- Демокрацията освобождава мисленето на човека от всякакви догми, стереотипи и канони. Единствено тя му дава свобода на ми­сълта.

АНТИДЕМОКРАТЪТ каза: 

- Най-страшната болест на демокрацията е загубата на ми­сълта.

Разбира се, процесът на загуба на мисълта не се появява просто така, от само себе си. Също както демокрацията не е естествен процес в развитието на обществото, така и всички нейни последици представля­ват изкуствено, насилствено изкривяване на личното и обществено съзнание и отклоняването му по пътя на утопията. Дали тази утопия ще бъде обозначавана с високопарни лозунги като „свобода, равенство, братство” или с кухи пропагандни термини, дори без стремеж към ня­какъв маскировъчен патос, от сорта на „мултикултурализъм”, „плура­листично общество”, „гражданско общество”, „отворено общество” и тям подобни, естествено, няма никакво значение.

Утопията си остава утопия.

Лъжа.

Измама.

Видяхме и изпитахме на собствения си гръб резултата от уто­пията, лъжата и измамата, наречена „комунизъм”, независимо, че беше обозначавана и с други изкуствени словообразувания: „социализъм”, „социалистическо общество”, „развито социалистическо общество” и прочее пропагандна плява. И най-странното е, че, независимо от собствения ни горчив исторически опит да реализираме на практика една утопия, който опит се превърна в морета от кръв, архипелази от концлагери и безкрайни железни завеси от бодлив тел, все още има хора, които по същия начин както някога комунистите, вярват в новата утопия, наречена „демокрация”.

Защо демокрацията е утопия?

Защото утопията те кара да вярваш, че е възможно такова обществено устройство, което е невъзможно. Специално демокрацията се опитва да внуши опашатата лъжа, че обикновеният човек чрез един акт, наречен „гласуване” или «избори», е способен да определи, да „избере” кой да бъде на власт, кой да го управлява. Милиони, милиарди хора вярват, че като пуснат хартийка в кутийка, получават правото да определят собствената си съдба и съдбата на своя народ. И малцина сред тези милиони и милиарди се замислят над обстоятелството, че „правото” им на избор се движи в строго определени рамки и, „изби­райки” измежду различни представители на управляващата демокра­тична олигархия, те всъщност придават допълнителен аргумент към де­мократичното лицемерие – защото която и нова личност да дойде на власт, тя ще продължи да управлява именно в рамките на демокра­тичната диктатура, а не извън нея.

Но нали така беше и при комунизма? 

Глава 16-та - "Най-страшната болест на демокрацията"
на романа-есе "Демократура или Диктатура на демокрацията" 
ПРОДЪЛЖАВА ТУК...