Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2014 22:04 - БЪЛГАРСКИЯТ РУСОФОБ И МАЙМУНАТА НА ДАРВИН - 2
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 4066 Коментари: 3 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      image
     


УМСТВЕНИТЕ ЕКСКРЕМЕНТИ НА РУСОФОБИЯТА


Една от основните прилики между русофоба и май­муната на Дарвин е неумението да мислят.
А разликата е, че маймуната (ако Дарвин е прав, че е имало такава хипотетична маймуна в основата на чо­вечеството) тепърва се учи да мисли. Тоест, пред нея има бъдеще. А пък русофобът доброволно се е отказал да мисли. Съответно, няма перспектива да тръгне по обратния път. Перспективата му е само назад и надолу по обратния път на еволюцията - животни, червейчета, плазмодии и прочее все по-примитивни форми на мате­рията, докато се превърне окончателно в немислеща ру­софобска кал.
Защо русофобът доброволно се е отказал да мисли?
Отговорът е прост и ясен: защото без мислене се жи­вее по-лесно.
Щом не мислиш, естествено, не изникват и неудобни въпроси. Като, например, следният: ако се установи, че Русия подслушва, да речем, по 60 милиона телефонни разговора месечно, то това ще е пряко и неоспоримо до­казателство, че Русия е полицейска държава, нали така? Хеле, пък ако тези разговори са в чужда страна - тогава Русия ще бъде, освен полицейска, и агресивна, и шпионска държава, която с право ще бъде заклеймена от световната прогресивна демократична общественост? По въпроса две мнения няма.
Обаче, когато същото се установи за САЩ - че само за един месец САЩ подслушват 60 милиона телефонни разговора в Испания, световната прогресивна демокра­тична общественост си мълчи като риба. И нашенските доморасли русофоби също мълчат по въпроса - а като им споменеш за Едуард Сноудън, цялото им същество започва да се гърчи от негодувание: как е възможно да се отрича правото на най-демократичната страна да подслушва когото, където и както реши? Проклет предател е този Сноудън, така да разкрие пред цял свят, че всъщност най-демократичната държава в света е и най-полицейската държава в света!
Иначе казано, независимо, че САЩ подслушват 60 милиона разговора САМО В ЕДНА СТРАНА - световната демокрация си мълчи и не ги укорява. Но, ако го напра­ви Русия - същата тези световна демокрация ще опищи орталъка. И аргументът ще е един-единствен: САЩ може да правят това, щото са демократична държава - но на Русия й е забранено да прави това, щото е дикта­тура.
Логика, нали? Макар и малко обърната наопаки. Всъщност, наопаки е само според нормалните човешки измерения. Според русофоба, свлякъл се до нивото на маймуната на Дарвин, то си е съвсем нормално.
Така констатираме нещо важно: русофобията пре­дизвиква тежки умствени поражения в мозъка, който е заразила. Едно от най-тежките такива поражения е именно неумението и нежеланието да се мисли.
Но русофобът държи да се смята за него, че е умен човек. Той е открил корена на световното зло в лицето на империята на злото. За която сега, понеже го няма вече СССР, е нарочил Русия. Затова и трескаво търси с какво да замени тази своя липса на умствена дейност, сиреч, на мислене - за да се представи за толкова умен, че чак даже е открил световното зло, значи Русия.
И открива.
Русофобът заменя мисленето с вяра.
Това представлява следващото стъпало, по което се хлъзга надолу по еволюционната стълбица и все повече се отдалечава от маймуната на Дарвин, която се превръща за него в недостижим идеал. Русофобът престава да мисли, за какво му е да мисли, нали е открил абсолютната истина на истините - Русия е ви­новна за всичко. И за да скрие това си смъкване по стълбицата на еволюцията, той се опитва с всички сили да представи екскрементите на своята вяра, пардон, отпадъците от своята имитация на мислене, за резулта­ти от истинско мислене.
Имитацията на мислене обаче винаги, покрай всичките си други резултати, задължително поражда и още нещо - невежество.
За да не бъдем голословни, ще се позовем пряко на цитати от водещи русофоби в българското интернет-пространство. Ето един такъв цитат:
„Европейският парламент в Брюксел. Леко, ве­село, изпипано, премислено, действащо, човешко и най-вече прозрачно, прозрачно, прозрачно. / Дали е търсен знак ?/.“
Не знам дали е търсен знак. Но, че този цитат от български русофоб e знак, който показва отчаяно подлизурство, подмазване, „целуване на едно място, на друго място и на едно още по-друго място“, както го казва бай Ганьо; тоест, лакейщина до пълно оглупяване, изглаждане, по­лиране и лъскане на мозъка - в това, както виждате, не остава никакво съмнение. Щом е „европейски“ парла­ментът - значи е весел, изпипан и пр., че на всичко отгоре и прозрачен (за организации като Билдербергс­ката комисия, Трилатералната комисия и пр. от сорта, няма да говорим, ще се престорим, че не съществуват). Значи, прозрачно е в европейския т. нар. парламент... Горкият нашенски русофоб. Впечатлявайки се от стъкларията, според неговата съсипана от русофобска идеология логика, излиза, че е достатъчно да остъклим няколко балкона, за да станем повече „европейци“. Той дори не е и чул, а ако е чул, се преструва, че не е чул, че истинската прозрачност или непрозрачност се съ­държат не в стъклата, а в документите, пък ако се вгле­даме по-сериозно - дори не в документите, а в резулта­тите от дейността на някаква институция. Важното е обаче да демонстрира лакейското си, унизително, рабо­лепно, наведено преклонение, възхищение и зяпане с умиление към къщичката на евробюрократите - за които, да не забравяме и да припомняме, че не кой да е, а ди­сидентът проф. Александър Зиновиев констатира, че са 16 пъти повече на глава от населението в Европейския, отколкото в бившия Съветски съюз.
И какви са резултатите от дейността на въпросните еврочиновници, от които толкова се възхищава не­щастният нашенски русофоб?
Резултатите са известни.
Забрана да се ядат криви краставици - не отговаря­ли на стандартите.
Забрана да се използват „мощни“ прахосмукачки - хабели много ток.
Забрана децата да надуват балончета - може някое дете да глътне балонче и да се задуши и да умре (някой някъде някога да е чул за дете, умряло от глътване на спукано балонче?).
Кокошките трябва да бъдат щастливи.
Прасетата също трябва да бъдат щастливи и да имат играчки.
Това са резултатите от дейността на евробюрокра­тите, чиновниците, депутатите и цялата тази гмеж, паплач и сган от 50 хиляди лапачи в Брюксел.
Резултатите са тъпотии. Дивотии. Идиотщини.
А нашенският русофоб, в трескавото си търсене на противовес на Русия, на „империя на доброто“, не може да достигне и няма как да достигне до нищо друго, освен до срамното си навеждане и пред най-голямата глупащина, създадена и измислена на Запад, само за­щото е създадена и измислена на Запад...
Да не говорим, че все пак седалището на въпросния парламент е в Страсбург, а нашенският русофоб, досущ в стила на бай Ганьо, кой знае къде се е заблудил по някои от допълнителните чиновнически свърталища в Брюксел - но нейсе, щом е за подлагаческо възхищение, има ли значение от чие седалище ще се възхищава и чие седалище ще целува в умилителния си русофобски възторг. Защото той, естествено, не се сдържа само да цунка там, където му посочат идеолозите на „демокра­цията“ - а веднага бърза, както всеки старателен слуга, да покаже още по-голямо усърдие, да вложи страст в слугинажа си: и мигом се опитва прави съпоставка с руския парламент, ето как:
„... Питам се как ли е в Кремъл. И в Руския парламент. Отговорът е лесен“.
В последното изречение е целият проблем на русо­фобските смирени душици, които се пързалят със страшна сила надолу по еволюционната стълбица, уве­личавайки стремглаво разстоянието между себе си и маймуната на Дарвин, която остава високо над тях.
Нека да го повторим пак: „Отговорът е лесен“.
Има един сигурен начин да разберете дали даден човек е глупак или не. В момента, в който се замисли и започне да търси отговор, независимо на какъв въпрос - значи, имате пред себе си умен човек.
В момента, в който ви заяви: „Отговорът е лесен“ - значи пред вас е глупак толкова кръгъл, та чак заоблен.
Това, което го съсипва всеки човек, без значение колко е умен и интелигентен, е вярата му в някакви идеи. Няма значение в какви идеи. Вярата в идеи убива разума на човека - просто защото всички идеи на този свят са създадени от други хора в други епохи, и всеки от тези създатели си е имал свои съображения, когато ги е създавал.
Ето защо в идеите не бива да се вярва, защото така се превръщат в обект на религиозно преклонение, в то­тем, в канони и догми, наречени „идеология“ - а просто да се познават, да се проверяват и да се анализират. Но да се вярва в идея е просто наивно. Вярвайки в идеята, човекът се превръща в самодоволен тъпчо, който сам за себе си вярва, че знае истината. До­като нормалното състояние на мислещия, умния човек, е да знае, че само и просто вярва; вярва в нещо, което смята за истина. Обаче това нещо, смятано от него за истина, ви­наги може да бъде опровергано при проверка - ето защо е най-добре самият той да си го проверява и да го отхвърли, ако установи, че е лъжа, тоест, че се разми­нава с фактите от действителността.
Ала нашенският русофоб не мисли да проверява дали пък това, в което вярва, не е случайно лъжа, заблуда или измама, понеже за него „отговорът е лесен“.
„Отговорът е лесен“.
Естествено е за русофоба отговорите на всички въпроси, свързани с Русия, да са лесни. За него светът е черно-бял, дуалистичен, разделен на Добро и Зло - и всичко, свързано със Запада и „демокрацията“, е добро, а всичко, свързано с Русия, е зло.
Резултатът, разбира се, е невежество - заради което дори и умен на пръв поглед човек тутакси се превръща в полуграмотен, еднопосочен, с известните конски капаци на очите. Ето и доказателства във вид на русо­фобски цитат:
„За всичките тия векове (според русофобското невежество Русия започва да съществува едва през ХV в. - тук въпросът е чисто и просто до елементарна гра­мотност, Л. Ч.) Ломоносов, Андрей Рубльов, Менде­леев. Толкоз.“
Както виждаме, дори интелигентен русофоб, щом изпадне в русофобското си умопомрачение, забравя (ако въобще е знаел) за Толстой. И за Достоевски. За Паустовски, Булгаков, Чехов, Островски, Тургенев, Гла­зунов, Репин, Мусоргски, Рахманинов, Шостакович, Пушкин, Лермонтов, Гогол, за Висоцки и Окуджава забравя. И още стотици имена, да не утежняваме постинга...
А за историята да не говорим - понеже му е тъмна индия, просто заявява, че такава няма. Естествено, ко­гато си невежа в някаква област, най-лесното е да зая­виш, че такава област няма. „Отговорът е лесен“.
Да не говорим, че забравя следното: той самият сега говори и пише на български, защото Русия е освободила прабабите и прадедите му от едно робство, което малко по-късно в случая с арменците е показало какво би могло да ни се случи и на нас (догодина се отбелязват 100 години от геноцида, при който биват избити един милион и поло­вина арменци в любимата на русофобите Турция).
На всичко отгоре същият този русофоб изрича една смайваща, невероятна, фантастична глупост: господинчото твърди, че Европа, представете си, е „велика“.
Как да наречем човек, според когото Европа е вели­ка - в настоящия момент?
Според мен - глупак. Може би в други отношения е умен. В какви - той си знае. Но сега е тъпичък.
Да, вярно - Европа Е БИЛА велика. Но да заявиш, че Европа СЕГА е велика - това аморфно и безформено струпване на бивши държави, чието население масово, тотално, всеобхватно и ОКОНЧАТЕЛНО измира с коефи­циент на раждаемост 1.4 и доброволно (доброволно поне в лицето на своите управници) отстъпва терито­рията, градовете и селата си, социалните си придобивки и културата си на пришълци от Африка и Азия - да твърдиш, че именно това било величието на Европа, трябва не просто да си глупак. Не - трябва да си убеден, заслепен, завършен глупак.
Именно това не могат да простят русофобите на днешна Русия - че се възроди, че защитава интересите си, че има силна армия, че неусетно само за десетина години формира средна класа, която заля света с туристи и накара прехвалените европейски хо­телиери и ресторантьори прилежно да учат руски език.
Това не могат да простят русофобите на днешна Русия - че тя има перспектива!
За разлика от измиращата Европа.
За разлика от измиращата Европа, където в ислямс­ките квартали на Копенхаген не влиза полиция, по ули­ците на Лондон обикалят шариатски патрули, а в Норве­гия правозащитниците съветват жените да си боядисват косите черни и да ходят плътно облечени, за да не бъ­дат „атрактивни“ за афро-азиатските имигранти, на кои­то иначе нищо друго не им оставало, освен да ги изна­силват. Както изнасилиха жена посред бял на стъпалата на норвежкия парламент, а охраната отвътре снимаше с камери...
Затова русофобите мразят нечовешки, до умопо­бъркване Русия - защото тя показа идиотизма на цялата им идеология, защото посочи друг път, освен този на умиращата Европа (това за умиращата Европа са думи на Бжежински!) и освен този на САЩ с малцинството си (вече!) от бяло население. Защото Русия показа, че има и други ценности освен да се дават привилегии на всякакви малцинства и да бъдат насъсквани срещу мнозинството. Защото Русия защитава християнските, именно християнските ценности, докато сега Тери Пратчет и компания обвиняват Дейвид Камерън, задето посмял да каже, че Великобритания е християнска държава. Всъщност, може и да са прави, след като Мохамед е най-често срещаното име в Лондон...
И понеже нито умиращата Европа, която според Бжежински е вече просто един старчески дом, нито САЩ - където вече цветнокожите са мнозинство, могат да предложат някакви що-годе приемливи морално-етични ценности извън натрапването на сексуалните перверзии, извращения и болести като обществена норма, нашенс­ките русофоби слагат акцента върху външното. Върху формата. Именно оттук и преклонението пред остъкле­нието в чиновническите офиси в Брюксел.
Честно казано, все още не мога да повярвам, че 25 години след онези огромни надежди в началото на 90-те години стигнахме дотук: да се прекланяме пред обза­веждането на чиновнически канцеларии като връх на цивилизацията! Боже, ние ли криво подскачахме по площадите за „демокрация“ или Ти криво ни разбра?
Всъщност, мисля си, че Бог ни е разбрал много добре и ни е дал точно, каквото искахме. Искахме демокрация - и получихме демокрация! Това е тя, демокрацията - ама според някои не била истинска, друга била истинс­ката и т. н. Тук вече всеки има право на лично мнение. Някои пък смятат, че именно това е демокрацията и няма друга - и точно както демокрацията унищожава Европа, превръщайки я в „старческия дом“ на Бжежински, точно така, по същия начин, но просто по-концентрирано, за­щото сме по-малки като територия и население, унищо­жава и България. Но това е друга тема...
Да се прекланяш пред обзавеждането на чиновни­ческа канцелария...
Докъде води русофобията, а?!
Вярно е, че всяка идеология изглажда, полира и лъска мозъка на човека, премахвайки от там всякакви гънки - но, че човек ще седне да се възхищава от канцелариите на брюкселските бюрократи, това е вече дъното на чо­вешкото падение. Макар, че кой знае - русофобите имат навика да пробиват дъното на падението във всякакъв смисъл, най-вече морален...
Но ставаше дума за „аргументите“ на нашенските русофоби. В бясното си слюнопръскане поради липсата на вътрешни, духовни, морални, етични аргументи, те слагат ударението, акцента върху външните „доводи“ (оттук идва и естественото преклонение пред канцеларията на брюкселския чиновникв качеството й на религиозен артефакт). И се започва замеряне с цифри - производство, брутен вътрешен продукт, заплати, пенсии, посока на миграция и пр.
И пак се появява съ­щият проблем: всичко това, което те сочат като външни аргументи - икономика, социална обстановка и... (всъщност, май това им остана като аргументи, други нямат) касае САМО И ЕДИНСТВЕНО ДНЕШНИЯ ДЕН.
Обаче всичко това, ако се вгледаме във времевата перспектива, не струва пет пари.
Пет пари не струват икономическите постижения на Европа, щом европейците измират.
Пет пари не струват високите заплати и пенсии в Европа, щом европейците измират.
Пет пари не струват лъскавите коли, които се произвеждат в Европа (всъщност в Азия също се произвеждат лъскави коли), щом европейците измират.
Просто Европа няма бъдеще.
И не само Европа - погледнете САЩ, с фалиращите градове и с превръщане­то на бялата раса в малцинство; това превръщане на белите хора от мнозинство в в малцинство какво, нещо хуба­во ли е? Радостно? Положително?
Схващайки с мозъчната си периферия, която им оставя русофобската зараза, че трябва да има и някакви други аргументи, освен външните, русофобите рано или късно стигат до същността на нещата.
Ето как стига до същността на нещата въпросният цитиран тук русофоб:
„Великата Русия. (...) С великото й Правосла­вие“ (в оригинала многозначително е написано с малка буква).
Рано или късно русофобите се изправят пред рели­гиозния проблем. Предполагам, че повечето от тях, с остатъчните мозъчни полугънки чувстват, осезават, усе­щат, че всичко, което се говори, пише, каканиже, плямпа, лъже, мами, извърта, шикалкави срещу Русия, представлява израз на религиозен сблъсък. Сблъсък на ценности - а ценностите са винаги на религиозна осно­ва. Дори когато са атеистични. Да вярваш, че няма Бог също е религия, защото пак определяш себе си чрез вяра спрямо нещо свръхестествено.
Лесно е да се забележи, че Русия е последната го­ляма, силна християнска държава. При това не просто християнска - а православна. За разлика от католи­цизма и протестантството, Православието все още не е смазано от стихията на атеизма (за който, впрочем, има достатъчно индикации, че сам се явява оръжие на друга религия). Затова е и този постоянен, неотслабващ, под най-различни форми и видове, натиск срещу Русия. За да може и в Русия, както във Великобритания, да забра­няват носенето на християнски кръстчета. В Русия не забраняват носенето на християнски кръстчета, там, напротив - утвърждават християнските ценности, за разлика от Европа, на която вече даже й излезе име „Гейропа“. Затова и русофобите мразят Русия и водят войната срещу нея. Която е религиозна война.
Религиозна война срещу християнството.
Това е, с едно изречение, всичко, което се върши срещу Русия. Още от времето на светия княз Александър Невски прословутият „дранг нах остен“ („натиск на изток“) е в ход и не е отслабвал за миг.
Западното християнство вече е почти унищожено - упреците към Камерън, задето е нарекъл Великобрита­ния „християнска държава“, са само върхът на айсберга.
Но Русия се държи. „С великото й Православие“, както неграмотно, с малка буква, и в жалък опит за нескопосана ирония, пишат (а пък уж бяха за демокрация, дето, в противовес на комунизма, щеше да ни даде и религиозна свобода?). Затова е омразата към нея, вдъхната от Запада на нашенските русофоби, които си въобразяват, че чрез своята русофо­бия защитават великите ценности на „демокрацията и свободата“. Какво означават тези думи, в кавичките, все още никой не е уточнил - което навежда на мисълта, че нищо чудно пък и да не знае или, ако знае, да не му изнася да каже.
За щастие Русия е все още християнска и пра­вославна - и отново набира сили.
За ужас на нашенските русофобски червеи, плазмо­дии и протоплазми - които форми са логическия за­вършък на тяхната русофобия и са неизбежни, след като се смъкват все надолу по еволюционната стълбица, докато се превърнат окончателно в русофобска кал.
Върху която стълбица маймуната на Дарвин е техен прекалено високо стоящ, недостижим идеал.

Любомир Чолаков



 



Гласувай:
18
0


Вълнообразно


1. insar - Европа се разлага в останките на ...
28.04.2014 22:48
Европа се разлага в останките на някогашното си величие. Светът се е засилил към пропастта и онези, които се опълчват на всеобщото безумие и се опитват да съхранят идентичността, културата и вярата си, са презрените днес. Аз вече писах, че е гротеска жертвите на американската "демокрация" да я защитават най-пламенно от всички, но сега бих искал да добавя още нещо - в Саудитска арабия се продават бели робини (деца, въвлечени в един немислим ужас и ад), хомосексуализма се наказва с бичуване и затвор, а на жените е забранено да прекрачват прага без разрешение от мъжете си, но САЩ има Саудитска арабия за верен съюзник в борбата за световна демокрация и Обама често си ги навестява. Извинявайте, ама това е цинично. Къде са русофобите когато извергите изнасилват християнски деца с покровителството на САЩ?! Презирам ви, лицемери!!!
цитирай
2. bebeshka - Браво!
05.05.2014 14:10
Г-н Чолаков, с удоволствие прочетох и двете части на статията Ви. Личи си, че сте много ерудиран, умен и най - важното мислещ човек.
От няколко години живея в Русия и напълно споделям Вашите впечатления за страната.
цитирай
3. lesovski - За русофобите съм съгласен, но
18.05.2014 19:14
не разбирам защо ще "отнемем" вярата на Левски, Ботев, Вапцаров, Каляшки, списъкът е само за илюстрация. Вярващите в идеали, макар и да не са се осъществили по тяхно време, не ги прави "коне с капаци". И в изложението се долавя известно противоречие по въпроса за вярата, но може би не съм прав. Истината се доказва в практиката.
Поздравления за постинга!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 2450324
Постинги: 504
Коментари: 2010
Гласове: 3179
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930