Прочетен: 2983 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2018 16:46
Корея
Ний се трудим на крана, в забоя
ний се будим със плана в нощта
и ни свързват, спояват ни в строя
милиони най-скъпи неща.
Но сред тях във гърмежи и слава
твоят глас днес издига се смел,
през сърцата ни днес преминава
38-ят твой паралел!
Ти запалваш строителя с чука.
Ти си тука. И там. И навред.
Като изстрела на политрука
ти в атака ни хвърляш напред.
И ний с теб сме в борбата велика,
в твоя път с млада кръв оросен,
чуй кварталната зала как вика:
„Ким Ир Сен! Ким Ир Сен! Ким Ир Сен!“
И докладчикът влиза във нея,
и чете под трите знамена,
и те виждаме ние, Корея,
изтерзана, но горда страна.
В съсипните ти майките плачат,
рухва още несвършен строеж,
черно дуло опира палачът
о тила на разчорлен младеж...
А тъй мирно ти вдигаше скели,
а строеше и ти като нас,
затова днес така сме подели
твоя гневен и праведен глас,
затова на злодеите взломът
осквернява и нашата пръст,
затова тук дори астрономът
чувства земната жажда за мъст.
Ще мъстим. За старика и внука.
За града цял във кърви и дим.
Детски дом ли, ти казваш, бе тука?
И за детския дом ще мъстим.
Тази мъст не ще знае пощада,
тя ще стига през девет земи!...
И с тез думи завършва доклада,
и пак залата бурно гърми,
и трепти тя от обич такава,
и гори тя със толкова плам,
че тоз, който палтото си дава,
неочаквано стопля се сам.
И пак гръмва тържествено марша,
онзи марш, който наш е и твой,
и не вече над залата наша –
над планетата носи се той!
А ти биеш се гордо и смело,
и тъй вижда те целия свят:
с памуклийка, с бинтовано чело
и в ръката с горещ автомат.
Но за миг се откъсваш от боя,
стисваш двете най-близки ръце
и две сълзи се плъзват по твойто
одимено от битки лице.
Не ги трий! Те във боя не пречат.
Не ги крий, а през тях погледни –
зад пожарите мяркат се вече
дъгоцветните утрешни дни!
Валери Петров
Иранската и севернокорейската космически...
УТРИННА СВЕЖЕСТ С ЯДРЕН ПОЛЪХ
На днешния ден, САЩ извършиха недомашно ...
Подкупи и небрежност са убили повече хор...