Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2016 20:21 - Защо е червена шапчицата на Червената шапчица?
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 1052 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 26.08.2016 20:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 
 
ДЕМОКРАТЪТ каза: 
- При демокрацията всеки може да защитава каквато идея си поиска, без да бъде преследван. Демокрацията осигурява условия да се изразяват свободно мнения, да се изповядват различни религии и техните ценности. 

АНТИДЕМОКРАТЪТ каза: 
- Както вече забелязахме неведнъж, демокрацията в своето кърваво начало през 1789 г. (или, ако включим и САЩ – от 1776 г.) за­почва като антихристиянство, развива се като антихристиянство и про­дължава все повече и повече като антихристиянство. Вглеждайки се в днешните й проявления и в натрапваната от нея идеология, виждаме, че унищожаването на християнските ценности, а успоредно с това и на са­мото християнство като цивилизационен феномен, остава нейна главна задача. Свидетелство за това са периодично организираните кампании в медиите, убийствата и преследванията на християни по цял свят, закри­ването на все повече християнски храмове в Европа, натрапваните от „демократичните” медии антихристиянски ценности, модели и начини на поведение. 

Това означава нещо много важно: в случай, че искаме да уста­новим генезиса, произхода на диктатурата, в която живеем днес и която високопарно някои наричат „демокрация”, трябва да проследим именно тази водеща тенденция. Защото, ако обобщим крайния резултат от развитието на демокрацията досега, до този момент, ще видим, че този краен резултат се свежда всъщност до унищожаването на християнска­та цивилизация. Дали е бил предварително поставена цел или се е по­лучил от само себе си, тоест като естествена последица от развитието на демокрацията, е отделен въпрос, който може да се дискутира. Но, не­зависимо дали някой предварително си е бил поставил като цел да уни­щожи християнството или не, точно това се случва пред очите ни, и то именно в условията на най-тотално (има резон да се каже и „тотали­тарно”) демократизираните общества. И след като това е най-мащабна­та последица от днешната т. нар. „демокрация”, то, ако анализираме във времето нейните прояви, бихме могли да стигнем до обобщаващи изводи и за произхода на самата система. 

Както налагането на самата демокрация чрез кръв, насилия и убийства не е единичен акт, а дълготраен процес, така и подготовката на избухването й през 1789-та се предшества от продължителен период на налагането на примитивно-демократичната идеология в обществено­то съзнание под формата на антимонархизъм и агресивен атеизъм. 

Тук трябва да се разграничат целта и средството. Атеизмът, антихристиянството като идейна нагласа са само средства. Целта им очевидно е унищожаването на самата християнска цивилизация – иначе стават безсмислени. В противен случай винаги ще ни изглежда странно защо демокрацията в нейната първоначално докопала се до властта примитивна форма, каквато е якобинската диктатура, незабавно се нахвърля с такава енергия и стръв срещу християнството. 

Трите европейски революции: английската от 1642-ра, френска­та от 1789-та и руската от 1917-та гг. са обединени от две неща: убийствата на монарсите и яростната атака срещу християнската рели­гия. Войниците на Кромуел превръщат църкви в конюшни. Републи­канските изверги на Сен-Жюст давят свещеници с шлепове и топят чо­вешка мас от мазнини на жени, а Робеспиер променя дори имената на месеците, за да не напомнят за християнството. Зверствата на руските болшевики срещу православните християни довеждат до масови убийства на свещеници, до повсеместно разрушаване и оскверняване на църкви, манастири, параклиси като физически белези на религията, до унищожаване и разграбване на ценни религиозни артефакти. 

Но от само себе си се разбира, че почвата за подобни прояви трябва да е подготвена предварително и умовете на хората трябва да са манипулирани в достатъчна степен, за да стане възможно всичко това и да бъде преодоляна съпротивата на несъгласните. 

Ето защо от решаващо значение за разбирането на този процес е анализът как се стига до кървавата кулминация на демократичните ре­волюционни изстъпления. 

Тук трябва да направим малко отклонение. На доста хора им се вижда странно, че обозначаваме с понятието „демократични” и „де­мокрация” исторически феномени като масовите кланета, известни в европейската история под наименованията „революции” - английската, френската и руската (може да се добави и холандската от ХVI-ти век, но това ще усложни анализа, а не бихме искали да преуморяваме чита­теля с прекалени подробности). Разбира се, палачите, които са ги осъ­ществили, невинаги, дори твърде рядко са обозначавали с тези думи своите деяния – всъщност само комунистическите режими, появили се след 1917 г. в Русия и после в Източна Европа, претендираха, и то повече с пропагандни цели и без особено вътрешно убеждение, да бъдат „демократични”; някои от тях дори си присвоиха нелепата тавтологична формула „народни демокрации”. 

Но след като в демократична Великобритания и до ден-днешен липсва категорично морално осъждане на диктатурата на Кромуел, де­мократична Франция празнува всяка година на 14 юли касапската вакханалия на републиканците от 1789-1795-та, а за революцията в Ру­сия вече излязоха купища документални свидетелства, че е подготвена, организирана и платена от финансовите и управляващи кръгове на де­мократичните САЩ, става ясно, че съвременната демокрация в лицето на нейните водещи държави се чувства съпричастна с масовите убийства в Англия и Франция през 17-ти и 18-ти вв. И освен това, неза­висимо дали си го признава или не, е пряка съучастница в масовите убийства в Русия – с други думи, в установяването там на комунисти­ческата диктатура. 

Тоест, демокрацията като система носи цялата отговорност за въпросните кървави исторически събития, което нейните идейни аполо­гети и конюнктурни политически лидери дори не се опитват да прикрият. Нещо повече, лозунгите и идеите, издигнати от палачите на Франция, и до днес вдъхновяват идеолозите на демократичната дикта­тура – достатъчно е да си спомним прословутото клише за „правата на човека”, което води началото си все от същите лицемерни шаблони „Свобода, равенство братство”, намерили израз после и в не по-малко фалшивата „Декларация за правата на човека и гражданина” от 1789 г. Днес наричаме това „демократична идеология” поради възможността да обобщим от разстоянието на изминалото време – но, естествено, то­гава все още тази дума звучи рядко и самият Русо, както видяхме, има принципно 
негативно отношение...
ПРОДЪЛЖАВА ТУК...



Гласувай:
11
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 2298057
Постинги: 502
Коментари: 2010
Гласове: 3151
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031