Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2011 13:26 - ВТОРАТА СВЕТОВНА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ВОЙНА Е В РАЗГАРА СИ
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 1894 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 10.12.2011 13:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

Някога Фридрих Енгелс написа книгата «Произход на семейството, частната собственост и държавата» в подкрепа на идеята на зараждащия се комунизъм, че тези институции трябва да бъдат унищожени. И не може да не ни изненадва обстоятелството, че съвременната демокрация всъщност с всичка сила заема и осъществява този комунистически постулат. Повечето държави на Запад вече и административно са подчинени на наддържавни структури като ЕС, НАТО, а в идейно и юридическо отношение – на организации като ОССЕ, международните съдилища в Страсбург и Хага, на стотици «неправителствени» организации, финансирани всъщност от правителството на САЩ, които натрапват своите (а всъщност на правителството на САЩ) идеи. Истинската частна собственост е изцяло подчинена на транснационалните корпорации – нещата стигат дотам, че в момента в САЩ се обсъжда закон за забрана на производството на плодове и зеленчуци в домашни условия под, естествено, съвсем благовиден предлог: за да не се било допускало разпространение на епидемични заболявания. Наказание – затвор. Да не можеш да си посадиш ябълково дърво или два стръка домати, понеже законът го забранява… Това и на най-закоравелите комунисти не им беше хрумвало да прокарат като «генерална линия».

Нека да видим едно мнение къде всъщност се крият част от идейните корени на този кошмарен процес – превръщането на демокрацията в комунизъм… По-точно: превръщането на демокрацията в тотална диктатура, много по-страшна от комунизма.

Л. Чолаков

 

 

 

ВТОРАТА СВЕТОВНА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ВОЙНА

 

Когато се унищожават традиционните ценности,

всеки трябва да направи своя избор ...

 

 

Първата световна идеологическа война завърши с разпадането на СССР. Капитализмът триумфира над социализма, либерализмът и демокрацията посрамиха тоталитаризма. Така ни внушават, така влезе в учебниците. Но ако се опитаме да разсъждаваме по-задълбочено, какво всъщност ще открием като действително, истинско противопоставяне в основата на Студената война?

Идеологическата позиция на Запада представлява последователен политически приоритет на правата на личността пред интересите и традициите на обществото. Западът се гордее с това, че е създал истински индивидуална личност, която осъзнава себе си извън всякакъв изначален контекст. Социалните отношения, присъщи на съвременния Запад, се схващат не като естествена среда, в която човек се развива духовно и социално, а като междуличностни споразумения («обществен договор» по Ж.-Ж. Русо - б. пр.); тоест, като нещо вторично, постигнато в резултат от взаимодействията на самостоятелни индивиди. Личността е на първо място, обществото на второ - това е позицията на Запада.

А традиционното общество, което в голяма степен беше възпроизведено в социалистическите страни, е построено върху противоположната предпоставка. Ето защо от гледна точка на индивидуалистичния мироглед съществуването на традиционните общества се оценява като предизвикателство. Спроед този мироглед един такъв свят, в който индивидуалните права не са обект на култ, предлага ценностна алтернатива, хвърля сянка на съмнение относно правилността на избрания западен път. Защото този път, избран от Запада – пътят на индивидуализацията и разпадането, атомизацията на личността принуждава човека да бъде сам. Човекът се оказва сам пред лицето на Вселената и в това противопоставяне трябва да разчита единствено и само на себе си: на своите сили, на интелекта, на способността си да постига такива споразумения с другите хора, които да са взаимноизгодни и за него, и за тях. Човекът самостоятелно създава свой собствен свят - това е едновременно и отговорност, способна да го смаже с тежестта си в случай, че дори малко се усъмни в тези си сили, и възторг от призрака на собственото си всемогъщество. Западният проект представя човека като бог, в което е съблазняващата привлекателност на този проект.

Разбира се, в това няма нищо ново – достатъчно е да си припомним думите на дявола, казани на първите хора в райската градина: «и ще бъдете като богове." Но заради ефимерно си, призрачно «богоподобие» човекът трябва да отдаде топлината на душата си и да прекара своя живот в студ и самота. Колкото повече напредва индивидиулизацията, толко по-ясно се очертава този резултат.

Съмнителна придобивка.

Но поводи за такива съмнения не биха останали при едно условие: ако целият свят бъде преустроен по западен образец.

Това е и изворът за дейността на западния човек. Той се чувства носител на нов световен ред, който трябва да бъде разпространен по целия свят под формата на благ дар. А там, където не искат този подарък, трябва да бъдат принудени да го приемат със сила. Това е мисията на Запада или  "бремето на белия човек», както я определя Киплинг:

Тези, които не изповядват западните ценности, са полухора, полуживотни. Това отношение от времената на открития колониализъм днес не се изговаря публично, но е налице и никъде не е изчезнало. То улеснява Запада да действа твърдо, без да се интересува от жертвите, които дават завладяваните народи при тяхното приобщаване към лоното на «цивилизацията».

Такава беше идеологическата основа на Студената война, която може да се определи като Първа световна идеологическа война.

Днес борбата на Запада за по-нататъшно «задълбочаване» на демокрацията може да бъде определена като Втора световна идеологическа война. Защото традиционните ценности все още не са напълно унищожени. Правото на човека да бъде откъснат от обществото и изолиран в самота все още не е признато навсякъде.

Затова мисията на Запада все още не е завършена. Човекът е разделен от своята общност, на мнозина им беше внушено, че религията е личен въпрос, а Църквата – обикновена социална институция; но все още много хора уважават семейството. Семейството е основната структура на обществото, най-стабилната и затова е оцеляла до ден-днешен.

Ето защо сега «прогресивният» Запад атакува с цялата си мощ именно семейството.

Това настъпление се извършва под два лозунга.

Първият: това са «правата на детето». Под този лозунг действа т. нар. «ювенална юстиция» (юридически обоснован механизъм за отнемане на децата от родителите им, подобен законопроект се подготвя в момента в българския парламент – б. пр.).

Практически тук не се появява открита, фронтална съпртоива. Децата са нещо свято, много трудно е се обявиш срещу техните «права», още повече, ако това се върши, както се заявява, в тяхна полза и защита.

Вторият лозунг: «защитата на правата на сексуалните малцинства». Това означава да бъде ликвидирано семейството като връзка между между мъж и жена, чиято цел е да имат деца, тоест да продължат своя род. Под термина «семейство» днес вече се подразбира само временно съвпадение на жизнените траектории на два човешки индивида. Цялата същина на такова семейство се изчерпва със съгласието на двама души да бъдат близо един до друг, тоест да постигнат някакъв баланс на личните си интереси. Тук не възниква социална структура, не се появява първичната ядка на обществото. Обществото, което допуска хомосексуалното семейство, се превръща окончателно в механичен, формален сбор от индивидуалисти.

Тази трансформация на обществото в нещо, което е в противоречие с цялата човешка история, е толкова чуждо на човешката природа, че причинява глуха, инстинктивна съпротива, която от време на време изригва като активно отхвърляне на натрапваните нови стандарти. Идеолозите на Новия ред (всъщност, основната концепция на нацизма по времето на Хитлер е именно налагането на «Нов ред» по света – б. пр.) се опитват да потушат тези огнища на бунт още в зародиш, за да не се допусне съпротивата да стане организирана. Но засилващия се натиск на «Новия ред» кара хората да определят ясно своето отношение към демонстрирането на хомосексуалния начин на живот. Светът бавно се плъзга към разделяне на два идеологически лагера. Това означава, че се намираме в разгара на нова световна идеологическа война.

И в тази война, също както в предишната, основната крепост на "прогресивния" Запад са САЩ. Напоследък администрацията на САЩ все по-твърдо изразява подкрепата си за акциите, провеждани от сексуалните малцинства по цял свят. А на 6 декември 2011 г. тази подкрепа получи системна обосновка. Президентът на САЩ Барак Обама издаде директива, която обяви борбата за правата на хомосексуалните малцинства в чужбина за приоритет на американската външна политика.

Същия ден, въз основа на новия приоритет, държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън, говорейки в Женева, където се намира Съветът за правата на човека към ООН, заяви: "Никакви традиции или обичаи не може да бъдат над правата на човека, които са присъщи на всички нас. Това се отнся и за насилието срещу хомосексуалисти, за криминализирането на техния статус или поведение, за прогонването им от семейството и местните общности, за мълчаливото или открито приемане на убийствата на хомосексуалисти."

Да, лесно е да се съгласим с недопустимостта на убийството. Но г-жа Клинтън опитва да се възползва от това наше съгласие, за да ни убеди, че позицията на САЩ по въпроса заслужава нашето одобрение като цяло.

А всъщност по този начин САЩ обявяват война на всяка традиция, която не признава хомосексуалността за нормално социално поведение.

Така Православието попада сред идеологиите, официално обявени от САЩ за враждебни.

Това означава, че Съединените щати все по-агресивно ще се намесват в живота ни. За смачкване на традиционното общество ще се използва цялата мощ на външната политикаот икономически и политически шантаж до... Не ми се иска да говоря сериозно за това, но трябва да помним, че последният политически аргумент винаги е военната сила.

Най-тъжното нещо е, че не е ясно на чия политическа подкрепа можем да разчитаме в тази идеологическа война. Идеологическият ни враг са цели държави, дори наднационални организации като Съвета на Европа. Можем да се предположи, че ООН също ще се използва за пропаганда и натрапване на хомосексуализма.

Но доколко последователна може да бъде защитата на нашите традиции на държавно ниво? Ще успеем ли да заемем политическа позиция, точно противоположна на тази на САЩ? Да заявим категорично, че пропагандата на хомосексуализма във всичките й форми е недопустима?

От гледна точка на нашето историческо наследство това би било естествено – но последиците от такава стъпка са твърде значителни. Това би означавало окончателен избор на духовна позиция, публичното откриване на идеологически фронт и заставане срещу западния проект. Най-вероятно Русия няма да се реши на толкова резки действия и, следователно, ние постепенно ще отстъпваме на натиска на САЩ и е ще либерализираме пропагандата на хомосексуализма. Бавно, с резерви, като слагаме бюрократични бариери, но ще отстъпваме и ще се "либерализираме".

Но, може би, все още има някакъв шанс?

Трябва да опитаме сами да осъзнаем ясно и да убедим хората около нас, че се намираме във война, в която не можеш да останеш отстрани. Всеки трябва да избере своята позиция. Ако не се бориш против, значи си съгласен утре хомосексуализът да стане нещо нормално.

Само от нас зависи победата или поражението в тази война.

Андрей Карпов

www.ruskline.ru




Гласувай:
12
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3155367
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3302
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30