как да обвиняваме сервитьорката Мери в крайпътния мотел или техника Джими в автосервиза – винаги трябва да разграничаваме обикновените хора от т. нар. «политически елит» като цяло и управляващите в частност. Та, отношението на американския «политически елит» като цяло и на управляващите в частност към България е като към най-обикновена колония. Една толкова жалка и раболепна колония, че дори под зоркия орлов поглед на все същия гореспоменат Уорлик издигна паметник на американците, които бомбардираха столицата й и убиха близо 3000 софиянци.

Само едно не разбрах и то ме постави в недоумение: защо Първанов сравни Уорлик с Каулбарс?

Кой е Каулбарс?

Ето малко за него от Уикипедия: По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник-щаб на I- а Гвардейска пехотна дивизия. Участва в битките при Горни Дъбник, Плевен, Правец, Арабаконак, Пазарджик и Пловдив. Награден е с Орден „Свети Владимир“ IV ст. (за битката при Горни Дъбник) и Орден „Свети Владимир“ III ст. (за превземането на Етрополе). За зимното преминаване на Стара планина е награден със Златно оръжие „За храброст“. Автор на 3 географски и 8 военно-исторически труда.

И всичко става ясно. Първанов жестоко обиди паметта на Каулбарс, сравнявайки го с Уорлик. Кои са битките за освобождението на България от турско робство, в които е участвал Уорлик? Добре, нека да не е от турско робство, а просто за освобождението на България? Добре, нека да не е за освобождението на България, а просто някои битки, в които е участвал Уорлик? Къде са му на Уорлик ордените за сражения, превземания и зимни преходи, къде му е златното оръжие «За храброст»? Къде са му трудовете, които е написал?

Не знам дали Първанов ще се извини (може пак във Фейсбук, както направи с изказването си за «фарса») пред паметта на генерал Николай Каулбарс. Но за мен лично подобно русофобско изказване от негова страна беше пълна изненада. Уорлик е ясен, досаден и скучен. Да го наричаш «палячо» е на свой ред обида към клоуните. И без него си знаем, че днешна България е такава американска колония, каквато дори съветска не е била по времето на комунизма. И това е категорично: в нито едни спомени, мемоари, исторически съчинения за онова време не може да се открие съветски посланик, който да е оценявал по подобен начин в медиите тогавашни дискусии, спорове, съвещания или каквото и да било във висшето ни държавно ръководство, независимо, че то също беше лакейско. А и не само в медиите, тогава това и по принцип беше невъзможно – но въобще да дава оценка пред българи за българската политика. Каквото си е оценявал – то е било за Москва. Ако някой е трябвало да прави забележки на Тодор Живков, това са били Хрушчов, Брежнев и пр. А сега ролята на Обама, понеже онзи е много далече, е поета от губернатора, пардон, уорлика му… Явно по отношение на благоприличието в йерархията демокрацията е на по-ниско ниво от комунизма.

Но защо Първанов плюе по генерал Каулбарс? Нима не си дава сметка, че битките, в които е участвал този руски генерал, въобще не са като днешните – където американските генерали си седят на хиляди километри от бойното поле и гледат войната само по монитори и екрани? Не, някогашните генерали са били на самото бойно поле и тогава ордени и златни оръжия са се раздавали именно за храброст, а не за прослужени години. Не знае ли това историкът Първанов? И после: нали уж беше русофил, нали русофобите от всички цветове и боички го обвиняваха в прекалени срещи с Путин, в прокарване на руски интереси и незнамощекаквоси? Или е сметнал, че Русия е вече бита карта и може да плюе по паметта на нейните генерали, освобождавали България – в едно ужким антиамериканско изказване, а всъщност просвайки се на колене пред американците, защото знае, че те възнаграждават щедро русофобията?

Това обаче са си лични проблеми на Първанов. Онова, което ни интересува в случая е, че русофобската пропаганда толкова дълбоко е вкоренена в съзнанието на част от българите, та дори професионални историци като него се поддават на сътворените от нея легенди и митове.

Нека да започнем малко по-отначало…

Представете си, че ви нападне бандит, изнасили жената и дъщерите ви, отвлече синовете ви, заграби дома ви, а вас прати да живеете в мазето и да му слугувате. И това продължи, да речем, пет години. Съседът ви търпи всичко това известно време, после на свой ред нападне бандита, прогони го от къщата ви и ви освободи. Помогне ви да си подредите отново дома си и след това се прибере в своя дом.

Какво ще е отношението ви към съседа? Нормално е да му бъдете благодарни, нали? И ще е повече от странно да се нахвърлите да го биете и да го обвинявате, че е искал самият той да ви заграби къщата, независимо, че не го е сторил, и че не е трябвало да ви освобождава, защото под властта на бандита сте си живели добре, и че все пак, ако не ви е освободил той, друг е щял да го стори… Би трябвало поне да сте му благодарни, това е най-елементарното чувство, което би изпитал нормален човек на ваше място.

Но нали България прави същото? Била е под робство 500 години (482, ако искаме да сме точни), по време на което турците са се разпореждали с живота, имота, честта и децата на българите, отвличали са българки в харемите или просто са ги изнасилвали, отнемали са момчета за еничари, не са позволявали да се издигат високи черкви, нито да се чува звън на камбани, а само тракането на дървени клепала – и когато Русия освобождава България от целия този робски кошмар, само 37 години по-късно същата тази България застава с оръжие в ръка против същата тази Русия.

Възможно е в световната история да съществува някой още по-жалък, недостоен и позорен акт. Възможно е да се открие някъде в хрониките и някое по-срамно поведение. Ако някой намери, нека се обади…

Но аз не познавам по-жалко, срамно, неблагодарно и недостойно явление в световната история от отношението на България към Русия.

Най-добре го е казал Чърчил, когато е наблюдавал как българската делегация подписва Ньойския договор през 1919 г.: «Така се пада на народ, който вдига оръжие срещу своите освбодители!»

Разбира се, тук пак трябва да уточним, че става дума за отношението на управляващите България от 1878 до 1944 г.; и след 1989 г. По-голямата част от обикновените хора, слава Богу, инстинктивно запазват нормално, човешко, благодарно отношение към държавата, която ни дава свободата.

За периода 1944 – 1989 г. може да се каже, общо взето, същото. Управляващите тогава комунисти пак плюеха «царска Русия» и лакейничеха пред «съветските другари». И понеже именно Съветският съюз беше държавата, унищожила Русия, поведението на комунистическите ни управници пак беше русофобско, независимо дали го съзнаваха или не. Всъщност повечето от тях едва ли са се интересували чак толкова от подобни възвишени материи, загрижени повече за бъдещата си трансформация от ужким правоверни комунисти в мафиотски капиталисти…

Съществува една легенда, измислена по времето на основоположника на българската корупция Стефан Стамболов (по въпроса за тази зловеща личност може да прочетете статията на Орлин Стефанов «Митът Стамболов» - http://literaturensviat.com/?p=3372): как Русия била искала да превърне България в «Задунайская губерния», тоест да я пороби отново… Въпросната измишльотина се тиражира редовно, при това почти от времето на самото Освобождение, за нея говори дори и бай Ганьо в епизодите, когато с Гочоолу и Дочоолу искат да правят вестник; и я споменава именно като вече утвърдена пропагандна щампа, която да се използва при съответна политическа конюнктура… А всеки грамотен историк, запознат с въпроса, ще ви каже, че по условията на Цариградската конференция, проведена от декември 1876 – януари 1877 с участието на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия при една евентуална война с Турция не се предвиждат никакви териториални придобивки за Русия на Балканския полуостров. Разбира се, може да се възрази, че Русия може би е решила да не се съобразява с тези решения и на своя глава да си основе «губернията» - само, че в такъв случай трябва да си спомним как само 20 години по-рано тя губи Кримската война именно срещу Турция, Англия и Франция, и очаквайки тежка кампания сега срещу Турция, няма никаква логика да предизвиква отново възстановяването на същия съюз. Тоест, според решенията на конференцията Русия предварително знае, че не може по никакъв начин да придобие територия на Балканите, независимо дали било губерния, област, окръг, община, селце или къртичина.

Аха, крякват веднага русофобите, ама значи е искала да ни постави под своя зависимост!

И тук стигаме отново до Каулбарс. Който иска, да прави огледални аналогии с Уорлик, как му беше малкото име…

Веднага се появява най-елементарнрият и простичък въпрос: щом Русия е искала да постави България под «зависимост», защо не го е направила? Ами, че тя прави точно обратното: след неуспешната мисия на Каулбарс поради твърдата русофобска политика на Стамболов, Русия изтегля своите офицери от младата българска армия. Тоест, оттегля най-силният си инструмент, чрез който може да поставя под «зависимост». Пък и какво друго да направи, след като присъствието й в България вече не е желано от българските управници? Интересно, дали днес американците се оттеглят по същия начин с достойнство и с уважение към мнението на местните управници отнякъде, където не са желани?

А нали Русия тогава е можела да стори обратното – да организира убийството на Стамболов и да прекрати туркофилската му и антируска политика? Интересното е, че русофобската пропаганда, развихрена веднага след Освобождението, я обвинява именно в това: в организиране на конспирации, опити за преврати, заговори и пр., основавайки се на едно книжле, съставено уж от «документи», задигнати от някой си Якобсон – бивш руски дипломатически служител в България и Румъния, който бил много «възмутен» от лошото поведение на собствената си страна спрямо горката България, та затова откраднал документите и ги публикувал; нещо като тогавашен Уикилийкс. Нищо ново под слънцето. Без да се задълбочаваме какъв точно е този Якобсон и защо става предател, е достатъчно да погледнем някои от материалите във въпросното книжле, за да усетим зловонния дъх на фалшификацията. Разликата между стиловете на руските дипломатически писма и документи от онази епоха и съчиненията в книжлето е толкова очевидна, че само закоравял русофоб може да прави немощни опити да внуши подобна елементарна манипулация.

А причините за развихрената тогава от Стамболов русофобска кампания далеч не са така идеалистични, както се опитват да ни внушават и до ден-днешен. Стамболов е политикан, корумпиран до мозъка на костите си, мошеник-комарджия, изнасилвач и сифилистик. Няма как такъв човек да бъде идеалист. На всичко отгоре постоянно търси съюз с Турция – той, същият, дето бил един от апостолите на революционните окръзи, един от апостолите на свободата и прочее дрън-дрън ярина, се опитва да върне башибозуците в България!

Истината е доста по-елементарна. Без да споменаваме конкретни организации, за да не ни обвинят в пристрастие към теорията за «световната конспирация», трябва само да отбележим, че след Освобождението в България нахлуват и създават свои филиали сдружения и формирования, известни с антихристиянската си насоченост. Захари Стоянов и Стефан Стамболов принадлежат към една от тези организации. Като имаме предвид, че тогава единствено Русия чрез Православието се оказва последната автентична християнска държава със сериозни икономически и военни ресурси (по онова време католическата църква отдавна е изпаднала под влияние на светските си стремежи към трупане на финанси и политическа власт, и се манипулира от пряко инфилтрирани в нея представители на антихристиянски настроени общности!), съвсем естествено е антихристиянските кръгове у нас да развият активна дейност за откъсване на България от руското влияние. А това, че Русия се бори да запази своето влияние у нас, също е съвсем нормално и естествено – коя държава не го е правила и не го прави до ден-днешен навсякъде по цял свят? На всичко отгоре тя разчита на нашето чувство за благодарност, където също е съвсем разбираемо – всеки може сам за себе си да определи как да нарече човек, който не изпитва такова чувство. Аз например го определям като диване в първобитно-общинно състояние. Но тук вече е въпрос на словесни предпочитания…

Иначе казано, на територията на България веднага след Освобождението се развихря религиозна война, която за съжаление остава невидима и нечута от мнозина. Все пак има хора, за които нещата са ясни; и не случайно митрополит Кирил (възрожденският писател-драматург Васил Друмев) изрича прочутата фраза: «Има Православие – има България. Няма Православие – няма България!»

Днес на собствения си гръб се убеждаваме в правотата на тази мисъл.

И какво? Спаси ли ни унизителното лакейничене пред западняците? Предадохме отново, за кой ли вече пореден път вярата си, пуснахме бомбардировачите към Сърбия, дадохме бази на американците – и какъв е резултатът? Резултатът е, че изчезваме като нация, топим се, а фондации и неправителствени организации с американски пари водят истинска етническа и религиозна война срещу българите като етнос и срещу Православието като религия. Точно в съответствие с думите на митрополит Кирил…

И искаме такива като Уорлик, как му беше другото име, да уважават нашия политически «елит»… Та кой на този свят уважава предателите, пък били те и предатели в негова полза?

Именно заради тази жалка и недостойна политика днес мнозина руснаци също смятат България за символ на предателство и на удар в гръб.

И кой може да ги упрекне? След като самият ни президент, язък му за историческото образование, е способен да сравнява храбрия генерал Николай Василиевич Каулбарс, тръгнал си с достойнство от България – с жалкия Уорлик, как му беше другото име, за когото никой не се сеща, че е крайно време да си тръгне…

 

Любомир Чолаков

 

Публикувано в сайта

КНИГИ NEWS

koi ot dvamata bliznaci ot elinpelin ste onez sihiprachki deto gi bazika pavlev dyadat ama te i ne saobicaniot maikasi te sa muhitiit nali tyrcalia takviz ne ste moi deca harluci moite sa gotini a nerodotstapnici lubo.i brat da si mi nam li ne sii tyrcin.