В последно време по повод изборите в Русия цяла сюрия нашенски набедени ментори - пишещи по команда журналисти и квази-анализатори, заляха медийната среда с дежурните си, омръзнали до втръсване стереотипи, за които те самите си вярват, че са рожба на собствените им промити мозъци. Проблемът е, че един промит от пропаганда мозък не може да твори; независимо, че дори си вярва щото го бил правел. Той може само да преповтаря внушените му калъпи и шаблони на пропагандата.
А за Русия - време е да прочетем нещо от центъра на събитията...

РУСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

ИСКА ТРУП

 

Демокрацията се нуждае от труп. Още по-добре – трупове.

За начало трупът на някой "борец срещу режима". Разбира се, предварително популяризиран, и обработен като «пи-ар» - от типа на Немцов, Чирикова или Навални. Картината с окървавен труп мигом ще обиколи световните медии, ще се завърне обратно в Русия с клинтън-заявления от всякакъв вид и жанр и ще нажежи до необходимия градус  «революционния натиск» на «възмутеното население." Естествено, ще са полезни и още три-четири трупа от «по-ниска категория».

Затова и основната задача пред масовите протести в центъра на такъв глобализиран мегаполис като Москва е да предоставят на режисьорите телевизионна картина с труп. Впрочем, ако нещо в тази постановка засече, то наблизо и «случайно» винаги може да се окаже снайперист, който да «помогне». Заради шоуто се препоръчва на «мирните протести» да бъдат поведени повечко млади хора, които със своята неопитност, разпаленост и все още липса на страх от смъртта до голяма степен ще помогнат на каузата. Идеалното би било на «протестите» да се водят и малки деца; това дори не е за писане, можем само да се досещаме как полза биха имали режисьорите от тях.

Но главният труп, заради който се организира цялата сегашна изкуствена "електорална криза", "зимната руска пролет", е трупът на Путин.

Именно Путин е човекът, който днес успява да държи страната що-годе в някакъв ред. Затова и главната задача на «протестите» са не думските избори – а президентските. В този смисъл сега се извършва «репетиция на терен» за онова главно нещо, което трябва да се случи  в първите дни след президентските избори на 4 март. Впрочем, идеалният вариант за режисьорите ще е изобщо да отложат предстоящите президентски избори с половин или цяла година, за да ги проведат вече въобще без Путин.

"За решаване на "проблема Путин» на първо време може да използва не истински, а символичен труп. Идеологическата база е готова. Например, "жив политически труп", както креативно, опирайки се на един от гениите на руската литература, заяви на 1 март тази година анонимен "източник от Кремъл": "Ние смятаме, че дори ако Кадафи успее да овладее ситуацията, той вече е жив политически труп, който няма място в съвременния цивилизован свят. Използването на военна сила срещу своя народ е неприемливо. Както заяви президентът на Русия Дмитрий Медведев, който от самото начало възприе негативно сегашните действия на властите в Либия, унищожаването на гражданско население ще бъде квалифицирано като престъпление. "

Ами да: защо Путин да е по-неподходящ от Кадафи?

Но после би било желателно да се получи и неговият вече реален труп, както стана с Кадафи, а преди това със Саддам Хюсеин и Милошевич. "

Налице е готова, шаблонна схема, която може да бъде определена не като "оранжева", а по-скоро като «пост-оранжева» революция. Защото в нашия случай, за разлика от Украйна през 2004 г., няма даже поне приблизително  равномерно разпределение на гласовете.

Затова и "електоралната криза" се създава изкуствено, въз основа на технологията за иницииране на масови протести "против изборните фалшификации."

В класическата си форма технологията на протести срещу някакви мними масови фалшификации беше използвана наскоро, само преди две години в Иран, където на изборите "консерваторите" победиха "реформаторите "с още по-голям превес, отколкото е разликата на руските избори преди седмица. Автор на тази технология, талантливият американски неоконсерватор и политически технолог Пол Улфовиц, писа в началото на иранските събития, обръщайки се към президента Барак Обама: "Както и целият свят, президентът Обама би трябвало да е изненадан от мащаба на протеста в Иран. Но иранците протестират не само срещу изборните фалшификации, а и против нарастващите злоупотреби на властите за сметка на иранския народ...»

Пол Улфовиц изобретява още преди  четвърт век технологията за създаване на изкуствена "електорална криза" чрез масови протести срещу "изборни фалшификации".

През 1986 г. Улфовиц, в качеството си на помощник-държавен секретар на САЩ за Източна Азия и Тихоокеанския регион и едновременно ръководител на департамента за специални операции в чужбина, блестящо решава проблема с "диктатора Маркос," като планира и организира първата образцова "електорална криза". В резултат от нея президентът на Филипините Фердинанд Маркос е не само свален от «въстаналия народ", излязъл на улиците в знак на протест срещу "масовите изборни фалшификации" – но е отменено и неговото решение да бъдат закрити две американски военни бази (между другото, най-големите в света по онова време): военно-въздушната «Кларк» и военно-морската «Субик бей» (Clark Air Base и Naval Base Subic bay).

По онова време Улфовиц предлага на президента Рейгън да се откаже от остарелите подходи и да подкопае легитимността на чуждите избори чрез "организиране на електорална криза". В крайна сметка Рейгън, който тогава вече е направил официално изявление, че САЩ не се месят в тези задокеански избори и, че «определени фалшификации са извършили и двете страни», под влияние на Улфовиц четири дни по-късно заявява нещо съвсем различно – точно онова, което е «креативно» и необходимо:

"Изборите бяха проведени в условия на широкомащабни фалшификации и насилие, главно по вина на управляващата партия».

В същото време се разгръща кампания на масови протести срещу Маркос и подир седмица на главния площад на столицата Манила  излизат милион филипинци, протестиращи срещу Маркос и в полза на вдовицата на убития  три години по-рано Бениньо Акино.

Но самото организиране на преврата започва една година преди изборите, когато Улфовиц обработва добре лидерите на филипинската опозиция.

Трябва да се отчете най-важната характеристика на Улфовиц като изобретател на технологията за организиране на протести срещу "изборни измами». Тази характеристика е, че, както и се полага на един изтъкнат борец против фалшификациите, самият Улфовиц е авторът на гениалната и безпрецедентна в световната история фалшификация с лъжата за наличие на оръжия за масово унищожение в Ирак – именно тази фалшификация послужи като повод за войната на САЩ срещу Ирак през 2003 г., която завърши с обесването на Саддам Хюсеин.

Между другото, Улфовиц се появи на сцената и в началото на дестабилизацията на Либия, когато в "The Wall Street Journal" през февруари тази година се скара на Обама за бездействието му и призова САЩ да сложат край на "най-презрения деспот в света" Кадафи.

Но Русия също си има своите собствени  Улфовици и негови ученици. И това въобще не са маргинали от покрайнините, а хора с власт. Важен пример за внедряването на технологиите на Улфовиц чрез иницииране на масови улични протести по темата "изборни измами" е вчерашното изявление на Съвета към президента на Руската федерация за развитие на гражданското общество и правата на човека. Дейците от този президентски Съвета са в авангарда по туземното прилагане на «дефалшификацията».

Ето какво пише президентският (!!??) Съвет: "В последните дни, пред очите ни в отговор на многобройни сигнали за измами по време на изборите населението на Русия се превръща в гражданско общество. Утре то ще бъде подложено на изпитание. Съобщенията за нарушения на правото на гражданите на свобода на волеизявление, на честни и свободни избори, предизвикват крайна загриженост. Всеки сигнал трябва да бъдат внимателно проверен. Фалшификаторите трябва да бъде изправен пред съда, подправените протоколи на избирателните комисии да бъдат признати за невалидни, а бюлетините, превърнали се в оръдие на престъпление – преброени отново. Ако допуснатите нарушения не позволяват да се определят достоверно резултатите от волеизявлението на избирателите, трябва да бъдат проведени нови избори. Това искат хората, това иска законът".

Това вече прилича направо на щаб на Октомврийската революция, почти като Смолни. Достойните ученици на Улфовиц формулират всичко много точно и правилно. Повторни избори – това е най-важната им задача, та в крайна сметка цялата страна да изпадне в трескави безкрайни  избори и схватки по повод изборите. И в крайна сметка това ще превърне Путин в труп.

За съжаление, анализът на действията и изказванията на висши политици и служители по сигурността ясна сочат, че нашите специални служби показват сериозна липса на професионализъм. Трябва да се прекратят абстрактните заклинания за "екстремизъм", а да се пристъпи към реализацията на високоинтелектуални технологии за противодействие на пост-оранжевата революция.

Но главният провал е в модела на руското социално-икономическо битие и в качеството на управление. Путин би трябвало да консолидира здравите сили в страната, а не да премества едни и същи клоуни на различни места. Да въведе тригодишен мобилизиращ план за развитие – тоест, да създаде работеща система на управление.

В противен случай страната ще стане неуправляема, а държавността – разрушена за пореден път.

Юрий Крупнов