Впрочем, не бих се учудил, ако сред атрибутите на тамплиерското мебелно обзавеждане е имало и такъв задължителен атрибут, макар досега да не съм го срещнал в литературата по въпроса. И остава да вярваме, че когато Сервантес пише за «ОРДЕНА» на странстващите рицари, си е нямал хабер за какъв орден де факто става дума. Не е знаел, че възхвалява именно Ордена на тамплиерите. На всичко отгоре по негово време въпросният орден не съществува, поне официално, вече цели 300 години – и е логично да се предполага, че за един беден данъчен инспектор, какъвто тогава е Сервантес, е странно да притежава такава информация, в смисъл въобще да знае за него. Разбира се, тук може да си спомним, че само 40 години след Сервантес в Европа започват първите антимонархически трусове – Фрондата във Франция и превратът на Кромуел в Англия, предвещаващи нахлуването на парламентаризма като фундамент на демокрацията. Да не забравяме и хипотезите за активното участие на наследниците на тамплиерите в тях. Остава само да предположим, че Сервантес отнякъде е разполагал с някаква информация за ордена. И след като знаем, че «Дон Кихот» е писан под покровителството на висш благородник, който за целта дори измъква автора от затвора, тогава конспиративният пасианс започва да се намества…

Уви! Разбирам, че е много по-интересно да се чете за Камелот, за рицари, прекрасни дами и за световните конспиративни организации, но няма как – за съжаление трябва да се върнем сред гнилите перверзии на демокрацията, в които сме затънали до гуша.

Направихме това малко литературно отклонение от темата за демографията, за да посочим, че моделът на «свободната», «независима» , «разкрепостена» и «свободна» жена – тоест на жената, която априори е обречена да има малко деца, защото е обречена първо да бъде изведена от семейството в името на «свободата» си, а впоследствие обречена да работи наравно с мъжа за собствената си прехрана, е натрапван на европейките не от вчера. Защото не бива да забравяме, че не съществува «безкористно» литературно и въобще художествено произведение. Всяко едно такова произведение внушава определени идеи. Това е главната корист на автора, дори да предположим, че той не получава хонорар. Именно внушаването на идеи е всъщност неговият главен хонорар. Ако той не е налице, за самия автор става безсмислено да създава произведението. Съзнателно или не, но всеки творец, когато пише роман, рисува картина, вае скулптура или композира музика, се старае да промени съзнанието на хората, които ще четат романа, ще гледат картината или скулптурата и ще слушат музиката.

Тази промяна на съзнанието става чрез внушаване на идеи.

И още нещо много важно: всеки човек, който инвестира в дадено произведение, независимо дали е издател, собственик на галерия, на музикален салон или просто меценат, спонсор, очевидно също не би финансирал създаването на произведение, независимо от какъв жанр, ако то противоречи на собствените му идеи. Защо да си харчи парите за нещо, което е срещу убежденията му?

Това означава, че моделът на «еманципираната» жена, толкова време и с такава упоритост натрапван на европейското общество, е имал през вековете, има и сега, своите могъщи финансови покровители, които са заинтересувани от този модел.

Но кой може да е заинтересуван да изведе европейката от семейството под различни благовидни предлози? Както виждаме, тези предлози са разработвани майсторски в продължение на векове от наистина талантливи творци – независимо дали тези творци са осъзнавали последиците от творбите си или просто са се подчинявали на духа на собствената си епоха. Който пък дух се е оформял преди тях от предшествениците им, спонсорирани също от заинтересовани инвеститори в този модел, а духът пък на епохата на предшествениците  се е оформял на свой ред от техните предшественици, спонсорирани от също заинтересовани инвеститори – и т. н., все в тази верижна реакция.

Тоест, въпросът може да се постави и по-директно: кой има интерес чрез упорито, постоянно и последователно развивани и внушавани модели на поведение да принуди европейските жени да раждат все по-малко до такава степен, че просто да бъде унищожена вече създадената европейска цивилизация?

Тук неизбежно стигаме до необходимостта да отговорим на въпроса: а всъщност какво ще бъде разрушено? Какво ще бъде унищожено чрез така изобретеното и направо съвършено оръжие за масово поражение – отказът да се раждат деца? Защото този отказ не може да бъде наречен другояче, освен оръжие за масово поражение. Нали така фактически децата са убивани още преди да бъдат родени? Дори преди да бъдат заченати!

И няма защо да се заблуждаваме, че тези неща стават спонтанно и от само себе си. Спонтанно и от само себе си в човешкото общество стават само неща, за които не се плаща. Щом някой (или някоИ!) е решил да харчи сериозни пари, за да развива целенасочено определени процеси, какво им е случайното на тези целенасочени процеси? При това виждаме, че във въпросните процеси са замесени твърде влиятелни организации. Това веднага издига проблема на доста сериозно ниво. Защото отделният, индивидуален спонсор или меценат обикновено плаща, за да види резултата от инвестицията в рамките на собствения си живот. Както например плаща американският банкер от уолстрийт Якоб Шифт, за да бъде извършена Руската революция през 1917 г. … Разбира се, има и такива, които безкористно плащат за неща, които ще бъдат осъществени след дълъг период от време, а единствената им награда е само това, че потомците ще споменават имената им – но все пак повечето индивидуални инвеститори плащат, за да видят резултат.

Нещата обаче се променят, когато финансирането се извършва от организация. Една организация може да се позволи лукса да финансира дългосрочни проекти. Тук не е замесен нормалният и безхитростен човешки егоизъм да се види конкретен, осезаем резултат. Организацията е безлика и безчувствена, тя няма нужда да види резултат тук и сега, днес един човек я ръководи, след пет или десет, или петдесет години – друг, но проектът, ако е заложен стабилно, продължава да се развива, и организацията, ако е оцеляла, продължава да го финансира. Защото нали това е НЕЙНИЯТ проект?

И така: какво ще бъде унищожено чрез страховитата демографска война срещу Европа, която, както виждаме, не е от днес или вчера?

Лесно е да се отговори: ще бъде разрушена и унищожена европейската цивилизация. И отново лесният отговор не обяснява проблема. Понеже веднага изниква следващ въпрос: а защо трябва да бъде унищожена европейската цивилизация? Кои нейни отличителни черти я превръщат в обект на чак такава омраза, че да се цели да бъде заличена от лицето на земята?

Добре, нека да видим отличителните черти на тази цивилизация, които може би са я превърнали в обекта на такава злокобна историческа ненавист.

И така, какво я отличава от другите? Да речем, от африканската, от азиатските – китайска, индийска, японска, от северо- и южноамериканската? Арнълд Тойнби изброява 37 цивилизации, да не ги изреждаме… Всички те създават държави и ги управляват, строят пътища, воюват. Навсякъде сред тях монарси, поданици, градове, икономика, пазари, земеделие, култура, дипломация…

Какво й е толкова на европейската, та е нарочена за унищожение?

Едно-единствено нещо отличава европейската цивилизация сред всички останали – тя е изградена върху основите на християнството. Това е нейната отличителна черта. Разбира се, днес не може да се каже, че е християнска по простата причина, че след зловещата 1789 г. постепенно в продължение на малко повече от век в цяла Европа е извършена т. нар. «секуларизация» - Църквата е отделена от държавата и европейската цивилизация де факто се превръща в атеистична. Този процес не е спрял, продължава да се развива, и сега вече просто от атеистична се превръща в антихристиянска – тази година беше огласен фактът, че в целия свят 80% процента от преследванията по религиозни причини се извършват срещу християни. Картината в Европа е още по-трагична, тук очевидно може да се говори за 100%, защото поради насилствено налагания модел на «толерантност» на континента няма други преследвани религии освен християнската – да си спомним дори само опита за забрана на разпятията в училищата на Италия! Ориана Фалачи в «Силата на разума» правилно посочва, че унищожаването на Европа фактически ще означава край на християнството. Разбира се, остават Южна Америка, за която обаче не се очертават перспективи да поеме роля на световен лидер, и православна Русия – където демографската картина е също толкова плачевна, както и в Западна Европа.

Тръгнахме от материалния просперитет на Запада... Оказва се, че погледнато в не чак толкова дългосрочен исторически план, този просперитет е само упойката, инжектирана в съзнанието на западния човек, за да не се съпротивлява на собственото си унищожение. Апологията на консумативния егоизъм, чийто връх е отказът от раждането и отглеждането на собствени деца, защото ще пречат на консумативизма, е достигнала убийствени в прекия смисъл на думата мащаби. И с всички средства на този западен човек му се пречи да достигне до простата мисъл: каква полза от високия жизнен стандарт, след като няма на кого да го оставиш? Каква полза от луксозната ти къща, ако подире ти в нея ще влязат чужденци? Каква полза от високоскоростните магистрали, щом ги оставяш в наследство на пришълци, враждебно настроени към целия ти свят, към културата и ценностите ти и чиято цел е да завладеят този твой свят, за да наложат своята култура и своите ценности?

А чрез внушаваните му пропагандни модели, за някои от които видяхме, че се разработват от векове, западният човек бива отклоняван от простата мисъл, че за лъскавите джунджурийки от супермаркетите плаща с гибелта на цялото си общество, на собствените си потомци, което в края на краищата означава – със собствената си гибел.

Това е цената на демократичния рай.