„Един баща прогони вече три бавачки от децата си и се оплакваше: „Ама колко е трудно с тези глупави жени: независимо, че съм забранил строго, като влизам в детската, що да видя: слага дъщеря ми в люлката, а сама я учи да се моли на Богородица и да се кръсти: значи, помилуй, Господи, мама и тати! А аз съм забранил това най-строго!“ 

Както виждаме, борбата срещу християнството е започната не от болшевиките... 

Достоевски пита либералите: 

„С какво ще обедините хората за постигане на вашите граждански цели (тук няма как да не си спомним за сегашното т. нар. „гражданско общество“, което представлява просто феодално-робовладелско владение на глобалната олигархия - б. пр.), щом нямате нравствена основа? А нравствените идеи са само едни...“

Те произтичат от понятието за Бога и за безсмъртието на душата: 

„...от мистичните идеи, от убеждението, че човекът е вечен, че той не е просто едно обикновено животно. Опитайте да сплотите хората в гражданско общество само с единствената цел „да си спасят животеца“? Нищо няма да се получи, освен „след нас и потоп“. „Спасяването на животеца“ е най-безсилната и последна идея от всички идеи, които обединяват човечеството. Това е вече началото на края“. 

Либерализмът е анти-народен. 

„Една от характерните черти на руския либерализъм - това е страшно презрение към народа. За нищо не света не прощават на руския народ желанието му да бъде самия себе си. Целият прогрес чрез образованието се предполага, че се състои в това, да отучи хората да бъдат самите себе си. Всички човешки черти са подиграни и подложени на опозоряване. Някой ще каже: „Осмиват тъмното царство!“ Но там е работата, че заедно с тъмното царство осмиват и всички светли човешки черти, които са противни на либералите: вярата, смирението, подчиняването на самия себе си на волята Божия. Западничеството е партия, която е готова да се бие срещу собствения си народ. Тя издига себе си над народа като някаква интелигенция-опекун,  отрича народа. Тя се гнуси от идеята за солидарност на народа с Царя. Дрънка за идеи, подхвърляни от бъбриви европейски женички. Извод: руснакът, който става „европеец“, се превръща в естествен враг на Русия“. 

Либерализмът е анти-хуманен. 

В писмо до Н. А. Любимов, говорейки за реформаторите, които се опират на идеята за „низкия произход“ на човека, на обяснението „отдолу“, на „свеждането на човечеството до стаден добитък“, Достоевски подчертава: 

„Въпросът е пределно ясен: презират ли човечеството или го уважават те, бъдещите му спасители? И уж всичко при тях е в името на любовта към хората, е дин вид: "Законът Христов е тежък и абстрактен, хората са слаби и не могат да го спазват.“ И така, вместо закона на свободата и Просвещението носят на хората закона на веригите и поробването чрез мисълта само за прехраната“. 

Изводът на Достоевски е категоричен: щом няма Бог - значи човек е обикновено животно.
Без вяра в Бога, без да признаеш в себе си образа Божий, ти остава само да признаеш животинския си образ.
Хуманизмът на либералите се превръща в омраза към човека. 

Либерализмът е анти-държавен. 

„Моят либерал стигна дотам, че отрича самата Русия, тоест, мрази и бие собствената си майка. Той мрази народните обичаи, руската история, мрази всичко.“ 

Уви, държавите пасуват пред либерализма и устройват декорации, видимост за държавност, угаждат на публиката, която иска все повече да се „забавлява“. Неслучайно се стигна дотам, че бивши актьори стават президенти. Властта губи функциите си, превръща се в послушна изпълнителка, в игра на власт, поредно „забавление“. Тя е робиня на масите и на техните желания. Тя гледа не нагоре, а надолу, страхува се не от Бога и от греха - а от своите „избиратели“.
Достоевски го казва направо и открито: 

„В Русия всичко, което е либерално, е и мръсно, и гибелно“. 

Либерализмът е разрушителен. Той не е налице там, където изграждат и строят - но задължително е там, където разрушават.
Градяха и строиха княз Владимир и Иван Грозни, Петър Велики и династията Романови, Кутузов и Суворов, Минин и Пожарски, Пушкин и Достоевски...
Разрушаваха княз Курбски и граф Толстой, Белински и Островски, Държавната дума и вестниците в началото на ХХ-ти век... 

Либерализмът прахосва - диктатурата възстановява. 

Достоевски много точно отбелязва: 

„Цялата наша либерална партия стои със скръстени ръце. Тя не участва в нищо, само отрича и хихика“. 

Ами, да - лесно е да се смееш в една силна държава, която сте построили не вие. И мъдрият Достоевски пише: 

„Вие вземете да либералничите, когато това е неизгодно и ще бъдете на загуба - тогава да ви видя!“. 

Фьодор Михайлович Достоевски честно и открито ни показва от съвсем неочакван ракурс руските любители на правдата без Христос (малка вметка: тук ми идва наум едно изречение от последната книга на Самюъл Хънтигтън - "Кои сме ние?": "Американското християнството е християнство без Христос". - б. пр.):

„Херцен беше социалист, но в същото време руски помешчик.
Отричаше собствеността - но имаше собственост, която осигуряваше издръжката му.
Подклаждаше революции - но обичаше комфорта и семейния уют.
Нашите „любители на свободата“ продаваха крепостни селяни, вземаха паричките и отиваха в Париж да издават либерални вестници за спасяването на цялото човечество.
А кой им пречеше просто да освободят своите крепостни селяни и да им дадат земята?“ 

Либерализмът представлява винаги едно и също: робство и насилие. Днес Западът не иска да забележи принципа на насилието, заложен в либералната свобода, в която не присъства Бог. Прочутият юрист А. Ф. Кони пише под влияние на Достоевски: 

„Европейската цивилизация, отхвърляйки Христа, пуска на воля хаоса на свободата. Човекът остава сам, лице в лице с безсилната и безплодна свобода. Щом няма Бог - значи всичко е позволено, няма граници за човешката воля, всъщност няма и престъпление - нали всичко е позволено? Без братството в Христа задачата на хуманизма може да бъде решена само чрез насилие“. 

И отново великият Достоевски: 

„Либералите, вместо да станат свободни, завързаха сами себе си с либерализма като с въже. Когато трябва да изкажат свободно мнение, треперят от страх: ама дали ще бъде либерално? И понякога плещят такива "либерализми", каквито и най-страшният деспот и насилник не може да измисли“. 

Тази пророческа мисъл на Достоевски виждаме днес въплътена в съвременните медии.
Говорейки неуморно за своята „свобода“, те насила натрапват на своите зрители и читатели само онези ценности, които смятат за „правилни“ - а пред другомислещите издигат стена, по-здрава от Берлинската.
Всеки, който е опитал да се изяви в телевизия или вестник, като издигне позиция, различна от либералните представи, знае, че това е невъзможно. 

Достоевски разбира, че либералите говорят красивичко за свободата и правата на всички граждани - но имат предвид само себе си: 

„Да, вие ще представяте интересите на вашата общност, но не и на другите хора. Отново ще ги закрепостите. И тогава не ще може не само да се каже нещичко против вас - но дори да се диша насреща ви“. 

Ние започваме да разбраме това една сега, и то твърде бавно... 

Либерализмът е агресивен, защото разбира, че битката с религиозността е на живот и смърт. 

К. Н. Леонтиев пише: 

„Религията, семейството, любовта към Родината - тези неща все по-малко сдържат днешния човек. И точно, защото все пак още го сдържат, най-вече към тях са насочени омразата и проклятията на съвременното човечество“. 

Наталия Нарочницкая твърди: 

Като специалист по Западна Европа и тя, следвайки Достоевски, постоянно ни напомня, че либерализмът и социализмът са братя-близнаци, че са единодушни в отхвърлянето на християнските ценности. Либералите смятат за насилие и деспотизъм Абсолюта в определянето на нравствените ценности и призовават към "свобода" при определянето на границите между Доброто и Злото - към което са призовавали още Тургенев, Л. Толстой, Чехов, да не говорим за Белински, Некрасов и цялата им революционно-демократична компания... Само Достоевски смело и твърдо се противопоставял на тази агресия на либералните разрушители на християнството. 

Либерализмът - това е самоубийство на обществото. 

Православието изисква от човека постоянно напрежение, самоограничения, жертвеност, духовно преобразяване, духовни подвизи... Либерализмът, напротив: обещава все повече комфорт, отпуснатост и забавления. 

Но Достоевски разсъждава така по този въпрос: 

„Човек не се става изведнъж.
Човек може само да се оформиш с времето.
Дисциплина е необходима. Именно тази дисциплина отхвърлят съвременните мислители, един вид: „Прекалено много деспотизъм беше досега, вече искаме свобода!“.
Провъзгласяват, че ако настъпят техните правила, всички изведнъж ще станат щастливи, без никакви усилия за оформянето на човека. Но дори този идеал да е възможен, то никакви правила не може да бъдат установени с неоформени хора“. 

Отказвайки се от принципа на жертвената любов, от тежкия труд по принуждение на собствената воля към смирение пред Божествения замисъл, отказвайки се от единението пред Абсолютната Истина, човечеството тръгва по пътя на деградацията, нравственото изтощение, падението, и, в крайна сметка - на самоунищожението си. (Тук можем да си спомним заглавието на нашумялата книга на Тило Сарацин „Германия се самоунищожава“ - б. пр.). 

Формулата на Достоевски: „Ако има братя - ще има и братство“, и до ден-днешен остава пренебрегната. След построяването, а сетне и рухването на социалистическия рай на земята, либерастите се хвърлиха да строят либералния рай - като оставиха човека насаме с неговите страсти и капризи, слаб и беззащитен.
А Достоевски многократно предупреждава, че човек с осакатена душа не може да живее в идеалното общество! 

Неговият герой от „Записки от подземието“ казва: 

„Въобще няма да се учудя, ако внезапно насред всеобщото бъдещо благоразумие се появи някой си джентълмен и каже: "Господа, защо не срутим цялото това благоразумие ей така, изведнъж, с един ритник?"
Така е устроен човекът. Той внаги и навсякъде обича да действа така, както му се иска, а не, както му диктуват разумът и ползата“. 

Достоевски пише, обръщайки се към строителите на новия живот „на разумни начала“: 

„Вие хвалите собственото си съзнание. Но макар умът ви да работи, то сърцето ви е помрачено от разврат. А без чисто сърце не може да има пълнценно съзнание“. 

Разбира се, не вярвали на Достоевски. 

Осъзнаването, че е прав, че мащабите на бедата са огромни, се появило едва по време на революцията от 1905-1907 гг., когато терористите (сред които, впрочем, етническите руснаци са твърде малък процент - б. пр.) избиват 16 500 души. 

А окончателно се съгласили с него едва след 1917 г. - когато вече никой не броял избитите хора. 

Разбрали напълно Достоевски едва, след като същите "либерали" и "интелигенти" били вкарани в лагерите на ГуЛАГ, или принудени да живеят в емиграция по чужбина... 

И днес строителите на новата Вавилонска кула, премълчавайки предупрежденията на Достоевски, отново ни тласкат в същия омагьосан кръг: прогрес - либерализъм - свобода - „гражданско общество“ - „права на човека“ - „общочовешки ценности“ - „толерантност“ - „цивилизовано общество“ - „нов световен ред“... 

(И, естествено, към нов, сега вече световен ГуЛАГ. С тази разлика, че от Земята, поне засега, няма накъде да се емигрира - б. пр.). 

Достоевски си остава все така неизвестен, отхвърлен, неразбран...

Николай Лобастов 

(Оригинално заглавие на статията:
„Достоевский о либерализме")