Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2012 14:57 - НАКЪДЕ ОТИВА ВЛАДИМИР ПУТИН?
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 4393 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 23.02.2012 09:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПЪТЯТ НА ПУТИН

геополитически анализ

 

Игор Беркут, Роман Василишин

 

 

«Има известни известни. Това са нещата, за които знаем, че ги знаем.

Има известни неизвестни. Това са нещата, за които знаем, че не ги знаем.

Но има и неизвестни неизвестни. Това са нещата, за които не знаем, че не ги знаем.»

Доналд Ръмсфелд на пресконференция, посветена на ситуацията в Афганистан, 12 февруари 2002 г.

 

ИЗВЕСТНОТО ИЗВЕСТНО

ЗАВРЪЩАНЕТО

На 24 септември 2011 г., събота, в Москва на конгреса на партията «Единна Русия» Владимир Путин беше издигнат за кандидат за президент на Руската федерация. По този начин той навлезе в ендшпила на сложната задача по предаване на властта на самия себе си – която задача започна да решава още през 2007 г. Тогава световният елит настоя пред Владимир Путин да направи избор: или да се подчини на диктата на световната общност и да напусне поста на държавен глава след втория си президентски мандат, или, въпреки височайшето мнение на демократичните страни, да остане президент за трети мандат, като промени конституцията на Русия. Изборът беше крайно неприятен поради многото опасности, рискове и подводни камъни.

В онзи момент Путин избра да следва формалните изисквания на руската конституция и напусна президентския пост, предавайки властта на Дмитрий Медведев, при когото стана министър-председател. Но, както показа животът, фактически «баща на нацията» през тези 4 години остана Путин, а президентът Медведев изпълняваше по-скоро представителни функции.

Това е сухата равносметка.

Реалността през цялото това време беше много по-сложна , конфликтна и наситена със събития.

Путин избра и засега доста успешно реализира сценария по предаване на властта на своя приемник за още 2 мандата по 6 години – а за приемник определи собствената си персона. Ако успее да доведе тази изящна комбинация до победа на президентските избори на 4 март 2012 г., може да бъде наречен гений на дворцовата интрига, с когото малцина могат да си съперничат в най-новата, а и въобще в новата история.

 

ВРАГ

По принцип Путин не беше враг на Запада. По-уместно е да се говори за еволюция на неговите възгледи: от откровено прозападни – в началото на управлението му, до предпазливо-прагматични – в момента на напускането на президентския пост през 2008 г. Едно е сигурно: Владимир Путин никога не е бил марионетка на Вашингтон, макар и в повечето случаи да играеше по установените в света правила, които са написани в Белия дом.

От друга страна, управлението на демократите в САЩ, впрочем както и това на републиканците, без да се стеснява, демонстрираше своята неприязън към Владимир Путин, а през последните година-две открито започна против него яростна психологическа война. Апотеозът на тази война стана така наречената «перезагрузка» («презареждане» - б. пр.) в руско-американските отношения, която в САЩ виждаха като повторение на горбачовата перестройка. В нейния край за президент на Русия втори мандат трябваше да бъде избран Дмитрий Медведев – а на финала на този му втори мандат трябваше да бъде извършено и разпокъсването на Руската федерация.

Именно во време на «перезагрузката» американските стратези издигнаха идеята «G-2», чийто смисъл се заключаваше в това светът, включително Русия, да бъде разделен «по братски» между САЩ и Китай.

Освен това, западната общност правеше всичко възможно и невъзможно да накара Дмитрий Медведев да скъса своите договорки с Владимир Путин за тандемно управление; за целта беше задействана с пълна сила петата колона в руския елит, която традиционно контролира икономическия и финансов сектор в правителството и Централната банка.

Въпреки плановете на американците, Путен все пак издигна кандидатурата си за президент и най-вероятно ще бъде избран. Може да се направят някои изводи постфактум.

Първо: Владимир Путин се отнесе напълно сериозно към заплахите на САЩ и взе превантивни мерки, за да се подсигури на геополитическото поле.

Второ: Дмитрий Медведев не рискува или просто не пожела да влезе в конфликт с Путин, независимо от натиска на Запада.

Трето: путинската групировка в руската върхушка не го предаде и не премина в лагера на неговите политически врагове, независимо от шантажа и заплахите на американската администрация.

Четвърто: отсега нататък нито американците, нито Путин вече могат да си позволят лукса да отстъпят в тази схватка или да я загубят. «Горко на победените!». Владимир Путин знае много добре тази истина. Знаят я и неговите приятели във властта.

И неговите врагове в руския елит.

 

НЯМА СЦЕНА

Западът изтика на преден план бившия посланик на Великобритания в Русия Антъни Брентън – открит неприятел на Русия с многогодишен стаж, за да изрази дълбоко разочарование. Разсъждавайки на глас за «недемократичността» на решението на Путин да се кандидатира за президент, Брентън заяви: «Западът може да очаква сериозни противоречия с Русия».

Вътре в Русия нещата не се ограничиха само с изявления на несъгласие. Министърът на финансите Кудрин, който възприемаше поста си като служба по-скоро на Федералния резерв на САЩ , отколкото на руския народ, открито протестира срещу канидадирането на Владмир Путин за президент – като предварително съгласува това с Вашингтон. Не може да се изключи, че «измяната» на финансовия министър беше не голословна, а подкрепена от страна на Запада със заплахи за блокиране на авоари или на големи руски корпоративни и лични сметки.

Но още на другия ден американското протеже бе демонстративно изгонено от поста си с указ на президента Медведев. Струва ли си да се съмняваме, че именно Владимир Путин отговори с този удар на Белия дом, формализирайки това чрез подписа на Дмитрий Медведев?

Освен това с този ход Путин изведнъж получи контрол върху трилионния руски бюджет, който през всичките тези години на руска независимост се намираше на «попечение» от страна на банките на Уолстрийт и беше поставен в тази ситуация още от Елцин. Ако събитията и за в бъдеще се развиват по този начин, то съвсем скоро трябва да очакваме остра схватка за правото на Руската федерация да се разпорежда самостоятелно със собствените си златни запаси, повечето от които сега са депозирани в американски банки. Както е ясно, всички тези стъпки са насочени към реален суверенитет на Русия – което много не се харесва на Вашингтон, Лондон, Брюксел, нито на малката Швейцария. А и Киев не е във възторг.

 

ИЗВЕСТНОТО НЕИЗВЕСТНО

КРИЗАТА

Докато Путин беше премиер на руското правителство, светът твърде много се промени. Причината е глобалната икономическа криза, която официално стартира през 2008 г. и заплашва да се проточи с десетилетия. На всички, които се интересуват от икономика, беше много добре известно, че положението в световната икономика не издържа на никаква критика. Неизвестна беше реалната дълбочина на пораженията във финансовата система, също както и сроковете на възможното начала на широкомащабната криза. Неизвестни бяха и формите, които се готвеше да вземе. Още по-неизвестни оставаха начините за преодоляване на кризисните явления. За самите явления пък беше известно единствено, че може би ще се проявят неизвестно как и неизвестно кога.

Опитът на световния елит да преодолее икономическите трудности чрез обичайните монетарни методи доведе до пълно разрушаване на стабилността на държавните финанси в САЩ и ЕС, както и показа пълното неумение на западния истъблишмент да контролира нещата в собствения си двор. В света към челен удар се насочват едновременно тенденцията да се концентрират икономическите пълномощия в ръцете на транснационалната финансова олигархия, както и противоположната тенденция: светът да се раздели на отделни зони на икономическо и политическо влияние под егидата на четири световни сили: Китай, Русия, ЕС и САЩ.

 

РУСИЯ В НОВИЯ СВЯТ

Струва си да се огледа по-отвисоко ситуацията в Русия.

Първо – за 3-те години от началото на кризата в Русия икономиката така и не беше възстановена напълно, не бяха предолени ключовите й проблеми и не беше подсигурена срещу унищожителните последици, които може да предизвика спадането на цената на нефта в световен мащаб. Страната изплува на вълната на новите отпечатани емисии долари и евро, с които САЩ и ЕС се опитваха да запушат пробойната на кризата, като използва новото увеличение на цените на енергоносителите. Нещо повече. Както в промишлеността на Русия, така и в селското стопанство нещата се влошиха, а зависимостта от вносни потребителски стоки, хранителни продукти и комплектуващи материали нарасна критично.

Второ – позитивните емисионни ефекти в световната икономика се изчерпаха. По-нататъшното развитие на кризата отново ще засегне тежко Русия. Всичко ще зависи от това, каква тактика занапред ще избере Федералният резерв на САЩ за ограничаване на рецесията. Това може да е дефлационен сценарий, съпроводен с рязко намаляване на цените на нефта и газа; но може да бъде и хиперанфлационен сценарий, който да доведе до номинално, може би дори значително повишение на цените на суровините.

Но при всички случаи е възможно спадане на световното търсене на енергоносители.

Трето –  трудностите на Европейския съюз станаха вече непреодолими и там се очаква поредица от държавни фалити, което също ще обуслови намаляване на пореблението на нефт и газ. Това само ще увеличи проблемите в руската икономика.

Четвърто – дестабилизацията на Магреба и предстоящото подпалване от страна на американците на Близкия изток и на Афпак (оста Афганистан – Пакистан; б. пр.)директно посочват следващите цели на американския геополитически удар: Кавказ и Средна Азия. Вероятно част от руския елит начело с Путин вече окончателно са се уверили, че САЩ се готвят да преодоляват собствените си трудности  главно чрез брутално присвояване на ресурсите на останалия свят. На първо място чрез присвояване на ресурсите на страните, богати на суровини, които страни в продължение на десетилетия забогатяваха от нефтогазовата си рента.

Вече е невъзможно да не се има предвид, че във Вашингтон чисто и просто се готвят съвсем безцеремонно да разпокъсат Русия по образеца на разпокъсването на СССР. Обаче, що се отнася до личната съдба на Путин и неговите колеги от силовите структури, едва ли световната общност им е приготвила такава пасторална идилия, както на Горбачов (намек за замъка Хубертус в немския град Ротах-Егерне, баварските Алпи, където живее М. Горбачов; б. пр.). Най-вероятно ги чака съдбата на Милошевич или Мубарак.

Владимир Путин не може да не е оценил елегантността на либийския сценарий – когато Западът, който активно другаруваше с лидера на Джамахирията и активно го отрупваше с държавни награди, без никакви колебания обяви Муамар Кадафи за «диктатор», започна да показва по световните телевизионни канали фалшивите репортажи за «зверствата на режима» и за умилителните «демократични революционери», принуди ООН да приеме резолюция за делегитимиране на законно избраната власт в Триполи, а сетне проведе военна операция по разгрома на либийската държавност.

Манипулираното от пропагандата световно обществено мнение не обърна много внимание на факта, че в сумотахата на «борбата за демокрация» организаторите на интервенцията от НАТО блокираха либийските авоари в западни банки на сума между 100 и 150 милиарда долара. Тези пари ще се използват, за да покрият разходите по натовската интервенция, както и за издръжка на военната групировка и на базите на НАТО в Либия.

Путин несъмнено разбира, че 500 милиарда долара руски златни валутни запаси, които сега се намират «на съхранение» в банките на страните от «демократичната общност», в днешния еднополярен свят са «законна плячка» на САЩ и съюзниците им. Не бива да се изключва и възможността американците отдавна да са ги похарчили и вече да нямат друг изход, освен да обявят руския режим за «престъпен» и да организират свалянето му, като по този начин заметат под килима своите машинации с руските запаси. Явно нещо подобно е станало известно на руските специални служби и именно това е подтикнало Путин да форсира на 24-26 септември изострянето на «шахматната партия» по собственото си преизбиране – без дори да изчака резултата от декемврийските избори за Държавната дума на Руската федерация. 

Отговорът на това предизвикателство ще изисква колосално напрежение на силите и ресурсите и въобще не може да сме сигурни, че не ще възникне пряк сблъсък между Русия и САЩ вече непосредствено до границите на руската държава.

Пето – в Русия рязко намаля обемът на печалбата, която руският елит с консенсус преразпределяше в своя полза във вид на «корупционна рента», плащайки с нея собствения си безгрижен живот в Лондон, Париж и на Ривиерата. Драматизмът на ситуацията се състои в обстоятелството, че на Путин му е известно как броят на елитните хрантутници, хранени от руския бюджет, не намалява – но ресурсите намаляват. Обаче самите «хрантутници» не желаят да приемат наближаващата сурова реалност като обективна неизбежност. Всички те се надяват банкетът да продължи. А банкетът приключва. Но това е известно само на Путин и малцина други, както е известен и фактът, че за по-голямата част от руския елит това известно все така си остава незивестно. И именно върху Путин ще се стовари цялата ярост на хората от елита, когато не получат в хранилката си онова, на което са свикнали. Именно от средата на високопоставените «елитари» САЩ ще формират петата колона от предатели, която, по замисъла на Вашингтон, ще отвори пред врага «вратите на Москва».

Във всички случаи моделът на властовата вертикала, оформен в Русия през последните 7-8 години, вече буксува и трябва да бъде заменен с нещо по-адекватно на новите предизвикателства. Ударът на финансовата криза ще бъде с чудовищна сила и не е реално да се смята, че ще бъде преодолян със стария багаж.

 

СТЪПКИ В НЕИЗВЕСТНОТО

Може да се допусне, че Путин вече е започнал тихомълком да подготвя кадрова и административна революция, която трябва да бъде съчетана с икономическа и социална. Шансът на Русия е той да успее да я проведе чрез действия «отгоре». Вероятно Путин вече пробва да въвежда отделни елементи от бъдещите преобразувания в присъщия му стил на «спецоперация».

Така например, в речта си през конгреса на «Единна Русия» новоизпеченият кандидат-президент изведнъж открито посегна на свещената догма на световния финансов елит и заяви: «Икономическият модел, основан върху нарастване на заемите, се изчерпа». Сетне отиде и по-далеч и обяви, че в Русия всички корпоративни дългове пред банковия сектор трябва да бъдат изчистени и да се започне едва ли не нова «индустриализация». Ако това са наистина етапи от някакъв геополитически замисъл, то скоро ще станем свидетели как президентът Дмитрий Медведев със свой указ ще проведе кадрови размествания в Централната банка на Русия, като де-факто ще промени функциите й. Освен това, Русия може да форсира връщането на своите златовалутни резерви на своя територия, което ще означава начало на открита конфронтация със САЩ.

Ако се погледне по-мащабно на нещата, Русия няма шансове да запази държавността си в условията на кризата в съвременния модел на световната общност. Тя не е способна в рамките на либералния модел да оцелее без тежки загуби в наближаващия финансов ураган. Перспективата на нейното оцеляване, а може би и бърз напредък, е да създаде собствена валутна зона – и да бъде сред първите, които ще извършат подобно действие.

За целта е необходима цяла поредица от твърде отговорни и решителни стъпки, както и готовност за най-остро противопоставяне на Запада. Но ако това не бъде сторено, алтернативата е трагедия, десетократно по-голяма от онази, която съпровождаше разпадането на СССР.

Какви са тези стъпки?

Най-важната от тях е увеличаване на потенциалния пазар на бъдещата валутна зона чрез установяване на контрол – политически, военен и икономически, върху територията на бившия СССР, или дори върху територията на някои страни от бившия СИВ (праобразът на бъдещата рублева зона). За мнозина ще бъде крайна изненада обстоятелството, че, твърде скоро след разпадането на Европейския съюз и дезинтеграцията в ислямския свят, съюзът с Русия ще стане не само възможен, но дори желателен или направо спасителен. Контролът върху територия с население 300 милиона души, подкрепен с ресурсното изобилие на Русия и с нейния ядрен щит, правят тази проект напълно перспективен.

Втората стъпка е промяна в социално-икономическия модел на държавното устройство. Ако се съди по телевизионните новини, Владимир Путин вече направи първите плахи крачки в това отношение, като уволни Алексей Кудрин от поста министър на финансите и обяви тезисите на новата икономическа доктрина. Дали ще последват нови думи и стъпки, насочени към установяване на суверенен контрол на Русия върху собствената й парична единица – това е въпрос, който чака своя отговор.

Но твърде скоро ще получим този отговор, защото Путин разполага с много малко време. Възможно е битката против САЩ за Централната банка на Русия и за златновалутните запаси да се проведе още преди изборите. Може да се допусне, че САЩ имат намерение да обявят избора на Путин за президент за нелегитимен и по тази причина да блокират руските държавни авоари и корпоративни сметки в западните банки.

Третата стъпка е възраждането на индустриалната Русия и на цялата бъдеща зона на нейно влияние. Ако правилно интепретираме действията на руското ръководство, предстои мобилизация на вътрешните сили на народа. Тя ще се изрази в следното: гражданите ще започнат да осъзнават и да потвърждават това свое осъзнаване на практика, че истинският живот не е висене в офисите и киснене в охранителните фирми – а труд в заводи и на строежи, в конструкторски бюра, в морето, въздуха и космоса. За създаване на тази реалност руските власти разполагат с не чак толкова много модели. По-точно казано, моделите са само два-три.

Първият – това е моделът на съветската индустриализация през 30-те години на ХХ-ти век, която предполага държавата да постави силен акцент върху социалността и справедливостта.

Вторият – моделът на Ялмар Шахт, който беше начело на промишлената революция в Германия, все през 30-те години.

Третият – усъвършенстван «белоруски модел», мащабиран върху цялата руска територия и подкрепен от облекчен достъп до природни ресурси.

Четвърта стъпка – кадрова революция. Тук няма нужда от никакви пояснения. Трудно е да си представим фанатици-монетаристи, които свято вярват в «чудодейната рола на свободния пазар», да влизат в ролята на строители на заводи и космодруми. А и на целия народ му е нужно морално изтрезняване и силно разтърсване, които да накарат милиони хора отново да повярват в силите си и да се стремят към високи обществени цели и идеали.

Пета стъпка – преодоляване на корупцията.

Шеста стъпка – очевидно е, че след втория удар на финансовата криза руската промишленост ще престане да бъде рентабилна и правителството ще бъде принудено да национализира губещите сектори от икономиката, за да ги превърне в рентабилни. Само по този начин може да им бъде осигурено гарантирано потребление на вътрешния пазар в своята валутна зона.

И накрая, седмата стъпка, която трябва да направи Владимир Путин, е да приключи с произвола на криминалната престъпност в Русия. По-точно казано: да ликвидира всесилието на етническата организирана престъпност. Организирани на родово-племенна основа, бандите пришълци от Кавказ и Средна Азия всяват ужас сред обикновените граждани със своята крайна жестокост и сплотеност. Гражданското общество няма никакъв имунитет против тях, защото тези групировки действат по законите на глутниците, корумпират или дори мачкат със сила полицията, съдиите и прокурорите. Държавата трябва да се изправи на пътя на етническата престъпност и да свърши с нея физически. Бързо и решително. Ако това не бъде сторено, подобни организации твърде лесно ще се превърнат в бойни отряди на либералния Запад и ще бъдат насочени към сваляне на законната руска власт. По същия начин точно въоръжени престъпни групировки, организирани на етнически, племенен и религиозен принцип, станаха инициатори на гражданските войни в Либия и Сирия. А в Русия вече всичко е готово за реализация на такъв сценарий.

Това е всичко, що се отнася до икономиката и вътрешните работи.

Но още по-важен проблем, който трябва да бъде решен от Путин по време на третия му мандат – това е да изведе Русия от геополитическата задънена улица, където тя попадна след рухването на СССР .

 

НЕИЗВЕСТНОТО НЕИЗВЕСТНО

ШАХМАТНАТА ПАРТИЯ

Развихрената хаотизация на света показва съвсем ясни признаци на съзнателна и изкуствена организираност. Струва си да се направят някои прогнози какви мерки ще предприеме Владимир Путин за промяна на геополитическото позициониране на Русия в най-близко бъдеще, вероятно дори без да изчака официалните избори за президент.

Факти, които си заслужава да се споменат.

Първо – на поста руски премиер Путин с всички сили увеличаваше разходите за отбрана и, доколкото можеше, се опитваше да провежда и провеждаше модернизация на Въоръжените сили на Руската федерация. Руската армия днес е сериозна според европейските критерии военна сила, на всичко отгоре с ядрен боздуган. Налице са и системи за противовъздушна отбрана, които обещават да нанесат неприемливи загуби на вражеска авиация при опит в Русия да бъде реализиран либийският сценарий, а също така са способни да прехванат повечето крилати ракети на НАТО при приближаване към целите им.

Второ – докато беше глава на правителството, Путин запази за себе си фактическото ръководство на външната политика на страната. Ако трябва да се характеризира с две думи, това беше сдържана и предпазлива политика. Нейна основна задача беше за осигури външнополитическа стабилност по периметъра на границите и да се използва глътката въздух след грузинско-руската война с цел подготовка за по-мащабен сблъсък – със САЩ.

Изглежда, Владимир Путин беше принуден да направи редица нееднозначни за Русия външнополитически стъпки, за да отложи началото на открития конфликт с американците. Към тях трябва да се отнесат Договорът за стратегическите настъпателни въоръжения – 3, «перезагрузката», фактическият отказ да се използват резултатите от победоносната война с Грузия, подкрепата на резолюциите за Иран и, накрая, предаването на Либия за разграбване от страните от НАТО. Тук е справедливо да се отбележи, че формално всички най-спорни стъпки на международната арена направи не лично Путин, а действащият президент Дмитрий Медведев. Вероятно, по този простичък начин Путин си остави възможност без ущърб за репутацията си да се откаже да изпълнява споразуменията на своя предшественик – напълно или частично.

 

МЕЧКА И ДРАКОН

Ако си припомним, че Китай гласуваше синхронно с Русия в Съвета за сигурност на ООН по повечето спорни въпроси, без особено да пречи на реализацията на американските и натовски планове, можем да заподозрем съществуването на някаква система – и дори на руско-китайско споразумение.

От заслужаващи доверие източници е известно, че през август-септември 2010 г. между ръководствата на Русия и Китай се проведени извънредно важни закрити преговори, на които двете страни са се договорили да координират дейностите си за противодействие на експанзията на САЩ. В онзи период Путин взема окончателно решение да се кандидатира за 3-ти мандат, като напълно си дава сметка, че бъдещето му управление ще се различава кардинално от първите две.

То ще бъде управление по време на война, а не на мир.

Във Вашингтон също разбират това, ето защо американците форсираха началото на откритата фаза на войната, като взривиха политическата стабилност по цялото продължени на «Дъгата на анакондата» - от Магреба до Пакистан. По време на официалното си посещение в Русия на 9-11 март 2011 г., в самия разгар на арабските революции, вице-президентът на САЩ Джоузеф Байдън открито постави пред Владимир Путин изискване да не се кандидатира за президент през 2012 г.

Отговорът на руския премиер беше съобщен след 6 месеца – в дните 24-26 септември 2011 г. Тогава Путин нанесе асиметричен удар, като де факто отхвърли този ултиматум. Спазвайки всички процедурни формалност и запазвайки съвършено спокйствие, Владимир Путин се кандидатира за президент на Русия.

Русия и Китай фактически не попречиха на САЩ и НАТО да хлътнат в регионални конфликти – но сега изобщо не им помагат да разрешат тези конфликти, само им позволяват все повече да затъват в тях. Специално трябва да се отбележи ситуацията в Либия, когато натовският Молох неочаквано се натъкна на героичната съпротива на полковник Кадафи. Либийската война, вместо очакваните от НАТО 2-3 месеца, продължи половин година, а съпротивата все още продължава и не й се вижда краят.

 

БЪДЕЩОТО НЕИЗВЕСТНО

Застъпвайки на поста президент на Русия, Владимир Путин трябва да е готов да противодейства на евро-атлантическия диктат. Този конфликт е програмиран от цялата досегашна история на путинското управление, когато Русия започна да си възвръща статуса на свръх-държава.

Разбира се, днес може много да се говори за възможностите в предкризисните години, които са пропуснати от руския елит. Но тук може да се погледне и от друга гледна точка. Вече дори само това, че Русия избягна икономически крах, привнесени от Запада социални сътресения и кредитния колапс, задушил Европейския съюз, съвсем не е малко.

Защото по-добрите възможности винаги са само теоретични, и то не само за Русия. Всеки от големите играчи през това време нещо спечели, друго пропусна или загуби по своя или чужда вина. Русия не е «сферично тяло във вакуум» с въображаеми характеристики. Реалният живот предполага участие в историческото творчество както на съвсем конкретни руски политически и държавни дейци, на съвсем конкретни руснаци, така и на също такива живи, а не измислени американци, немци, китайци или англичани.

И именно Америка на Барак Обама и Хилари Клинтът ще атакува Русия в момента, когато начело на нея ще стои Владимир Путин.

И от това какви решения ще вземе именно той, а не някой друг, какви хора в онзи момент ще го подкрепят и ще му противостоят както вътре в самата Русия, така и извън нея, кои ще го предадат, а кои ще пожертват своите лични интереси и дори живота си – от това ще зависи съдбата на Русия и на цялото постсъветско пространство.

В същата неизвестност се намират както враговете на Русия, така и приятелите й. През последните години течението на историята рязко увеличи скоростта си. Можем да рискуваме и да предположим, че още в най-близко бъдеще на руския лидер ще му се наложи да решава задачи, които днес изглеждат невероятни дори при най-умозрителни хипотези.

Струва ни се, че след известно време Русия ще тябва да поеме тежката отговорност и да си възвърне контрола върху Кавказ, като ликвидира огнището на терористична активност там. Може да се оформи и такава ситуация, когато на Русия, заедно с Китай или самостоятелно, да й се наложи да въвежда военни контингенти в страните от бившата съветска Средна Азия, за да погасява там пожара на варваризирането.

Кредитната криза сред страните от еврозоната ще предизвика разоряване на страните от Източна Европа. Ако евробюрократите загубят контрол върху финансовите неуредици, много европейски страни ще бъдат сполетени от извърнедно тежка социално-икономическа катастрофа. В този момент ще започне ново открито преразпределение на света, което ще се ни връхлети все така неочаквано, както и всички предишни исторически катаклизми.

Владимир Путин ще бъде президент именно по това време и ще трябва лично да поеме отговорността да приеме или да не приеме в руската сфера на влияние една или друга страна – независимо дали тя лежи в историческата канавка като отломък от Европейския съюз, или е стигнала до собствена безславна равносметка както повечето бивши съветски републики. Дали Русия начело с Владимир Путин ще е в състояние да им хвърли спасителния кръг и да ги включи в своята историческа орбита?

Настъпва Ерата на Неизвестното – и Русия ще получи шанс да стане конструктор на бъдещия Неизвестен свят и ще използва успешно този шанс, или пък ще изчезне в небитието. Но, в крайна сметка, съвсем не е зле, че в бъдещото Неизвестно един от капитаните ще бъде Владимир Путин. Да му пожелаем успех!

И Бог да ни помага!

 

Източник: www. ruskline.ru

Превод: Л. Чолаков

 




Гласувай:
15


Вълнообразно


1. venziko - Да така е
22.02.2012 19:14
Прекрасен анализ на ситуацията в Русия и Света. поздрави за хубавия материал
цитирай
2. lyubomircholakov - Благодаря!
23.02.2012 11:34
Би било добре и в нашите медии да има анализи от наши коментатори на подобно ниво, но... уви.
цитирай
3. анонимен - Жалко
30.06.2012 11:55
Сериозен, обективен и бих казал безпощаден анализ на ситуацията. Действително живеем в съдбоносни за света времена и едва ли има действащ политик в България, който има представа за всичко това. Жалко, че чалга журналистика ни е на светлинни години от същността на нещата и не може да провокира дискусия по сходни проблеми в общественото пространство.
цитирай
4. pesho - Най големия политик и държавник на ...
28.12.2013 23:01
Най големия политик и държавник на нашето време.Кога ли ще се роди и българския Путин
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748042
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031