Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2012 16:13 - ПУТИН И СТАЛИН-2
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 3608 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 06.02.2012 16:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
(продължение)

Огромна е разликата между страна, която плаща кръвен данък на господаря си – и страна, която патрулира границите на бившия си господар със свои въоръжени сили. За такава разлика, за такова преобразяване обикновено се плаща с дълги ижестоки войни и с живота на хиляди хора.

Владимир Путин спечели правото на Русия на независимост без нито един изстрел и без да загуби нито един войник.

Ето защо, за изключителни постижения във външната политика получава отличен плюс.

 

Военно строителство

За изграждането на армията от Сталин през първите 8-10 години на неговото управление също няма какво много да се каже. След Гражданската война Червената армия е напълно боеспособна и и може да победи всеки външен враг. Що се отнася до нейната модернизация, в началото на 30-те години не се наблюдава особено развитие.

За военното строителство на Путин може да се кажат много повече неща.

По времето, когато той стана президент, Русия практически нямаше армия. Не се водеха учения, самолетите не летяха, корабите ръждясваха по кейовете, войските не получаваха нови оръжия, не се извършваше редовното обслужване на материалната част. За да бъдат унищожени обикновени въоръжени банди в Чечня, се наложи да бъдат привлечени сили и бойна техника от цялата страна! При това снабдяването на частите и снаряжението им бяха твърде далеч от идеалното.

В действителност Русия не притежаваше боеспособна армия, способна да я защити от чуждо нахлуване. Бариера пред НАТО оставаше само ракетно-ядреният щит, но и той бързо губеше боеспособност.

Путин извърши реанимацията на въоръжените сили бързо, грамотно и изненадващо добре обмислено. За да не се пръскат малките отначало парични средства, възстановяването започна с така наречените "части за постоянна готовност." Започнаха да им дават пари за бойна подготовка и поддържане на материалната част. Числеността на тези части беше много по-малка, отколкото някога Съветската армия – но затова пък бяха готови да водят бойни операции. С течение на времето броят им се увеличаваше, а останалите съединения или придобиваха тяхното ниво, или биваха разформировани.

Резултатът беше, че в началото на втория мандат на Путин армията най-накрая се събуди от своята дрямка, започна да провежда учения и маневри и да се занимава с пряката си задача: бойната подготовка.

По онова време всякакви «разрушители» обвиняваха Путин е, че отказва да купува нови оръжия от военно-промишления комплекс в замяна на старите, останали още от времето на Горбачов. Но президентът и тук не се поддаде на натиск. Той не се нуждаеше просто от отчети за количества, от безсмислено харчене на пари – а от армия, въоръжена с най-нова технология и с най-добрите оръжия в света. Затова  и  парите не отиваха в заводите – а в институтите за конструкторски разработки, изследвания и развитие. В резултат  през 2007 г. руската армия започна да получава най-модерни оръжия.

Хеликоптерът "Ми-28Н".

Фронтовият бомбардировач "Су-34".

Ракетните комплекси "Искандер", "Бармица", "Панцир" и "С-400".

Фрегати отпроекта «22350».

Стратегическият подводен кръстосвач тип «Борей»от проект «955», атомните подводници тип «Ясен» от проект «885», тип «Антей» от проект «949»  и тип «Щука-Б» от проект «971», дизелови подводници тип «Лада» от проект «677». В сухопътните и въздушно-десантни войски започна превъоръжаването на около 300 единици на ниво батальон. Приключва работата по нови типове стратегически ракети, бойни самолети и други оръжия.

Поръчка на руското министерство на отбраната само за хеликоптери е 300 единици, за нови самолети - 700. Но освен това, на въоръжение постъпват нови типове униформи, хранителни порциони, бронежилетки и каски. По темпове на превъоръжаване на армията Русия е на първо място в света и скоро ще бъде на второ по ударна мощ.

 На пръв поглед и тук управлението на Путин печели по всички параметри – но първият поглед често лъже.

Сталин не по зле от него е разбирал, че армията се нуждае от модерни оръжия. За тяхното производство са необходими тежка промишленост, инженерна и научна школа.

И първото, и второто, и третото са заложени в страната именно от Сталин. Той пръв започва да развива в Русия масово висше образование, да подготвя голям брой инженери инженери и учени, открива специализирани изследователски институти, строи множество електроцентрали, мартенови пещи и прокатни станове. Също както Путин, и той гледа напред в бъдещето.

Затова за мощта на съвременната руска армия голяма заслуга има и Йосиф Висарионович.

Ето защо в тази област двамата политици трябва да бъдат признати за еднакво успешни.

 

Информационното поле

За да се насочи дейността на обществото и на всеки отделен човек за благото на страната, от незапомнени времена съществува възпитанието.

Възпитанието на човека започва от люлката и продължава, докато му побелее косата. То му дава вътрешна опора за постъпките и мотивация при вземането на решения. Информационното поле, обкръжаващо личността, е изключително важно, защото определя нейното поведение, култура и готовност да влага енергия, сили и средства.

Сталин, за да постигне единство на страната и да мотивира действията на съветските граждани, използва комунистическата идеология – която идеално пасва в рамките на държавна религия. Съветските хора бяха убедени, че строят рая върху земята: светлото комунистическо бъдеще. И, че каквито и жертви да се дадат сега, те не са напразни, а ще се превърнат в една бъдеща щастлива съдба – ако не за самите тях, то за децата им. Знаеха, че СССР носи щастие на другите народи, като им дава свобода и ги спасява от техните потисници.

Комунистическата идеология даваше на хората вътрешна опора и им позволяваше лесно да се противопоставят на другите религии като християнството, демокрацията, ислямът и всякакви видове секти. Тази идеология беше насочена навън, беше привлекателна за други народи и позволяваше на СССР да печели привърженици по света.

Но най-важното: въпреки ниския жизнен стандарт тази идеология даваше на съветските хора чувството, че са щастливи избраници на съдбата.

 Русия на Путин напълно пренебрегна тази тази област на живота.

Владимир Путин  никога не си направи труда да придаде сакрален смисъл на  своята дейност, да определи «висши цели». Той изцяло пренебрегна необходимостта от възпитание на хората, от създаване на благоприятно информационно поле за тях.

Тази грешка не е толкова безобидна, колкото изглежда. Оставена без контрол, въпросната сфера от човешките потребности веднага беше окупирана от чужди култури и религии, които се стремят да установят контрол върху руската територия.

В качеството на «Висша истина»  религията на т. нар. «демокрация» се опитва да подчини всичко и всички. И нещо по-лошо – съзнанието на хората се окупира от т. нар. «толерантност».

Култът към «толерантността» е най-разрушителната и агресивна от днешните тоталитарни секти. Мнозина изследователи сравняват този култ с духовен СПИН – но в действителност това е обикновено средновековно мракобесие. Ако в дивата средновековна Европа изгаряли учени, защото твърдели, че Земята кръгла и се върти около слънцето, сега толерастите със същата ярост се нахвърлят върху хората, чиито интелект прави разлика между мъж и жена или пък между различните раси. Това не е преувеличение. Много учени вече бяха уволнени, защото посочваха анатомичните особености между половете и между различните народи.

Толерантността като религиозно движение, подобно на сатанинските или будистки култове възпитава в своите последователи потребност от духовно самоубийство чрез откъсване от живота, чрез забрана за активна жизнена позиция. Толерантността учи хората да не се противопоставят на сексуални извращения, на униженията на отделния човек и на народа като цяло, да не се грижат за бъдещето на децата и страната си, да забравят собственото си достойнство, да не защитават наследството на своите предци в материалната и духовната сфера. Учи ги просто да се отпуснат по течението, докато жизненият им път стигне до своя край ...

Духовната смърт, физическата смърт, смъртта на нацията - това е свещената цел на сектата на толерастите. Този култ е привлекателен за мнозина, защото оправдава бездействието. Няма нужда да се преследват педофилите – защото те имат «права». Няма нужда да се лекуват педерасите - това си е техен "личен живот". Няма нужда да се защитава своята вяра – нали това обижда вярващите от другите конфесии? Няма нужда да се прави нищо!

А да се прави нищо е приятно! Гледането на телевизия, пиене на бира, пушенето на марихуана е много по-приятно, отколкото борбата и стремежът към някаква цел.

Има религии на аскети, религии на богоборци, религии на расисти

Толерантността е религия на безделници, готови да разкъсат всеки, който иска да от тях да напрегнат мозъците си или защитят страната си. Религия на деградацията.

Обстоятелството, че днес това средновековно мракобесие се промъква в Русия, е пряка вина на Владимир Путин. Той не се погрижи да бъде създадено информационно поле, което да обединява страната и да насочва нейното развитие.

Ето защо, за културната и духовна съставна част от нашия живот пишем на Путин твърдо «слаб».

А на Сталин, с чието име на уста нерядко отивали даже онези, които сам той заповядвал да бъдат разстреляни –«отличен плюс».

 

Социалната сфера

Промените в социалната сфера на страната и при двамата лидери са значителни, дори може да са каже, революционни.

При Сталин хората получили свободен достъп до образование и медицина.

Усилията на Путин за подобряване на качеството на медицинската помощ, закупуване на ново оборудване за болниците, изграждане на нови зднаия, многократно повишаване заплатите на лекарите са просто поддържане на вече съществуващата мрежа от медицински услуги. Точно както и компютризирането на училищата и повишаване на заплатите на учителите са само мерки за поддържане на съществуващата система на образование.

Впрочем, Путин и не можеше да направи нищо друго,. Да се изгражда нова система за медицинско обслужване или образование, след като такава е налице, е също така глупаво, както да се строят нови ДнепроГЕС или Магнитка, без да се обръща внимание, че вече ги има и продължават да работят.

При Сталин доходите на населението след «непманския подем» почти не растат.

При Путин нарастването на доходите е стабилно и постоянно, а стандартът на живот се повиши многократно.

При Сталин мощната идеологическа пропаганда пораждала у хората увереност в бъдещето. Те имали цел, към която да се стремят, запазвали чувството за собствено достойнство, вътрешната си морална опора.

Управлението на Путин се отдръпна от духовната страна на живота си, което предизвика вътрешно объркване у много хора, липса на разбиране както за бъдещето на страната, така и за своето собствено.

Репресиите, извършени от Сталин през първия период от управлението му, засягат малко повече от 1% от населението – все па това са стотици хиляди хора, виновни само, че са работили добре в миналото и не искали да се разделят с плодовете на своя труд.

Това явно не може да бъде записано като плюс на Сталин.

Репресиите при управлението на Путин са незначителни като количество и касаят главно присъди срещу руски офицери и войници, които изпълняваха военния си дълг в Чечня, както и присъдите по т. нар. «руска алинея» (присъди срещу етнически руснаци, защитаващи се от етническата престъпност на имигранти – б. пр).

И докато за вторите, макар и пресилени, но имаше медийно отразяване, присъдите срещу военните, защитавали Родината си, въобще не се отразяваха в медиите, мотивите им се оказаха непонятни за хората и предизвикват недоволство.

Така или иначе, репресиите на Сталин и Путин са категорично несъпоставими по мащаби, дори като вземем само първите 8-10 години от управлението на Сталин.

Това е една еднозначен и голям минус за режима на Сталин.

Управлението на Путин се отличава с появата на националния въпрос. Основната причина за това нещастие е бързото възраждане на руската промишленост и като следствие - недостиг на работна ръка. Но Сталин попълваше тази липса чрез изтегляне на руски селяни от селата, а Путин – чрез нахлуване на милиони имигранти от бившите съветски азиатски републики и от Кавказ. В градовете и селата на Русия изведнъж се появиха огромен брой хора, възпитани в племенно-кланови традиции, които отхвърлят руската култура.

Там, където се възцари мракобесието на толерантността, животът на хората се превърна в ад, избухнаха бунтове срещу етническата престъпност на пришълците. Така в Кондопога имигрантите извършиха клане срещу руснаци. В съседния град Олонец обаче, където местният началник на милицията съвсем банално следи за спазване на руското законодателство и пресича всяко етническо престъпление, националните отношения се запазват мирни и приятелски. 

Във всички случаи вината за етническото напрежение изцяло е в неумелите, пасивни действия на управлението на Путин.

 Равносметка: отказът от масови репресии (десетки пострадали по времето на Путин на фона на хилядите жертви на Сталин) позволяват решенията на Путин в социалната сфера да се оценят като по-успешни от тези на Сталин.

 

Наследството от Сталин: отказът от административно-териториалното деление на Русия и налагането на национални области на различни нива, приет и запазен от Сталин, се превърна в бомба  със закъснител, която избухна и разруши страната през 1990-91 гг. именно по националните граници.

Друг наследство от Сталин е развитието на пълноценна тежка промишленост с всичките й компоненти: енергетика, металургия, машиностроене.

Трето наследство – развита социална сфера (медицина, образование, жилища).

Четвърто - паметта за стотиците хиляди репресирани, от които шестстотин хиляди са осъдени на смърт. При това десетки хиляди от тях - невинни.

 

Наследството от Путин е възродена промишленост, възродена армия, възроден суверенитет на Русия.

И отново - и националния въпрос. Пренебрегването на национално-религиозния проблем на Русия неизбежно в скоро време ще доведе до гибелта на държавата поради разрушаването на културното единство. Сценарии как се унищожава една страна наблюдаваме всеки ден в Западна Европа, където тълпи пришълци от други континенти изискват за себе си привилегии чрез насилие, погроми, шантаж над коренното население; оскверняват основите, които са осигурили просперитета на Западната цивилизация, унищожават религията и обичаите на европейците, натрапват им начин на живот, характерен за Африка и Азия. Начин на живот, в който за европейците просто няма място.

След втория си президентски мандат Путин остави националния въпрос открит. Но всъщност това е единственият сериозен проблем, който държавата наследи от него.

Значи, след него Русия в национално отношение не е по-зле, отколкото подир Сталин.

 В равносметката трябва да признаем, че като цяло управлението на Путин е много по-успешно от това на Сталин.

На пръв поглед такъв извод изглежда странен. Та нали Сталин, според точната реплика на английския троцкист Исаак Дойчер: «Пое Русия със скъсана торба и тояга, а я остави с атомна бомба".

Това е вярно. Но да не забравяме, че ядрената индустрия и космическите програми са резултат не от първите 8 или дори 10 години от управлението на Сталин – а от цели 30. През първите негови 10 години промените в облика на Русия все още не са видими. Да, държавата се строи, учи, преобразува се. Както и при Путин, тогава се полага фундаментът на бъдещите успехи. Но все пак основните постижения са все още далеч напред.

Путин промени облика на Русия много по-силно и стремително.

 Преди Путин: желание за удвояване на БВП и изравняване по този показател с Португалия.

След Путин: икономиката на Русия е 7-ма в света по обем.

 Преди: общият размер на неизплатените заплати към 1 февруари 1999 г. беше 76 милиарда рубли. Според Организацията за прехрана и земеделие към Организацията на Обединените нации в периода 2000-2002 г. в Русия страдат от глад 4% от населението (5,2 милиона души).

След: нивото на потребление в страната нараства с 15% годишно. Ръстът в продажбите на нови автомобили е 30% годишно и надхвърли 2 милиона годишно, ръстът в продажбите на домакински уреди надхвърля 50% годишно.

Преди: не искаме да изпращаме наши десантници в Ирак.

След: Русия едностранно отказва да се съобрази с разпоредбите на Договора за конвенционалните оръжия в Европа, защото влошават нейната сигурност.

 

Преди: най-малко 3 пъти Русия отхвърля американските предложения за контрол над тактическите ядрени оръжия.

След: началник-щаба на ВМС на САЩ  Гари Рафхед смята, че прелитането на руски стратегически бомбардировач на 9 февруари 2007 г. над самолетоносача "Нимиц" в Тихия океан не преследва провокативния цели.

 

Такива поразителни промени, настъпили само за осем години, позволяват с пълна увереност Владимир Путин да бъде определен като най-добрият, резултативен, умен и успешен сред лидерите на Русия поне през последните 150 години.

 

Статията е написана през 2007 г

 във връзка с края на втория президентски мандат на Владимир Путин.

 

(със съкращения)

Извор: www. perevodika.ru

 

Превод: Л. Чолаков



Тагове:   сталин,   Русия,   путин,


Гласувай:
4


Вълнообразно


1. dedenze - Поддържам повечето констатации !
06.02.2012 18:42
Русия е във враждебно обкръжение и трудно може да се направи повече !
цитирай
2. анонимен - 007
07.02.2012 07:32
Поне плащат ли ти?
цитирай
3. lyubomircholakov - Поне плащат ли ти? Точно кол...
07.02.2012 09:11
анонимен написа:
Поне плащат ли ти?


Точно колкото на тебе за подобни въпроси.
цитирай
4. venziko - Да
07.02.2012 10:43
Интересно сравнение
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3749219
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031