Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2011 13:26 - ЗА КОГО БИЯТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ КАМБАНИ?
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 1207 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 20.11.2011 13:26


 

ЗА КОГО БИЯТ

ЕВРОПЕЙСКИТЕ КАМБАНИ?

 Икономическата катастрофа в Гърция, срутващата се еврозона, откритите призиви на водещи политици във Франция и Германия да се въведе "държавен имуществен ценз" в структурите на управлението на ЕС – всичко това представлява краят на сладката приказка за една цивилизована и благоденстваща Европа, която уж никога «не си е играла на революции»..."
Можеше ли редовият източноевропеец, израснал в атмосфера на преклонение пред всичко западно, да си представи това, да кажем, през 2008 г., когато се чуха първите далечни гръмотевици? Можеше ли той да предположи, че много скоро целият прословут "жизнен стандарт", тази примамлива витрина, която беше главният елемент сред съблазнителните образи на Запада, ще полети към бездната толкова стремително, че той дори не ще успее да осъзнае мащаба на промяната?

Но рано или късно това трябваше да се случи, защото всеки, който нарушава основните социално-икономически закони, трябва да плаща сметките. Да, понякога не веднага, нерядко е във вид на отсрочено и закъсняло плащане – но, рано или късно, сметката винаги пристига. Можете да заблудите политик от враждебна страна, можете да блъфирате на някой международен форум или да излъжете избирателите с обещания за запазване на социалните придобивки - но не можете да измамите самия живот.

Това, което се случва сега в Европа, е пряк резултат от дългогодишното и всеобщо нарушаване на здравия смисъл, на самата човешка природа. Или някой сериозно мисли, че страните, в които логичното и рационално мислене е изцяло подменено с постмодерни утопии, разрушаващи съзнанието, където институтът на семейството е напълно рухнал, където са узаконени наркотиците и еднополовите бракове, а нормалните и естествени отношения между мъжете и жените се подлагат вече едва ли не на открита дискриминация – че такива страни могат да защитават някакви «цивилизационни ценности»? Уви, духовно Западът отдавна не е твърдина на цивилизацията, а гнойна слуз, и по всичко личи, че епохата на неговото тотално господство е към своя край.

Проблемът на сегашната криза (някои я наричат криза на държавните дългове, други - просто втора вълна на финансовата криза от 2008 г.) е в това, че при съществуващия икономически и социално-политически модел на ЕС е принципно невъзможно да бъде преодоляна. Вариантите са два: или въобще да не се води борба срещу нея и да се посрещне с примирение историческото сгромолясване в най-скоро време, или да й се противостои сериозно, но вече в рамките на  един качествено различен модел и с качествено различни средства.

Иначе сегашното положение на Европейския съюз донякъде напомня положението на нацистка Германия след втората половина на 1944 г., когато всъщност тя води борба не за победа във войната, а просто за отлагане на неизбежния край.

Да, разбира се, при удачно стечение на обстоятелствата може да бъде надут още някой и друг финансово-спекулативен сапунен мехур и да се поеме глътка въздух, докато бъде спукан. Все още може с различни хватки временно да се спре поредицата от неизбежни фалити на Италия, Испания, Португалия, Ирландия и другите страни от втория, а и от третия европейски ешелон. Но това не може да промени положението, а просто ще удължи агонията. Обединена Европа във формата, в която съществува и сега, скоро ще изчезне. Върху световната шахматна дъска ще се появят нови сили, а фигурите ще бъдат местени от други играчи.

Мнозина експерти, журналисти и обществени дейци (за представители на властите дори няма смисъл да се говори) все още не осъзнават напълно, че сегашната криза е не само икономическа, финансова или кредитна. В своята история Западът неведнъж е преодолявал обичайните циклични кризи на капитализма. Но проблемът е, че тази има по-различен характер и нейните причини са много по-дълбоки, отколкото на повечето политици им се иска.

Преди всичко, това е криза на смисъла, на системата. Дълго време Западът не просто живееше по-охолно, отколкото можеше да си го позволи. Последните десетилетия той просто живееше така, както по принцип е невъзможно дълго да се живее. Неговото нещастие се състои в това, че постмодернизмът, който по принцип мрази всеки един смисъл, направи твърде много, за да отучи хората да мислят логично и последователно. Мнозина сериозно повярваха, че може вечно да се живее само за свое собствено удоволствие, като се вземат пари на кредит и при това се правят пари «от въздуха». Че унищожаването на собствената индустрия и изнасянето й в страните от Третия свят, разлагането на морално-нравствените основи на европейските народи чрез доктрините на «толерантност» и «мултикултурализъм», безсрамната  пропаганда на алчността, аморалността, паразитизма, разврата уж били не престъпления срещу здравия разум и самата човешка природа, а само белези на нова историческа епоха. Дори да приемем, че е така, това означава, че тя ще е епоха на залеза на величествения, горд и жесток свят на белите титани – вместо които навсякъде ще се възцарят глупци, користни типове и пигмеи.

Защо е невъзможно да се преодолее кризата на Запада в рамките на съществуващата социално-политическа система?

Причината е много проста: защото самата тази система поражда кризата. Западният свят (преди всичко Западна Европа, също отчасти и САЩ) се превърна в гигантска финансова пирамида, която се издигаше не чрез истинско натрупване на реално богатство, не посредством внимателна и отговорна политика за национално развитие, а с най-различни хитри и извънредно заплетени финансови спекулации и афери. Но сами по себе си парите, ако не са подкрепени от златен еквивалент или от обем на реално производство на стоки, представляват само изрисувани хартийки. Те не могат да послужат като солидна основа за трайно и последователно развитие на обществото. Грубо казано, държавата може да мине без консултантски фирми, офиси по PR-технологии и стриптийз-клубове – но не може без заводи за санитарен фаянс или поне гвоздеи.

Когато през 2009 г. държавите по принуда започнаха да поемат върху себе си дълговете и финансовите задължения на разорените банки, така само отложиха катастрофата с две години. Но ако през 2008 г. рухнаха световноизвестни банки, то сега това ще се случи с цели държави.

Най-далновидните икономисти, социолози и футуролози още преди десет години открито предупреждаваха, че в условията на изнасяне на реалното производство в страните от Третия свят, в Китай, Индия, Малайзия и Тайван социалните модели на държавите на «всеобщата солидарност», които модели се развиваха на Запад през втората половина на XX век, не могат да съществуват дълго време. Предупреждаваха, че катастрофалното намаляване на раждаемостта на европейските народи (които не измират открито и очевидно само, защото имат висока продължителност на живота) и застаряването на населението в крайна сметка ще доведе до ситуация, в която просто обективно няма кой да създава обществени блага за разпределяне между многобройните пенсионери и получателите на социални помощи. А нахлуването на азиатци и африканци вместо бели работници ще осее Европа с мини на етнически и религозни конфликти, които рано или късно ще започнат да се взривяват.

Западният свят доста късогледо подценяваше и очевидно продължава да подценява Китай. А той, за разлика от израждаща се Европа, явно е готов да използва този исторически шанс и с лудешки темпове развива не само модерно промишлено производство, но и модерни въоръжени сили. Интересно, кой измисли мита, че китайците не са способни на иновационно творчество, че са само имитатори и подражатели?

А е добре известно, че те са изключителни изобретатели и новатори. Техни са едни от най-великите изобретения на човечеството. Барутът, компасът, книгопечатането (в Китай се печатат книги почти хиляда години преди Йохан Гутенберг в Европа), порцеланът, хартията и книжните пари - не е ли доста за посредствени имитатори, каквито ни ги представят някои недалновидни политически лидери?

Китайците умеят да търпят и да чакат, освен това притежават в изобилие национално високомерие, арогантност и жестокост. За обитателите на Поднебесната империя всички, които не са китайци, са варвари. И в разгръщащата се криза им остава само, по думите на Мао Цзедун, който цитира пълководеца Сун-цзъ, "да бъдат като мъдрата маймуна, която от планината наблюдава битката на двата тигъра в долината". И след това просто да слезе и прибере историческото наследство на белите хора.

А засега Европа все още се гърчи под ударите на кризата, върти се като шаран в тиган, и европейските политици полека-лека започват да говорят за необходимите вътрешни промени, за предстоящо затягане на коланите. Това, което през 2008-2009 г. само шушукаха в кулоарите, сега се казва на все по-висок глас.

Така например, според френския премиер Франсоа Фийон държавният бюджет на Франция за следващата година ще бъде най-пестеливият от края на Втората световна война, а Италия, «която има държавни облигации на пазара на обща сума от 1,9 трилиона евро», била прекалено голяма, за да бъде спасена за сметка на малкото реални локомотиви в ЕС - Великобритания, Германия и Франция.

Следователно, ще трябва да се разчита на собствени сили. Ще се наложи да се спре безумната надпревара в потреблението и да се съживяват ценности, които са пряко противоположни на днешнтите.

Честен труд – вместо лениво безделие.

Любов към децата и здраво семейство – вместо разврат.

Скромност и аскетизъм - вместо прахосване и пилеене.

Ученият и инженерът - вместо маркетинг-специалиста и пи-ар експерта.

Работникът – вместо топ-модела.

Жизнено необходими са други ценности и друг смисъл на живота.

И това се отнася не само за Италия, а и за всички други европейски страни. Камбаните на Гърция бият именно за тях.

Впрочем, съставената наскоро с участието на водещи немски и френски политици концепция за преформатиране на еврозоната (и, следователно, на самата политическа формация Европейски съюз), предполагаще отделяне на "федерално ядро" (т.е., на европейския елит) и свеждане на всички други до второ качество европейци изглежда съвсем естествена, произтичаща от ценностите на западнячеството. А предложението за въвеждане на нова система за управление, когато във властовите органи на обединена Европа принципът "една страна - един глас" ще бъде заменен от коренно различен (броят гласове ще зависи от размера на икономическата мощ на съответната държава) също е в духа на съвременния финансово-спекулативен капитализъм. При него формулата на акционерно управление (колкото акции притежаваш – с толкова гласове разполагаш) е много по-съотвестваща на духа му, отколкото принципите на пряката демокрация.

Западнячеството (и "финансовият капитализъм" като една от формите на неговите прояви) по самото си естество винаги дели хората на различно качество и строи чисто йерархично общество. И това разделение не е според способностите или според труда (както сладкогласно пее западната пропаганда), а преди всичко по социално и обществено положение, по национален произход, принадлежност към финансовия елит и т.н.

Затова и страните от Източна Европа, които през 90-те години се втурнаха към "цивилизования свят", фактически се качиха на влака за социалния ад. В този аспект неотдавнашното изявление на латвийския бизнесмен Гиргс Рунгайнис, че за 20 милиарда евро държавата му е готова да се откаже от националния си суверенитет, не е скандална палячовщина, а един от възможните сценарии за спасение от дълговата яма.

Очевидно е неизбежно премахването на пряката демокрация в Европа. Предложението за въвеждане на имуществен ценз при гласуване беше само първата лястовичка. Тази демокрация беше възможна в условията на социалните системи на държавите от втората половина на XX век, когато благосъстоянието на европейците нарастваше. Но не и сега, когато и обективните изследователи, и мнозина западноеврейци твърдят, че в съвременна Европа голяма част от хората обедняват, а разликата между тях, богатите и свръх-богатите се увеличава.

Аз няма да цитирам класиците сега и да напомням до какво води този процес. Просто ще кажа, че Голямата депресия от 20-30-те години на миналия век (мащабът на сегашната икономическа криза, между другото, вече е сравним с нея) доведе на власт десетки диктаторски режими в цяла Европа. Тогава също започнало с кризи и масово обедняване. Заавършило с диктатури, газови камери и концлагери.

Особено нелепо изглеждат сега хората, които, въпреки вече явните принципни недостатъци на сегашния  европейски модел продължават да пеят заклинания, че "свободната икономика и пазарът" били нямали алтернатива и превъзнасят европейската Атлантида, която отива към дъното. Европа е обречена да се върне към практиката на държавно регулиране и да създаде свой модел на планова икономика. Ако, разбира се, въобще оцелее през следващите 10-20 години като съвкупност от държави именно на бели хора, тоест ако не започнат етнически и религиозни конфликти и не възникнат независими анклави на мюсюлманските имигранти.

И дори да разгърне цяла поредица от гражданско-сепаратистки войни (а много неща сочат именно такъв разработен вече сценарий), на Запада няма да му се размине.

Късно е.

 Игор Бойков




Гласувай:
6


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748291
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031