Вече сме в предизборна кампания. И, както преди всеки такъв „избор“, независимо в колко големи кавички можем да го поставим, все по-често започва да се среща обърканият въпрос: „За кого да гласувам?“

Този объркан въпрос се среща в разговори на живо, в постинги, коментари и дискусии по интернет. И самият факт, че се появява в публичното пространство, изговорен от немалко хора, които иначе са интелигентни, умни, начетени и повече или по-малко запознати политическата действителност у нас и по света, показва нещо за мен твърде странно: днешният българин е объркан.

А това ми се струва странно, защото на пръв поглед няма никакви причини съвременният българин да е объркан. Нещата в България и около нея са твърде ясни, за да дават някакви поводи за неразбиране и дезориентация.

И тук се появява един парадокс, който сериозно пречи на днешния българин да преодолее чувството си за обърканост.

Този днешен българин е свикнал да смята, че нещата в политиката са „сложни“. Това му чувство се поражда от обстоятелството, че той все още си позволява психологическия лукс да вярва на идеологеми - а на него идеологеми му биват внушавани постоянно, буквално 24 часа в денонощието. Защото, когато и да включи телевизора, непременно и задължително ще попадне на предаване, филм или новинарска емисия, които да го облъчат с пропаганда. Така нареченото „публично пространство“ всъщност представлява огромна паяжина от пропагандни внушения, които биват втълпявани на зрителя, слушателя и читателя. Тоест - на „потребителя“, да използваме тази идиотска дума, с която обозначават съвременния човек. Съзнанието свиква да съществува в този режим и вече дори не забелязва, че бива обработвано и манипулирано перманентно. Най-свежият пример в България са „разкритията“ с 10-годишна давност за учебника по история в 3-ти клас (а и не само в този учебник), където на децата се внушава едва ли не, че САЩ и Западна Европа са освободили България от някакво неизвестно робство (в никакъв случай не турско), а в друг учебник (или може би същият), че обичаят „сурвакане“ е цигански обичай и в същата тази България, покрай всички други „етноси“, живеят и някакви си „българи“.

Но този учебник е в училищата от 2004 г.! Десет години тези неща биват внушавани на българските деца - сред които, впрочем, „българските“ стават все по-малко; още през 2011 г. тогавашният министър на образованието Симеон Игнатов обяви, че първокласниците от български произход са по-малко от първокласниците-циганчета. Една информация, която мина и замина, и никого не разтревожи особено...

По повод на една статия за...
ПРОДЪЛЖАВА ТУК...

Другите статии от рубриката "За какво говорим?" - ТУК

Въпросът е не толкова "За кого да гласуваме?", отколкото "Защо да гласуваме?".
При този фарс на име Демокрация изборите са просто форма на овластяване на престъпността. Реално погледнато държава на име България от много години насам просто не съществува, защото в задълженията на всяка една държава е националният суверинитет, нещо от което сме се отказали преди повече от 20 години. Реално погледнато сме просто една колония, с генерал-губернатори и техните марионетки.

Анализа не е цветен, а обективно безпристрастен ! Въпроса е може ли един политически гьонсурат, тъпигьоз, подлога, келепиржия и предател да го газбере и осмисли !? Подобни "хора" не подлежат на обучение и диалог, те трябва да бъдат отстранени по всякакъв начин !