Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2012 15:55 - КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ ИДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА...
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 6217 Коментари: 10 Гласове:
10

Последна промяна: 11.01.2012 11:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Винаги и навсякъде ли демокрацията
води до
диктатура?


КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ

ИДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА...


 Владимир Шкляев

… Настроенията в руското общество за Новата 1917 година били доста  странни. Ето как си спомня за тях Анна Александрова Вирубова, придворна дама на императрицата:

"Трудно и противно е да се говори за петроградското общество, което, въпреки войната, се забавляваше и гуляеше от сутрин до вечер. Ресторантите и театрите бяха пълни. Една шивачка-французойка разказваше, че никога досега не е имала толкова много поръчки за скъпи костюми и не са се купували толкова много брилянти. Сякаш не се водеше война.

Освен с гуляи обществото се забавляваше с ново и твърде интересно занимание: разпространяваше всевъзможни клюки за  императрицата Александра Фьодоровна. Типичен случай разказа сестра ми.  Една сутрин при нея дотичала сестрата на мъжа й, Дерфелден, с думите: "Днес пускаме слухове по заводите, че императрицата алкохолизира императора – и всички вярват!»

Тази дама беше твърде близка до двореца.»

И всичко това ставало в момент, когато в Генералния щаб императорът подготвял последното решително настъпление на фронта, а императрицата и нейните дъщери работели като медицински сестри и санитарки в организираните от тях полеви болници.

Граф Сергей Уваров пророчески казва:

"Нашите революционери ще произлязат не от низшите класи, а от червените и сини ленти." (Алюзия за лентите на ордените, с които се награждавали висшето дворянство и чиновничество. Б. пр.).

Малко преди Рождество на 1917 (в Русия се празнува на 6 януари) близки роднини на императора под ръководството на британския резидент убили приятеля на Царското семейстнво Григорий Распутин. Придворната аристокрация с мълчаливото одобрение на висшата църковна йерархия  подготвяла насилственото сваляне на царя. По-голямата част от двроряните търсели от държавната си служба само пари, звания и награди на всяка цена. Корупцията и всякакви нечистоплътни машинации се превърнали в нещо обикновено. Неслучайно още през 1837 г. M. Ю. Лермонтов нарича аристокрацията "алчна тълпа в подножието на трона», "палачи на свободата, гениите и славата."

През 1906 г. Св. Йоан Кронщадски заявява:

«Чрез разхищенията и кражбите, извършвани от държавните и частни банки, враговете на Русия подготвят разложението на държавата. Правдата изчезна от живота ни и Отечеството е на ръба на гибелта».

През 1917 г. императорът, изоставен от аристокрацията  и генералите, записва в дневника си:

«Наоколо ми само предателство, страхливост и лъжи».

Бившата придворна дама монахиня Мария (Вирубова) през 1928 г. пише в своя дневник:

"За съжаление войната и революцията не дадоха на Русия нито едно име, с което потомството да се гордее. Може би никъде в света моралът не падна толкова ниско, както у нас. За всеки руснак, който обича Родината си, е трудно да признае това. Положението, в което се намираме, е дело на нашите собствени ръце. Всички ние сме виновни, особено висшите класи. Малцина изпълняваха дълга си пред Русия. Чувството да дълг изобщо не се възпитаваше у нас в детството ни.»

Дори всеобщият любимец Ф. Шаляпин по онова време пеел: "Срещу помешчиците и господата, срещу поповете и Царя народът ще размаха своята тояга».

И «господата», кой знае защо, ръкопляскали на това...

Сред духовенството от онова време процъфтявали пороците, присъщи на цялото общество. Много по-рано св. Серафим Саровски пророчески предсказва:

«На мен, окаяния Серафим, Господ ми разкри, че велики беди ще връхлетят руската земя, православната вяра ще бъде потъпкана, архиереите на Църквата Божия ще се отклонят от чистотата на Православието и Бог тежко ще ги накаже за това..."

Малко преди революцията самият св. Йоан Кронщадски става свидетел на това отклонение от вярата:

"Господ се взира най-вече в поведението на владиците и свещениците, в тяхната просветителска, свещенодействена и пастирска дейност... Днешният страшен упадък на вярата и морала твърде много зависи от студенината, която мнозина владици и въобще свещеници проявяват към паството си."

За упадъка на вярата свидетелства и архиепископ Йоан (Шаховски) Сан-Франциски:

"В зората на ХХ век, който обещаваше толкова много събития, в касата на "Дружество за разпространение на книгите на Светото Писание в Русия" имаше само 923 рубли! И нека си зададем въпроса колко рубли се пропиляха по казината на европейските курорти, колко се похарчиха за имения, дворци, вили, паркове, кучкарници, оранжерии, конюшни за състезателни коне? Колко се пръснаха за тоалети, бижута, балове, карнавали? В работническите и селски среди колко  рубли се похарчиха за така доходния за  правителството алкохол, който подпалва човека отвътре, за да се превърне всичко това в пожара на революцията, който подпали цялата държава?»

В същото време годишната заплата на Киевския митрополит Владимир, предстоятел на Светия синод, била 100 хиляди рубли, като всичките му разходи се заплащали допълнително - това надхвърляло 4 пъти заплатата на министър-председателя Пьотр Столипин!

Според протойерей Георги Шавелски:

«Дори и в последните няколко месеца преди революцията, когато бурята вече връхлиташе... в Синода царуваше гробищна тишина. Синодалните владици с някакво невъзмутимо равнодушие наблюдаваха неимоверно задъханите събития и сякаш съвсем не подозираха, че бурята може да удари не само държавата, но и Църквата. А когато тази революционна буря връхлетя, те забравиха клетвата си за вярност към императора, дадена над Кръста и Евангелието, предадоха го и побързаха да се закълнат във вярност на една шепа предатели, нарекли себе си "временно правителство".»

Всичко рухвало.

Топлият и животворен вътрешен Дух на Вярата по онова време се излива в тежкото великолепие на външните форми, замръзва в тях, а на Църквата й остават сили само да претърпи мъченичеството си.

И всичко се случило според Писанието:

" Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,... "(Откр. 3, 15 - 17).

Виждаме как съзнанието на народа било толкова манипулирано, вярата в Бога така отслабнала, че милиони хора приветствали и се радвали, когато на 2 март 1917 група предатели и изменници свалили от трона господаря-император Николай II.

Ето какво пише историкът Иван Солоневич:

"Спомням си онези  февруарски дни: раждането на нашата "велика безкръвна революция" - каква велика безмозъчност завладя страната. Стохилядни стада "напълно свободни граждани" се бутаха по булевардите на Петроград. Те бяха в пълен възторг, тези стада: свърши се с проклетото, кърваво самодържавие! Ако тогава някой им беше казал, че през следващите 30 години заради тези пияни дни на 1917-та те ще платят с десетки милиони човешки живота (само революцията и Гражданската война в Русия вземат 18 милиона жертви – б. пр.), с десетки години на глад и терор, с нови войни – граждански и световни, с опустошаването на половината Русия, тези опиянени хора щяха да сметнат този човек за напълно луд.

Та нали те смятаха себе си за интелигентни и умни: има си хас, двадесети век е век на прогреса  и културата, на трамваите, тоалетните с течаща вода, на социалистите-революционери, на социал-демократите, на всеобщото, равно, тайно и прочее гласуване и така нататък – и над всичко това безкрайното разпасано дърдорене на митинговите кресльовци... ».

Руското общество се оказало разцепено от демагози. Тогава Църквата е без патриарх, а разбеснялата се «общественост» вече не се страхувала от никого – нито от Бога, нито Царя.

А трябвало да се страхува. Защото всичко по-нататък се развило в пълно съответствие с Писанието:

"И предаде на плен крепостта им, а имането им в ръцете на враговете. Младежите им погинаха в огън. Свещениците им бяха избити с мечове и няма кой да оплаче вдовиците…»

Още в първите патриотарски дни на започващата Първа световна война през 1914 г. Ф. Винберг пише в дневника си:

"Вчера пътувах с файтон по Невски проспект. Заприказвах се с кочияша, за войната, естествено. Почти веднага той охлади моето войнствено настроение с една неочаквана фраза:

- Всичко това изглежда добре:  как се държат хората и се готвят да замерят врага с шапки. Но от тази война няма да излезе нищо добро... При днешната власт изобщо не бива да воюваме. Със сегашния цар нищо не може да излезе на добър край: нещастен е царят, и царстването му е нещастно. Днес народът няма нужда от такъв цар. Сега хората трябва да бъдат стегнати с желязна ръка, та само да пищят и да молят за милост. А пък царят иска с добро, с ласка и с любов да управлява. Та може ли този народ да разебер нещо от любов? Аз твърде уважавам Царя и ми е жал за него. Много ми е жал.  Душата му е направо херувимска. Истински християнска, чиста и светла като кристал. Но не е подходяща за нашето време и за нашия народ...».

- Откъде ти хрумна всичко това? - попитах го.

- У нас малко се четат свещените книжки, господарю, а в тях всичко пише и за всичко е дадено тълкувание."

 Превод: Любомир Чолаков

 

Бел. прев.

Какво може да се добави към всичко това?

Аналогиите с днешния ден са очевидни: просто през февруари 1917 г. Русия получава демокрация – с парламент, многопартийна система, всеобщо, равно, тайно и какво още там гласуване. И митинги. И протести. И омраза към «тиранията на монархията» (в днешен вариант – към "диктатурата" на Путин).

Тогава през октомври получава и комунизъм…

Днес вече знаем, че още отпреди 1905 г. тези процеси се финансират от група банкери от Уолстрийт начело с Якоб Шифт, а прочутият пломбиран вагон с Ленин и останалите от бандата му, които скоро ще се превърнат в най-свирепите палачи в историята на човечеството, е само епизод от многоходовата комбинация, координирана от Андрей Парвус (Израел Лазаревич Гелфанд) в Стокхолм. Знаем и, че Троцки, живял в Ню Йорк на издръжка на Якоб Шифт, се среща лично с американския президент Уудроу Уилсън непосредствено преди заминаването си за Русия. И на този фон вече можем да определим като съвсем закономерен един факт, който винаги е изглеждал странно за мнозина изследователи на тези процеси – САЩ са първата държава в света, признала дипломатически през 1922 г. комунистическото чудовище СССР, израснало като червена Годзила върху развалините на разрушената империя. А нали са можели просто да го блокират отвсякъде и да задушат още в люлката зараждащата се комунистическа диктатура? Е, да кажем на великата демокрация САЩ: БЛАГОДАРИМ ВИ ЗА КОМУНИЗМА!

И ако се направи един кратък исторически паралел: рухването на монархията в Германия през 1918 г. и появата на демокрация скоро довеждат на власт Хитлер.

Неизбежен е въпросът: винаги и навсякъде ли демокрацията води до диктатура?

Темата явно предоставя изобилен материал за размисъл…

 

А тогава, през 1917 г., първото нещо, което скоро получава Русия в резултат на развилнялата се и подплатена с американски пари либерална стихия, е това; също можем да видим и кой е платил:








Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. valsodar - Последният ти въпрос за мен е инт...
10.01.2012 17:05
Последният ти въпрос за мен е интересен и ме кара от доста време да се чудя над това, кое от двете е по-добре - допускане на лумпен-пролетариата до право на глас или ограничаването му, с цел негово добро?
Да даваш право на глас на всеки един, е все едно да даваш кибрит в ръцете на малко дете. Може ли човек, който не осъзнава изборът си да направи правилен избор?
цитирай
2. анонимен - Последният ти въпрос за мен е инт...
10.01.2012 17:27
valsodar написа:
Последният ти въпрос за мен е интересен и ме кара от доста време да се чудя над това, кое от двете е по-добре - допускане на лумпен-пролетариата до право на глас или ограничаването му, с цел негово добро?
Да даваш право на глас на всеки един, е все едно да даваш кибрит в ръцете на малко дете. Може ли човек, който не осъзнава изборът си да направи правилен избор?

Един американски сатирик, в момента не си спомням името му, казва следното: "Ако искате да разрушите едно общество, въведете всеобщо, равно и тайно гласуване. После вече няма нужда да полагате никакви усилия. То ще се унищожи само".
Аз разбирам, че всички все още се намираме под омаята на демократичната пропаганда, но ако успеем да си отворим очите и да отхвърлим тази отровна упойка, ще видим, че навсякъде, където обществото е станало демократично, неизбежно тръгва към разлагане и гибел. Както сега Европа умира в съвсем буквален смисъл, превръщайки се с тази раждаемост в дом за престарели хора, които освобождават място за африканци и азиатци. Някога милиони хора вярваха в комунизма, който доведе само до това да изгинат стотици милиони хора по целия свят. Сега милиони вярват в т. нар. "демокрация", която ще доведе само до това, шепа банкери от Уолстрийт (и онези, които стоят зад тях) да въведат тотална диктатура в целия свят. На всичко отгоре, след като вече знаем, че именно Уолстрийт е финансирал вземането на властта от болшевиките (мисля, че още на онзи етап е по-правилен терминът "комунистите"), е странно, че все още има що-годе просветени хора да вярват в тази гигантска манипулация, наречена "демокрация".
цитирай
3. анонимен - Няма анонимен, аз съм си аз
10.01.2012 17:31
Ком. №2 е от мен, Любомир Чолаков. Не зная защо в собствения си блог се появявам като "анонимен", ама нейсе.. :-)))
цитирай
4. valsodar - Е точно тук се получава в масовите ...
11.01.2012 00:42
Е точно тук се получава разминаването между масовите нагласи към "демокрацията" и реалните й "блага". Може би, именно по тази причина е добре човек да се замисли малко повече над "предимствата" й. определяйки на първо място какво точно означава за него гражданската му свобода и доколко един пасивен член на обществото има право на нея?

Нещата на думи звучат много добре, но на практика именно в най-демократичните държави, хората имат най-малко лични права и свобода.
Защо така се получава, а уж трябваше да е обратното?
Сочените за стожер на демокрацията - САЩ - са държавата с най-силен полицейски апарат, с масово следене на гражданите си изцяло в стила на Оруел.

ПП. Искаше ми се да развием малко темата и в посока за Николай II , в контекста на цитата по-горе, но май ще остане за друг път? :)
цитирай
5. lyubomircholakov - До 4. valsodar
11.01.2012 10:33
Нещата са сложни само в случай, че се плъзнем по внушенията на пропагандата, които в най-обобщения си и кратък вид звучат така: демокрацията е добро нещо. Хубаво нещо. Положително нещо. И още едно, по-частно внушение: САЩ са демократична държава. Но достатъчно е да се вгледаме в историята, при това без пропагандните й аспекти, наслоили се през 200 години (след 1789 г.) демократично господство в областта на идеологията и да се опитаме да видим поне една демократична държава със стабилно и проспериращо общество. В античността Атина губи Пелопонеските войни срещу монархията Спарта, а Рим през цялото време изпитва центростремителни напрежения, които го водят в края на краищата до монархия, макар и с "изборни" монарси. В наши дни - за САЩ сам го казваш, а Европа е докарана от демокрацията и нейните "ценности" до момента, в който вече демографската й, физическа гибел е неминуема и този процес тече с ускоряващи се темпове; при това подкрепян с всички сили именно от проводниците на демократичната идеология - медии, пропагандни институции, "неправителствени" организации и пр. Една Унгария реши да защити християнските ценности в конституцията си - и световните демократи веднага се нахвърлиа като бесни кучета върху нея, дори такава уж неидеологическа структура като финансовата агенция "Фич" понижи рейтинга й до символичното "боклук". Усложненията винаги идват единствено при допускането, че демокрацията е положително явление в живота на обществото. В момента, в който допуснем, че съвременната демокрация е просто една диктатура с глобални амбиции - нещата идват на мястото си.
Колкото до Николай II - единствено неговата мекушавост позволява на болшевиките да заграбят властта. По негово време терористи от рода на Вера Засулич и пр. избиват губернатори, полицейски шефове и пр. - но няма нито един осъден на смърт. А пък ако беше изпратил двама емисари при Якоб Шифт с револвери, вместо с молби да не се финансират терористите, нямаше да имаме комунизъм на власт.
цитирай
6. lyubomircholakov - В този смисъл е твърде символично, ...
11.01.2012 11:03
В този смисъл е твърде символично, че на прословутата картина на Йожен Дьолакроа "свободата" (респ. демокрацията) е представена като проститутка, развяваща трицветното знаме на Републиката. Ако погледнем извън конкретния исторически контекст (броженията в Париж през 1830 г. избухнали, защото кметството решило да затвори публичните домове и така проститутките се озовали начело на поредната "революция"), мисля, че алегорията напълно може да се приложи и в наше време - а мястото на демократичната проститутка с успех да заеме обобщеният образ на демократичните медии, носителите на "свободата на информацията".
цитирай
7. valsodar - Добре, съгласен съм, че Демокра...
11.01.2012 17:10
Добре, съгласен съм, че Демокрацията не е идеалното решение, за развитие на човешкото общество, което често се явява недозряло за решенията, които трябва да вземе.
Но, все пак трябва да има някаква форма на обществен договор, която да ни позволи да продължим напред, наместо да се въртим в омагьосаният кръг, в който малцинството диктува изборът на мнозинството.

Имаш ли идея каква следва да е тя, защото аз определено нямам такава.
цитирай
8. lyubomircholakov - Винаги в човешката история все н...
11.01.2012 17:43
Винаги в човешката история все някакво малцинство диктува на мнозинството. Жрец на племето, фараон и жреци на Египет, тирани и царе в Древна Гърция, олигарси (рожби на демокрацията, впрочем) пак в Древна Гърция, феодали с крале при феодализма, мандарини и император в Китай, самураи и император в Япония и пр. Човешкото общество не познава форма, в която мнозинството диктува на малцинството. Демокрацията единствено дава тази илюзия, но и тя във всичките й форми издига един свой малцинствен елит, из който се върти изборът на "мнозинството". Нито в Атина, нито в римската република, нито пък още по-малко в съвременните демокрации може човек от мнозинството реално да издигне своя кандидатура и да има шансове в сравнение с фигура от елита, подкрепена от финансовите и властови ресурси на елита. Дори и човек "от народа" да успее да "пробие", той също става част от малцинството на "елита". Нашият Ивайло, впрочем, е добър пример за такъв процес. И демокрацията също формира своя елит, който така и се нарича с цялото си безсрамие: "политически елит", VIP-персони и т. н., погазвайки "равенството", което било в основата на съвременната демокрация. Просто днешният елит, за разлика от феодалния, който е изклал на гилотината и после в процеса на всякакви революции, се крепи върху своя специфична идеология - както впрпочем, и всеки един елит във всяка една епоха. Тази идеология може да се нарече "материализация" на обществото: чрез натрупани колосални финансови ресурси властта се насочва в тесен кръг хора (с материална база Уолстрийт) - а за масата остава утешението да консумира.
Един привидно компромисен модел би могла да бъде изборната монархия - както в Рим или в Полша през Късното средновековие, но и това не е ефикасно, ако съдим по резултатите. Като ефикасност на управлението мисля, че само наследствената монархия може да отговори на това "технологично" изискване - възможност за бързо вземане на решения без привидно демократични структури като парламент и т. н.
цитирай
9. valsodar - "Свобода, Равенство, Бра...
11.01.2012 19:50
"Свобода, Равенство, Братство" - са трите стожера, на така наречената революция, сочена за начало на демокрацията в Европа.
Свобода се оказва, че почти никой не ще. Ако хората могат да избират междъ спокойствието си и свободата, то със сигурност биха предпочели първото.
Равенство, ама за кои? Всеки иска да е равен с другите, когато пада някакъв келепир, да не би да го подмине и него, но колко искат да делят падналото им с други?
Братство - е, то братството е най-силно изявено в масонските и мафиотските структури. В останалите случаи си някому брат, само до момента в който му угодиш на желанията.

Така че, реално погледнато, май ще се окаже, че на хората им е все тая кой точно и как ще ги управлява, стига животът им да протича безметежно и безгрижно.

То и сега, ако погледнем към Русия и САЩ си е пак нещо като форма на монархия - властта е съсредоточена изцяло в ръцете на една малобройна върхушка, която само си дава вид, че е избрана от народа.

Това, което не ми харесва в наследствената монархия е невъзможността да се гарантира възможно най-умният да е на власт - каквото се е родило в златни пелени, това ще е. А може да е просто, може само да е лудо...

Би трябвало да има нещо по-добро и рационално от познатите ни до момента форми на управление? Нещо което да извади начело на управлението най-кадърните, а не най-безпринципните.
цитирай
10. lyubomircholakov - Действително, това е очевидно с...
11.01.2012 20:11
Действително, това е очевидно слабо място на наследствената монархия. Затова споменах за изборната монархия като вариант - но който вариант също носи риска от манипулации; знаем, че в Рим се е стигнало до ситуация, когато чисто и просто придворната стража - преторианците, решавали кой да управлява империята, което явно е по-древният вариант на епизода, когато в Русия "революционният матрос" Желябов разпъжда Учредителното събрание с думите: "Хайде, вървете си, че охраната се измори!" И в резултат на власт идват болшевиките с всичките прелести на попарата им, която сърбаме и до ден-днешен.
От друга страна, историята показва, че когато наследникът на трона се е оказвал неподходящ (болнав, психически лабилен и т. н.), много бързо е падал от трона и мястото му се е заемало от по-сопособен конкурент - независимо дали от неговия род или някой друг, който поставя и началото на нова династия.
И ако продължим с вглеждането си в историята, ще видим, че именно монархиите са осигурявали разцвета на обществото, и то по една много проста и елементарна причина: монархът "от пелени" е възпитаван, че тази държава е негова и ничия друга - ето защо той влага всичкити си сили и способности да я направи силна и просперираща. И ако успее в това - никой не се бунтува просто, защото няма повод за бунтове. Ако пък се окаже тиранин, деспот и пр., самата феодална върхушка или както се нарича елитът, прави заговор след заговор и бунт след бунт, докато не го свали. Тоест - в системата на монархията има достатъчно авто-клапани, които се задействат автоматично при нередности в системата.
И един много интересен въпрос, който срещнах наскоро в интернет: кое е за предпочитане, диктатурата на един човек (ако въобще приемем, че монархията е диктатура, или диктатурата на много хора (в лицето на демократичния "политически елит", който само периодично сменя управляващи и "опозиция", но като непрекъснато ги захранва, също както при феодализма се захранват феодалите, които не са от царстващия род).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3155511
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3302
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30