Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2012 13:28 - ЛИБЕРАЛНИЯТ САТАНИЗЪМ И ТРАДИЦИОННОТО ОБЩЕСТВО
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 2308 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 03.02.2012 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Кои са куклите и кукловодите в днешния свят?

  ЛИБЕРАЛНИЯТ САТАНИЗЪМ

И

ТРАДИЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

Михаил Хазин

 image

Михаил Леонидович Хазин е президент на консултантската компания "Неокон", член на Съвета по икономика и етика към Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил


Едно интервю

на

Евгений Никифоров

 

Е. Н.: Политическите процеси в света днес изглеждат странни, абсурдни и лишени от всякаква логика. Но на човек е присъщо да търси обяснения на събитията. Появяват се различни конспирологически теории, за заговор на САЩ, за действията "световната задкулиса» («световна задкулиса» - добилото в Русия гражданственост название на феномена, популярен в България като «световна конспирация» - б. пр.).  Каква изобщо е тази "задкулиса", кой стои зад нея? Кои са куклите, а кои - кукловодите? Какви са техните цели?

Всички разбират, че има такива кукловоди, но техните цели и задачи са някак неразбираеми.

Ето, да вземем за пример арабските революции. Дали те са  всъщност продукт на новите технологии за комуникация - Facebook, блог-порталите и интернет-форумите, мобилните телефонни връзки? Или пък е някакъв  тайнствен план за унищожаване на арабския свят? Но пък кому е притрябвало да го разрушава? В крайна сметка, хората там си живееха в състояние на стабилност. И изведнъж им натрапиха демокрация, макар да е ясно, че онова, което се случи,  няма нищо общо с демокрацията.

Както каза на времето си един съветник на президента Клинтън: «Демократичните избори в арабските страни са еднократна процедура: един човек, един глас, само веднъж».

Ислямистките държави, които се формират сега там, въобще не могат да живеят на демократичен принцип, тъй като в ислямската идеология на шариата не се предвидени демократични инструменти за управление на обществото.

И така: какви процеси протичат в света?

М. Х.: Въпросът е в това, че всяко общество има свои основни ценности, от които се ръководи. Именно тези основни ценности позволяват да се създаде определен език за описание на света. Тези езици за описание може доста силно да се различават, дори ако ценностната система е една и съща. И в същото време, ако две общества имат еднакви ценностни системи, те могат да намерят общ език. Ако обаче ценностните им системи са различни, това не е възможно.

По-голямата част от света, условно казано, до XIX-XX вв. живееше в единна система от ценности, която се е  появила някъде около преди 3000 години. Тази обща ценностна система в най-общ смисъл може да се нарече «Библейска».

Нейна основа са, казано най-простичко, 10-те Божии заповеди.

Но след първоначалната си поява тази система се е видоизменила твърде много.

Започва се от твърде тясното юдейско разбиране: в него тя е запазена изцяло, но се отнася само за "своите". Трябва да се има предвид, че тази система е възникнала дори не просто сред едно племе, а в съвсем тесните рамки на един род, който постепенно се е разраствал.

След това, както знаем, се появява християнството, което значително разширява въпросната ценностна система - не по отношение на съдържанието, но в нейния обхват на приложение. Създател на съвременното християнство е апостол Павел, който е произнесъл ключовата в този смисъл фраза: "Няма нито елин, нито евреин – всички са равни".

Така тази ценностна система доста активно се разпространила по цял свят и в нея се очертали три основни направления. Първото - юдаизмът, второто - християнството с всички негови разклонения,  третото - ислямът.

Отличителен белег на исляма е, че в него много твърдо, още в основните му текстове, са внесени нормите на живот и на стопанското право. Поради тази причина те остават на нивото на Ранното Средновековие. Ето защо ислямът се отнася толкова сурово към всякакви отклонения Затова и днес ислямът е главният враг на Запада.

Тази система е функционирала в продължение на 1500  години.

По-възрастните, които са изучавали в училищата и университетите Маркс и Ленин, си спомнят основната теза на марксизма-ленинизма: колкото е по-висока производителността на труда в едно общество, толкова то е по-прогресивно и, съответно, надминава в своето развитие другите общества. Това е класическият икономизъм, който гласи: икономиката е над всичко.

Това е присъщо на мисленето от XIX век.

Но в действителност тази теза не е вярна.

Ако се вгледаме в римското общество от I-III век сл. Хр. виждаме, че там материалният стандарт на живот е много висок – такъв в Европа като цяло се постига едва през  XIX век. Във всеки случай, централната канализация и водопроводите се появяват отново на европейския континент доста късно. А производителността на труда в късните римски манифактури е достигната в Европа едва през XVIII век.

И възниква въпрос: защо тогава рухва римското общество? Всички казват: ами ясно, заради гнусните варвари и т.н., и т.н.

От гледна точка на християнството, Рим пада, защото христолюбивото воинство на християните –несториани – готите, превзема този вертеп на разврат, езичество и робство, след което напълно променя цялата система на обществените отношения.

Да, робството е налице в езическия Рим. Законът бил много строг: робовладелецът е длъжен да издържа роба си. Именно затова в късния Рим имало толкова много освободени роби. Причината е съвсем банална: мнозина собственици на роби не са имали достатъчно пари, за да ги издържат, както се предвиждало в законодателството. По-евтино било да ги освободят, отколкото да плащат за издръжката им.

Въобще, римската икономика била доста специфична.

Например, една от най-големите беди на Рим били лихварите, които давали заеми с изключително високи лихви – тоест, после взимали цялата собственост на длъжниците си. Резултатът бил, че почти всички къщи в Рим принадлежали на лихвари, които неудържимо повишавали наемите. Против това се борели всички императори, като се започне от Октавиан, Тиберий и Клавдий. Също така има версия, че Нерон е подпалил Рим не просто заради свой каприз, а съвсем целенасочено – прогонил всички, изгорил къщите, а сетне построил държавни жилища, които се давали за живеене под евтин наем.

И така: защо паднала Римската империя? Защото високото ниво на производство иска високо ниво на потребление. Грубо казано, щом си произвел нещо, трябва да го продадеш. Но откъде пари у хората в едно робовладелско общество? Те не притежават източници на доходи. Вече нямало свободни селяни както в царския и републиканския Рим. Всички земи били собственост на едри собственици – но колко платове могат да купят те? И други стоки?

По онова време Рим завладява Испания, където имало сребърни рудници – от това сребро започва да сече монети и така да издържа народа. Народът искал хляб и зрелища. Но не му давали хляб и зрелища – а пари от хазната. Обаче в хазната  имало пари, докато имало постоянен източник на сребро. В момента, когато среброто в рудниците свършило, народът започнал да се отклонява от задълженията си, главното от които била службата в армията, и да се бунтува.

И тогава дошли готите.

Те  създали тип държава, която коренно се различавала от Римската империя. Тя била построена на християнски, тоест на библейски принципи. В тази държава ключов елемент бил поддържането на стабилността на обществото – с други думи, лихварството било забранено. Имало също ограничения за онова, което ние днес наричаме  «научно - технически прогрес». Системата на производство ограничавала броя на производителите, асортимента на  произвежданите стоки и на технологиите, с които те се произвеждали. Произвеждало се точно толкова, колкото трябвало, за да се запази стабилността на обществото – и не повече от това. Да кажем, на едно общество, където живеят 5000 души, му е необходимо да се произвеждат по 20 каруци на месец. Произвеждали по 20 каруци месечно – и край, от повече няма нужда.

Тази система съществувала в продължение на почти 1500 години. Разбира се, имало лихварство, защото трябвало да се водят войни. И защото дори не самите феодали, а техните жени искали бижута. Но, така или иначе, по принцип икономическата дейност се извършвала без използване на лихви.

Дори там, където лихварството било развито – в търговски републики като Венеция, Генуа, Ханзата (съюз на северногермански градове, сред които главни били Бремен и Любек – б. пр.), лихвите се използвали повече като застрахователна вноска; защото корабът заминава и никога не се знае дали ще се завърне от плаването си. Затова трябвало някаква компенсация за онези кораби, които не се завръщали.

Но по-късно, през XV-XVI век, в Европа се случили различни събития, които радикално променили целия модел. Няма точен отговор за причините. Аз съм склонен да мисля, че са във връзка с онова явление, което по-късно получило названието "малък ледников период." Дотогава се знаело, общо взето, че на всеки 5 години има 1 много плодородна, 2 нормални и 2 със слаби реколти. А веднъж на 10 години се случва почти никаква реколта – затова в добрите години трябва да се правят запаси, които да се разпределят равномерно, за да се посрещнат гладните години.

Но се случва неплодородните години да са една след друга. Кулминацията на малкия ледников период е краят на ХVI и началото на ХVII век. Времето на Борис Годунов. През 1598-1605 година в 3 последователни години реколтата била не просто слаба – а въобще нямало реколта. През юли валял сняг или пък през цялото лято - дъждове.

В тази ситуация станало ясно, че в северната част на Европа ще има глад. На юг има маслини и други култури, там е по-лесно. На север обаче въпросът бил на живот и смърт. Трябвало да се решат два проблема – първо: откъде да се намерят пари за храна, и второ: как да се промени икономическата подредба, за да се оцелее, щом от 5 години неплодородните са вече не 2, а цели 4?

И какво направили? Намерили пари, разбира се. Как ли? Във всички времена епохи, когато имало нужда от пари, ги придобивали по един-единствен начин – чрез отнемане на собственост.

По онова време можело да се отнеме само една собственост – тази на католическите манастири.  Съответно Мартин Лутер заковава своите тезиси върху вратата на църквата и започва Реформацията.

Разбира се, формалната цел на Реформацията е борба не срещу религията, а против институцията на папството. Но резултатът бил, че протестантите получили възможност да променят самата система.

И първото нещо, което направили, за да се създде нов механизъм, било именно това: въвели лихвите. А после?

После чрез лихвите отприщили онова, което днес наричаме "научно-технически прогрес." Сетне започнали да продават резултатите от този «прогрес» на Юг, а в замяна купували оттам храна. И механизмът тръгнал...

Ако днес посетите Англия, ще видите, че там има една много модна екскурзия, наречена «По развалините на католическите манастири." Манастирите били разрушавани от Хенри VIII и неговите шест съпруги – процесът се развива точно в свредата на XVI век. И в хода на този процес са избити много повече хора в процентно отношение, отколкото в нашата революция през 1917 г.

И тогава, някъде през XVIII век, станало ясно, че тази система на библейските ценности, от която бил изхвърлен един елемент, е нестабилна. Което е и напълно разбираемо. От гледна точка на вярващия човек тези ценности са дадени от Бога и хората нямат право да задраскват нещо в тях.

Но от гледна точка на рационалния човек тази ценностна система е прекалено затворена – и у него се появява голямо изкушение някак да я промени.

Ала щом извадите един елемент от която и да било система, цялата тя се разпада.

В резултат към края на XVIII век се появили два нови модела, два глобални проекта, които решили този проблем. При това по съвсем радикален начин.

Едната от новите системи отменила въобще всички библейски заповеди. Това е съвременният западен глобален проект.

Втората система обаче въвела отново забраната върху лихвите. Днес можем да наречем тази втора система "червена" по цвета на знамето, но тя имаше доста разновидности. Формата й в Съветския съюз беше само една от тях.

Още повече, че в СССР функционираха два модела на тази схема. Единият модел беше преди 1956 г., другият – след тази дата.

Малцина хора знаят, че преди 1956 г. в Съветския съюз имаше доста голям слой от частни предприемачи; те съществуваха под формата на задруги, кооперации, които работеха доста активно и понякога дори произвеждаха сравнително високотехнологични продукти. Но всичко това през 1956 г. бе унищожено и започна догматичен социализъм, който приключи доста зле. Винаги се намират хора, които, меко казано, имат шило в задника си и все искат да правят нещо. Те се нуждаят да проявяват някаква активност - и в резултат от тях се получават или кадърни ръководители, или кадърни престъпници. Ако не успеят да намерят приложение на енергията си, започват да чупят и да трошат.

Червеният проект  възстанови забраната върху лихвите, но в много специфична форма. В СССР имаше лихви, но беше забранено частното присвояване на тези лихви, тоест те бяха обществено достояние, публична собственост. Това е работеща схема, която функционира напълно нормално.

Но проблемът не е в това, а в смисъла на думата "свобода". Ние сме свикнали с нея – какво толкова, свободата си е свобода... Но в различните проекти съществува различен смисъл на тази дума, тъй като ценностната основа е различна.

В Западния проект е налице свобода на бизнеса, свещено право на частна собственост.

И е забранено наличието на фиксирана ценностна основа.

Съвременното либерално общество представлява свобода, доведена до идиотизъм. Тя се разбира така: всеки човек има право да си избере своя база от ценности.  Например, той гледа 10-те Божии заповеди и казва: «Не ме устройват петата и седмата заповеди!» Утре обаче размисля и заявява: «Не, сега петата ми харесва, но задрасквам осмата и деветата».

Това е типичният пример за западен човек.

При нас е в сила съвсем друг вариант. Ние познаваме същите тези заповеди и ги спазваме. В този смисъл СССР съюз беше много консервативно общество. Едно развихряне на либерализма дойде от Запада в периода между 1918 и 1925-30 гг. – но обществото ликвидира това развихряне доста сурово. Тогава се приключи с този въпрос.

Сега обаче в Русия отново възстановяват либералната система. Има много примери за това.

Например, как са устроени отношенията на човека, да речем на един християнин, с обществото по отношение на 10-те Божии заповеди?

Очевидно е много трудно и почти невъзможно стриктно да се спазват всички те. Може да се случат различни неща: човек да блъсне с колата си друг или да стане друго произшествие.

Естествено, колкото повече човек е обвързан с тази система от ценности, толкова по-сериозно се отнася към нея. Свещеник, който е извършил убийство, дори и неволно, се низвергва, защото вече не може да приеме изповед – макар и неволно, той е убиец.

Но за един обикновен човек е напълно възможно в някои ситуации да извърши убийство - когато майката или бащата защитават детето си, е напълно допустимо. Обаче в същото време всеки разбира, че това не е добро. Че е грях. Въобще, основният смисъл на тази система се състои в това, че ако човек е извършил грях – на него трябва да му се даде време за покаяние. Всъщност, именно това е моралът: възприемането на същите тези правила в съзнанието на всеки човек и на обществото като цяло.

Тоест,  обществото знае кое е добро, а а кое - лошо.

Проблемът с днешната развихрена престъпност на кавказците в Москва не е в това, че те са лоши хора –  а фактът, че тяхната система на взаимотношения е съвсем различна. Дори не базовата им ценностна система – тя съвпада с нашата. Но мнозина от тях живеят дори не в в ислямско общество, а все още в родовото, клановото. Там ценностната система е друга. После идват тук и се държат по съвсем различен начин от нас – и общественият морал ги осъжда. Те просто не разбират какво искаме от тях. Теоретично трябва да бъдат интегрирани – но засега не се получава.

На Запад ситуацията е съвсем различна. Там няма морал, а и не може да има.

Защото не може да има морал там, където няма ценностна система.

На Запад законът заменя морала.

Но какво представлява законът? Съд, затвор, полиция и всичко останало от този род. А когато няма съд, затвор, полиция и другото от този род – човек започва да се чувства «свободен».  И се случва онова, което се случи по време на урагана "Катрин" в Ню Орлиънс: нямаше държавни институции, което означаваше, че няма закон и започна кървава вакханалия. Това е в пълно съответствие с либералните ценности.

И тези хора искат от нас да направим същото в Русия?!

Ние не го искаме, но те са много активни в прилагането му. Примерно: там има ювенална юстиция – хайде и тук, в Русия, вече ще отнемаме децата от родителите им!

На всичко отгоре в Европа логиката е двойна.

Първо, родителите в дадено семейство са кретени, защото възпитават у децата си неправилна, не-либерална ценностна система – затова ще им отнемем децата.

Второ: обаче на бездетно семейство може и да не позволим да си осинови дете, защото мъжът и жената са против  публичната пропаганда на хомосексуализма.

От християнска гледна точка не бива да има такъв двоен морал. Но Европа в това отношение е вече безнадежден случай.

Е. Н.:

- Но все пак, обществото там е, поне в миналото, християнско.

М. Х.:

- В протестантските страни християнството се преследва по всички възможни начини. Там, където са останали християнските ценности – например в Германия, по-конкретно в Бавария, обществото е все още цивилизовано. В Италия, Испания положението е малко по-добро. Например, в Испания имаше много силни възражения срещу еднополовите бракове. И с право.

Сега притискат Унгария заради онова, което там записаха в Конституцията: че бракът е съюз между мъж и жена.

Според западния модел най-важното нещо на света са парите.

Така например, защо съществува бракът между един мъж и една жена? Ясно защо: понеже трябва да си родят деца.

Но защо е необходим бракът на еднополови двойки?

Пак е много ясно: защото трябва да поделят парите.

Това е проблемът. Всичко се свежда до пари.

Точно в името на парите сега на Запад разрушават и традиционното семейство. Съпругата и съпругата възпитават детето си, но пропагандата им внушава:

"Защо сте толкова изостанали? Защо си харчите парите за децата? Дайте децата си на държавата, а сами се забавлявайте! Яжте, пийте, правете секс – това са истинските ценности!»

Ето защо сегашната криза е не само икономическа криза - макар, безусловно, да има икономически характер.

Но тя много прилича на кризата в Римската империя. В Римската империя е имало сребро от мините. Днес такава роля играеше машината за печатане на пари, но тази възможност е изчерпана. Повече този механизъм не работи.

Затова и системата се разрушава.

Възможните варианти за развитие на събитията са два

Вариант първи: да дойдат готите.

Вариант втори: да дойдат вандалите.

Ако продължим тази асоциация, вандалите са войнстващият радикален ислям или Китай, а готите – онези, които все още са запазили ценностната си система.

Ето защо много хора днес на Запад казват, че ако продължава това, което продължава, християнският свят ще изчезне.

И това ще е краят.

Може би все още може християнските ценности да се върнат в САЩ, във Великобритания и в част от Европа; съответно да се върне онзи свят, с който сме свикнали. А може би вече е невъзможно, не зная…

Но у нас, в Русия, християнските ценности все още са запазени. Трябва да ги опазим и занапред на всяка цена, защото в противен случай ще настъпи кървава вакханалия.

E. Н.: Страшно звучи. Имаме ли все още някакъв  шанс да съхраним нашата руска цивилизация, руския свят и нашата християнска ценностна система?

М. Х.: Това е нашата цел. Трябва да го направим. Трябва да се борим срещу проявите на този либерален сатанизъм. Срещу цялата тази ювенална юстиция, еднополовите бракове и всичко от този род.

Християнството не осъжда хомосексуализма сам по себе си. Малко ли неща може да бъдат нарушени у един човек? Но категорично осъжда всяка демонстрация или, което е още по-лошо, пропаганда на перверзии.

Е. Н.: Но онези, които искат да се разрешат гей-парадите, насотяват за това с един направо религиозен фанатизъм.

М. Х.: Това е борбата между двата глобални проекта. Целта на Запада е унищожаването на традиционните ценности. Разрушаването на семейството. Унищожаването на християнството. Именно и затова, между другото, е този дивашки натиск срещу католическата църква. Широка публичност на случаи на педофилия сред свещениците. Дори не се и знае дали наистина е имало такива случаи –  или не е имало, а всичко е съчинено със задна дата. Журналистите получават задача да намерят някой психически неуравновесен мъж на около 45 години, който се е оказал неудачник в живота и всичко му е накриво. Казват му:

- Ако сега си спомниш как, когато си бил на 8-годишна възраст, те е опипвал свещеникът, който сега е епископ - тогава ние ще ти дадем и парички, и ще се видиш по вестникарските страници и телевизионните екрани, ще станеш звезда.

Естествено, че той радостно търчи и с готовност дава интервюта:

- Да, преди около 35-40 години имаше нещо такова!

E. Н.: Но това е ужасно. Този свят на абсурда се нахвърля върху нашата страна. Отвсякъде ни обкръжават с военни бази. Принуждават ни да разрешаваме гей-парадите. Внедряват ювеналната юстиция. Натискът е масиран и отвсякъде. Всички тези проекти са напълно систематични, те са организирани и имат влиятелни лобита.

M. Х.: Ясно е кои са лобитата. Това е глобален проект на Запада, който унищожава всяка алтернатива на самия себе си.

Но един проектът трябва да бъде институционализиран. Затова и има една държава, която е лидер в него – САЩ. Проектът разполага с мощни държавни апарати. Налице са огромно количество най-различни организации, които го реализират – като се започне от МВФ в икономиката и се свърши с всякакви фондации с идеална цел, «неправителствени» организации.

Всички те съвсем съзнателно унищожават всяка една традиционна ценностна система.

Затова, повтарям, нашата задача е да се борим срещу всякакви прояви на либералния сатанизъм.

 Източник: www.ruskline.ru

 Превод. Л. Чолаков




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. ketcakuatl - БРАВО!
01.02.2012 22:01
Аз, лично, споделям казаното и анализа. Лошото е, че пропагандната машина работи на пълни обороти. И вече, до голяма степен, е произвела мнозинството от олигофрени и зомбита. Големият Брат идва! Защо ли Оруел, Жул Верн, Клифърд Саймък, Артър Кларк и много други писатели 'фантасти' се оказаха такива пророци?
цитирай
2. lyubomircholakov - 1. ketcakuatl - БРАВО!
01.02.2012 23:16
Оказаха се пророци по една проста причина: по тяхно време все още демократичната пропаганда не беше набрала тази сила и инерция, които има днес - и не им замъгляваше и4 изглаждаше мозъците. Защо днес няма такива пророци? Защото, първо: мозъците на всичкиу включително и на писателите, са достатъчно изгладени, и второ: онези с неизгладените мозъци просто не могат да пробият бариерите на медии, издателства, филмови и телевизионни студии и т. н. По въпроса трябва да се прочете доклада на Алън Дълес от 1947 г. - и много от неясните неща стават ясни.
Също и от "Протоколите на сионските мъдреци" - независимо дали, както е решил съдът в Цюрих през 1934 г., ги възприемаме като автентичен документ или просто като художествено четиво.
цитирай
3. venziko - Bravo
03.02.2012 18:50
Много точно казано от М. Хазин
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3098138
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3302
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31