Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2012 10:46 - МИТОВЕТЕ НА РУСОФОБИЯТА-2
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 4109 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 06.11.2012 21:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(с видео)


 

Владимир Медински

 

МИТОВЕТЕ НА РУСОФОБИЯТА

 

продължение (2)

 

 

Няма народ, за който да са измислени толкова

лъжи, нелепости и клевети,

 както за руския народ.

 

Екатерина Велика

немкиня

 

Трябва да се отбележи следното: в Европа най-добре знаят, че това е фалшификат. Та нали самият д"Еон никога не е донасял във Франция нито оригиналния документ на Петър Велики, нито негово копие! Той просто съставя доклад до краля за основните външнополитически аспекти на политиката на руския император. Записките на кавалера д"Еон и сега се пазят в архивите на френското Министерство на външните работи. Французите много добре знаят какво пише там.

И въпреки това фалшификатът се вади на бял свят винаги, когато противниците на Русия имат нужда да оправдаят агресивните си замисли и действия.

Така например, интересът към него се засилва през 1854-1855 гг. Тогава англо-френската преса обяснява агресията на съюзниците в Крим с необходимостта да се предотвратят завоевателните планове на Петър Велики.

За "Завещанието" си спомнят също и през 1876 г. във връзка с освободителното движение на балканските народи: ето, вижте, Русия пак се засилва, иска световно господство!

През 1915 г. немците подстрекават публикуването на завещанието в иранските вестници. Замисълът е простичък: да се предизвика страх и недоверие в съседната на Русия, лоялна към нея страна. Пазете се, щото руснаците скоро ще дойдат!

През ноември 1941 г., когато провалът на "блицкрига" става очевиден, немско-фашистките вестници отново публикуват документа с крещящото заглавие: "Болшевиките изпълняват завещанието на Петър Велики за световно господство".

Вече през ХХІ век бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд заявява, че "новата заплаха - това е Русия", и се позовава на "Завещанието".

През 2006 г. в САЩ започват да пишат за "имперската политика на Русия". Обичат да изтъкват, че президентът Владимир Путин държи портрета на Петър Велики в кабинета си.

Или пък: в реконструкцията на Константиновския дворец в Санкт-Петербург явно било личало своеобразно възраждане на епохата и личността на Петър Велики...

Отначало Константиновския дворец е предназначен за приемане на чуждестранни посолства и делегации, сетне е занемарен. Какво лошо може да има в реконструкцията на една сграда и в активирането на европейската политика? Обаче не: то било означавало, че В. Путин ясно се показва като приемник и на имперската, и на проевропейската политика на Петър І.

На пръв поглед, това може да се възприеме и като продължение на политиката на европеизация на Русия, на сближаване със Запада...

Но маховикът на политическата истерия се върти: щом президентът е закачил портрета на Петър Велики, значи е верен на идеите на неговата завоевателна политика. Юристите наричат подобни умонастроения "презупмция за виновност". Каквото и да направи президентът на Русия, навярно е все нещо лошо.

Този пример добре илюстрира как на нивото на политическо противопоставяне непрекъснато се използва мит на възраст повече от 200 години. Държавите се променят, избухват войни и революции, обликът на планетата е друг - а митът "благополучно" се запазва и се използва отново и отново.

През 2006 т. имах възможност да посетя Латвия заедно с делегация на Държавната дума на Русия. Точно преди началото на официалната (!) среща между парламентаристите на двете страни в латвийския Сейм ни връчиха по един екземпляр от някакво страховито книжле: "Трите окупации на Латвия". Оформено е в черно-червена подвързия (колористиката на фашизма). Неговото издаване е част от държавната политика, книжката непременно се връчва на всяко официално лице, пристигнало от Русия. Тоест, един вид образец на дипломатичност и обикновена учтивост...

Под "три окупации" се имат предвид съветската окупация от 1939 г., нацистката - 1941-1944 и съветската през 1944-1991.

На първата са посветени 10 страници, на германската - 2-3, а основната част - повече от 100 страници, е само за "третата окупацияия".

Любопитно е, че за немско-рицарската окупация, започнала още през ХІІІ в., в книжката няма нито дума. Явно, превръщането на земите на езичниците-латвийци в колония на Тевтонския орден, на Ордена на мечоносците и после на Ливонския орден не се смята за окупация...

Ясно е какво изпитва всеки нормален руснак, когато разлисти този местен образец на европейската агитация и пропаганда. С две думи: парламентарните преговори не се състояха.

В същата тази Латвия за създаването на документалния филм "Руският мит" се отделят пари от дълржавния бюджет и от бюджета на Европейския парламент. Главната задача на авторите на "Руският мит" е да променят в съзнанието на младите европейци и на прибалтийските народи отношението към Съветската армия. Реалният неин образ на освободителка на Европа от германския фашизъм във филма се превръща в образ на армия от окупатори. Явно тази задача е толкова важна, че си струва парите.

Нито за една друга страна не са съчинени толкова политически черни митове, както за Русия. Това е уникално явление в световната история. Те са толкова дълготрайни, че появата и свръх-дълголетието им не може да се обяснят с проста случайност.

Сами по себе си, независимо от породилата ги реалност, такива митове са важен фактор в международната политика.

Това явление може да се обясни така: вече 250 години, от средата на ХVІІІ в., Русия е главният конкурент и геополитически противник на Запада. Щом станала противник - и се появил комплексът от черни политически митове.

И понеже до ден-днешен е конкурент и противник - митовете продължават да се използват.

 

 

Политическите митове вътре в Русия

 

Има и друго нещо, което в случая е уникално.

То е следното: никъде и никога черни митове за някоя страна не са имали устойчива подкрепа вътре в самата нея.

Каквото и да са писали французите и англичаните, немците никога не са се съгласявали с техните внушения, че са народ от садисти и полуидиоти.

Каквото и да са разказвали французите за пияниците-англичани, в Британия отговаряли не с потвърждение, а с възмущение и протест. И съчинявали ответни митове, обидни за французите: "Значи сме пияници? Ами вие: мързеливци, безделници и развратници!"

В Русия не е така. Каквато и идиотщина да измисля пропагандната машина на Запад, в Русия задължително се намира някой, който да подкрепи този мит. Понякога дори така го "подкрепя" и доразвива "творчески", че става неясно от коя страна на границата всъщност се е зародил.

Например, митът, че руската армия винаги е била побеждавана. Тя, значи, е небоеспособна по дефиниция. Дори руснаците да са побеждавали случайно, то е било с цената на огромни жертви, като затрупвали с телата си вражеските окопи. Или пък с помощта на "генерал Мраз".

Произходът на този мит е известен: той е съчинен през 1820-те години от бивши офицери в армията на Наполеон, участници в похода от 1812 г. Те приписвали на руската армия съвсем фантастични загуби от стотици хиляди и милиони войници.

Тази басня не издържа никаква, дори най-повърхностна критика. В сражението при Бородино загиват 58 хиляди французи, сред тях 47 генерали. Руските загуби са 44 хиляди души, сред тях 23 генерали.

През цялата кампания от 1812 г. загубите на руската армия не надхвърлят 80 хиляди души убити и ранени, 100 хиляди болни и измръзнали, 5 хиляди пленници.

Загубите на французите са 200 хиляди убити и ранени, 100 хиляди болни и измръзнали, 250 хиляди пленници. Почти всички ранени също попадат в плен.

Фактически цялата френска армия от 600 хиляди души, която преминала руската граница на 12 юни 1812 г., била унищожена и пленена. След катастрофалното за французите прехвърляне обратно през река Березина през ноември 1812 г. от Русия успели да се измъкнат не повече от 7 хиляди души (французите твърдят, че са 25 хиляди). Това вече не е армия, не са дори остатъци от нея, а просто тълпа, група случайно спасили се хора.

Впрочем, според свидетелства от онова време, прословутите руски студове през 1812 г. настъпили в европейската част на Русия едва в края (!) на октомври. Така, че Бонапарт си криви душата: руският "генерал Мраз" не побеждава неговата армия, а по-скоро доунищожава остатъците й.

По-голямата част от създателите на този мит сами преминали през руски плен и, между другото, в този плен далеч не се намирали в лоши условия. Самите те се държали доста мъжествено и не е известно да са викали: "Наполеон капут!". Но когато се завърнали в "хубавата Франция", се изкушили от дребнава виртуална мъст към победителите. Обаче дори в самата Франция техните разкази не предизвиквали кой знае какво доверие.

Подобен дребнав реванш за 1812 г. може да се види и днес във Франция. В Париж, в прочутия Музей на инвалидите, видях книга, която започваше с думите: "Хората в Русия и досега вярват в това, което се твърди в учебниците: че при Бородино руснаците са победили или най-малкото са заслужили "равен". Но всички сериозни историци знаят, че всъщност там руснаците били разгромени..."

Е, това е!

Тази богато илюстрирана книга има и "скромно" заглавие: "1812. Победата под Москва".

Но дори Наполеон в своите мемоари не се осмелява да си припише дори сянка от победа при Бородино. Според него: "Французите се показаха достойни да победят, а руснаците заслужиха славата си на непобедими".

Това е типично за Запада. Сериозната история там си остава за специалистите. А върху масовия потребител се излива поток от патриотарски, гъделичкащи самолюбието митове.

Като този за френската победа при Бородино.

В самата Русия говорят твърде малко за гениалността на собствените си пълководци.

Например, Кутузов у Лев Толстой е някакъв патриархален дядка. Никакъв деен пълководец - а просто Иля Муромец, излегнал се върху печката! И главната му заслуга е, че не се бил намесвал в нищо, а оставял събитията да се развиват от само себе си...

На този фон малцина си спомнят, че Кутузов отива в действащата срещу Наполеон армия направо от друга война - Руско-турската от 1806-1812 г.

Кутузов изобщо е ненадминат в руската история пълководец по умение да се постигат максимални резултати с минимални загуби.

През 1795 г. Русия и Турция подписват договор, с който се цели французите да не бъдат допуснати на Балканите.

През 1806 г. наполеоновите дипломати съумяват да убедят турците да скъсат този договор и да обявят война на Русия - за целта Наполеон обещава да даде Крим и Грузия на Турция.

Войната се води по суша и море, за нея може да се разказва дълго. Вероятно, ако не било нашествието на Наполеон, 1812-та сега щеше да се помни като година на блестящата победа на Кутузов срещу турците.

През 1811 г. става очевидно, че турците трябва да бъдат извадени от войната на всяка цена. Шпионите съобщавали, че Наполен планира да използва турската армия за нашествието си срещу Русия фактически като една от своите армии.

И тогава Кутузов провежда блестяща операция!

Той разгромява турците под крепостта Русчук (турците губят 5000 души, руснаците - 500), сетне взривява укрепленията и започва да отстъпва с явното намерение да се прехвърли на левия бряг на Дунав. Турската армия се впуска в преследване: руснаците бягат!

На десния бряг на Дунав обаче остава турската крепост Слободзея. Никой не очаква, че Кутузов ще се отправи именно към нея - основните турски сили са разположени на лагер недалеч от нея. И внезапно Кутузов превзема крепостта! След което, без да се бави, решително настъпва срещу основните сили на турската армия. Турците хвърлят в боя всичките си части.

Но още след първия сблъсък Кутузов издава заповед за... отстъпление. Руската армия се прехвърля на левия бряг.

Слободзея е укрепена откъм реката, по посока на север, понеже за това е и построена - да посреща опасност от север. Укрепленията й на юг са доста слаби и турците, уверени, че именно затова руснаците са решили да не я защитават, я заемат обратно. После, развивайки контранастъплението си, форсират Дунава и създават плацдарм на левия му бряг. Кутузов заповядва леко да се отстъпи и да се копаят окопи за заемане на отбранителни позиции. Руснаците отново отстъпват, изглежда, че направо бягат. В действителност се оттеглят строго според заповедта, но създавайки външна видимост за паника.

Турците обаче интерпретират оттеглянето им по своему: "Аха! Преминават към отбрана. Трябва да съберем всичките си сили именно тук - и тогава Кутузов ще побегне!" Затова оставят Слободзея с малък гарнизон в нея и се прехвърлят на левия бряг.

И тогава Кутузов разделя своята армия.

Резервният корпус на генерал Е. М. Марков (15 хиляди пехота, 2,5 хиляди кавалерия, 38 оръдия) получава заповед незабавно да премине обратно реката на няколко версти встрани от мястото, където се развиват основните събития, да се озове на десния бряг - и да нападне Слободзея откъм южната й, незащитена страна.

Офицерите на Кутузов изпадат в шок: защо старецът трябваше да ни заповядва да прекосяваме Дунав, да превземаме Слободзея (което откъм юг се оказа лесно!), после да атакуваме основните сили на турците и само след 2-3 разменени залпа да отстъпваме бързо, да напускаме крепостта и да се прехвърляме обратно през Дунава? Май, че старецът-фелдмаршал съвсем се е побъркал...

Впрочем, така ще мисли за Кутузов и цялата недалновидна имперско-военна върхушка на Русия по време на кампанията срещу Наполеон. Докато не видят, че армията на непобедимия Бонапарт просто се е "разтворила" в руските простори благодарение на гениалната стратегия на Кутузов и Барклай-де-Толи.

Но да се върнем на Дунава през есента на 1812 г. ...

На 2 октомври генерал Марков разгромява малобройните турски войски, които се още са останали на десния бряг на реката, после завзема крепостта Слободзея откъм незащитената й южна страна все така лесно, както го е направил първия път и както я е "върнал" после на турците.

Но сега вече не мисли да я връща. Заповедта към руския гарнизон на Слободзея е: "Крепостта да се удържи на всяка цена! Да се стои до смърт!"

Така турската армия, която се е прехвърлила на левия бряг, се озовава заклещена между руските редути от едната страна, и Дунав с крепостта Слободзея (с нейната силна, северна част) - от другата. Обкръжена е от руските окопи и флеши.

Турците се опитват на няколко пъти да атакуват, но атаките им са отбити.

Целият им плацдарм се прострелва отвсякъде.

Зад гърба им е настръхналата с оръдията си Слободзея...

След месец в турската армия започват глад, болести, епидемии - а е октомври месец.

Руснаците дори не се опитват да нападат, а се задоволяват да държат "котела" затворен. Защо да си хабят силите - турците и така губят на ден по стотина души? А руските загуби по време на "Дунавския котел" са цифром и словом кръгла нула. Това е любимата тактика на Кутузов - да се избягват сражения и ненужни жертви, щом времето и така работи за тебе.

Същата тактика той прилага и срещу Наполеон няколко месеца по-късно.

В "котела", където, впрочем, турците сами се напъхали, се бил озовал целият елит на турската армия. Докато съберат нови войски в Турция, в лагера просто нямало да остане жив човек...

Самият велик везир лично се обръща към Кутузов с молба за мир. Там, в обкръжението, се намират негови близки роднини.

На Кутузов нищо не му струва да ги смаже, да ги унищожи с артилерийски огън или просто да изчака още един месец, докато всички измрат от рани, глад и болести. Но тогава сред турците ще се развихри желание за кръвно отмъщение, ще избухне нова война - а предвид това, че Франция тогава вече била окупирала и контролирала цяла континентална Европа и се устремила към Русия, спешно бил нужен мир.

Затова Кутузов се съгласил на почетна капитулация. На 26 ноември 12 хиляди оцелели турски войници и офицери (от 35 хиляди влезли в "котела") излизат от лагера под барабанен бой с развети знамена, и се заклатушкват към Турция...

По време на примирието руската армия стои в Молдова и Румъния. Букурещкият мир от 16 май 1812 г. дава на Русия територия от 40 хиляди квадратни версти с население 200 хиляди души. Турция признава за руски всички територии в Грузия, които преди това доброволно се били присъединили към Русия. Имало и много други пунктове в този договор, твърде изгодни за Русия: право на корабоплаване по Дунава, самоуправление на Сърбия...

Но главното било, че Кутузов фактически без загуби принудил турците да излязат от войната. Той съхранил цяла-целеничка една армия от 55 хиляди души и не допуснал Турция да нахлуе заедно с Наполеон в Русия.

Също така блестящо действал и през есента на 1812 г. Руската армия вървяла успоредно на французите по време на отстъплението им от Москва и не позволявала да се отклонят встрани от местностите, разорени преди това от самите тях по време на настъплението им. А в точния момент, при Березина, Кутузов ударил с всички сили от различни направления. Дори онези френски историци, които си позволяват да пишат за тяхна "победа" при Бородино, не отричат разгрома при Березина.

Това поражение завинаги останало във френския език като идиом. В днешния френски "березина" означава катастрофално, пълно поражение. "Березина" - с характерното ударение върху последната сричка, така френските футболни запалянковци наричат мач, изгубен с голяма разлика в головете.

Този термин там е също така устойчив, както в Русия "швал" и "шаромижник". Думата "шаромижник" произхожда от френския израз "шер ами" - "скъпи приятелю", както се обръщали към руските селяни умиращите от глад французи. А особено високомерните "французчета от Бордо", които явно претендирали за особени грижи към тях като към дворяни, нашите груби смоленски селяци наричали още по-неприветливо - "швал", от шевалие (конник, дворянин), и явно имали основание за това.

Ако в Русия имаше такова внимателно отношение към историята, както в Европа, паметници на Кутузов щеше да има във всяко градче по Минския път, и всяко момче щеше да знае историята на крепостта Слободзея.

А то, изглежда, започнаха да забравят даже Березина...

На всичко отгоре някои черни митове са създадени в самата Русия. Например, този за нейната бандитска същност. За такова обвинение дори самият Запад не се беше досетил, или пък и без това разполагаше с най-страховити други митове, та не му остана време...

В началото на 1990-те години журналистите в Москва започнаха да уверяват, че развихрянето на престъпността напоследък е предизвикано от особеностите на руската душа. Значи, бандитизмът е откровение на руската душа, нейна съкровена същност.

И ето, че през 1994 г. някаква телевизионна водеща зададе въпрос на един брадат мислител:

"Как смятате, каква страна е Русия: бандитска или робска?"

И същото въпросче: към още неколцина участници в програмата.

Характерното беше, че никой не се възмути от самата постановка на въпроса. Навярно възмущението щеше да изглежда много "неинтелигентно".

А Западът, разбира се, охотно подхвана този мит. И още как...

На шеговита карта, публикувана в Америка, където Великобритания е обозначена като "51-ви щат на САЩ", а Китай - като "Майкрософт фактори", Русия е посочена просто като "територия на руската мафия".

Последният известен позитивен образ на руснак е пресъздаден в епохата на "перестройката" от Арнолд Шварценегер във филма "«Red Heat». А оттогава са изминали повече от 20 години!

През цялото това време митът за "руската мафия" шества в световните медии и кино, като мачка легендите за италианската "Коза Ностра" и престъпните латиноамерикански групировки в САЩ. Митотворците разгръщат този мит по такъв начин, че приходите от наркотици на колумбийските и мексиканските картели бледнеят пред милиардите на "руската мафия".

Във филма "Голямата хапка" най-гадният и закоравял от всички бандити е майор от КГБ.

Във филма "Идентификацията на Борн" за похожденията на лишения от памет агент Борн половината персонажи-злодеи са руснаци, а една от сериите направо е снимана в Москва.

"Руската мафия" я споменават даже там, където става дума за съвсем други явления. Дори в детски филми се появяват мимоходом персонажи на руски престъпници.

Например, популярният в Америка филм "Джо" - за исполинска маймуна, с размерите почти на слон, докарана от джунглите на Африка. Лоши, гадни ловци са убили майката на тази супер-горила. Добрите американски учени са заловили рожбата й, нарекли са я "Джо" и сега маймуната Джо живее в САЩ. Всички обичат Джо и го хранят с банани.

Филмът "Джо" е красива, приятно заснета приказка, много зрелищна и добра.

Но, "кой знае защо", имената на злите и гадни ловци са руски и те разговарят помежду си на руски. Промъкват се в джунглата към маймуната-майка, която кърми бебето си, прицелват се в нея, преместват се... отново я вземат на мушка... И си говорят на руски. И се носи този руски шепот на фона ту на красивата, необикновена маймуна, ту на тропическата природа, ту на потните физиономии с престъпни изражения.

Така на малките зрители отрано им бива внушавано негативно отношение към руснаците и руския език. Защото е език на престъпници, и звучи от отвратително изкривени мутри, захапали типично руски "плоски" цигари.

За по-възрастните зрители, например, във филма "Бронираният" също има има руски персонаж - любимата на главния герой.

Тя е много добра девойка, смела и умна. Не може да търпи расизма, неравенството между хората и жестокостта. Бие се смело и отчаяно, спасява главния герой в разни трудни ситуации. В крайна сметка двамата се женят и заедно носят товара на великата тайна на тибетските магове. Направо идилия!

Обаче тази девойка е дъщеря на главатаря на руската мафия с прякор "Иван Грозни". И живее в охранявано имение, където може да се влезе само с риск за живота.

Повтарям: тези филми изобщо не са за мафията, нито за Русия. Образите на руснаци там се появяват на втори план. Но затова пък какви образи! Какво впечатление за Русия и руснаците оформят!

 

(Следва)

 

Преводач: Любомир Чолаков

 

 

 




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. tomcat2 - Прекрасно написано, американс...
06.11.2012 20:28
Прекрасно написано ,американската пропаганда лови само слабите духом и главом!
цитирай
2. vencivaleri1951 - Привет!
06.11.2012 21:17
Так держать:)
цитирай
3. pando - Съвременна русофобия
14.03.2014 23:56
От 10 години насам камионът КАМАЗ чупи всички рекорди на най-трудното рали "Париж-Дакар".Само тази година 2014 от 150 камиона учавстващи в ралито 1,3,4,5 място са КАМАЗ,второ място е ИВЕКО.Картината е почти подобна от 10 години насам.Къде е проблема?Когато се дават резултатите от ралито западните "свободни"медии дават резултатите от автомобили и мотоциклети.Изобщо не се говори за камиони.Ха сега де.Резултате са видни на "RALLY -DAKAR".
Подобна е и картината при самолетните катастрофи-когато самолетът е руско производство дебело се подчертава марката на самолета.Не е така за другите самолети западно производство.Изключение прави сега Малезийският Боинг.Преди 3-4 месеца в Бордо при трагичен аксидент с хеликоптер загинаха китайски милиардир(купувач)с невръстният си син и собственикът на лозарски имот с замък(продавач) при оглеждането на имота от въздуха.Медиите и дума не споменаха за марката на хеликоптера.(явно не е бил руско производство)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3749452
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031