Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2015 19:44 - ОБИР НА БАНКА
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 4686 Коментари: 5 Гласове:
14

Последна промяна: 08.12.2015 10:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     image 


Жега.
Рядко се случва чак такава топла пролет. 
Охранителят гледаше монитора и скучаеше. 
На прага се появи старец. Обикновен старец, нищо особено. В ръцете си държеше пакет. Беше в лятно яке, изгладени панталони и с бяла, леко накривена шапка. 
- Ей, момче, тук може ли да си платя тока? 
- Аха - отговори охранителят, без дори да погледне посетителя. 
- Къде по-точно, че досега не съм идвал?
- На гишето - раздразнено отговори охранителят.
- А можеш ли да ми посочиш, че без очилата не виждам добре? 
Охранителят, без да се обръща, само махна с ръка по посока на касите: 
- Там. 
Старецът стоеше объркано и не можеше да разбере накъде да върви.
Охранителят се обърна към него, измери го с поглед и кимна презрително: 
- Какво стърчиш? Не виждаш ли: ето гишетата, там плащай! 
- Не се ядосвай, момче! Мислех, че има някаква опашка, пък то било лесно, на всяко гише може... 
Старецът бавно отиде до най-близкото гише. 
- 345 гривени и 55 копейки - рече касиерката. 
Старецът извади протъркан портфейл, дълго рови в него и измъкна няколко смачкани банкноти. Касиерката му подаде квитанция. 
Сега той внимателно разглеждаше охранителя: 
- И какво сега, момче? Така ли седиш по цял ден? Да беше си намерил работа...
Охранителят се извърна към него: 
- Ти бъзикаш ли се с мене, дядка? Нали това ми е работата? 
- А-а-а... - кимна старецът и продължи да го гледа. 
- Дядо, трябва ли ти нещо? - попита ядосано охранителят. 
- Точка по точка ли да ти кажа или наведнъж? - попита спокойно старецът. 
- Май не разбрах? - охранителят се обърна и се вторачи в него. 
После вдигна рамене: 
- Добре, върви си по пътя! - и отново се загледа в мониторите. 
- Хубаво. Само, че преди това блокирай вратите и спусни щорите на прозорците! 
Охранителят се обърна: 
- Не разбр... 
И млъкна. 
Право в челото го гледаше дуло на пистолет. 
- Какво правиш, ей сега ще те...! 
- Ти, момче, не подскачай! - рече старецът. - Преди време с тоя патлак уцелвах пет копейки от 40 метра. Вярно, че сега не съм на онези години, но пък и разстоянието между нас не е 40 метра. Ще ти вкарам един право между очите, няма как да не улуча - спокойно отвърна старецът. - Ама ти май искаш да ти повтарям през минута? Да не си глух? Блокирай вратите и спусни щорите! 
По челото на охранителя се появиха капчици пот. 
- Дядка, ти сериозно ли...? 
- Не, въобще не е сериозно. Просто случайно съм ти опрял пистолет в главата и те моля да блокираш вратите. Освен това ти съобщавам, че съм дошъл да ви ограбя. Само не прави излишни движения! В цевта има патрон, предпазителят е спуснат, а ръцете на старци като мене треперят, сигурно си чувал... Нищо чудно да сменя налягането в черепа ти - рече старецът, като го гледаше в очите. 
Охранителят протегна ръка и натисна два бутона на пулта. В залата на банката се чу щракането на затварящата се входна врата. Върху прозорците започнаха да се спускат стоманените щори. 
Без да изпуска охранителя от поглед, старецът направи три крачка назад и извика високо: 
- Внимание! Няма да причиня вреда никому, но това е обир! 
Във фоайето на банката настъпи мъртвешка тишина. 
- Искам всички да си вдигнете ръцете нагоре! - бавно каза грабителят. 
Във фоайето имаше десетина клиенти. 
Две млади майки, всяка с дете на около пет години. 
Двама младежи на около двадесетина години с момиче на тяхната възраст. 
Двама мъже. 
Две жени на балзакова възраст и миловидна бабичка. 
Една от касиерките свали ръката си и натисна паник-бутона. 
- Натискай, натискай, миличка, нека се приготвят! - спокойно каза старецът. - А сега всички се съберете във фоайето! 
- Льон, какви ги вършиш, да не си се побъркал окончателно на стари години? - миловидната бабичка явно познаваше обирджията. 
Всички клиенти и служители се събраха във фоайето. 
- Я стига! - сериозно рече старецът. - Нали виждаш... - и поклати ръката си с пистолета.
- Божичко! Вижте го, ограбва банка! Ама, че смехория! - поклати глава бабичката. 
- Дядка, ти май си откачил? - каза един от младежите. 
- Дядо, наясно ли си какво вършиш? - попита мъж в тъмна риза. 
Двамата мъже бавно тръгнаха към стареца. Още секунда - и щяха да се озоват плътно до него. 
И тук, независимо от възрастта си, старецът бързо отскочи встрани, вдигна ръка нагоре и натиска спусъка. Проехтя изстрел.
    ПРОДЪЛЖАВА ТУК...  




Гласувай:
14


Вълнообразно


1. dolce - :)
18.02.2015 20:06
просълзи ме...........................
цитирай
2. dedenze - Благодаря, все едно този разказ възкреси и моя баща!
19.02.2015 01:08
Това трудно може да се разбере, трябва да се изживее със славянска и чиста душа! Евроатлантите трябва да работят с преводач, историк и психоаналитик, за да схванат същността на написаното ! Благодаря !
цитирай
3. aip55 - И от мене
19.02.2015 11:20
един голям (+)!
Ще чакам продължението...Ама и мене ме разплака!
цитирай
4. pando - PRIVET
19.02.2015 11:44
Govedata za sega ne sa natisnali 4ervenoto!
цитирай
5. bojinkata - !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!...
22.02.2015 21:35
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748499
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031