2+2=? :: КАК "ВЕНЕЦИАНСКИЯТ ТЪРГОВЕЦ" ЗАВЛАДЯ ЕВРОПА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.12.2013 20:02 - КАК "ВЕНЕЦИАНСКИЯТ ТЪРГОВЕЦ" ЗАВЛАДЯ ЕВРОПА

Автор: lyubomircholakov Категория: Политика

Прочетен: 3264 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.12.2013 20:47

Глава 4-та от книгата на Андрей Фурсов «De Conspiratione. Заговорът» разказва за венецианските търговци като един от субектите на световната история.

Венеция "стартира" като територия, подконтролна на Ромейската империя («Византия» започват да я наричат немските историци от средата на XVI век, с цел единствена «Римска империя» в историята да остане т. нар. «Свещена Римска империя»). Но през IX в., след похода на Пипин – сина на Карл Велики, в Северна Италия (810 г.) и сключването на договор с Ромейската империя, Венеция постепенно се освобождава от византийската опека. Венеция (или, както с любов и гордост наричат този град неговите жители, La Serenissima (Светлейшата) набира историческа сила, използвайки разгрома на бившата си метрополия.
Венецианските управници изиграват важна роля в кръстоносните походи, които организират заедно с Ордена на бенедиктинците и Ватикана.
А организираното от венецианците (тогава дож е Енрико Дандоло) превземане и плячкосване на Константинопол през 1204 г. по време на Четвъртия кръстоносен поход им донесло 400 000 сребърни марки и много други дивиденти, материални и нематериални (като се започне от територията – 3/8 от византийските владения и редица стратегически острови в Средиземно море, включително Кипър и Крит, и се свърши с факта, че елиминират геополитически съперник).
Още в първата третина на XIII век венецианците, както генуезците и ломбардците, заплитат в кредитна мрежа голяма част от Европа. За политически съюзник те използват папата, като подкрепят финансово Рим срещу императора на Свещената римска империя. До голяма степен именно благодарение на тях пада династията Хохенщауфен (1268 г.).
Италианските банки смазват цяла Западна Европа, използвайки финансови механизми.
В същата насока действа и орденът на рицарите-тамплиери.
В средата на XIII век. венецианците "пускат" златния дукат, който остава в паричен оборот до 1840 г.
Контролирайки най-богатите сребърни рудници в Европа (германските земи, Унгария, Словения, Балканите), венецианците организират обмяна на сребро срещу злато с Китай и, както отбелязва А. Дъглас , тази биметална система, «умножена» с "оста" Венеция - Китай, им осигурява безпрецедентни възможности да доят реалната ("физическа") икономика на Европа, която, благодарение на Венеция, от време на време изпитвала «глад за сребро». Как венецианците печелят от Европа, се вижда от следните данни: годишния растеж на европейската икономика през XIV век възлиза на 3-4 %, а годишният доход на Венеция – на 40% (4 милиона дуката).
В първата третина на XIV в. европейските монархии нанасят мощен удар на лихварите.
Отначало Филип Хубави разгромява ордена на тамплиерите във Франция. Част от тамплиерите избягали в Шотландия, друга част – в Португалия (това е основата за бъдещите тесните исторически връзки на Португалия с Шотландия, после и с Англия).
После крал Едуард III отказва да плаща дълговете си към флорентински банки: през 1343 – на Перуци, а през 1345 г. – на Барди, като ги принуждава да фалират и така вкарва европейската финансова система в състояние на хаос.
В историческата памет на италианците крахът на банките на Барди и Перуци е останал като символ на катастрофа, която помнят дори в XX век: през Втората световна война Мусолини (може би в желанието си да заплаши своите бивши британски вербовчици и шефове) заявява, че след победата ще накара британците да върнат дълга на Едуард III заедно с лихвите, натрупани за 600 години.

Продължава тук...

Нагоре