Един исторически мит гласи, че за Православната българска църква има повече съвременна история, която изследователите трудно могат да понесат и да представят научно обективно. Тази мисъл се нуждае от сериозна корекция: за БПЦ, както и за всички поместни православни църкви от бивша Източна Европа, има по-скоро твърде малко памет, твърде малко спомени за драматични събития, които се предават от поколение на поколение по-скоро като митология, отколкото като модерно и автентично научно представена история – светска и църковна. Така че изобилието от събития, „документирани” през периода на комунизма, в чийто интензивен ход трудно се прави връзка между причини и следствия, по-скоро говори за драстичен недостиг на съвременна българска църковна история. Именно заради тези „бели полета” се нуждаем от нови и нови академични изследвания, за да не завещаем на идните поколения дефицит на памет за най-новата българска църковна история.

***
Научният прочит по теми като днешната – дейността на Държавна сигурност в Българската православна църква, в частност на територията на академичната богословска общност (тогава Духовна академия) – предполага появата на усещане за такива чувствителност и болезненост, каквито други научни проблеми не предизвикват нито сред изследователите, нито сред потребителите на научните изследвания. Темата е стряскаща и одиозна не само защото засяга едни от най-тъмните моменти от близкото ни минало, но и поради факта, че в проблематиката на престъпленията на Държавна сигурност в областта на БПЦ и богословските среди пряко се „подхранва” от лица, които с чиста съвест определям като лъжебогослови. Това всъщност са имена на хора, доскоро издигани като примери за образцови християни и авторитетни учени-богослови. В хода на процеса за разсекретяване на сътрудниците на Държавна сигурност обаче тези прокомунистически исторически „утвари” се изправиха лице в лице със своите агентурни действия и с жертвите, които систематично и садистично са преследвали. До този момент Комисията за разкриване на досиетата е обявила имената на няколко преподаватели богослови, като най-голям богословски и обществен интерес предизвикаха двама от тях – Димитър Станков Киров, доскоро преподавател по Християнска етика и Нравствено богословие във Факултета, бивш декан, и Иван Желев Димитров, преподавател по Нов Завет, също бивш декан на Богословския факултет, по-късно директор на Дирекция „Вероизповедания” към МС, а понастоящем управител на Управителния съвет на Ефория „Зограф”. Своята агентурна дейност в полза на Държавна сигурност, респ. в услуга на политиката на тоталитарната БКП, те са извършвали под псевдонимите „Антон” (Д. Киров) и „Ангелов” (Ив. Ж. Димитров). С цитирането на техните имена, както и с проследяването на техните биографии в контекста на архивните материали на ДС, оповестени от Комисията, не се цели персонализиране на проблема, а само даване на възможност за постигане на правдива и точна оценка на дейността на ДС в академичните богословски среди през тоталитарния период и предвиждане на евентуалните въпроси и отговори, които съответно се задават и очакват непосредствено преди проверката на агентурната дейност на ДС всред състава на Св. Синод. По-конкретно ще се спра на въпросите за характера на агентурните действия на ДС в Духовната академия, осъществени чрез агентурния апарат – до каква степен те могат да се определят като „патриотични” или обратното, да се оценят научно-богословски като откровено отстъпление от нравствените ценности и каноничните категории на Православната църква. За това накрая ще се обърна към каноничната традиция на Църквата, по-специално на тези канонични постановления, които разглеждат, регламентират и санкционират подобни антицърковни простъпки.

***
Първият въпрос, на който трябва да се отговори, е дали агентите и доносниците на ДС съзнателно и доброволно са приели ролята си на сътрудници на комунистическите тайни служби.

От разкритите архивни документи категорично може да се каже, че заемането на конспиративни ДС позиции в Духовната академия е ставало с ясно съзнание и готовност за активно служение в полза на тайните репресивни комунистически служби. Така например при официалното вербуване на аг. „Антон” през 1980 г. година (а да не забравяме, че картотекирането на агентите е ставало след дълъг период на кандидат-агентство, което по своята същност не се различава от официалната агентурна дейност) водещият офицер от ДС докладва, че преподавателят по Етически системи и Нравствено богословие „се отнесе много сериозно към моите думи. Каза, че още при първия ни разговор си е дал ясна сметка какво прави и в себе си е решил, че щом имаме нужда от неговата помощ той ще направи, каквото се поиска от него. Счита това за свой дълг и няма колебание в него, че в бъдеще нашите срещи трябва да продължат. При това положение се спрях на необходимостта от запазване в пълна тайна на нашите взаимоотношения. Уточнихме се и за псевдонима, с който ще подписва сведенията си”.¹ Същата себеготовност за служба в полза на „българското КГБ” изразява в момента на официалното му вербуване и другият агент-богослов – „Ангелов”. От СПРАВКА на отдел ХІV на ПГУ-ДС от 05.03.1973 г. за „оформянето на Иван Желев Димитров като агент на службите по линия на отдел ХІV” се вижда, че „вербовката е протекла нормално и извършена успешно". Десет години по-късно, на 14.02.1983 г. (т.е. на Успение на Св. Кирил Славянобългарски), аг. „Ангелов” е прехвърлен в 3-то отделение на VІ-то управление на ДС. От рапорт, написан от един от водещите офицери на този отдел на ДС от 16-ти с.м., става ясно, че аг. „Ангелов изрази готовност да продължи сътрудничеството си с нашите органи”.

Извадка от досието на Иван Желев Димитров (агент Ангелов) в ДС

Извадка от досието на Иван Желев Димитров (агент Ангелов)

Каква е била дейността на агентите на Държавна сигурност в Духовната академия, какви задачи са им били поставяни и в какви „мероприятия” са участвали, е вторият въпрос, на който трябва обективно да се отговори.

В качеството си на агент на ПГУ, отдел ХІV на ДС, аг. „Ангелов” изпълнява следните задачи: „Като СС „Ангелов” е използван за проникване в различни книгохранилища, в различни райони на Гърция, а така също и за изучаване на чужди граждани, представляващи оперативен интерес”. Шпионирал е главния секретар на „Международния отдел” на гръцкия Св. Синод; Предавал е подробна информация за срещите и разговорите си с тогавашния Вселенски патриарх. Освен това е използван и по въпроси на разработка „ЦИТАДЕЛА”. Интерес представляват информационните докладни на аг. „Ангелов”, в които той подробно описва дейността на Еладската православна църква в гръцката армия. По същество това е шпионска дейност: „Ангелов” предоставя изключително персонална информация за всички щатни военни свещенослужители – в какъв род войски служат, в кое поделение, вкл. и точния адрес на тяхното местоживеене, дори домашните телефонни номера на някои от тях. Пикът на шпионските му действия представляват действията му в Зографския манастир. Там той фотографира различни договори на манастира²: „за метохът, за гората [...], за хотела [...], за кафенето”; „добира се” „с големи усилия” дори до ключа на манастирската канцелария, за да „провери” „входящата и особено изходящата кореспонденция”. Изключително целенасочено е действал по отношение събирането на информация за ДС, отнасяща се до имотите на Зографския манастир извън Св. Гора. Участвал е активно в заговор за сваляне на тогавашния игумен на манастира и за провеждане на избор за нов игумен, предпочитан от ДС. От докладните на офицерите от ПГУ на ДС се вижда, че през този период от него са придобити ценни материали, отнасящи се до средновековната българска история. Какви са те, дали сред тях е и открадната от манастира Зограф „История славяноболгарская”, ние не знаем, можем само да гадаем.

Дали на „патриотична” основа е било сътрудничеството на аг. „Ангелов” с органите на ДС през този, а и през следващия му агентурен период? От запазените архиви се разбира, че регулярно той е получавал различни финансови средства, било под формата на възнаграждение и подаръци, било за „оперативни нужди”. Другият известен агент-богослов също се е възползвал от щедростта на ДС: „В чест на Деветосептемврийския празник аг. „Антон” да се награди с предметна награда на стойност до 40 лева”, гласи един от документите.

С какви средства си е служил аг. „Ангелов” в шпионската си дейност? Това е третият въпрос. Към посочените по-горе агентурни прийоми ясно се очертава и използването на лъжи като метод за въздействие, диктувани му от офицерите на ДС. Това най-добре се разбира от тази част от архива, в която се поставя изникналият пред него и пред ДС проблем за отзоваването му от патриарх Максим в България по време на специализацията му в Гърция. Решението на ДС в този казус е: „Предвид на това, че не е възможна наша намеса за уреждане на този въпрос, о.р. СИМЕОНОВ е препоръчал на агента да пише писмо” до българския Патриарх, „в което да иска разрешение да си дойде за няколко дни, за да изясни защо трябва да довърши подготовката си”. Това и прави агентът и когато се среща с Патриарха, му представя „легендата”, че „с цел подготовка и защита на докторат” му е необходима още една година. „Патриархът се е съгласил на това и му казал, че ще получи такова разрешение при условие, че оползотвори престоя си в Гърция”. Втората очевидна лъжа също е свързана с „легендиране” пред патриарха, и то по време на същата среща. За създаване на условия за агентурна дейност в Зографския манастир ДС измисля сценарий, а именно нуждата от обучение по гръцки език на български кандидат-монаси за Света гора: Патриархът „приел като полезна тази негова инициатива и се съгласил той да им бъде в помощ през времето, когато е свободен от занятия”.

Четвъртият въпрос от настоящото изследване засяга дейността на агентурния апарат на ДС в Духовната академия. Този въпрос е най-болезнен и травматичен, тъй като всъщност очертава кариерното израстване на агентите-богослови, издигнали се до най-високо научно и професионално равнище през периода на агентурната им дейност, от една страна, а от друга, защото ни прави свидетели на унищожени съдби, на разбити кариери, на истории на жертвите на тоталитарния комунистически режим.

В какво се заключава дейността на агентурния ДС апарат в рамките на Духовната академия и по отношение на Православната църква въобще?

От разсекретените архиви на тайните служби става известно, че един от тези агенти – „Ангелов” (от 14.02.1983 г.) – е използван в различни мероприятия на ДС, изпълнявайки задачи, които могат да се групират в следния порядък:

„Чисто политически” мероприятия и задачи: „Да следи за коментари във връзка с предстоящите конгреси на КПСС и БКП и за отзиви от състоялата се ХІХ сесия на Осмото народно събрание”; „Да следи за коментари сред църковните среди във връзка със заседанието на Политическия консултативен комитет на държавите-участнички във Варшавския договор”; „Да обърне внимание върху студентите с неадекватно поведение, увличащи се по западни идеологии, и авантюристично настроени”.

„Разузнавателно-политически” мероприятия и задачи: „да установи повода за пребиваване и проявени интереси на двамата римокатолически духовници” (01.02.1985 г.; става въпрос за двамата бележити католически богослови от Института за изследване на източните църкви в Регенсбург, тогава ФРГ); Пак по отношение на същите римокатолически духовници, „Агент „Ангелов” да се постави в условия на М „Вихрен” (т.е. контрол над тяхната кореспонденция, лична и служебна); „да влезне в кореспондентски връзки с представителките на фоколарното движение в Източноцърковния институт” (също в Регенсбург); Да предава информация на ДС за Световната студентска християнска федерация; Предавал е също информация на ДС за участници в Консултацията по линия на ССЦ в София (24 – 27 май 1982 година); Да предава характеристики за служителите на гръцкото посолство; Да предава информация на ДС за интереса на румънски монаси и богослови към Зографския манастир (конкр. Свещ. Монтяну); И не на последно място – да докладва, в качеството му на преводач от гръцки език, за проведените срещи на патр. Максим с духовни лица и представители на дипломатически мисии.

Персонални и групови мероприятия и задачи: „Да следи за поведението и коментарите на обектите на ГДОР „Паяци”, след приключването на есенната студентска бригада” (1983 г.); „Да обърне внимание върху положението и коментарите на обектите на ГДОР „Паяци”по време и след приключване на профилактиката” (1984 г.); „Да обърне внимание върху психологическия и интелектуален облик” на група студенти, „както и на по-будните, по негова преценка”, между които съм и аз (30.05.1984 г.); Съдействал е за вербуването на студенти – „на по-будни младежи” – за агенти на ДС; Използван е за шпиониране на гръцки студенти и аспиранти в ДА; Участвал е в отстраняването на студенти от БФ – поне в два случая, видно е от запазения архив; Участвал е в изработването на персонални психологически информационни доклади за преподаватели в ДА, например по отношение на преподавателя по църковно пеене: „Да обърне внимание върху поведението и психологическия облик”.

Агентурно-манипулативни мероприятия и задачи: аг. „Ангелов” участва в мероприятие на ДС за отклоняване предложението на културното аташе на ФРГ за снабдяване на ДА с богословска литература (19.11.1985 г.); Участвал е в заговор срещу ректора на Семинарията по онова време, Герасим, вкл. и чрез дискредитирането му пред съда; Участва в дезинформационната политика на ДС: „На аг. „Ангелов” бе обърнато внимание да активизира дейността си в редакцията на „Църковен вестник” (29.01.1986 г.).

Трябва да се отбележи, че някои от сведенията на аг. „Ангелов” са изпращани на КГБ за справка и оперативно ползване.

В качеството си на агент на ДС аг. „Антон” изпълнява сходни с тези на аг. „Ангелов” задачи: „Да следи за коментари сред преподавателите относно събитията в Полша. Да следи за вражески настроения на лица от въведителния курс, характерни прояви и своевременно да ни информира. Да бъде проведена среща с аг. „Стойнов” за изясняване на отношението към групата” [...]; „Да се обезпечи агентурното наблюдение на преподавателя по апологетика по време на есенната бригада”; „Да се установи местонахождението на манастира „Св. Мина” и посети служба, с оглед придобиване лични впечатления и разширяване на информацията. При възможност да се заснемат кадри от венчавки и кръщавки”; „Чрез агентурата в Дух. Академия и Св. Синод да се забави процедурата по избирането на” преподавателя по Омилетика в Духовната академия; „Чрез агентурата сред студентите да се установи дейността на” преподавателя по Пастирско богословие в Челопеченския манастир; „да се постави „в условия на М „Пирин” и подновят задачите за М „Вихрен”; „да разкрие замислите на” преподавателя по Църковна история „относно предстоящото възложение на дисциплината „Византология”[...] В разговор с него да подхвърли, че има желание да специализира в чужбина, с оглед разкриване плановете на” същия преподавател „за издигане в служебната йерархия. Да установи откъде Балачев набира средства за ремонта на Челопеченския манастир”; „Чрез аг. „Костадин” да се придобие оперативна информация за проявите, намеренията и характерните черти на дякон Малин”; „Да установи кои студенти четат и разпространяват инкриминирана литература”; „Да се обмислят мероприятия за задълбочаване противоречията между Нихоритис и Панталеймон. Да се изясни становището на ВГУ по предложението за Нихоритис и уточни по-нататъшната работа по него; Да проведе разговор с ... гръцки студент в академията и изясни неговото положение и впечатления от престоя му в гр. Пловдив”; „Да продължи разговорите с” друг преподавател, „като се стреми да се сближава с него.”... Да установи близките връзки” на един от преподавателите „сред студентите”; „Чрез аг.аг. „Балкански” и „Стойнов” да се ограничат сбирките на кръжока, воден от” преподавателя по Апологетика. „Същите да се провеждат един път седмично”; „да се преустанови изпращането на студенти в Челопеченския манастир” и т.н.

Извадка от досието на Димитър Киров (агент Антон) от ДС

Извадка от досието на Димитър Киров (агент Антон)

Особено активен е аг. „Антон” в участието си в специалната операция на ДС за шпиониране и разбиване на т.нар. „Западен блок”, оформил се сред няколко преподаватели в Духовната академия, мероприятие, което продължава няколко години и носи кодировката ГДОР „Паяци”. В тази насока са и поставяните от ДС задачи на агента-богослов: „Да продължи наблюдението върху групата като обърне внимание върху коментари и изказвания с политическа насоченост”; „Чрез подходяща агентура ще се изяснят конкретните цели на групировката и ще се създадат условия за разбиването й. Да се уведоми Комитета по вероизповеданията. Да се наблюдава поведението на посочените лица”; „На агентурата от академията да се поставят задачи за противодействие по отношение на предложения, постъпки, решения и др. от страна на групата”; Заедно с агентите „Стойнов” и „Балкански” да бъде наблюдаван преподавателят по Нравствено богословие, възлагат им се задачи, при изпълнението на които той да „бъде компрометиран в църковните среди”; За целта също „Чрез аг. „Антон” да се вземе един екземпляр от записките на” същия преподавател „за оценка и анализ”; Не са подминати и членовете на семействата на тези преподаватели: „Да се проучи съпругата” на преподавателя по Апологетика.

От прочита на агентурното досие на аг. „Антон”, по-специално на неговите донесения до ДС, може да се стигне до следните изводи: