Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2012 11:34 - НАЙ-ДОБРИЯТ МОДЕРАТОР
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 2582 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 24.02.2012 11:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Едно мнение за правилата на общуване в интернет...
image














НАЙ-ДОБРИЯТ МОДЕРАТОР

Яростните, безкомпромисни, а понякога и нецензурни обсъждания на злободневни теми станаха вече неотменима част от нашия живот.

На пръв поглед изглежда, че в православните интернет-ресурси и в техните форуми всичко би трябвало да е другояче. Но уви – там също често се сблъскваме с агресия, рязкост, грубост, стремеж да се унижават другите или да се поучава наляво и надясно с истинско фарисейско лицемерие.

Какъв трябва да бъде православният интернет? На какво може и трябва да ни научи дискусията в православния форум?

За това е разговорът ни с игумен Нектарий (Морозов).

- Нека започнем с обсъждане на самото понятие. Какво означава «православен интернет», съществува ли като явление и доколко е необходим на вярващите?

- В началото трябва да кажем, че изразът «православен интернет» съдържа известна степен на условност. Той е дотолкова православен, доколкото сме православни самите ние. От една страна, възможността за общуване в Мрежата е огромно благо: както си седим у дома, можем да обменяме мнения с хора, с които иначе никога не бихме се срещнали. И тази обмяна понякога е много полезна и плодотворна. Ние споделяме своя опит, обогатяваме се с чуждия, чуваме другите, отговоряме им – което е особено важно, за да не се заблудим и да не се отклоним от пътя в този толкова сложен и объркан съвременен свят. Освен това, твърде често можем да видим колко недоумяващи въпроси задават в интернет хора, които явно не получават отговорите им в своите енорийски храмове. Защо е така, е отделен въпрос. Но фактът си остава факт и мнозина търсят отговори на своите въпроси в интернет. Защото има твърде много хора, които се боят да посетят свещеник, да отидат на Изповед, да заговорят с някого в църквата. И първите си стъпки към Храма правят именно във форумите. Това се отнася най-вече за младите.

- Но има и друга, отрицателна страна на това явление?

- Разбира се. Слабостите, на които е подложен човек в реалния живот, в интернет се ракриват в някаква съвършено хипетрофирана форма. Хора на пръв поглед православни, вярващи, редовни участници именно в православни форуми, понякога си позволяват такива думи и изрази, такъв тон, че ако срещнат своите опоненти на улицата, словесните пререкания бързо биха преминали в ръкопашен бой. Има и злоба, и раздразнение, и взаимно унижаване. Но най-лошото от всичко е, че подобни неща често не се модерират, не се чистят от форумите, модераторите не ги ограничават. Последицата е, че след кратко време такъв стил на общуване става сякаш нормален и обичаен за участниците в православните ресурси. В резултат се смъква нивото на представата за това какво е допустимо и недопустимо при общуването между вярващите християни, пък и просто между културните и възпитани хора. И самата тема, която се обсъжда, отстъпва на заден план – а на преден излизат страстите.

- Каква е причината за това? Защо хората в Мрежата с такава готовност започват да се унижават и оскърбяват?

 

- Защото, както вече казах, ако това се случи на улицата, нахалникът може и да понесе отговорност за простащината си. А интернет предоставя възможност на хората да се обиждат безпрепятствено и от тази възможност с радост се възползват такива с увредено съзнание, с купища от онова, което днес се нарича «комплекси»; хора, на които просто им е нужно да унизят някого, за да повишат собствената си самооценка. Лошо е, че такива неща се случват в православни форуми, където именно човек трябва да се лиши от «правото» да оскърбява своя ближен. Нали, както казва светият старец Паисий Светогорец: «Колкото по-духовен е един човек, толкова по-малко права има». Православният човек просто няма право да обижда другиго, още повече такъв от своята вяра. И въпреки това – случва се.

Навярно, не може да се каже, че това е някакво зло, което е изолирано от нашия църковен живот. То е просто показател доколко сме християни и православни. И на мен ми се струва, че е време да се въведе някаква вътрешна цензура в православния интернет. Може би трябва да се съберат най-добрите специалисти в тази област, да обсъдят и решат веднъж завинаги какво е допустимо в православниоя интернет, а какво – не. Да се състави някакъв кодекс за поведение в православните интернет-ресурси. И по-нататък вече ще е по-лесно. Онези, които подпишат кодекса, ще влязат в православно общуване, а другите – не. Макар, че тук най-съвършеният механизъм, без никакво съмнение, би трябвало да бъде християнската съвест.

- Щом е така, защо са нужни допълнителни рамки? Нали човек е православен, има Евангелието – ами нека да си живее и действа според него…

- Чух някога една фраза и я запомних за цял живот, и винаги си я припомням в подходящи случаи. Един човек крещеше разгневено на друг: «Аз съм в Църквата вече двадесет години – имам право даже и да убия!» Ето, доста са такива хора, които са в Църквата двадесет години и могат да убият. Които именно по този начин разбират църковния живот: като право да изразят рязко мнение за някого, да изобличат другиго в нещо си. Макар, че най-добре е себе си да изобличаваш – не пред хората, а на Изповед.

Освен всичко друго, в интернет се губи благоговението пред свещения сан. Проблемът е там, че свещеникът, какъвто и да е той, е носител на онази благодат, която е получил при тайнството на ръкополагането си. И вярващият – съзнателно вярващият православен човек, отдава дан на уважение преди всичко към благодата, която се носи от този свещеник. Дори свещеникът да е недостоен, вярващият винаги ще общува уважително и коректно с него, защото е служител Божий, колкото и да е несъвършен.

Но има доста хора, както около, така и вътре в Църквата, които вътрешно възразяват срещу това. Защо? Задейства се следният механизъм: когато един човек е горделив, самолюбив, той винаги е склонен да завижда за нещо, да си съперничи с някого: «Ето, значи това е свещеник, който е също такъв човек като мен, защо трябва да имам специално отношение към него?» И точно в интернет такива хора реализират своята потребност «да потупат по рамото» свещеника, да го погледнат отвисоко.

Някои епископи, които впрочем са малцина, си правят блогове или акаунти във фейсбук и аз винаги си мисля с ужас: «Ето, сега Владиката ще влезе в някаква дискусия – и непременно ще се намери човек, който цял живот си е мечтал да обиди, да унижи църковен архиерей». Когато някой – православен по формални признаци и дълбоко неправославен по дух, се опитва да «тупа по рамото» архиерей, това е пълно безобразие. Защото епископът не е просто обикновен човек, той е глава на Църквата – а свещеникът е упълномощен да действа от негово име, по негово поръчение. И ако някой се опълчва срещу свещеник или епископ, той се опълчва срещу Църквата, срещу Самия Христос. Именно това с голяма лекота се случва в интернет! В мрежата вярващите хора губят представа какво представлява Църквата, какво в нея може да се върши, а какво не бива.

Известен е изразът «пета колона». В Църквата също има такава «колона», при това твърде силна. И не само една, а доста подобни «колони». Има, например, маргинали – борци срещу ИНН (идентификационните данъчни номера; б. пр.), срещу паспортите, привърженици на канонизацията на Иван Грозни и т. н. Има либерали-новатори. Пък има и такива, които не са никакви, а представляват, според много удачния термин на списание «Фома», някакво «православие-лайт». Това са хора, дошли някога в Църквата със съвсем повърхностни, неправилни представи за вярата и църковния живот – и не искат да се разделят с тези си представи. Те приемат християнството като система от истини, но не го приемат като правило за живеене. Те може прекрасно да се ориентират в богословските въпроси, да познават историята на Църквата – но при това да не спазват постите, да са зли и нечестни, безкрайно да съдят другите. Това са «християни», които питат как трябва да се живее и, когато свещеникът им отговори, че трябва да се живее по Евангелието, отговарят, че е невъзможно. Именно подобни хора са, както се казва «интернет-активни» - и тонът, който дават в дискусиите, се транслира и извън Мрежата, в църковния живот.

Това също е една от лошите страни на православния интернет.

Ще е много добре, ако пастирите също обърнат внимание на тези проблеми, свързани с общуването на православните в интернет, да помислят каква позиция трябва да заемат, за да се попречи на процеса на размиването на християнските истини в пространството на Мрежата. Още повече, че има множество достойни примери за блог-портали и сайтове, където не само простащините по адрес на свещеници или обсъждането и осъждането на архиереи се смятат за невъзможни – но е невъзожен въобще некоректният тон на дискусията! А това означава, че всичко зависи от от волята, от възгледите на самите собственици и оператори на православните интернет-ресурси. От степента на тяхната православност и вникване в църковния живот.

И в края на краищата, от онова, което вече споменахме – от тяхната християнска съвест.

Която е най-добрият модератор.

 

Едно интервю на Александър Яхонтов

 

www.ruskline.ru

 

Превод: Л. Чолаков

 

 




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. evrazol - Съизмерването е неизбежно
24.02.2012 22:30
А от тук и всичко останало. И докато няма цензура има поне някакъв шанс за различното от простотия. Иначе количеството става качество. Съвестният човеки без това е ограничен от своята съвест, а безсъвестният не се спира пред ограничения. Анархистично звучи но ... Ако богатите споделяха богатството си светът, като цяло, щеше да е по-богат. Ако разумните споделяха достиженията си - по-мъдър. Противоречията между его и добронамереност могат да бъдат изгладени само чрез катарзис. Като криза, да речем.
цитирай
2. lyubomircholakov - А от тук и всичко останало. И докато ...
24.02.2012 22:37
evrazol написа:
А от тук и всичко останало. И докато няма цензура има поне някакъв шанс за различното от простотия. Иначе количеството става качество. Съвестният човеки без това е ограничен от своята съвест, а безсъвестният не се спира пред ограничения. Анархистично звучи но ... Ако богатите споделяха богатството си светът, като цяло, щеше да е по-богат. Ако разумните споделяха достиженията си - по-мъдър. Противоречията между его и добронамереност могат да бъдат изгладени само чрез катарзис. Като криза, да речем.

Да, вярно е - безсъвестният не се спира пред ограничения. С едно уточнение: не се спира сам, доброволно. Именно затова трябва да бъде спрян със сила. Силата в случая се нарича цензура. Иначе, както правилно забелязваш, безсъвестният не се спира - и ако не бъде спрян от някой друг, налага волята си на съвестните.
цитирай
3. анонимен - ХМ..М
24.02.2012 23:24
Понеже днес имах много кофти ден - нямам желание за пространен коментар. Но все пак ще изкажа някакво мнение поне по един аспект. Щото, доста пъти се споменаваше църквата, ще изкажа лично мое мнение. Измамата на последните две хиляди години! Номер едно! Ако и да е имало зрънце истина, то е така надградено, превеуличено, вкарано в тъпи догми, преиначено - че е немислимо за здравия разум! Задгробен живот и 'бонуси' - фалан фастък...
цитирай
4. lyubomircholakov - Коментар, достоен за цензура.
25.02.2012 10:11
анонимен написа:
Понеже днес имах много кофти ден - нямам желание за пространен коментар. Но все пак ще изкажа някакво мнение поне по един аспект. Щото, доста пъти се споменаваше църквата, ще изкажа лично мое мнение. Измамата на последните две хиляди години! Номер едно! Ако и да е имало зрънце истина, то е така надградено, превеуличено, вкарано в тъпи догми, преиначено - че е немислимо за здравия разум! Задгробен живот и 'бонуси' - фалан фастък...

По принцип не допускам подобни коментари, които са обидни за определена група хора, в случая за вярващите. Но сега правя изключение, за да припомня една кратка притча.
Разговаряли двама души: вярващ и атеист. Атеистът попитал:
- Представяш ли си, ако няма рай? Къде ще отидеш тогава с всичките си старания, пости, молитви и т. н.?
Вярващият отговорил:
- А ти представяш ли си къде ще отидеш с всичките си свинства, ако има ад?
С други думи: вярата е въпрос на вяра, а не на "истина". Ако някой си ограничава желанията и стремежите до нивото на желанията и стремежите на доволна свиня в луксозна кочина - тоест, да е под покрив, нахранен и да грухти тъпи сентенции колко е хубав изцяло материализирания живот и колко кофти нещо е религията, проблемът си е негов. Ако пък реши да се замисли кой, как и с каква цел е създал целия този свят, в който живее - тогава е направил първата крачка към религията и разбирането за Бога.
Но, разбира се, мисленето е трудна работа, по-лесно е да се пишат комунистическо-атеистични тъпизми с претенции за мисловност на нивото "фалан фЪстък".
Но за в бъдеще подобни коментари, ако не са издържани в стила на доброто възпитание, т. е. да не богохулстват, ще бъдат изтривани.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 2450283
Постинги: 504
Коментари: 2010
Гласове: 3179
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930