Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2013 19:49 - ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СЕ СПАЗВАТ ПОВЕЧЕ В БЕЛАРУС, ОТКОЛКОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 5079 Коментари: 3 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


 


 

Олга Класковска е журналист от Белорусия, активистка на опозицията срещу президента Александър Лукашенко.

През 2006 г. емигрира от Белорусия - отначало в Полша, заедно с малката си дъщеря, после в Норвегия и Швеция. Там се омъжва и ражда син. 

 

image

Олга Класковска и дъщеря й Мирослава

Преди няколко дни миграционните власти на Швеция решиха да депортират (т. е. да изхвърлят от страната!) Класковска.


 

ДЕМОКРАТИЧНИЯ КОНЦЛАГЕР ЗА БЕЛИ ХОРА "ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ"


Сами разбирате, че човек като нея не може да бъде заподозрян в симпатия към руските власти (да не говорим пък за белоруските!). Толкова по-ценни са нейните показания за "свободна" и "демократична" Европа.

Изглежда, със същите впечатления е и руският опозиционер Александър Долматов, противник на т. нар. "путинова диктатура", който неотдавна се обеси в холандски затвор.

 

image

Александър Долматов


А беше избягал от Русия, понеже го заплашваше глоба от 500 рубли (12 евро и 50 цента) за нарушаване на закона за митингите и демонстрациите...

 

  

Из статията на Олга Класковска:

"Скандинавска демокрация за бежанци"

 

"Да си призная честно, ако само преди година някой ми беше казал, че ще премина през такъв ад и, че въобще това е възможно, оше повече в "демократична Европа" - щях да му се изсмея в лицето! Или просто щях да реша, че този човек е полудял... или пък е агент на КГБ?! Как е възможно всичко това в Европа, в Скандинавия - в опората на демокрацията, при разпалените борци за човешките права? Та нали самата аз съм писала толкова репортажи за демократичните ценности на Европа? А колко кафета сме изпили все с тези същите европейски дипломати и прочее емисари в Минск и Варшава, на различни приеми и банкети - и те все ни ръкопляскаха и ни хвалеха: "Браво на вас, борци за демокрация! Борете се за демокрацията в Белорусия! Ние сме с вас! И никога няма да ви изоставим!"

Но когато стана дума за реална помощ в името на демокрацията - всички те, ръкопляскащите и биещите се в гърдите, мигом изчезнаха. Какви ти лозунги, какви ти "човешки права"...

Осло ни посрещна със студен, пронизващ вятър.

В стаята, можеше да се каже - "чакалнята" на лагера Танум, имаше около 100 души, предимно от Африка. Помещението беше плътно затворено заради студа. Вонеше отвратително. Човек можеше да се задуши. С ужас започнахме да осъзнаваме, че практически само ние там бяхме хора с бяла кожа. Някои от африканците ни гледат с любопитство и недоверие. Повечето - с демонстративно презрение.

Изминаха няколко часа - без никой да ни повика...

След което ни изпращат в транзитния лагер Танум, недалеч от Осло. Там човек има усещането, че се намира в околностите на Кабул или Могадишо. Наоколо - само развалини и мръсни бараки. Гора. Никаква цивилизация. Сомалийци в шарени национални халати играят на пинг-понг. Хилят се гръмогласно, сякаш цвилят магарета... 


image

Белите хора са малцина - около 5-6 души. Когато се срещнем, само се споглеждаме съчувствено. 

В приемната някакъв арабин с делово и нахално изражение (явно е забравил, че самият той е вчерашен имигрант) разпределя хората по стаите. Нас, явно понеже сме бели хора, ни остави последни - нищо, че бяхме с дете и нашата стая отдавна беше свободна.

След настаняването веднага ни назначават за дежурни по хигиена. Нали сме бели... Това означава, че трябва да мием целия етаж плюс тоалетните (които са общи - за мъже и жени!) и баните. Аз категорично отказвам. С такъв африкано-афганистански контингент само това остава, да хванем някоя заразна болест! Никой не ги е проверявал за инфекциозни заболявания. На всичко отгоре съседът, лекар-арменец, ни съобщи, че съвсем наскоро тук разкрили някакъв негър, болен от малария...

Останах в Танум 5 дни - и през цялото това време не видях нито един негър да чисти клозетите. Или сърби, или македонци - тоест, само бели хора, които можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Те чистеха на негрите." 

 

Интервю на Олга Класковска: 

БРЕМЕТО НА БЕЛИЯ ЧОВЕК

- Олга, кажете, това отношение към имигрантите от Източна Европа правило ли е - или изключение?

- Това отношение е правило без изключение. Или, да го кажа по-точно: не видях изключения. Не мога да разбера какви са тези 111 000 чужденци, които за 1 година са получили шведско гражданство? Мога само да се досещам, че са африканци и араби. Аз живях сред такива хора. Това са преди всичко паразити, които никога няма да се интегрират в Европа, никога няма да научат някой европейски език, никога няма да уважават европейската култура.

Те дори не знаят как да ползват водата в тоалетната! Трябваше да им показваме...

И обстоятелството, че мен, която съм майка на шведски гражданин, не ме признаха за годна да бъда шведска гражданка - за разлика от тези 111 хиляди африканци и араби, говори много. Всичко това е просто животинско.

 


image 

 

В училище арабите пребиха дъщеря ми Мирослава. Повиках полиция, снимаха синините по детето. Обаче след това закриха делото. Полицаите - коренни шведи, ми обясниха следното: "Трябва да влезете в положението на арабите, те така правят просто, защото имат друга култура!"

 

Из статията на Олга:

"Влизам в столовата. За вечеря - чиния макарони и чай (без запарка, просто топла вода). Цялата столова е претъпкана със сомалийци и афганистанци. Не използват прибори, хранят се направо с ръце. Оригват се шумно, да ги чуят всички. Детето ми категорично отказва да се храни. Вземам само две парченца хляб и сирене. На изхода обаче служители-араби ме спират: нищо не може да се изнася от столовата.

През цялото време в Танум разни боклуци-служители ми правеха сексуални предложения. Отрепката-арабин, който отне сандвича на Мира, ми предложи направо: "Хайде да се поразходим заедно! Тогава ще ти позволя да изнесеш от столовата много хляб и сирене. С мен никога няма да гладуваш!"

Следващият транзитен лагер е със странно название - Хашлемон. Също в гората. Настаняват ни в 8-местна женска стая. Основният контингент тук е от Палестина, Ирак, Китай и Иран.

Разделят семейните двойки. Мъжът го хвърлят в мъжка "килия", жената - в женска. Нямало място за семейства... А какво става с алинея 13 от Европейската конвенция за правата на човека: "Право на семейство"? Пък и въобще с всякакви там конвенции за правата на човека, за неговите основни свободи?

Дъщеря ми Мира тръгна в местното училище. Какво ти училище, повече прилича на кръжок по театрална самодейност!

В лагера са около хиляда души - предимно араби, сомалийци и иранци. На практика - само мъже. Може да си представите в какви ситуации се озовавах аз, която съм бяла жена...

 

image


В столовата ни хранеха като животни. На всичко отгоре в метални съдове (след случая с маларията беше твърде неприятно да се храни човек с чинии, лъжици и вилици за многократна употреба). В менюто преобладаваха макарони и ориз. Месо ни дадоха веднъж-дваж. Дете там не може да издържи. Мнозина, и аз също, прихванаха стомашни болести.

Мнозина, които имаха хронични заболявания, получиха усложнения. Да се повика лекар - това е просто ненаучна фантастика! Не е реално. В столовата поисках мляко за детето, но ми казаха, че не му се полага. Полагало се било само на деца до 6 години... Интересно, дете на 8 години няма ли нужда от мляко?

- Олга, доколкото разбирам, в момента ви депортират от Швеция?

- Миграционното управление ми съобщи, че може да ме депортират всеки момент. При това сега аз съм не просто човек, който моли за политическо убежище. Не, аз се омъжих тук, родих дете от швед! Подадох заявление за гражданство вече като майка на шведски гражданин. Но, независимо от това, ме заплашват с депортация.

- В такъв случай каква ще е съдбата на сина Ви?

- За сина ми не се споменава нищо. Той не може да бъде депортиран от собствената си страна, защото е швед.

 

Третият лагер, където се озовали Олга и дъщеря й, бил малко по-приличен от предишните. Но и там било трудно.

Из статията на Олга:

"Добре, че се запознах с местни поляци. Те возеха децата си всяка сутрин на училище - вземаха и Мирка...

Няколко пъти ни беше нужна спешна медицинска помощ - но ни отказваха.

Да се извади зъб - също е фантастика. Трябва да се плати с по-голяма част от месечната помощ. А с какво ще се живее после?

Положението ми в норвежките лагери беше просто страшно. Единствената жена-славянка в лагера. Наоколо - хиляди африканци и афганистанци. Охрана в лагера няма. Пълна анархия. Никой за нищо не отговаря. Най-близката полиция е на 40 километра. Следобяд в лагера няма и никой от администрацията. Наоколо остават само папуасите. Вечер е пълна тъмнина. Никакво осветление.

Постоянно чупеха прозорците в стаята ми. Трошаха вратите. Нахалстваха, унижаваха ме. Опитваха се да ми предлагат пари за секс. В един период въобще не излизах от стаята. Много пъти разговарях с администрацията по този повод.

Исках защита - нали не затова избягах от Белорусия, за да бъда тероризирана от чернокожи в Норвегия?

Но никой дори не искаше да ме чуе. Просто идваше домакинът на лагера, сменяше стъклото на прозореца - и край, проблемът беше изчерпан.

Потърсих помощ в местния филиал на "Амнести интърнешънъл". Те въобще отказаха да ми помогнат, даже и не пожелаха да ме изслушат...

Именно затова реших бързо да се преместя в Швеция - доброволно прекратих имигрантската си процедура в Норвегия и заминах за Гьотеборг. Откъде можех да зная, че в Швеция ме очаква още по-голям ад? Това дори в трилър не може да се види...

 

image


- Олга, Вие отдавна сте напуснала транзитния лагер? Но явно проблемите не са свършили...

- Става дума за подигравателно отношение към човека, просто гавра. Независимо, че съм съвсем официално омъжена тук, нямам никакви права - нито на медицинско обслужване, нито на детски помощи. Знаете ли, независимо, че избягах от Белорусия, започвам да мисля, че там повече се спазват правата на човека - специално в областта на семейното законодателство, по отношение правата на жената и на децата.

С мъжа ми преживяхме труден период в отношенията си - и уж местните социални служби гарантираха пълна подкрепа за мен и децата ми... Но всичко се оказа само на думи!

- Сега всички говорят за руския опозиционер Александър Долматов, който се самоуби в Холандия. Изглежда, не е издържал на терора от тамошната бюрокрация...

- Вероятно е така. Честно казано, самата аз напоследък бях до такова решение. Единствено заради децата не прибягнах до тази стъпка. Задачата на местните имиграционни служби е или да се избавят от хората с бяла кожа като мен - най-добре да ги депортират, или пък да им създадат такива непоносими условия за живот, че да ги принудят сами да избягат. Мнозина така и постъпиха: избягаха, защото чувстваха, че иначе ще полудеят.

 

П. П.

Неотдавна стана известно, че представители на социалните служби в Швеция заедно с неколцина полицаи са отнели от Олга Класковска нейния 7-месечен син (поданик на шведската корона) и са отнесли детето в неизвестна посока.

 

По материали от интернет

Подбор и превод: Любомир Чолаков




Гласувай:
16
0


Вълнообразно


1. raders - Има нещо много неясно в това писа...
07.02.2013 20:24
Има нещо много неясно в това писание. Всъщност, след като е съпруга на швед, тази Олга също би трябвало да е шведска поданичка и да е при съпруга си. За какви емиграционни служби става въпрос?
цитирай
2. lyubomircholakov - Има нещо много неясно в това писа...
07.02.2013 20:45
raders написа:
Има нещо много неясно в това писание. Всъщност, след като е съпруга на швед, тази Олга също би трябвало да е шведска поданичка и да е при съпруга си. За какви емиграционни служби става въпрос?


Мисля, че от текста е ясно: преди омъжването й за швед е минала през миграционните лагери и служби на Норвегия и Швеция, което и описва в статията.
цитирай
3. audan - Шведско поданство
08.02.2013 01:06
През 1990-а позната, омъен в Шшвеця ми предлжи да м ''ожени'' за шведка.
Но, за да получа поданство ( не гражданство, защото са кралство) трябваше някол;ко неща:
1. Да склщючим брак там . В България (където е по-евтино) не се признаваше тогава. Сега може и да е различно.
2. Трябаше 3 години да живеем заедно там.
През това време се учи шведски евзик и се полага изпит.
Плаща се 3 000 крони/месец.
С 1 000 наемаш обзаведено жилище с плтени ток, вода и газ. С още 1 000 си купуваш ядене за 1 месец и ти остават 1 000 за свободен харч

Една подробност - ако през 3-годишното съжителстване, се разведа или се скараме, то ... все едно не съм се жервал за швески паспорт и почвам отначало.
=====
Сиреч, ако нещата и сега са същите, то тя даже и да е имала брак не се води швеска поданичкапрез първите3 години, само "съруга на шведски поданик'' и има ограничени права.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 2728386
Постинги: 508
Коментари: 2010
Гласове: 3205
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930