Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2012 12:15 - МАЙМУНСКИ ИГРИ В ИНТЕРНЕТ
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 8611 Коментари: 15 Гласове:
9

Последна промяна: 09.01.2012 16:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 
Статията очевидно е дискусионна. Затова моля всички коментиращи да спазват правилата на доброто възпитание! Няма да бъдат допускани коментари, съдържащи обиди, ксенофобия, агресия, опити за явно или прикрито цензуриране!


МАЙМУНСКИ ИГРИ
В
ИНТЕРНЕТ


Генеалогия на "блатната революция" в Русия 


Александър
Казин

image
 

Напоследък много се пише за това, че в Русия са се образували две партии  - «партията на телевизора» и «партията на интернета». Това е вярно, но само отчасти. Защото, за разлика от "телеманиаците»", "интернетниците» по принцип не могат да образуват никаква партия. Както е известно, партията е част от цялото, а  Интернет сам по себе си е един вид цяло, макар и специфично. Неговият център е навсякъде и никъде.

Колкото до племето на бандар-логите, те, както разказва и Киплинг, са винаги нестабилни и лесно се поддават на външни влияния. (В «Книга за джунглата» на Р. Киплинг част от обитателите на джунглата са бандар-логите (маймуните), които лесно се поддават на хипнозата от страна на питона Каа. В. Путин сравни сегашните опозиционери в Русия с бандар-логите, правейки алюзия за тяхната неорганизираност – б. пр.). Ето какво пише за тях авторът на "Книга за джунглата": "Те все се канят да си изберат водач, да направят свои собствени закони, да измислят собствени обичаи, но никога не изпълняват замисленото, защото утре не помнят какво са мислили днес." Не ви ли напомня това за някои наши съвременници? Тяхната памет е къса, джунглата им е Интернет. А понеже интернет по дефиниция не притежава смислов (идеен, религиозен) център, техен принцип става множествеността сама по себе си, отричането на всякаква отправна точка, плурализмът, издигнат до нивото на мироглед. През декември 2011 г. на блатно-пионерските площади (на Блатния и Пионерския площад се състояха най-големите сбирки на опозицията – б. пр.) видяхме всичките им взаимноизключващи се знамена, което ясно показа, че нямат «собствени обичаи» и «водачи».

Обаче не всичко е така просто. Ако относителността се издигне до принцип на абсолютност, сама се  превръща в абсолют. Заблуждават се онези, които смятат, че постмодернът въобще е несъвместим с единството. Той има едно съкровено обединяващо начало, макар и да не го разгласява: разрушаване на духовно-ценностната вертикала, постигане на идейна и организационна хоризонтала. На съвременен език това се нарича «мрежа».

Онова, което се случваше на блатно-пионерските площади в края на миналата година, е типична акция на "цветна революция", изградена въз основа на мрежовата идеология на постмодерна.

Повечето анализатори са съгласни, че мрежови структури са съществували винаги, но просто са се наричали с други названия. Във всички времена и във всички страни е имало неправителствени и, в този смисъл, неформални групи от хора, ориентирани към различни социо-културни функции и цели. Ако подходим по-широко към проблема, тук може да включим както откритите, така и тайни общности от типа на световното масонство, сенчестите бизнес-структури, интелектуални и творчески съюзи ("ротари-клуб" и т.н.), информационните портали (интернет), криминалните групировки (мафията, корумпираните чиновници), както и много други човешки обединения, чак до асоциациите на хомосексуалстите. Подобни недържавни или противодържавни съюзи дълго време са възниквали, развивали са се и изчезвали – но никога преди не са се обособявали в отделен клас на социокултурни обекти, за различаването на които в качеството им на самостоятелна реалност да е необходим специален термин-знак.

Но в началото на 21-ви век, тоест пред очите ни, разикално се промениха отношенията между държавата и всичко онова, което може да се определи като не-държава. Става дума за изключително разнородни социални явления - от крайно десни до крайно леви, и от чисто теоретични до съвсем практически (от рода на площадни митинги). Ала всички, независимо от различния си характер, са обединени от един признак: те се отделят от държавата и в  по-голямата си част дори й се противопоставят.

         Ако погледнем към историята, тоест към отношенията между държавата и мрежите в различните епохи, трябва да признаем, че тези отношения са пълни с драматизъм. По същество, става дума за постоянна борба на мрежите срещу държавното начало. В известен смисъл, това е основната насока на движение на западната цивилизация – или поне, във всеки случай, на европейската. От епохата на Възраждането насам социо-културното пространство на Европа се определя от натиска на хората на парите срещу хората на идеите. Последвалата Ренесанса протестантска Реформация не е нищо друго, освен буржоазно-индивидуалистичен бунт против сакралната власт – в тази сфера еднакво са се потрудили и Калвин, и Кромуел. Ярък пример за победа на Мрежата свещу традиционната монархия е Френската революция от ХVIII-ти век с нейната просветителско-масонска идеология и терористична практика. В същността си това е типичен мрежов заговор, в който една част (третото съсловие) победило цялото - Франция, която все още пазела паметта си за Жана д"Арк и Краля-слънце.

Колкото до ХIХ-ти век, той целият преминава под знака на нарастващата агресия на демократичните Мрежи против реда, установен от Свещения съюз (на Виенския конгрес през 1815 г. след разгрома на Наполеон – б. пр.) – от коронования революционен генерал Бонапарт, увенчан с неговия буржоазен кодекс, та чак до февруарската (масонската) революция през 1917 г. в Русия, която сваля последната велика християнска корона в света.

Що се отнася до интернационал-комунизма, ще отбележим само, че първият конгрес на РСДРП (Руската социал-демократическа работническа партия –първото название на комунистическата партия в Русия; б. пр.) в Минск събира общо 9 делегати – ето ви пример за тайното могъщество на мрежата в новата история.

         Колкото до наши дни, сега ние сме изправени пред разцвета на постмодерните мрежови проекти. В идеен план, разбира се, става дума за единен културен, политически и икономически суперпроект. Основни елементи в него са преди всичко международните финансово-промишлени групи, които контролират ресурсите и все повече акцентират върху икономиката от спекулативен, отколкото производствен тип. Пример за това е финансовата империя на Джордж Сорос, която оперира с "чисто" парични знаци - типично постмодерна практика да се борави с нещо, което «означава» (банкнотите), без да съществува онова, което бива «означавано» (златото, което ги гарантира). Силна подкрепа за такива практики от страна на концептуалната власт оказват международните информационни мрежи като глобалната телевизията или Интернет, където хората и нещата вече не са на своето естествено "място", а само се отразяват един в друг и по този начин получават единствен шанс да се реализират. Нещо, което не попада в медиите, не съществува – това вече не е шега.

Такива са днес мрежовите интер-религия и интер-култура, в чиито икуменически култ по принцип се премахва разликата между светлина и тъмнина, добро и зло. Виртуалната реалност на електрониката е дисциплинарно поле с твърди правила за производство на управляема човешка маса (стада "бандар-логи"), което поле се намира под стратегическия контрол на анонимната мрежова власт. Френският културолог Ги Дебор нарече това "общество на спектакъла", където всякаква жизнена колизия, включително геноцидът и войната, се поднасят като материал за «шоу». Дори ясно личи едно господство на «хоризонталността», в която няма «добро» и «зло», а всичко си остава само въпрос на «лично мнение». Ако някои интернет-ресурси се опитват да защитят схващанията за «добро» и «зло», «висше» и «низше», те съзнателно биват представяни като компрометирани структури, като безсмислени; и да ги цитираш вече се превръща в проява на "лош вкус".

Най-свеж пример за такава мрежова идеология / политика са точно нашите "блатни" митинги. Всеки такъв постмодерен спектакъл се режисира старателно именно на ниво сервиране – със съответните либерални лозунги, музикално-танцувална рок-оркестрация и т. н. Нещо повече, дори нелибералните обществени сили (имперците, комунистите и част от националистите), включвайки се в подобен колективен пърформънс, работят не само за себе си (т.е. за своите програмни цели), колкото за шоуто. Всяка партийна политика, опираща се на ясно формулирана основа, се превръща в част от карнавала и така става карнавална. Ксюша Собчак, която иска свободата си, или дегизираният като презерватив "музикален критик" веднага дискредитират всеки разумен (или заядлив) протест, като му придават своята игрова, а всъщност демонизираща енергия. В този постмодерен контекст партийните  структури – това наследство от европейския модерн, изглеждат безнадеждно остарели.

Именно в това се състои стратегията на «блатните вождове»: чрез политическия спектакъл да унищожат вертикалата на всички духовни ценности, които традиционно са в основата на държавността, особено на руската държавност. Тяхната задача е значително улеснена от факта, че значителна част от младите хора на «блатните» митинги почти не са руснаци в културен аспект. Те не познават нито руската вяра, нито руската история, нито руската литература, нито руското кино, нито руските песни. Тяхната "духовна" храна още от детството са Бийтълс и Холивуд.

Ако се замислим за бъдещето на този политически и културен спектакъл, можем да предположим следното.

Още през следващите десетилетия е твърде вероятно да се реализира перспективата на твърд "мрежов тоталитаризъм" – тоест,  нов световен ред, построен именно върху всеобщата относителност на «хоризонталните», без духовно-ценностна йерархична вертикала, «празни места» от бездуховното жизнено пространство. Старомодното различаване на морално-етичните и духовни ценности по принципа «висши – низши» може да бъде окончателно унищожено чрез спекулативни политико-семиотични игри, постепенно вграждащи отделния човек в манипулативна социално-компютърна система. Както отбеляза още през 60-те години на ХХ век Джон Ленън: «Сега ние сме много по-популярни от Христос"...

Единствената надежда за ограничаване на властта на "мрежовите магьосници" днес са православната традиция и историческият опит на руския народ. Надеждата, че той не ще позволи да бъде манипулиран от политическите игри на нихилистичното малцинство, не ще позволи да бъде превърнат в тълпа "бандар-логи". В православно-руската цивилизация не се извърши отмиране (секуларизация) на нейните базови ценности. Поради това тя, за разлика от евро-атлантическата, не се поддава на осмисляне в рамките само на едно измерение (пък дори виртуално-мозаично) като измерението «пространство-време». Духовното ядро на руската цивилизация е разположено в две взаимно пресичащи се метафизични равнини - християнска и анти-християнска. Драматичните отношения между тях на ниво идеи, политика и технологии определят руската история както в миналото, така и в близкото бъдеще. Завръщайки се към темата на нашите разсъждения, това означава, че засега Русия все още е запазила своята държавност, без да я изгуби окончателно в Мрежата.

Именно това е, което пречи на нейните външни и вътрешни противници.

Разбира се, най-подходяща за  руската традиция политико-държавна форма е православната монархия. Ето какво пише К. Н. Леонтиев още през ХIХ-ти век: "За да се попречи на народите да вървят по пътя на антихристиянството, с цел отдалечаване на времето за поява на Антихриста (т. е. на човека, който ще обедини всички антихристиянски движение) има нужда от силна царска власт. За да е силна тази царска власт, не само е излишно тя да се опира пряко на тълпите, които са користни, поддават се на страсти, наивни са и лесно може да бъдат развратени, но напротив: необходимо е между тълпите и царския престол да се издигнат съсловни стъпала като странични опори на монархията".

«Страничните опори» – това, казано на днешен политологичен език, са управляващите (поне частично) елита, които да осъществяват връзката между властта и хората. Владимир Путин, разбира се, не е православен цар и неговата политика е двойствена, но в сегашните условия само това действащо лице на нашата държавна сцена е способно да взема решения с достатъчно воля и да ги реализира. Нещо повече - въпреки всичките си недостатъци и дори, може би противно на първоначалните си мондиалистки позиции, днес именно властта на Путин играе ролята на "пазител на трона", на знака и спомена за него. Ако "бандар-логите" (по-точно онези, които ги манипулират) успеят да го свалят, ще изчезнат последните остатъци от руската държавност. Затова бих посъветвал системната опозиция в лицето на Комунистическата партия, Либерално-демократическата партия и "Справедлива Русия" да не клатят лодката, а според възможностите си да подтикнат Путин да напрвави някои наистина популярни стъпки, най-вече да ограничи властта на олигархията и корупцията. В противен случай, твърде скоро - само след няколко месеца, ще получим не Русия, а доста пошъл мюзикъл в стил «Биг Брадър» с главен режисьор във Вашингтон.

Но от игрите на «бандар-логите» има една несъмнена полза. Съзнателно или несъзнателно, те мотивират властите за действие - да се надяваме, към по-добро. Днешната власт в Русия – това е авторитаризъм, маскиран като западна демокрация. Но подобна ситуация не може да продължи дълго. Управлението на Путин трябва да се превърне във власт на хората – тоест, в не-либерална демокрация, противостояща на виртуалната власт на "офшорните аристократи" и техните мениджъри.

В случай, че този преход се осъществи, за в бъдеще може да мислим и за монархия. Разбира се, ако това е угодно Богу.

Превод: Л. Чолаков
Оригинал на статията: в интернет-ресурса www.ruskline.ru




Гласувай:
9


Вълнообразно


1. valsodar - Статията е интересна и може да се ...
09.01.2012 13:21
Статията е интересна и може да се дискутира в няколко аспекта, като за мен основните са два:
- Доколко едно виртуално съобщество може да е сила, след като в него никой не застава зад думите си и не прибягва към практически дела?
- Конкретно за Русия - Има ли завръщане към монархизма с играта на Путин да управлява завинаги руснаците, ( било като президент, било като премиер - редувайки конституционно дадените му възможности)?

Относно първият въпрос, моето мнение е, че сила в Интернет имат единствено малките групи от хора близки във възгледите и идеите си, които могат да постигнат синхрон в действията си и заедно да влияят върху формирането на мирогледа на по-големи от тях групи. През краткият си блогов опит се убедих за себе си, че е изключително лесно да се манипулират нагласите на хора, доверяващи се по-често на първичните си инстинкти, отколкото на разума, а те определено са мнозинство сред потребителите на Интернет. Просто човек трябва да познава причинно-следствените връзки и чрез тях да ги насочва в нужната му посока. Звучи твърде макиавелистки, но е вярно. А Макиавели си заслужава да се прочете. Той е просто един обективен изследовател на психологията на тълпата, а не манипулатор, в каквито реално го изкарват критиците му.

По вторият въпрос бих отправил една препратка към Игор Бунич и по-скоро към твърдението му, че славянството винаги се е противопоставяло на всяка една форма на държавност, като е приемало единствено тиранията на монарсите. А с такива примери е изпълнена цялата история на Русия от основаването й от династията на Рюрик до наши дни ( Сталин - Путин ).
цитирай
2. анонимен - Консенсусът
09.01.2012 13:37
е трудно нещо. Аз лично съм критикувала нееднократно евроинституциите като тежки и трудно функциониращи. Помня, че някой ми възрази с думите: "Трудно се намират допирните точки на различните интереси и това струва скъпо".
Как при това положение да очакваме в Русия да бъде по-различно, след като там винаги е имало абсолютна власт под една или друга форма от едната страна и абсолютна мизерия, от друга, макар и разпарчедосана идейно? Втората очевидно се възпроизвежда и в интернет и бива атакувана от тези, които държат абсолютната власт, в т.ч. и виртуално.
Иначе макар и грамотно, статията е опит да се донесе от 10 кладенеца вода, за да се оправдае поредният президентски мандат на Владимир Путин.
цитирай
3. lyubomircholakov - Статията е интересна и може да се ...
09.01.2012 13:54
[quote=valsodar] Статията е интересна и може да се дискутира в няколко аспекта, като за мен основните са два:
- Доколко едно виртуално съобщество може да е сила, след като в него никой не застава зад думите си и не прибягва към практически дела?...

Да, очевидно една малка група хора, подплатена дори с неособено значителни финансови ресурси, може да постигне необходимия синхрон и да формира (манипулира) мирогледа на по-големи групи. Пример: съответен отдел в някое разузнаване може само със заплатите и хонорарите на неколцина компютърни специалисти (разбира се, от висока класа) и т. нар. "агенти за влияние" - журналисти, аналитици, публицисти, "правозащитници", респ. политици да "разклати лодката" на всяка една държава. Така малката група професионалисти чрез трансмисията на идеалистите (в по-добрия случай) и на използвачите (в по-класическия) може да срути която и да била система или държава.
По втория въпрос: все пак славянските държави Полша и Чехия успешно практикуват "демокрацията". Ако пък приемем монархията за "тирания", тогава опираме до един вече зададен въпрос: по-добра ли е тиранията на много хора от тиранията само на един човек? Освен това Руската империя рухна именно поради прекалената си либералност: например, като заточеник в Туруханския край (това е някъде отвъд Сибир) Сталин прекосява цялата империя, участва в социал-демократическа конференция в Краков и пак се завръща. А Ленин по време на заточението си в Шушенское се оплаква, че... прислужницата му не умее да готви. Заточеник с прислужница? Жестока тирания... Освен това, всички народи, включени някога в състава на империята, съществуват и до ден-днешен със запазени традиции - за разлика от 30-те милиона американски индианци, унищожавани и унищожени за 200 години в демократичните САЩ. През целия ХIХ-ти век в Русия, дколкото зная, са изпълнени само 7 смъртни присъди. В Англия, например, са хиляди. Всичко това е доста далеч от представите за "тирания" и "тюрма на народите"..
цитирай
4. ka4ak - Здравей Любо!Просто не мога,и никога няма да се съглася с това :
09.01.2012 14:30
"Статията очевидно е дискусионна. Затова моля всички коментиращи да спазват правилата на доброто възпитание! Няма да бъдат допускани коментари, съдържащи обиди, ксенофобия, агресия, опити за явно или прикрито цензуриране!"

Изключително погрешно/с извинение/и несвободно/без извинение!!!
цитирай
5. lyubomircholakov - "Статията очевидно е диск...
09.01.2012 14:51
ka4ak написа:
"Статията очевидно е дискусионна. Затова моля всички коментиращи да спазват правилата на доброто възпитание! Няма да бъдат допускани коментари, съдържащи обиди, ксенофобия, агресия, опити за явно или прикрито цензуриране!"

Изключително погрешно/с извинение/и несвободно/без извинение!!!


Но то означава и нещо друго: ДОПУСКАТ СЕ ВСИЧКИ коментари, които НЕ СЪДЪРЖАТ обиди, ксенофобия, агресия и опити за явно или прикрито цензуриране! :-)
Уточнявам следното: когато оставиш някой, с извинение за израза, простак да се вихри - той се вихри. И се развихря дотам, докъдето го оставиш. Следователно най-добре е да не го оставяш да запълва с мръсна плява пространство, което би трябвало да се използва за общуване най-малкото в рамките на приличието и добрия тон. Това по въпроса за обидите, ксенофобията и агресията. А когато някой в коментари (държа да се знае, че нямам предвид нито теб, нито някой от досега коментиращите статията) се опитва да поучава какво "трябва" или "не трябва" да се публикува - нямам нищо против. Но да го прави в собствения си блог. Руснаците казват: "В чужой монастырь со своим уставом не суйся!". Да, съгласен съм, че това е "несвобода" - но смятам, че на особите, които заразяват общественото пространство с гореизброения словесен боклук или се опитват да цензурират в най-мрачния стил на едно отминало време, не бива да им бъде давана свободата да го правят. Нали демократите твърдят: "Свободата ти се простира дотам, докъдето не ограничаваш свободата на другите". Е, въпросните персони ограничават моята и на другите свобода да НЕ четем простотии от типа на изброените. Затова и ограничавам свободата им да го правят.
Впрочем, аз никога не съм срещнал точно определение на "свобода". Всички говорят за нея, но никой не знае какво представлява и всеки я тълкува по своему. Това може би означава нещо много просто: че тя не съществува?
цитирай
6. valsodar - Няма нищо по-опасно от един идеа...
09.01.2012 15:21
Няма нищо по-опасно от един идеалист, който в преследване на идеалите си е готов на всичко, в т.ч. и на компромис със собствените си морални задръжки. Идеалът е нещо имагинерно, недостижимо - фикс идея, чието сляпо следване без отчитане на условията на средата не води никога до по-добро. Идеалисти са били сляпо следващи фашистките и комунистическите идеи, довели до етнически и класов геноцид, взели живота на милиони невинни по света.
Така че, човек трябва да си дава сметка за това, което ще иска да промени. Да познава историята и да си извлича поуките от нея.

Конкретно за нашите условия - почти всички пишещи в тази платформа ( блог.бг ) изразяват мнение, че нещо трябва да се промени. Но единствено една много малка част от тях са конкретни в това, какво трябва да се промени, а още по-малко - Как да се промени!

За мен лично, не може да искаш промяна, без да си дорасъл до нея.
Дорасъл в смисъл да разбираш причините за случващото се около теб, да съзнаваш добре своите възможности, чрез които може да промениш част от него и правилно да определиш посоката и последователността на действията си, с които да го променяш.

Една от причините нещата да не се "случват" у нас е в масовото изчакване, някой друг да поеме инициативата, да застане начело на някакво движение, което пасивно изчакващите да подкрепят, без да рискуват нищо.
Един вид има една поведение на Тълпата в Интернет, жадуваща за Силната ръка, която с един замах да оправи всичко и да им осигури предвидимо бъдеще, дори и то да е с цената на личната им гражданска свобода.
Реално хората не се стремят към свобода, а към подобряване на благоденствието си, към повече материални придобивки и охолство, та дори и това да води до това, да са единствено пасивни наблюдатели и дори съучастници в събития които да водят до диктатура.
Конкретно за сега - масовата подкрепа към една неприкрита бандитска особа, предвождаща държавата ни. Хората знаят, че тя е с тъмно криминално минало и още по-тъмно настояще, но я подкрепят.
цитирай
7. ka4ak - 2009г.,когато започнах да пиша тук,видях,че свободата не се разбира и хората ги е страх от нея!За това през месец май 2009г.направих това в блога си:
09.01.2012 15:24
lyubomircholakov написа:
ka4ak написа:
"Статията очевидно е дискусионна. Затова моля всички коментиращи да спазват правилата на доброто възпитание! Няма да бъдат допускани коментари, съдържащи обиди, ксенофобия, агресия, опити за явно или прикрито цензуриране!"

Изключително погрешно/с извинение/и несвободно/без извинение!!!


Но то означава и нещо друго: ДОПУСКАТ СЕ ВСИЧКИ коментари, които НЕ СЪДЪРЖАТ обиди, ксенофобия, агресия и опити за явно или прикрито цензуриране! :-)
Уточнявам следното: когато оставиш някой, с извинение за израза, простак да се вихри - той се вихри. И се развихря дотам, докъдето го оставиш. Следователно най-добре е да не го оставяш да запълва с мръсна плява пространство, което би трябвало да се използва за общуване най-малкото в рамките на приличието и добрия тон. Това по въпроса за обидите, ксенофобията и агресията. А когато някой в коментари (държа да се знае, че нямам предвид нито теб, нито някой от досега коментиращите статията) се опитва да поучава какво "трябва" или "не трябва" да се публикува - нямам нищо против. Но да го прави в собствения си блог. Руснаците казват: "В чужой монастырь со своим уставом не суйся!". Да, съгласен съм, че това е "несвобода" - но смятам, че на особите, които заразяват общественото пространство с гореизброения словесен боклук или се опитват да цензурират в най-мрачния стил на едно отминало време, не бива да им бъде давана свободата да го правят. Нали демократите твърдят: "Свободата ти се простира дотам, докъдето не ограничаваш свободата на другите". Е, въпросните персони ограничават моята и на другите свобода да НЕ четем простотии от типа на изброените. Затова и ограничавам свободата им да го правят.
Впрочем, аз никога не съм срещнал точно определение на "свобода". Всички говорят за нея, но никой не знае какво представлява и всеки я тълкува по своему. Това може би означава нещо много просто: че тя не съществува?

"Здравейте в свободната зона на Блог.бг.Обяснявам за зоната.Никога не трия коментар!Няма модерация!Единствено автора на коментара може да го махне! ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ЗНАЯТ!
НИКОГА НЕ БИХ ПУБЛИКУВАЛ НЕЩО КОЕТО СТЕ СПОДЕЛИЛИ С МЕН НА ЛИЧНИ!"
цитирай
8. lyubomircholakov - Конкретността е винаги трудна. ...
09.01.2012 15:41
Конкретността е винаги трудна. Иска да станеш из-зад компютъра, да започнеш да си късаш нервите с организация, с разговори с най-различни хора, с убеждаване, спорове, победи и поражения, умора, досада, нерви. Не всеки е роден за лидер. Която и биография на известна личност да се разгърне, е все едно и също: трудно начало, което отгоре на всичко никога не обещава победа.
Определено хората смятат, че една диктатура, която води към подобряване на материалния стандарт и повишаване на личната сигурност, е по-добра от свободата, която влошава този стандарт и създава несигурност. Известният пример с евреите на Мойсей, които 40 години в пустинята се влачат подире му и си мечтаят за египетските казани на робството, но в които има изобилна храна.
Колкото до "особата" - той просто е адекватен на епохата. Преди него имаше и интелектуалци като Филип Димитров, и икономисти като Иван Костов, и добри оратори като Петър Стоянов, и идеалисти като Жан Виденов, и лавиращи като Станишев и Любен Беров, и дори съчетанието-трепач: монарх-премиер на република. Така и не успяха да намерят общ език с народа и поне да станат разбираеми. ББ е на точното си място в точния исторически момент - начело на държава, която, казано на жаргон, е "мутренска" до мозъка на костите си. За съжаление с главното предизвикателство пред себе си - етническия проблем, не ще успее да се справи. Прекалено държи на мнението на Брюксел, които няма да го оставят да се справи, дори да му хрумне нещо в тази насока. Затова и по магистралите му след 40-50 години българите ще са малцинство, както и в цялата държава - ако дотогава въобще не се наложи да емигрират масово. Но, разбира се, ако сам си вярва, че магистралите са главния проблем на държавата в момента, значи просто си заравя главата в пясъка; не съм далеч и от това допускане...
цитирай
9. valsodar - Тук вече опираме до един не по-малко ...
09.01.2012 15:53
Тук вече опираме до един не по-малко интересен за мен момент, а именно - До какъв етап е добре да се синхронизират идеите в едно виртуално общество и на какъв да се премине към реално?
Все пак, колкото и да се доближаваме в идеите си за един по-добър свят, толкова се и разминаваме в очакванията си, по които той да стане.
Далеч съм от мисълта, че един виртуален протест, колкото и емоционално наситен да е той, може да доведе до какъвто и да е било натиск върху управляващите. Натиск може да има единствено тогава, когато са застрашени устоите на властта, която те упражняват, а един от начините е осветляване на тяхното минало.
Реално погледнато все още няма никаква светлина върху етапа на началното натрупване на капитала у нас, чиято липса позволява подмяната на ценностната ни система - оправдаване на криминално забогателите в името на общият материален просперитет. Така се създава предпоставка за приемане на малкото Зло в името на хипотетично добро. Хората масово са манипулирани в тая посока - Избери познатото Зло, защото само то може да ти гарантира предвидимо бъдеще!
Като цялост, почти никой не го интересува, дали у нас ще цари монархия, демокрация или диктатура, стига те да не засягат пряко неговите лични интереси и добруване. Едва когато те сериозно са застрашени се появява някаква форма на обществено недоволство, което бързо затихва при първите обещания за силна ръка, която ще реши проблемът им.
Някак си, робското у нас е прекалено силно заложено в гените ни? Свикнали сме друг да решава наместо нас, а ние безропотно да изпълняваме с очакването за поощрителен келепир. Да изпадне там нещо си - я по линия на връзки, я от европейски програми - да позахлебим на чужда трапеза.
Готованство като национален манталитет, ако може така да го определя.
И може би именно поради тази причина, всяко едно ясно посочване на истинските причини за настоящето ни положение, предизвикват такъв яростен и гневен отпор - никой не иска да му кажеш в очите, че сам си е виновен за живота, който живее.
Така че, вече стоим пред избора кое е по-удачно да се поднася на Тълпата - Истината, която тя винаги ще отхвърля или Лъжата, която иска да приеме?
цитирай
10. lyubomircholakov - До 9. valsodar
09.01.2012 16:35
Струва ми се, че натискът върху управляващите чрез "осветляване на тяхното минало" ще е доста безплоден по 3 причини: 1. миналото им явно вече е старателно препрано и прочистено, 2. дори да съществуват компрометиращи обстоятелства, до тях е трудно и почти невъзможно да се достигне, 3. подир тия 22 години на "разкрития" и "компромати" народът вече толкова претръпна, та най-много да започне да се възхищава на изобретателността им. Наскоро четох коментар, мисля в "Блиц" за икономическата активност на един бивш висш комсомолски функционер, беше нещо от рода на: "И какво като е получил куфарчето с пари на ръка? Важното е, че след това ги е управлявал добре. Значи просто е бил в точното време на точното място".
Има доста светлина върху първоначалното натрупване на капитала у нас ,излязоха немалко книги, а за другото хората си говорят открито - но какво у това?
Според мен управляващите могат да бъдат притиснати не чрез осветляване на миналото им, което осветляване и е трудно до невъзможност, и неефективно, ако не доведе до съд - а това ми се струва, че няма ак да се случи. Мисля, че единствено изкарването на много хора на улицата е единственият начин (а и технологично възможен чрез интернет) да бъдат принудени към някакви действия. Примерът със Северна Африка, протестите в Русия (независимо, че са старателно "отглеждани", манипулирани и финансирани), както и собственият ни по-малък пример с Катуница показаха тези възможности. При това интернет позволява почти цялата предварителна работа по организацията на хората да се извърши в сравнително по-щадящи условия, а и с много по-голям коефициент на полезно действие, отколкото това ставаше преди само 10-15 години чрез класическите директни контакти; до които също ще се стигне, но чак след като една голяма част от работата по организацията е вече "отметната".
цитирай
11. ka4ak - Използвах твоя пост и пуснах мой!
09.01.2012 19:14
Нищо лично,но смятам,че е недопустимо,да си мълча!:)))
цитирай
12. lyubomircholakov - Нищо лично, но смятам, че е недоп...
09.01.2012 21:02
ka4ak написа:
Нищо лично,но смятам,че е недопустимо,да си мълча!:)))


Радвам се, че помогнах да разгърнеш и допълнително обосновеш мнението си. Макар да съм антидемократ, в случая с удоволствие помогнах да се състои един от поне теоретичните принципи на т. нар. "демокрация", формулиран май от Волтер, ако не се лъжа: "Не съм съгласен с мнението ти, но правя всичко възможно, за да можеш да го изразиш". :-)))
Но, така или иначе, аз не разбрах най-главното: какво представлява свободата? Какво е свобода? Докато не решим този въпрос, все ще обикаляме отстрани и ще преливаме от пусто в празно.
Между другото: "допустимо" е да си мълчиш. Защото, ако приемем, че нещо е "недопустимо", с това вече ограничаваме свободата си, нали така? Свободата означава, че всичко е "допустимо". Или не е така? Или не това е свободата?
Въобще: КАКВО Е СВОБОДАТА?


цитирай
13. ka4ak - 12. lyubomircholakov - Нищо лично, но смятам, че е недоп... Явно не се изразявам добре!!!:(
09.01.2012 22:15
lyubomircholakov написа:
ka4ak написа:
Нищо лично,но смятам,че е недопустимо,да си мълча!:)))


Радвам се, че помогнах да разгърнеш и допълнително обосновеш мнението си. Макар да съм антидемократ, в случая с удоволствие помогнах да се състои един от поне теоретичните принципи на т. нар. "демокрация", формулиран май от Волтер, ако не се лъжа: "Не съм съгласен с мнението ти, но правя всичко възможно, за да можеш да го изразиш". :-)))
Но, така или иначе, аз не разбрах най-главното: какво представлява свободата? Какво е свобода? Докато не решим този въпрос, все ще обикаляме отстрани и ще преливаме от пусто в празно.
Между другото: "допустимо" е да си мълчиш. Защото, ако приемем, че нещо е "недопустимо", с това вече ограничаваме свободата си, нали така? Свободата означава, че всичко е "допустимо". Или не е така? Или не това е свободата?
Въобще: КАКВО Е СВОБОДАТА?



ka4ak написа:
"Статията очевидно е дискусионна. Затова моля всички коментиращи да спазват правилата на доброто възпитание! Няма да бъдат допускани коментари, съдържащи обиди, ксенофобия, агресия, опити за явно или прикрито цензуриране!"

Изключително погрешно/с извинение/и несвободно/без извинение!!!"
Както виждаш,се извинявам,за погрешно,а за не свободното-НЕ!!!
Това че сме повредени и не можем да разберем какво е свобода,не ме освобождава от допустимо или недопустимо!!!Смятам че трябва да положа усилия,повече хора да се освободят от погрешните си представи за свободата и за това съм направил моя блог СВОБОДНА ЗОНА НА БЛОГ.БГ и основах фондация"ПРАВО НА СВОБОДЕН ИЗБОР",защото смятам,че това е един от основните дефекти на нацията и няма да пожаля свободното си време и енергия,за да успея да поправя тази грешка,за да може децата на нашите внуци,да живеят в една просперираща и благоденстваща България!!!:)))
цитирай
14. lyubomircholakov - До 13. ka4ak
09.01.2012 22:25
Напълно съм съгласен с такъв благороден порив. И няма защо да се извиняваш, нали просто си говорим... Но аз попитах нещо съвсем простичко: КАКВО Е СВОБОДА? Докато не сме изяснили този въпрос, все говорим за нещо, което не знаем какво е. И понеже не знаем какво е, може неволно и без да искаме да насочим така усилията си, че вместо да спомогнем за една просперираща и благоденстваща България, да направим точно обратното: да спомогнем за разрушаването и унищожаването въобще на България, била тя благоденстваща и просперираща, или пък бедстваща и мизерстваща. Ако сме сигурни, че именно свободата ще осигури просперитета и благоденствието на България (каквото и да означава това), задължително трябва да си отговорим на въпроса: КАКВО Е СВОБОДА?
цитирай
15. ka4ak - Свободата е моята свободна душа и мечти,които се реят в безкрая и когато срещна подобни ,се изпълвам с радост ,вяра,любов,хармония,гарнирани с обич!!!:)))
09.01.2012 22:43
:)))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748436
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031