Любомир Чолаков

ПРЕОДОЛЯВАНЕ

НА

НЕПРЕОДОЛИМОТО

 

РУССКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

И

ЗАПАДЪТ:

ПРЕОДОЛИМА ЛИ Е МИРОГЛЕДНАТА ПРОПАСТ? 

(продължение)

«Руската цивилизация» е единствен днес продължител, носител и защитник на християнската идея в нейния автентичен вид – Православието.

«Западът» се е превърнал в аморфна маса от гледна точка на неговата културна, етническа, идейна и религиозна идентичност. Остава по-малко от век до окончателното му заличаване от историята като цивилизационно формирование. На мястото му вече се появяват очертанията на фанатична религиозна диктатура от афро-азиатски тип. Перспективата е тя да бъде тласната по пътя, довел до унищожението на самото западно християнство, тоест да бъде разложена отвътре; а след това, съответно атеизирана, в рамките на два-три века да се превърне в основното ядро на бъдещата глобална и тотална етнорелигиозна диктатура, обхванала цялата планета. Като модел за разлагането на бъдещата религиозна диктатура на територията на съвременна «християнска» Европа, след която да започне строежът на глобалната империя, може да се разглежда развитието на Турция след реформите на Мустафа Кемал Ататюрк.

Отношенията между имиграцията и съвременния Запад са същите както между имиграцията и Римската империя. Тогава се е създал новият, християнски свят; по същия начин и сега на Запад се създава нов свят, антихристиянски свят. Ако погледнем и по-широко, освен в религиозните, но и в чисто светските, културни измерения на проблема – това ще е един свят в Европа, но без Европа.

Европа ще е мъртва, а на нейното място ще израства отначало примитивна в духовните си, а и материални измерения афро-азиатска култура. Пътем казано, много хора предпочитат да забравят, че съвременният материален просперитет на западния свят се дължи именно на толерантността и търпимостта на християнството, което в католическия си и протестантски вариант отиде толкова далече в тези си толерантност и търпимост, че падна в поклон пред «златния» телец; и това преклонение в края на краищата от чисто материално светоусещане даде отровните си идейни плодове и се превърна в антихристиянство.

По-късно върху тази дива «култура» ще се установи глобална тоталитарна етнорелигиозна диктатура и новите господари на света ще се покажат открито. Всъщност, те вече се показват; почти във европейски наказателни кодекси липсват алинеи за наказания срещу антихристиянството, но има алинеи с наказания за някакъв митологичен анти… да го наречем, съответно, антимитизъм.

Единствена пречка по пътя на тези планове е Русия – както с военния си потенциал, така и (още повече) с идейния потенциал на християнството, съхранен от нея.

Време е да се взрем в самата «пропаст» - по-точно в онези процеси по двата й бряга, които касаят взаимоотношенията между тези «брегове».

 

3. Информационната война е просто война

Веднага можем да констатираме, че в общественото съзнание (по-точно, в неговия светски аспект) взаимните оценки на Русия и Запада доста се различават. Докато за средния руснак Западът, поне след реформите на Петър Велики (на отделно проучване подлежи степента на влияние на тези реформи върху подобно светоусещане, но очевидно е сериозна, дори може би решаваща), е модел и образец за подражание, символ на цивилизованост и «прогрес», то за западния човек Русия си остава символ на нещо тревожно, заплашително, в най-добрия случай – неясно и загадъчно. При това без никакви исторически основания, напротив – Русия винаги е помагала на Запада при такива заплахи за неговите ценности в дадения исторически момент като например окупацията на Европа от Наполеон и Хитлер.

Една създадена отрицателна представа без достатъчно фактологически основания за това може да бъде резултат само на едно-единствено обстоятелство – внушение. Внушението, разбира се, може да възникне и от само себе си по силата на някаква, истинска или привидна, очевидност. Например човечеството дълго време си е внушавало, че Слънцето се върти около Земята поради привидната очевидност на това природно явление.

В обществените отношение нещата стоята малко по-другояче. Привидната очевидност сравнително бързо бива разкрита именно като невярна и общественото мнение установява истината. Например, ако ни е внушавано дълго време, че дадена религия призовава към добро и хуманност, а в същото време нейни представители взривяват небостъргачи и режат човешки глави, показвайки процедурата по Интернет, то бързо ще се ориентираме, че ни бива внушавана не твърде достоверна, по-точно внушавана ни е съвсем лъжлива представа за тази религия.

Установяването на истината в обществените, социални и политически отношения може да бъде блокирано дълго време само посредством манипулация на масовото съзнание. Тази манипулация с времето придоби названието «информационна война». Тя представлява поднасяне на информация по специален, избирателен и манипулиран начин, който предизвиква в съзнанието на рецепиента (възприемащия) определена представа за даден обществен, социален или политически феномен.

Територия на информационната война днес са главно медиите; специален сектор представлява изкуството, което по свой специфичен начин генерира манипулиращи съзнанието идеи. Преди появата на първите вестници в началото на ХVIII в. основна територия на информационната война е била главно литературата и в по-малка степен изобразителното изкуство.

За да установим наличието на информационна война, трябва да се взрем в нейните признаци, които обозначават начина на поднасяне информацията в публичното пространство.

Признаците на информационната война са следните:

1) избирателност на фактите;

2) предвзетост на оценките;

3) насаждане на нова терминология.

Информационната война се води още преди възникването на печата. Но не бива да се бърка с чисто военно-политическите и разузнавателно-шпионски маневри в областта на информацията, които преследват конкретни резултати в ограничен по време интервал.

Информационната война, макар в края на краищата да цели същото както и класическата война – превземане на територия и подчиняване на населението върху тази територия, все пак в рамките на тази борба има своя специфика, която я превръща в оръжие, много по-могъщо от традиционните. Причината е, че целта на атакуващия в информационната война е не да ликвидира съпротивата, като унищожи противника – а да откаже противника от съпротива, да убие духа му, да го увери, че поради различни причини и съображения няма смисъл да се съпротивлява на собственото си поробване и унищожение, а в идеалния вариант – да накара противника да приветства собствения си окупатор и унищожител. Целта на отбраняващия се в тази война е съответно противоположна – да не позволи на нападателя да постигне тези цели, да запази духа на собствения си народ, да увеличи възможностите му за съпротива и по този начин да провали плановете на нападателя, като му остави в края на краищата единствено възможността да опита да постигне целите си със средствата на класическата война – тоест с оръжие. Войната в Югославия ни предостави богати възможности да наблюдаваме тези технологии в действие; с тази специфика, че там атакуващите в информационната война, в която роля влязоха страните от НАТО, бързаха да постигнат целите си преди Русия да е стъпила на крака след убийствените либерални реформи, и затова не чакаха информационната война окончателно да разложи сръбското общество, а прибягнаха до оръжието преди постигането тази цел. Ето защо, вместо да насочат информационните удари срещу самите сърби, те започнаха да облъчват целия свят с дезинформация, за да убедят страничните наблюдатели в необходимостта от въоръжена намеса в името на услужливо поднесени също от тях «хуманни цели» - и определено постигнаха успех.

Примерът със Сърбия е типичен за бърза, почти светкавична информационна война, продължила десетина години. Между другото сега виждаме последиците от информационния удар, съчетан с военното поражение: вече населението на Сърбия няма духа, желанието и волята да се съпротивлява, дори една голяма част от него желае влизането в ЕС. При онези, които до вчера го бомбардираха. Заради примитивни, чисто материални облаги днес сърбите се подчиняват и превръщат фактически в измиращ, поробен народ, който по демографски причини, след не повече от 80-100 години ще бъде заличен от земята, върху която живее, за да нахлуят там победителите и в класическата, и в информационната война. Както нахлуха в Косово…

Информационната война се води не в пространството, нито дори в ефира. Тя се води във времето. Затова да не се учудваме, че съществуват предвзето-враждебни оценки за Русия още от средата на 16-ти век. Нали точно по същото време се разгръща борбата срещу християнството и в самата Европа под вида на т. нар. «хуманизъм». Виждаме докъде доведоха Европа криворазбраните, извън религиозната идентичност, «права на човека» - до гибел. Виждаме пак с примера на имигрантите в Европа, че онзи, който не се поддава на тези фалшиви лозунги, в края на краищата побеждава. Разбира се, тяхната борба срещу християнското (засега) мнозинство в Европа е грижливо финансирана, подкрепяна и насочвана, но все пак вътрешният импулс за тази борба е заложен вътре в психиката на религията им.

Най-характерният случай, който показва, че информационната война на Запада срещу християнството се води не просто заради идеологическата, така да се каже, «морална», победа, а преследва изключително практически цели в обществено-социалните отношения в реалния свят, е отношението към най-слабите в първично, природно отношение социални групи - жените и децата.

При информационната война, както и при всяка друга война, вниманието е насочено да бъдат атакувани слабите места на противника. В едно човешко общество, това, естествено, са преди всичко жените и децата. Разбира се, може да се спомене, че в социален план са бедните и маргинализирани слоеве от населението, и виждаме в исторически аспект как те винаги са манипулирани така, че да бъдат в острието на поредния «революционен» удар срещу християнското обществото.

Но преди всичко цел на информационната война срещу християнството са жените и деца. Това е разбираемо – защо трябва да се водят войни, да се шокира светът с кървави събития и да бъдат избивани хора с милиони, когато може да се направи така, че жените-християнки просто да не раждат, а родените вече деца да бъдат откъсвани чрез различни методи от християнските им корени. Резултатът е същият – милиони християни по-малко, но без шокиращите усилия на традиционната война.

Разбира се, демографската гибел настъпва не навсякъде – а само в онези общества, които позволяват подобно отношение към жената. Това е преди всичко християнското общество. Други общества, където жената съхранила функциите си на майка и пазителка на семейното огнище, въобще не изпитват демографски притеснения, напротив – стремглаво увеличават демографските си показатели. Както заявява през 1971 г. алжирският президент Хуари Бумедиен: «Ще завладеем Европа чрез утробите на жените си». Впрочем, показателно за сходството между тоталитаризма и демокрацията е обстоятелството, че един от най-гръмко прокламираните комунистически лозунги също беше този за «равноправието» между мъжа и жената. Който имаше все същите последици – стремително спадане на раждаемостта, отслабване на обществото и перспектива за скорошната му гибел.

За да бъде осъществена обаче успешно една атака в информационната война, тя трябва да разполага със съответните оръжие. Оръжието на информацията са думите.

Ето защо и до ден-днешен най-мащабната операция в информационната война, ненадмината и досега по размах, прогнозиране и последици е периодът на действие на т. нар. «френски енциклопедисти», когато за сравнително кратко време, само 30 години, групата на дўАламбер, Монтескьо и Дидро успява да състави най-великия шедьовър на антихристиянската информационна война досега – т. нар. «енциклопедия».

Какво представлява този пропаганден труд, който причинява смъртта на десетки милиони, а ако се вгледаме в историческата перспектива на неговите последици – на стотици милиони хора?

Пълното му название е «Енциклопедия, или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите» (Encyclopdie, ou Dictionnaire raisonn des sciences, des arts et des metiers, 1751-1780). Смята се за най-значителната книга на т. нар. «Просвещение» или «илюминатство» – на фр. «ilumination». Създавана е от екип от повече от 60 души. Шеф на операцията е Дени Дидро, негов постоянен помощник – дьо Жокур; до 1758 г. втори редактор е Жан дўАламбер. Твърди се, че идеята за операцията е на издателя Льо Бретон, макар да е доста съмнително един обикновен издател да замисли и най-важното, да финансира такова обемно начинание.

Създаването на френската енциклопедия е блестящ пример за масирана информационна атака – развита и като идеен обем, и като времеви интервал. Формиран е екип, всеки участник в екипа има своите задачи, начело стоят обществено значими фигури, които придават морална тежест и авторитет на изданието, което способства за неговата реклама – Волтер, Монтескьо, Бюфон, Русо също участва, макар все още да не е твърде известен, ръководи само отдела по музика на енциклопедията.

А истинската цел днес, разполагайки с предимството да погледнем от дистанция на времето, не е трудно да бъде открита – и тя е вече класически похват в информационната война: подмяна на понятията. Тоест: на определени, ключови думи, които оформят съзнанието на обществото в областта на духа.

В енциклопедията присъстват 60 хиляди статии. Обхванат е практически пълния обем от информация в различните сфери на знанието, с която обществото разполага по онова време. Но какво значи подмяна? Това значи да бъдет заменени предишните тълкувания на тази информация с нови. А предишните, независимо от католическия им аспект, са, така или иначе, християнски. С какво може да бъдат заменени едни християнски тълкувания и понятия? Естествено, с нехристиянски – не би имало смисъл да се подменят християнски тълкувания и понятия с християнски тълкувания  и понятия, защото се получава безсмислица. Но какво означава нехристиянски? Всяко едно «нехристиянско» понятие и тълкувание на определяна тема е вече антихристиянско, защото отклонява вниманието от християнското понятие и тълкувание на същата тема.

В описанията на терора, зверствата и масовите убийства, известни като «велика френска революция» обикновено и надали случайно се слага акцент върху социалната, политическата и военната страна на събитията. Мимоходом, но старателно се подминава религиозната страна на проблема. А всъщност именно тя е главната историческа последица от «революцията», подготвена преди това от безкомпромисно проведена информационна война.

След отделянето на църквата от държавата - като не забравяме, че в антихристиянския си бяс якобинците, сред които преобладават представители отново на антихристиянската диаспора, променят даже названията на месеците в календара, за да заличат дори спомена за християнството, вече става ясен ефикасният модел, по който това може да бъде извършено и в други страни. Европа и Южна Америка – на практика целият католико-протестантски свят, са залети от революции, заговори, конспирации, терор и убийства. В продължение само на около век почти навсякъде там църквата е отделена от държавата, а на мястото на много монархии възникват «републики» като политически образувания, позволяващи безконтролна корупция, жесток социален гнет и свирепа експлоатация на народа, който народ да не забравяме, че се състои не от анонимни личност, а от християни.

Всъщност след 1789 г. само за около век върху християните по света се установява антихристиянско робство.

И далеч не е случайно, че за Улянов-Ленин моделът, по който той извършва октомврийския преврат в Русия и разгръща кампанията по унищожаване на Православието в хода на Гражданската война и след това, е именно моделът на кървавите събития във Франция от 1789-1794 гг.

Съвременната информационна война черпи енергия от изопачаването, манипулирането на историята. Ако няма историческа основа за нейните постулати, тя заглъхва по простата причина, че губи изворна аргументация, за да обоснове пътя към официално прокламираните си цели. А тези официални цели не се отличават с разнообразие: все втръсналите шаблони за имагинерно потъпкани «човешки права» - поднасяни избирателно, разбира се, като никой не се интересува от правата на християните, но за правата на другите религии се вдига вой до небесата; за т. нар. «отворено общество» - отвориха го, а през «отвора» нахлуха новите варвари, които ще го унищожат, и неслучайно доста хора на Запад си спомниха, че всъщност Римската империя е загинала не толкова заради военни поражения, колкото заради разрешаването на неконтролирана миграция; за «толерантност» - отново, естествено, в ущърб на християните; за «ксенофобия», «търпимост» и пр., и пр. идеологически щампи. Неслучайно по времето на комунизма едно от нещата, които най-силно потискаха, бяха идеологическите щампи – но щампите на демокрацията надминаха по размах и честота на употреба дори ударните постижения на комунистическата пропаганда; още една твърде характерна обща черта между двете разновидности на тоталитаризма – комунистическата и «демократичната».                

Един от най-красноречивите примери за «изсмукване» на енергия от историята с цел използването й за информационна война е трактуването на дейността на И. В. Сталин. Както обикновено, отдалечаването от онази епоха дава повече възможности да се видят все по-ясно последиците от неговата роля в съдбата на Русия. И самият факт, че за представителите на съвременния либерал-фашизъм Сталин е концентриран образ, символ и емблема на всичко, което мразят, би трябвало да ни накара да се взрем по-внимателно в стореното от него. Явно е, че то е доста по-значимо от онова, което е на повърхността, и дава резултати до ден-днешен – иначе не би се появявяла пяна по устата на различни либерал-манипулатори, когато говорят за него.

Създадената от Сталин империя се разпадна. Комунизмът като обществена система се компрометира. А те все така побесняват и очите им се наливат с кръв при споменаване на името му. Защо? Какво толкова е сторил? Та нали революцията, в която той е взел активно участие, е платена с американски пари от вездесъщия Якоб Шифт, които са минали през стокхолмската явка на Израел Лазаревич Гелфанд (Парвус)? Нима самите либерал-манипулатори не получават днес американски пари – било чрез различни фондации, пропагандиращи т. нар. «отворено общество», под който термин се подразбира общество, отворено за антихуманни и антихристиянски идеи, било директно, «на ръка»? И ако, както се твърди, Сталин е злият гений на Русия – тогава именно днешните му отрицатели би трябвало да го възхваляват, доколкото за тях Русия е все така символ на мракобесие. А те го мразят. Защо?

Отговорът лежи на повърхността.

Защото Сталин спасява християнството.

Може всякак да се тълкува неговата дейност в религиозното направление, както и взаимооотношенията му с Църквата. Затова да не се плъзгаме по тълкуванията, а да се вгледаме във фактите – а всеки, който има желание, може да си ги тълкува по свое усмотрение.

Първият факт е, че днес в Северна Корея, да вземем този класически пример на комунистическа държава,  е унищожена всяка форма на религия (говорим за класическите религи, не за култовото поклонение към «вождовете»). Северна Корея е образцовата комунистическа държава. Съответно в нея религия няма, защото е унищожена.

И веднага се появява въпросът: а защо в СССР по времето на Сталин религията не е била унищожена? Нали Ленин и Троцки вече са били започнали този процес, който е предстояло само да бъде довършен. Но Сталин не го довършва. Нима са му липсвали ресурси? Нужно е било само съответно решение на Политбюро, т. е. на самия Сталин, после няколкостотин тона динамит – и в Русия е нямало да остане нито една църква. Всички са щели да бъдат сполетени от съдбата на храма «Христос Спасител». Впрочем, в целия Сибир в един момент от комунистическата диктатура е имало само 2 църкви, а в Псковска губерния – 3. Вярно, малко. Нищожен брой – като имаме предвид, че в същата Псковска губерния преди революцията са били 1800. И все пак оцелели. Последните – но останали.

И тук не може да не си спомним, че Сталин е учил в семинария. Православна семинария. Но не просто учил – бил е отличник. И между другото, изключителен поет – на 17-годишна възраст негови стихотворения влизат в христоматия по грузинска литература. А православната църква винаги е била наясно с ролята на антихристиянските движения, организации и течения. Ето защо Сталин не може да не е бил запознат с тази информация. Доколко й е вярвал на млади години, е отделен въпрос. Вероятно не й е вярвал, щом се присъединява към революционерите. Другата хипотеза – че бива внедрен сред тях, при това не от полицията, а от хора от църковните среди, действително е малко по-екзотична от допустимото. Така или иначе, е бил запознат с етнорелигиозния характер на руското «революционно» движение – а октомврийският преврат и неговите последици окончателно би трябвало да са го убедили, че става дума за борба не за социални правдини, а просто с цел да бъде унищожено Православието, както през 1789 г. образците на Ленин – Робеспиер, Дантон и Марат, са започнали окончателното унищожаване на западното християнство.

(следва)

Сталин се сеща за християнските добродетели и се обръща към руския народ с думите " Братя и сестри ...." Реално спира унищожението на християнството,започнато от Ленин, Троцки .... По късно отказва да замени сина си Яков ( убит в пленнически лагер) за фелдмашал фон Паулус с думите "Един лейтенант не струва колкото един генерал". Хрусчов стартира демонизацията на Сталин и до днес още не са категорично ясни плюсовете и минусите на тази противоречива, историческа личност.
На децата си и наследниците не оставя НИКАКВО имущество !?

Интересно четиво! Поздрави!

Всеки път чета статията с интерес.