Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2012 16:10 - ПУТИН И СТАЛИН
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 2663 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 07.02.2012 14:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Александър Прозоров

 

ПУТИН И СТАЛИН

 сравнителен анализ

 През ХХ век определени групи хора, които може да бъдат наречени «разрушители», на 2 пъти успяват да дойдат на власт в Русия и да я разрушат. Това се случва  през 1917 г. и 1990 г.

И двата пъти резултатът от тяхното кратко управление е абсолютно един и същ: загуба на големи части от територията, кървави вътрешни конфликти, разпадане на армията и на икономиката. И двата пъти се налага Русия да бъде вдигана наново от руините. Това беше извършено от Личности с главна буква, чиито способности, успехи и неуспехи бих искал да сравня в тази статия.

И така:

Ето кратка таблица, в които се сравняват резултатите от двете най-страшни кризи през ХХ век:

 През 1921 спрямо 1916 година:

Национален доход – спада с 50% 

Брутна промишлена продукция – спада с 30%

Брутна земеделска продукция – спада със 70%

Стойност на рублата – спада 104 пъти (10 400%)

 През 1995 спрямо 1990 година:

Национален доход – спада с 50% 

Брутна промишлена продукция – спада с 40%

Брутна земеделска продукция – спада със 70%

Стойност на рублата – спада 104 пъти (10 400%)

 Лесно е да се види, че резултатите от реформите на Елцин / Горбачов са практически еднакви с резултатите от Първата световна война и кървавата  гражданска война през 1918-1921 гг., взети заедно.

Как решиха проблема с такова наследство двамата управници на държавата, които свалиха от власт хунтите на «разрушителите»? Да видим какво са направили, докато са били начело.

Путин и Сталин.

Началото на управлението на тези политици е доста сходно. Те са фигури на «втори план», слабо известни на широката публика, които не разполагат с реални властови лостове, връзки и популярност. Такива фигури биват изтласквани нагоре, за да бъдат използвани като марионетки, а самата ситуация да се контролира от хора в сянка. Обаче двамата герои на нашия анализ неочаквано за своите кукловоди показват характер и  успяват от изпълнители да се превърнат в реален фактор. Едва ли, когато са назначили Сталин за генерален секретар, Зиновиев и Каменев са очаквали, че тяхното протеже скоро ще ги осъди на смърт. Едва ли, докато е ръководил избирателната кампания на Путин, Березовски е предполагал, че скоро ще трябва да се крие от новия президент в глобалния бандитски резерват в Лондон.

През 1926 г., на 4-та година от управлението си, Сталин изключва от ЦК Каменев, Троцки, Зиновиев и така се избавя от главните си врагове. През 2004 г., на 4-та година от управлението си, Путин уволни Касянов и така се избави от главния представител на "семейството" (групировката около роднините на Елцин – б. пр.).

Както е вижда, в сроковете за поемане на властовите лостове двамата също доста си приличат.

Нека да видим доколко са били успешни в други области на своята дейност.

 

Икономиката

Сталин е избран за член на новосъздадения пост Генерален секретар на ЦК на ВКП (б) през 1922 г. по инициатива на Ленин и Каменев.

Когато Сталин поема тази длъжност (която, макар в началото  Уставът на ВКП (б) въобще да не я предвижда, става за него пожизнена), в Съветския съюз през 1921 г. вече е започнал НЕП-ът (новата икономическа политика).

Само за пет години, от 1921 до 1926 г. индексът на промишленото производство се увеличава повече от 3 пъти, селскостопанското производство нараства 2 пъти и надхвърля с 18% нивото от 1913 г. Катализатор за тези постижения е грамотната  финансова политика на правителството.

Вместо обезценените съветски рубли през 1922 г. се въвежда нова парична единица – червонец, обезпечена със злато (един червонец = 10 златни дореволюционни рубли = 7.74 грама чисто злато). На валутния пазар в страната и в чужбиначервонците свободно се обменят за чужди валути по довоенния курс на царската  рубла имперски (1 долар = 1.94 рубли). Възражда се кредитната система. През 1921 г. е създадена Държавната банка на СССР, през 1922-1925 гг. – множество специализирани банки с акционери Държавната банка, синдикати, кооперации, частни и дори в един момент чуждестранни капитали. Появяват се спестовни каси за привличане на паричните натрупвания у населението. Към 1 октомври 1926 г. броят на банките се е увеличил до 61, докато делът на Държавната банка в кредитирането на икономиката е намалял до 48%.

Но в икономическата политика не всичко е гладко. За възстановяване на промишлеността властта използва по най-жесток начин ценовата «ножица» – преднамерено се повишават цените на промишлените стоки и се намаляват цените на храните, произвеждани от селяните Така болшевиките прехвърлят тежестта на икономическото възстановяване на страната върху плещите на селяните.

Резултатът се появява бързо.

През 1927 г., след две плодородни  години у селяните се натрупват запаси от зърно и пари. Парите обаче пак се обезценяват от инфлацията. В тази трудна ситуация именно зърното е най-сигурната валута. Селяните нямат никаква изгода да го продават на пазара. Нещо повече, те сами "регулират" производството и го намаляват до нивото на скромните възможности да се купи нещо от града.

През януари 1928 г., Сталин разрешава "извънредни методи за хлебозаготовки", т.е. административно отнемане на зърно от селяните, съпроводено с произвол от страна на властите и репресии. Започва активно да се прилага алинеята в Наказателния кодекс за «спекулация» със зърно, в която включили и продажбата му на пазара.

Извънредните мерки осигуряват хляба през 1928 г., но убиват желанието на  селяните да произвеждат излишъци от зърно. През август 1929 г. в СССР се въвежда купонна система.

Тази ситуация подтиква Сталин да прекрати НЕП-а и с волево решение да тласне рязко икономиката напред. Този етап получава названието «индустриализация».

В селските райони сталинската интензификация се изразява в принудително окрупняване на земеделските стопанства. Както е известно, обикновено колкото по-голямо е стопанството, толкова по-големи са възможностите за механизацията му и са по-ниски производствените разходи.

В борбата срещу едрите собственици на земя – "кулаците", които използват наемен труд, са отнемани всичките им земи, средства за производство и граждански права, а хората биват изселвани в Сибир. Както сочи справка от съответния отдел в ГУЛАГ на ОГПУ, през 1930-31 гг. в Сибир са интернирани 381 026 семейства с обща численост 1 803 392 души.

Основните резултати от колективизацията са четири.

1.  Кохозите в по-късно време наистина показват значително по-висока производителност на труда.

2. Сталин получава значително количество свободна работна ръкана ръцете, защото селяните, оказали се излишни на село, се преместват в градовете.

3. Колективизацията води до масов глад в СССР през 1932-1933 г., чиито жертви по различни оценки са между 2 и 8 милиона души.

Причините за глада са ясни: богатите селяни не искали просто така да дадат имуществото си на властта, а предпочитали да изколят животните. Съответно колхозът остава без животни за оран, без мляко, без сеитбено зърно; а без репресираниоя «кулак» голтаците не са в състояние да организират сеитбата и т. н.

4. Жизненият стандарт на селяните рязко спада.

Средния жизнен стандарт в селските райони на Съветския съюз никога вече не се връща до нивото от 1929 г.

Колективизацията е катастрофа за селското стопанство. Продукцията от животновъдството през 1933 г. възлиза на 65% от нивото през 1913.

Средствата, получени от разорението на земеделските стопанства, от продажбата на суровини в чужбина и дори на произведения на изкуството (някои автори твърдят, че тогава в чужбина са продадени 7 000 вагона скъпоценности – б. пр.), заедно с освободената от село ръка са насочени от Сталин към развитието на тежка индустрия.

Ускорената индустриализация е проведена през първите петилетки.

През 1930 г. се разгръща строителството на около 1500 обекта, 50 от които поглъщат почти половината от всички инвестиции. Построяват се редица промишлени гиганти: ДнепроГЕС, металургичните заводи в Магнитогорск, Липецк, Челябинск, Новокузнецк, Норилск, също Уралмаш, тракторните заводи във Волгоград, Челябинск, Харков, Уралвагонзавод, ГАЗ, ЗИС. За големите обекти се извършва масов внос на машини от чужбина. Поканени са също чужди инженери, известни компании като Siemens-Schuckertwerke AG и General Electric са включени в доставките и монтажите на модерно оборудване.

Бързият строеж на индустриалните гиганти обаче разорява останалата част от икономиката. В условията на нова разруха Сталин решава да обяви края на скока към светло бъдеще. На 7 януари 1933 г. той заявява, че петилетката е изпълнена предсрочно за 4 години и 4 месеца.

Реалните резултати обаче са много по-скромни. Изпълнява се оптималният план за 1929 г. в производството на нефт и газ, торф, локомотиви, селскостопанска техника. Не се изпълнява планът за производството на електроенергия, чугун, стомана, прокат, въглища, желязна руда

 Постиженията на първата петилетка при Сталин по основните параметри са:

Черни метали - ръст 129%;

Електрическа енергия - ръст 270%;

Нефт - ръст 184%;

Цимент - увеличение 194%;

Захар – спад до 65% от нивото на 1928 г.;

Благодарение на развитието на тракторостроенето през 1932 г. Съветският съюз престава да внася трактори от чужбина.

През 1930 г.  е въведено всеобщо начално образование, а в градовете – задължително прогимназиално, седемгодишно.

Според критиците на индустриализацията, тя е лошо замислена. Възниква гигантска  и изцяло политизирана система с характерни черти икономическа "гигантомания", хронически недостиг на стоки, организационни проблеми, пилеене на средства и губещи фирми. Индустриализацията изисква все повече разходи за труд, привличане на милиони селяни в града, и е съпроводена с рязък спад в реалните заплати. Стремежът да се изпълни планът води да пренапрежение на силите и постоянно търсене на причини, за да оправдае неизпълнението му. Поради се използват и принудителни мерки. През 1930 г. била забранена свободната смяна на работното място. Въвежда се наказание със затвор за  нарушения на трудовата дисциплина и небрежност. През 1931 г. работниците започват да носят отговорност за щети по оборудването. През 1932 г. е въведено принудителното преместване на друга работа, а кражбата на държавна собственост започва да се наказва със смърт. Въпреки усилията да се увеличи производителността на труда, на практика през 1932 г. тя спада с 8 % в сравнение с 1928.

Съветската пропаганда твърди, че икономическият растеж имал безпрецедентен характер. Изследванията обаче показват, че растежът на брутния национален продукт в СССР (4,6%) е сравним с този в Германия през 1930-38 година (4,4%) и е по-нисък от растежа в Япония (6.3%).

Освен това бързата индустриализация е съпроводена с репресии, когато за икономическите провали били обвинявани "вредители и саботьори" в съдебни процеси като  "Шахтинския", на "Промпартията", "Трудовата селска партия", "Съюзното бюро".

Един от най-важните показатели за сталинския иконочимески пробив е ръстът на потреблението на глава от населението. Той бил ... 22% за 10-те години от 1928 до 1938. Тоест, благосъстоянието на хората се увеличавало с 2,2% годишно. Тук западните историци обичат да добавят, че подобряването на благосъстоянието се отнася главно за номенклатурата и избрани "ударници" сред работниците -  а всъщност остава незабелязано от населението.

През 1932 г., краят на първата петилетка, изминават дори не 8, а 10 години, откакто Сталин е на власт.

Каква е равносметката?  

През 1922 г. Сталин получава страна, в която вече година, благодарение на НЕП-а, има растеж на промишлеността и селското стопанство. Последвалият скок в индустриализацията осигурява промишлен ръст от 4,6% годишно, но води до спад в  селскостопанското производство и е придружен от репресии срещу гражданите, които са недоволни от политиката на държавата. Като цяло за първоначалната индустриализация на СССР руският народ заплаща с живота на хиляди хора, а стандартът на живот замръзва за дълги години върху нивото отпреди революцията.

В допълнение към това, първият етап от развитието на страната "по сталински" е съпроводен от поредица икономически кризи, които в крайна сметка довеждат страната – и то в мирно време! – до купонна система и почти средновековно закрепоставяне на работническата класа и селяните.

Но чистите цифри са лукави и не отразяват цялостната картина.

Преди всичко, 4.6% годишно – това не е просто увеличаване на промишленото производство. Чрез не-икономически фактори се развивала именно тежката индустрия: металургия, машиностроене, тракторостроене. Това означава, че СССР получава основа, която позволява за в бъдеще както да се създаде мощен военен отрасъл, така и да получи независимост на собственото си производство. Дори и про-западните историци не са уверени, че подобна индустрия е можело да се развие само въз основа на НЕП-а. Действията на Сталин, при цялата им жестокост, са насочени към осигуряване на страната за в бъдеще.

Населението на СССР, въпреки че не подобрило материалното си положение, получило от държавата право на безплатна медицинска помощ и на безплатно образование. Потресаващи за времето си блага, които били обект на завист от страна народите във всички съседни страни. Десетки хиляди хора проклинали Сталин и желаели както неговата смърт, така и на всички болшевики – но милиони получили възможност да се научат да четат,  да станат инженери, офицери, пилоти, квалифицирани работници. Повечето от тях били наясно, че при предишната власт такава кариера била невъзможна за селските юноши. Хората виждали перспектива пред себе си, вярвали във възможността за «светлото бъдеще», което започвало да се строи пред очите им, били изпълнени с ентусиазъм и се чувствали щастливи.

Такава увереност в утрешния ден също може да се запише в заслугите на Йосиф Висарионович.

  

Путин де-факто стана лидер на нова Русия на 1 януари 2000 г.

Той получи много по-тежко наследство, отколкото някога Сталин.

Разрухата в икономиката след Гражданската война и тази след реформите на Елцин са сходни по мащаби – но Сталин получава една мирна страна, която вече започва да се съвзема след вандализма на «разрушителите».

Владимир Путин се озова в самия център на организираната от «разрушителите» катастрофа. В цяла Русия бушуваше дългова криза. Режимът на тока и парното беше нещо обикновено, пенсии и заплати закъсняваха на места с по 2 години, заплатите на военните – с много месеци. На всичко отгоре в Кавказ се водеше истинска регионална война и по-голямата част от населението се съмняваше в успешния й завършек. На Русия й беше забранено да победи в първата война там, и хората бяха уверени, че ще й забранят отново - и «разрушителите» крещяха за това открито и ентусиазирано.

 Но Путин заяви: "Ще ги давим в клозета! (прочута фраза от предизборната кампания на Путин през 1999 г. в отговор на журналистически въпрос: «Какво ще правите с терористите? Отговорът на Путин: «Ще ги ликвидираме! Ако ги намерим в клозета – ще ги удавим в тоалетната чиния!») - и това беше сторено. По време на Втората чеченска война вече военните нямаха примка на шията, с която да им забранят да побеждават. Помня как М. Леонтиев умоляваше по телевизията войските достигнат поне до река Терек, за да защитят мирните жители в традиционните руски земи от нападенията на чеченците и арабските наемници. Дори и в това никой не вярваше! От всички страни активно настояваха Русия да не преминава границите на Чечня, да не прекосява река Терек, да не навлиза в планините – а само да преговаря! Не зная какво му е струвало на Путин да удържи докрай – но той позволи на военните да защитят държавата.

Войната приключи – но възстановяването изискваше продължителна и къртовска работа. Продължаваше неплащането на задължения, пенсии и заплати, вихреше се безработица, режим на тока и отоплението... Страната беше във властта на разрушителите Березовски, Гусински и други като тях, които създаваха финансовите пирамиди «Хопър», «Ава»,  MMM... Според Организацията за прехрана и земеделие към ООН в периода 2000-2002 г. в Русия са гладували 4% от населението (5,2 милиона души).

Доктор на техническите науки, професор A. И. Орлов. автор на18 книги и учебници, пише през 1999 г., че очаква икономическото ниво от 1990 г. да бъде достигнато едва през 2011 г. А пък ако условията са идеални (никакво противодействие от олигарсите и навсякъде чиновниците са некорумпирани и великолепни професионалисти – тоест, в условия, близки до тези, в които е работил Сталин), това би могло да стане и през 2006 г.

Днес, като знаем каква всъщност се оказа действителността, можем само да припомним, че по времето на Путин Русия успя да надмине икономическото ниво от 1990 г. в началото на 2007 г. Това означава, че Путин надмина и най-смелите прогнози на икономистите и в пряко състезание изпревари «късния» Сталин по темпове на икономическото развитие.

На всичко отгоре той постигна това, без да допусне никакви спадове и кризи както в икономиката, така и в политическия живот - да не споменаваме, че дори не можеше да се мисли за купонна система, толкова далеч беше подобен ваирант. За разлика от Сталин, той не прибягна до насилие за постигане на икономическо развитие. Путин не изгради нова икономика върху човешки кости. Напротив – през двата негови мандата за 8 години  доходите на населението в доларово изражение се увеличиха 4 пъти. Реалното число, коригирано с инфрацията, е 2,5 пъти. Общият растеж на продажбите на дребно е 15%, броят на новите леки коли се увеличава годишно с 30%, на компютри и битова техника – с 50% годишно. По този начин реалният стандарт на живот в страната се е увеличил твърде забележимо.

Владимир Путин използваше за развитие на икономиката почти същите инструменти, както и Сталин: износ на суровини и активно използване на западните технологии, но  се разпореди с  получените ресурси много по-ефективно от Сталин. Той не започна да вкарва директнно пари в промишлеността, защото щяха да бъдат окрадени от чиновниците. Вложи ги за създаването на по-благоприятен климат за развитието на промишлеността, като умело насочваше интересите на производителите в насока, полезна за държавата. Възстановяваха се заводи или се сторяха нови – това го правеха хора, които искаха и умееха да го вършат. В резултат възстановяването на икономиката на Русия се извърши с такава скорост, за която не смееха да мечтаят и най-смелите оптимисти. При това нивото на жизнения стандарт растеше с изпреварващи темпове – а самото развитие се извърши без сривове, репресии, кризи и катаклизми. Дори за историците не остана какво да разказват – просто един бърз, плавен растеж на страната от нищета към просперитет.

 

Ето и таблицата за 5 години развитие при Путин (може да я сравним с по-горната – на Сталин):

 

Производство (тона) съответно за 1999/2000 и за 2006 гг.:

Чугунен   34 826 - 51 700 (ръст 148%)

Стомана 43 821 - 70 800 (ръст 168%)

Мед          635 - 1009 (ръст 159%)

Никел       211 – 282 (увеличение 135%)

 

Друго производство в 1999 г. и 2005 г.

Електродвигатели 444 000 бр. - 742 000 бр.

Камиони 176 000 бр. - 205 000 бр.

Тъкани 1,666 млрд кв. м–  2,739 млрд кв. м

Хладилници 1 173 хил. – 2 778 хил.

Мотоциклети и скутери 102 000 бр. – 269 000.

Дървесина 19,2 млн. куб. м -  22 млн куб. м

Мебелни шкафове 2 494 000 бр. –  4 244 000 бр.

Както и при Сталин, виждаме значителен ръст на промишлеността  на фона на забележим спад в селското стопанство. Но Путин не докара Русия до глад. А растежът в производството на домакински уреди и машини е впечатляващ. За много позиции - един и половина до два пъти. Почти всяка седмица се съобщава за изграждането на нови цехове и заводи в Русия, правителството активно насърчава изследователската и развойна дейност

През 1999 г. брутният вътрешен продукт на Русия беше около 300 милиарда долара и Путин призова бъде увеличен двойно – за да бъде настигната Португалия,. Днес Русия е сред десетте най-мощните икономики в света (10-то място по БВП в долари и 7-мо място, измерено чрез паритет на покупателната способност).

И тази промяна се случи пред очите ни: само за 8 години.

Тесногръдите и слабо образовани хора смятат, че всичко става «от само себе си». На късмет. А когато късветът приключи,  икономиката ще се срине в нова катастрофа. Специално за тях трябва да се припомни, че Русия е на 15-то място в света по отношение на производство на въглеводороди в нефтен еквивалент на глава от населението.  Преди нея са държави като Венецуела, Алжир и Казахстан. Великобритания е на 17 място. Излиза, че би трябвало  руснаците да живеят по-зле от алжирците и казахстанците и по-добре от англичаните. А Канада пък направо трябва да е в отчаяна зависимост от износа на суровини. Но, кой знае защо, нищо такова не се наблюдава.

   В действителност руската икономика е зависима от енергийния износ не повече от икономиката на Великобритания. Добивът на нефт и газ дава за БВП около 400 долара годишно на глава от населението. А общият БВП, според различни оценки, е 10 000 до 13 000 на глава от населението.  На този фон 400 долара са сериозна сума, но далеч не фатална.

 Сравнявайки резултатите на двамата политици виждаме, че в абсолютно изражение решенията на  Сталин имат леко предимство: той успява да достигне предкризисното равнище на икономиката на шестата година,  а не на осмата. Но Сталин започва управлението си в по-спокойна атмосфера и това му дава известно предимство. По този начин успехът в икономическото възстановяване и за двамата лидери може да смята за приблизително равен.  Обаче Путин успя да постигне това без насилие в икономиката, без кризи и масови репресии. Той не само възстанови икономическата мощ на страната, но и значително повиши доходите на гражданите.

Ето защо трябва да се признае, че в цялостното икономическо развитие на страната, като се вземе предвид не само производственият сектор, но също така и благосъстоянието на хората, Путин твърде много изпреварва Сталин.

 

Външна политика

Външната политика на Сталин през първите 8 или дори 10 години може смело да бъде наречена «никаква». По време на Гражданската война Червената армия изхвърля войските на Антантата от територията на Съветска Русия. Де факто, СССР е победител във войната и известно време  може да не се бои от чужда агресия. Обаче не оказва никакво влияние върху събитията в света и не води активна политика.

Ситуацията, в която се оказа Путин, щом стана президент, беше точно обратната. Русия беше в положението на разгромена страна, победена, задължена да се кланя на победителите и да изпълнява всичките им прищевки.

САЩ искаха да им бъдат предаден контролът върху руските стратегически оръжия, да бъде разчленен "Газпром", полезните изкопаеми да се разработват от американски фирми.

Днес е вече трудно е да се повярва, че през 2003 г. светът беше убеден как Владимир Путин по нареждане на Джордж Буш ще изпрати руски войници да умират в Ирак за интересите на американските монополи – както умираха войници от Полша, балтийските държави, Армения, Казахстан, Румъния, България, Грузия и много други страни, на които им е наложен «кръвен данък».

САЩ упорито се стремяха да поемат контрола върху руските тактически ядрени оръжия

Из интервю на заместник-министъра на енергетиката на САЩ, ръководител на администрацията по ядрена сигурност, посланик Линтън Ф. Брукс, от 24 май 2003 г.:

«Ние не извършваме никаква работа на борда на руски ядрени подводници, в шахтите на стратегическите ракетни установки, откъдето именно се изстрелват междуконтиненталните балистични ракети. Ние извършваме такива работи само там, където се съхраняват ядрени материали или оръжия, и откъдето те могат да бъдат откраднати».

Можеше ли тогава някой да повярва, че още през 2007 г. руските стратегически бомбардировачи ще патрулират над океаните и до границите на НАТО? Че Путин небрежно ще скъса Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа, просто наричайки го «неизгоден за Русия»? Че Русия открито ще доставя оръжия на Сирия и Иран за в случай, че САЩ решат да ги нападнат? Че ще блокира в Съвета за сигурност резолюции, за които настояват САЩ и Европа? Че ще провежа военно-морски маневри  в Северния Атлантик? Че ще принуди Запада да иска мнението й практически по всички международни въпроси?

Това е лична победа на Путин - и само негова. Трудно е да си представим какви ожесточени дипломатически войни е трябвало да издържи. Но за някои неща можем да се досетим. Явно е имало дори заплахи за употреба на сила  срещу непокорната Русия. Стигна се дотам през октомври 2003 г. той дори открито да заплаши Запада с ядрено оръжие:

"Русия има значителни запаси от ракети, които нито един ден не са били на бойно дежурство, а са се съхранявали в арсеналите. А бойните им възможности, включително и в преодоляването на средствата за противоракетна отбрана, са извън всяка конкуренция".
(следва - вж. постинга "ПУТИН И СТАЛИН-2")



Тагове:   сталин,   Русия,   путин,


Гласувай:
2


Вълнообразно


1. dedenze - В паралела автора пропуска един съществен момент!
06.02.2012 18:50
Сталин си е осигурил "комфорт" - пълно еднолично управление, без опозиция, гласност и друга алтернатива !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748096
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031