Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2012 13:37 - ПСИХОЛОГИЯ НА ВАРЕНАТА ОВЧА ГЛАВА
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 6519 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 05.01.2012 18:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg





ПСИХОЛОГИЯ

НА

ВАРЕНАТА ОВЧА ГЛАВА

 

Преди години в средите на една българска партия, която вече е на път окончателно да изчезне от политическата сцена, беше популярен кръг от хора, обозначен с цветистото наименование «агнешки главички». Цветистото наименование произхождаше от характера на икономическата активност на някои от най-солидните персони сред тях. Но когато човек се замисли, установява, че всъщност кръгът «агнешки главички» и прочие разнопартийни далавераджии, смесили политиката с бизнеса, бяха направо невинни агънца в сравнение с един друг персонаж от родната ни социална, медийна и политическа действителност.

Този средностатистически съвременен политиканстващ или коментиращ образ може условно да бъде обозначен като психологически тип «варена овча глава».

Независимо, че днес се полагат отчаяни опити нормалният български език да бъде заменен с «новоезик» по Оруел, надявам се, че повечето не са забравили един класически български идиом: «не му увира лесно главата». Аналогията е именно по линия на сравнението между агнешката главичка и овчата глава – първата увира лесно, втората все си остава варена, но недоварена.

Какви са основните характеристики на съвременния тип средностатически български политикан тип «недоварена овча глава»? Лесно е да бъдат установени чрез непродължително вглеждане в медийното пространство, включително интернет-сферата: социални мрежи, сайтове, блогове, форуми…

Най-странното поне на пръв поглед е, че въпреки обикновено типът «варена овча глава» да се представя за убеден привърженик на «демокрацията», у него личат някои дълбоко вкоренени характерни психологически рецидиви на комунизма.

Използвайки за своя основна територия на изява широките възможности, които дава интернет, варената овча глава, подтиквана от класически комунистически инстинкти, вече увити в лъскавата демократична опаковка, предприема опити да диктува какво «трябва» и какво «не трябва» да бъде публикувано. А когато случайно попадне на статия, която не й допада, веднага се нахвърля стръвно, чегъртайки аргументчета винаги от второстепенни ракурси и гледни точки, но никога по същество, само и само да цензурира или поне омаловажи факти и обстоятелства, които опровергават вярата в собствената й идеология.

Тук трябва да направим важно уточнение.

Човек трябва да вярва, защото така е устроен. Човекът без вяра престава да бъде човек и се превръща в животно, загрижено единствено за физическото си оцеляване и комфорт.

 Но само една-единствена вяра е нормална и оправдана за човека – вярата в Бога. Тоест, в онова извечно начало или принцип, който е създал Вселената. Ако човек не се замисля какво представлява светът, от кого и как е създаден и какво е собственото му предназначение в него, отново изпада в животинско състояние. Каква точно религиозна форма ще приеме тази вяра, е отделен въпрос и зависи от конкретните исторически обстоятелства, в които попада индивидът.

Но има и една друга вяра, която превръща човека в, меко казано, наивник. Някой може да се изрази и по-твърдо: в глупак. Това е вярата в нещо, измислено също от човек или от група хора – тоест, вярата в идеология. Без значение каква е идеологията.

Идеологията не е религия и в нея не може да се вярва. Именно защото е създадена от хора. Хората понякога грешат, нали така? А също така дори понякога лъжат. Или пък сами се заблуждават. Включително и когато измислят и създават идеологии. Идеологията трябва да се проверява. По най-простия начин: чрез практиката. Казал го е още Карл Маркс: «Критерий за истина е практиката»; но може би и това е откраднал отнякъде, както казват, че бил обрал Адам Смит и Дейвид Рикардо, за да напише «Капиталът». Не зная, икономистите ще кажат по-точно. Зная само, че собствено негово творение е «Манифест на комунистическата партия», който заедно с «Общественият договор» на Русо е една от най-зловещите книги в историята на човечеството…

(Впрочем, може би го е откраднал от Библията, където ясно е написано: «По делата им ще ги познаете». Пак същото, ама в оригинал). Както и да е…

Важното е, че, сравнявайки идеологията с практиката, много бързо става ясно дали идеологията е истинска или лъжлива. Тоест, дали нейните идеи съответстват на резултатите. Когато някой като Троцки и Ленин твърди, че е дошъл сред трудещите се, за да ги освободи от капиталистическия гнет и експлоатация, а вместо това построява концлагерите на ГуЛАГ и ги натиква в тях, като предварително украсява фенерите на Санкт-Петербург с обесени хора и масово разстрелва заложници сред мирното население – значи е носител на лъжлива и фалшива идеология по простата причина, че резултатът от действието на тази идеология не съответства на гръмко прокламираните й принципи. Когато САЩ заявяват, че носят демокрация с всичките й атрибути – човешки права, хуманизъм, равенство пред закона, но в същото време Хилари Клинтън изпада в политоргазъм пред телевизионния екран при вида на зверското убийство на Кадафи без съд и присъда, значи и САЩ, и техният държавен секретар са носители на лъжлива и фалшива идеология.

Една от основните характеристики на идейната овча глава, варена и все оставаща си недоварена, е именно отчаяният й отказ да проверява идеологията, в която вярва. Това е разбираемо. Проверката и вярата са несъвместими. Проверката автоматично превръща вярата в обикновена информация, лишавайки обекта на вярата от неговата сакрализация, от свещеността му. Затова и в Бог може само или да се вярва, или да не се вярва (което е пак вяра, но обърната наопаки – вярваш, че Той не съществува). Как да провериш Неговото съществуване? Единственият начин е да Го видиш – но ние виждаме само резултатите от съществуването му, изразени в съществуващия около нас свят, а не самия Него.

Така варената варена овча глава, която все не увира до мисълта, че може и да греши при своята вяра в нечия идеология – независимо дали това ще е идеологията на комунизма, на демокрацията или нечия друга, чрез отказа си да провери чрез резултатите от практиката същата тази идеология, я издига до ранга на религия. Овчата глава, независимо колко е вряла в казана на историческите процеси, тоест сама е  пострадала от тях благодарение на същата идеология, в която вярва като в религия, не желае да се откаже от вярата си поради първичния си, инстинктивен страх, че оставайки без вяра, ще се превърне в обикновено животно.

И това е точно така. Страхът й е оправдан. Човек без вяра е само консумативно животно и нищо повече. Лошото е, че варената овча глава вярва в нещо, в което не бива да се вярва, а трябва да бъде проверявано - именно, защото е измислено и създадено от други хора. Тези други хора може да са имали съвсем добри намерения и да са създали много добра идеология. А може да са имали лоши намерения и да са създали лоша идеология, като са й надянали вече споменатата лъскава опаковка.

Пример: идеологията на т. нар. «мултикултурализъм» - вече, слава Богу, поне на думи отречен от самите водещи западни лидери. Видя се, че неговият практически резултат не е създаването на така широко прокламираното «мултикултурно» общество, където всички (впрочем, както щеше да бъде и в широко прокламираното «светло комунистическо бъдеще») ще пляскат с ръце и ще се прегръщат. А практическият резултат е полагане на началото на унищожението на европейската цивилизация чрез създаване на етнически и религиозни гета в нея, които чрез високите си демографски показатели бързо увеличават размерите си до истински анклави и където вече се отправят закани, че това ще са зони, управлявани по законите на шариата. Тило Сарацин ограничи заглавието на книгата си само до «Германия се самоликвидира», но спокойно можеше да добави още няколко глави за другите европейски държави и да я нарече «Европа се самоубива»…

Тоест: отказвайки да проверява идеологията, в която вярва, и замествайки тази необходима проверка с най-обикновена вяра от квазирелигиозен тип, варената овча глава се отказва от най-великата човешка способност.

Отказва се да мисли.

Тук стигаме до втора важна психологическа характеристика на варената овча глава.

Отказът да се погледне в бъдещето.

Мисълта на човека винаги е свързана с бъдещето. Дори историческите изследвания на най-дълбоката древност рано или късно ни навеждат на мисълта: а какво ли ще се случи занапред? Един от най-красноречивите примери са изследванията в областта на палеоисторията за съдбата на някогашните властелини на Земята – динозаврите. Били унищожени от огромен метеорит, очертанията от чието падане и досега личат в извивката на полуостров Юкатан в Мексико. И веднага се явява мисълта: ами ако такава космическа катастрофа се повтори, какво ли ще стане със сегашните властелини на Земята – хората? Виждаме как дори най-древната история на нашата планета ни кара да мислим напред във времето. Пък и малко ли са сентенциите от типа: «Който не познава миналото си, няма бъдеще», «Историята е наука за бъдещето» и пр….

Аргументите на варената овча глава в защита на идеологически ценности, натрапени под една или друга форма в сегашния исторически момент, винаги се стараят да заобикалят проблема за бъдещето и са свързани именно с този сегашен исторически момент. Варената овча глава не желае да мисли за бъдещето все по същата причина, поради която не желае да направи и проверката на идеологията, в която вярва – защото евентуалната прогноза в резултат на анализа на сегашните политико-исторически процеси (при това анализ дори в рамките на собствената й идеология, без да се налага да я отхвърля, чрез просто боравене с цифри) може да разруши тази й вяра и тя пак да се усети като безпомощно животно, изоставено на произвола на консумативната стихия да се бори единствено и само за поредния «шопинг» в поредния «мол».

Тук може да изразим съчувствие на варената овча глава. Чрез двата си отказа: да провери своята идеологическа вяра и да мисли за бъдещето, тя отчаяно се опитва да бъде човек. В интерес на истината, успява, макар и в съвременните «демократични» условия само временно. Защото тези условия задължително и по необходимост рано или късно я превръщат в консумативно животно. Неслучайно по блоговете, форумите и коментарите ще видите как основните аргументи на варената овча глава са винаги и само от областта на материалното, на консумацията, на търбуха и на нежеланието за размисъл: съвременната «демокрация» осигурява материално благополучие, всички се стремят на Запад, следователно «демокрацията» и Западът винаги имат право. Това е той, главният, основен и фундаментален вареноовчеглавов аргумент. Естествено, пак старателно се избягва проблема, че целта на човешкото съществуване не е материалното благополучие, а чувството за пълноценен живот, т. нар. «щастие»; и също така се заобикаля странния феномен, отбелязан в международните статистики: че хората се чувстват най-щастливи в една от най-бедните страни на света – Бангладеш. А проблемът и феноменът се избягват по една много проста причина: щом материалното благополучие на «демократичното» общество не прави хората в него щастливи, за какво е тогава цялото това благополучие? За да направи американците най-затлъстялата нация в света, илюстрирайки тезата, че т. нар. «демокрация» превръща хората в консумативни животни?

Варената овча глава отказва категорично да мисли и по още един основен въпрос: а докога ще е това благополучие? Още 40 години? Или петдесет? Или 100? Ами после?

Какво ще стане с европейската цивилизация, когато африканците и азиатците в Европа, чиято раждаемост е с коефициенти от 3 деца на жена във фертилна възраст (при туркините) до 7 (пакистанките) станат мнозинство – на фона на коефициентите от 1,1 до 1,4 за европейките? Дори не когато станат мнозинство -  а само, да речем, 40 процента от населението? За да разберем какво ще стане с Европа, е достатъчно да се замислим какъв ни е проблемът с нашенските цигани, които засега са около 15-20 процента от населението, но броят на първолаците-циганчета вече догонва, ако не и надминава този на българчетата…

Не, варената овча глава не желае да мисли за бъдещето въз основата на подобни цифри. В името на «демокрацията» тя е готова да принесе в жертва и България, и цяла Европа – защото, нали, да се предприемат мерки в защита на изчезващите европейски народи би било «расистко» и дори «политнекоректно».

Всъщност, варената овча глава се обявява против «расизма», «дискриминацията» и «ксенофобията» доста избирателно. На практика именно расизмът, дискриминацията и ксенофобията са сред нейните най-ярки психологически характеристики. Това личи най-много чрез вече споменатото й пренебрежително отношение към коренните европейски народи и към стремежа й да оправдава по всякакъв начин привилегиите за имигрантите от Африка и Азия, залели Европа.

Именно в тези избирателно насочени расизъм, ксенофобия и дискриминация се проявява и недовареността на варената овча глава. Колкото и небостъргачи да бъдат взривени в Америка, колкото и режисьори да бъдат заклани по улиците на Холандия, колкото и ученички да бъдат изнасилени в Норвегия, колкото и пенсионери да бъдат  ограбени, изнасилени и  убити в България, колкото и художници-карикатуристи да бъдат заплашвани със смърт в Дания, тя винаги ще повтаря мантрите за «демокрация», «политкоректност», «позитивна дискриминация», «ксенофобия», «права на малцинствата» и прочее втръснали шаблони и клишета от кухнята на съвременните политтехнологии.

Причината е проста.

Варената овча глава си остава винаги недоварена.

 

Любомир Чолаков 




Гласувай:
11


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. valsodar - Браво, поздравявам те за статия...
05.01.2012 14:16
Браво, поздравявам те за статията!
Проблемът над който си се фокусирал, наистина си заслужава един сериозен дебат над него, но съдейки от досегашният си опит в тази блог-платформа, със съжаление бих прогнозирал, че в него ще надделеят овчите глави слънчасали, които така добре си описал тук.

За да има човек правото на бъдеще, той трябва да го заслужи с готовността си да се променя, съгласно новоусвоените за него знания.
За да усвоява нови знания, човек не трябва да приема нищо за безспорна истина, да не изпада в плен на догмите, пропагандата и клишетата, а да търси своят път към отговорите на въпроси, които го вълнуват.
Да може да ревизира досегашните си схващания, да упорства в търсенето на нови знания, до немалко от които може да стигне и с помощта на Интернет.

Да знаеш какво ти предстои, в това всъщност е силата да го променяш.
И то да го промениш, чрез знанието си за него - да се адаптираш към промените, още преди те да са настъпили, да си готов да използваш всичко от тях, което може да ти помогне да продължиш в желаната от теб посока.
Заравяйки главата си в подвижните пясъци на безхаберието, ние сами се отричаме от малкото лична свобода, с която разполагаме.
От възможността ние самите да сме източника на промяната.
А това не е малко според мен и е реално достижимо.
Та дори и чрез подобни методи на общуване, които все пак дават известна възможност за достигане на една аудитория, немислима по мащаб преди епохата на Интернет.
цитирай
2. liliyanaandreeva - Хареса ми статията! Искам да кажа ...
05.01.2012 16:45
Хареса ми статията!
Искам да кажа какво за мен е демокрация! Това е НЕтоталитарно общество.А какво е тоталитаризъм? Това е кастова сегрегация чрез постоянна конфронтация (наречена притворно конкуренция) с привилегии за едни и репресии за останалите.Работи безотказно вече 3500 години и изобретена в Индия.Началната и форма се нарича браманизъм или добре познатото от историята робовладелско общество.И всички други общества са негови клонинги= феодализъм, крепостничество, колониализъм, империализъм, фашизъм, комунизъм, глобализъм, тоталитаризъм!
цитирай
3. liliyanaandreeva - В статията най-много ми хареса п...
05.01.2012 17:04
В статията най-много ми хареса призива за спасяване на бялата раса като биологичен вид.
Искам да кажа моята версия за геноцида над бялата, черната и червена раси. За мен това е религиозно гонение : в Индия богинята Кали е богиня на смъртта, която се изобразява с челна кожа и гердан от черепи. Счита се, че черните хора са деца на богинята на смъртта понеже са с черна кожа като Кали. Белите пък са бели като Калията,Лилията,Лотоса. А червените са червени като Калинката(нара), но пък тя носи името на богинята Кали на смъртта. Унищожени са и народите, боготворящи лотоса(кимрите в древния Египет) и персите, боготворящи водната лилия. Народите на калингите(съседни племена на индусите) са унищожени до крак в 273 година пр.н.ера от индиеца Ашока,който е внук на Чандра Гупта.В един ден само са били изклани 7000 души. А фашистката свастика на пречупения кръст е взаимствана от индуските религии.
Само така може да обясни унищожението на толкова хора с такава садистичност.И унищожението на природата - също.И никакви икономически , политически и етнически интереси не обясняват тези фанатични изстъпления.
цитирай
4. apostapostoloff - Една от агнешките главички дори
05.01.2012 17:41
създаде този блог, като част от "империята" си Икономедия...
цитирай
5. valsodar - Не мисля, че бялата раса следва да ...
05.01.2012 17:46
Не мисля, че бялата раса следва да бъде спасявана и да се правят каквито и да е опити за налагането й над останалите човешки раси, с правото на по-силният!
Бъдещето е на едно единно човечество, освободено от своите предрасъдици на тема пол, раса, етническа принадлежност и вероизповедание. Път, който може да се измине единствено чрез взаимно разбиране. Което съответно не трябва автоматично да означава, че ще трябва да приемем ретроградните традиции на различните общества, като форма на толерантност от наша страна.
Правилната посока според мен е в следването на максимата " Не прави на другите това, което не искаш те да направят на теб!", останалото лека-полека само ще си дойде по местата.
Все пак, за последните 50 години Човечеството получи възможността да опознае места и култури немислими преди епохата на електронните медии.
А това взаимно опознаване няма как и да не доведе до един ползотворен обмен на идеи между различните хора по света.
Няма смисъл от това да се плашим взаимно с това, че видиш ли Жълтите били 2 милиарда и ще ни претопят, а Черните са канибали - това са предрасъдъци, чрез които просто ни манипулират в страховете ни.
цитирай
6. анонимен - Но само една-единствена вяра е нормална и оправдана за човека – вярата в Бога.
07.01.2012 18:55
Кой Бог? Йехова? И.Христос? Аллах? Вишну? Маниту? Богове много..... А , може би библеиския Бог на Триединството? Няма никакъв паралел м/у религия и мултикултурализъм. Библейския Бог в 4-те му проявления(Йехова, Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух) е отговорен поне толкова злини на човечеството, ако не и повече, отколкото закона на шериата.
Корените на мултикултурализма в Европа водят началото си от имперските амбиции на бившата вече Британска империя след Втората световна война и създаването на т.н. Общност на нациите. Ние правим нещо подобно с македонците като им даваме наляво и надясно БГ паспорти. А на тях дреме ли им за България? Труден отговор.....
Колкото до най-щасливите бангладешци в света, незнам откъде си черпил информация, но в Кралството са точно толкова, колко са и индийците и пакистанците т.е. милион и нещо. Та аз познавах един такъв щаслив човек от тази щаслива държава, колега ми беше. Умно момче завършило информатика някъде по Англия. Та не успя нещо да си уреди нови работни документи и ревеше със сълзи от щастие, че не може да остане тук повече, а и не може да доведе жена си (току що се беше оженил).
М/у другото точно от Бангладеш и Пакистан са тези най-фанатизираните мосюлмани, които отказват да се интегрират, живеят в гета и искат дъщерите им да носят фереджета на училище. Това е така, защото както и в България те са избиратели- гласуват, помагат на местните МП-та и т.н. Има дори ислямски лордове в УК парламента. Тук има на година няколко десетки убийства на така наречената чест и т.н.т.н.
Просто не виждам никакъв смисъл от първата част на статият освен да покажем колко е права нашата християнска вяра и колко грешна е да речем ислямската.
За втората се съгласявам. Западното общество се разрушава от мултикултурализма по-бързо отколкото повечето хора си представят. Но това е нормално, защото цивилизацията както я знаем залязва. В това отношение британската вътрешна политика е абсолютно същата както и българската такава - непукизъм.
Поздрав
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748642
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031