Из «Дневник»

септември – декември 1877 г.

 

Русия никога няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове – каквито ще бъдат всичките тези славянски племена веднага, щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае, че са освободени!

И нека не ми възразяват, не ме оспорват и не ми крещят, че преувеличавам или, че мразя славяните! Напротив, аз много обичам славяните, но въобще няма да се защитавам срещу нападките – понеже зная, че точно така ще стане; и не поради ужким низкия, неблагодарен характер на славяните. Съвсем не – в този смисъл техният характер е както на всички други. А просто защото тези неща стават само така, и никак другояче, в целия свят.

Те ще започнат новия си живот след освобождението, повтарям, именно с това, че ще си изпросят от Европа – например от Англия и Германия, закрила и покровителство за тяхната свобода. И макар Русия да е също европейска държава, ще го направят именно, за да се защитават против Русия.

И непременно ще започнат с това, че вътрешно, ако ли не даже и на глас, ще заявят сами на себе си и ще убедят самите себе си, че въобще не дължат на Русия никаква благодарност, а напротив: че едва са се спасили от властолюбието на Русия след сключването на мира чрез намесата на европейския концерт – а пък ако не се била намесила Европа, Русия веднага би ги погълнала, «с цел да разшири границите и територията на великата Всеславянска империя, та алчното, хитро и варварско великоруско племе да пороби славяните».

Може би цял век след това, или повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия; ще се подмазват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват против нея. О, аз не говоря за отделните хора: ще има и такива, които ще разберат какво винаги е означавала, означава и ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще са толкова малко, че ще бъдат подложени на подигравки, омраза и дори политическо преследване.

А най-приятно за освободените славяни ще бъде да тръбят по цял свят, че те са племена образовани, способни на най-висша европейска култура, докато Русия – това е варварска страна, мрачен северен колос, дори не с чисто славянска кръв, гонител и враг на европейската цивилизация.

Разбира се, те още от самото начало ще си направят конституционно управление, ще имат парламенти, министри, оратори, речи. И всичко това извънредно много ще ги утешава и възхищава.

Те ще се опияняват от възторг, като четат за себе си телеграми, съобщаващи на цял свят в парижките и лондонски вестници, че след продължителна парламентарна буря най-сетне е паднало правителството на (…впишете тук страна по ваш избор) и се е съставило ново, вече с либерално мнозинство и, че (… фамилия по избор) най-после се е съгласил да стане министър-председател.

Русия трябва сериозно да се подготви за обстоятелството, че всички тези освободени славяни с опиянение ще се втурнат към Европа, до загубване на собствената си личност ще се заразят с европейските форми – политически и социални, и ще смятат, че така трябва да изживеят цял един дълъг период на европеизъм, преди да постигнат нещо значително като славяни и в своето особено славянско призвание пред човечеството.

А тези земички вечно ще се карат помежду си, вечно ще си завиждат и ще интригантстват едни против други.

Разбира се, ако се появи някаква сериозна беда, всички непременно ще потърсят Русия за помощ. Колкото и да ни мразят, колкото и сплетничат и да ни клеветят пред Европа, умилквайки се около нея и уверявайки я в своята любов, те винаги инстинктивно ще чувстват (разбира се, само в минути на опасност, не и преди това), че Европа е естествен враг на тяхното единство, винаги е била и винаги ще си остане такъв техен враг; и, че ако въобще ги има на света, то е само, защото съществува огромният магнит Русия, която непреодолимо ги притегля към себе си, като по този начин  запазва тяхната цялост и единство.

 

 Превод: Л. Чолаков

Този превод е обект на авторско право. Разрешава се препубликуването му изцяло или на части само с посочване името на преводача и даване на линк към източника.

 

 

 

Нещо ми намирисва на съчинено и приписано на Достоевски.Разбира се,в негов стил,НО С ИЗЦЯЛО СЪВРЕМЕННИ ИЗВОДИ.
Така,или иначе,отговаря на нашата "славянска" същност.За съжаление.Много кратък и точен анализ.Върви много добре в тандем с Славейковото ...."не сме народ,а мърша...".

Това е една голяма истина, която се знае и познава добре и от много, други, достойни руснаци ! Слабият, недъгав и тъпоумен човек винаги умаловажава усилията, жертвите и способностите на другите, така прави опит да се изравни с тях !