ЗАПАДЪТ ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ «ЗАГАДЪЧНАТА РУСКА ДУША»

 

От редакцията на сайта ruskline.ru:

Сайтът Мнения.ру публикува ексклузивно интервю с режисьора Никита Михалков за политическото на Русия и недалновидността на сегашните критици на Путин.

Има за какво да се спори с Михалков…

 

Никита Сергеевич, през октомври 2010 г. Вие публикувахте политическия "Манифест на просветения консерватизъм", който доста широко се дискутираше в интернет. Оттогава измина почти половин година, промениха се много неща в живота на страната. Кажете, моля, актуален ли е днес текстът на манифеста?

Той стана още по-актуален. Сега започват да се случват онези събития, за които предупреждавахме в манифеста. Днес виждаме "колебания на умове, които в нищо не са твърди", ако използваме израза на Грибоедов. Извор на всички събития днес е липсата на просветено-консервативен поглед към действителността, въз основа на идеите на Столипин, Илин, Леонтиев, Розанов и още много руски философи, които са се опитвали да укрепят гражданското общество.

Удивително е как сценарият се повтаря, ако сравним днешната ситуация в Русия с тази отпреди сто години. Вземете например западната преса, когато оценява Путин. Тя изпитва ужас при мисълта, че той се завръща в Кремъл. И това ме кара да се замисля: дали пък не трябва той непременно да стане президент? Щом Западът толкова яростно го отхвърля.

Сега снимаме двусериен документален филм за Пьотр Столипин. Четем тогавашните либерални вестници – руски и западни, които пишат за убийството му. Всичко е невероятно еднакво с това, което чуваме днес. През 1905 г. либералната руска интелигенция изпраща поздравления до японския император във връзка с поражението на руския флот (при Цушима – б. пр.).. А френската, американската и италианската преса с възторг и някакво фарисейско съчувствие: един вид  в края на краищата не е хубаво да се убива човек, благодарят на убиеца Багров, задето бил спасил света от «чудовището Столипин».

Например, ето какво пише римският в. "Аванти": "Историята ще споменава с отвращение Столипин, а неговият убиец ще носи ореола на мъченик, който се е изкачил на Голгота за спасението на хората."

Вестник "Работнически лидер", Великобритания: "В Русия чудовищата намаляха с едно. Моралната атмосфера на света стана по-чиста."

Американският "Правда": "Куршумът, улучил Столипин, свърши добра работа."

Замислете с каква страстна омраза "цивилизованият" свят се е отнасял към реформите на Столипин, които биха могли във всяко едно отношение, особено в икономически план, да издигнат Русия на недостижими висоти.

Трябва да се помни следното. «Цивилизованият» Запад въобще не се интересува от «загадъчната руска душа». Западът се интересува от огромните богатства, скрити в руската земя, от горите, от запасите на  питейна вода. С една дума, от всичко онова, което намалява в цял свят. Те са заинтересувани от спокойствието и мира в Русия само доколкото Русия е ядрена държава и ако, не дай Боже, започне нещо тук, то ще създаде опасност за всички. Няма нужда да търсим примери какво щеше да ни се случи, ако нямахме ядрени оръжия: вижте какво се случи вчера в  Сърбия, сега в Египет, Сирия, Иран…

Каква роля във всички тези събития играят, според Вас, Съединените щати?

Моето усещане е - и това е много сериозна теза, че става дума за истерична агония на гигантската американска супер-държава, въоръжена със свръхмодерно оръжи. Тя нищо не може да направи нищо срещу собствения си фалит, който наближава.

САЩ де факто са ядрена свръх-държава във фалит. Ролята на долара като резервна валута сега е под заплаха – но именно тази роля беше в основата на американската хегемония. Затова и основният аргумент на САЩ днес е военната сила. И за да бъде тази военна сила още по-ефективна, трябва да бъдат неутрализирани Русия, Китай и Иран.

А как може да бъде неутрализирана Русия? Като енергията й бъде превключена на вътрешни конфликти, които да отслабват нейното единство и държавност

 Но е наивно да се мисли, че цялата тази дейност е продукт само на най-новото време. Достатъчно е да погледнем директивите на шефа на някогашния шеф на ЦРУ Алън Дълес, за да разберем колко дълбоко и безкомпромисно е организирана работата срещу руската държава – тоест, в края на краищата, срещу самата Русия. Ето само един откъс от доктрината на Дълес от 1945:

"Честността и почтеността ще бъдат осмивани и ще станат излишни, ще се превърнат в отживелица от миналото. Ние умело и незабелязано ще култивираме в Русия грубост и арогантност, лъжа и измама, пиянство и наркомания, животински страх и омраза между народите, а най-вече вражда и омраза към руския народ. И само малцина ще се досещат или ще разбират какво се случва – но ние ще поставим тези хора в безпомощно положение, като ги превърнем в посмешища, ще ги обявим за лъжци и неудачници".

Когато четете тези редове, става ясно какво се случва днес. Дори ако не принадлежи на самия Дълес, каквато хипотеза има – нима не отразява точно действителността?

Трябва да се направят някои много прости логически заключения. Ето и една отправна точка. Преди няколко години Мадлин Олбрайт заяви публично: "Каква несправедливост - такава земя като Сибир принадлежат само на една държава". Както виждате, за тях дори суверенитетът на една държава няма значение, просто според собственото им мнение става дума за "несправедливост." А щом е несправедливо, трябва да бъде раздадено, нали така? Друга отправна точка: Хилари Клинтън, дори без да изчака резултатите от изборите в Русия на 4 декември, се разбърза в нетърпеливата си суета да ги обяви за фалшиви. Такива примери има много.

Каква е историческата мисия на Владимир Путин?

Някой харесва Путин, друг - не. Но защо от петимата кандидати за президент цялото внимание е насочено само върху един човек? Колкото и да дебатират и спорят другите кандидати, тях никой не ги забелязва. Сериозно ги разглежда само преобладаващото малцинство в страната.

И тогава се появява простичък извод: президент трябва стане човек, който реално е в центъра на внимание на хората. Никой от онези, които са против Путин, не могат да назоват човека, който трябва да стане държавен глава. Ето потресаваща мисъл, която ми подхвърли един от младите либерални олигарси: "Който и да било – само не Путин!" Тази фраза просто ме смая! Та нали става дума за човек, който да застане начело на гигантска страна?! Най-голямата в света по територия,с огромни богатства и ненадминат потенциал на ядрени оръжия, в края на краищата… Как може начело да застане «който и да било»? Това само показва доколко протестиращият олигархичен елит не чувства нито мащабите на една страна с девет часови пояса, нито разнообразието на народите, които я населяват, нито многоцветието на  културите и религиите в нея! Дотолкова личните користни интереси пречат на тези хора да почувстват огромните предизвикателства пред обществото на великата ни страна!

Става дума не за какво да е – а за самата съдба на Русия. Залогът днес е съдбата на нашето Отечество. Ерозията на политическата власт и на нейната вертикала е сигурна рецепта за разпокъсването на страната. Тоест за изчезването на една многовековна държава, на нейната хилядолетна държавност и, като крайна цел – за изчезването на генетичния ни национален код...

Преди няколко години аз снимах филма "12", в който бяха повдигнати всички тези въпроси. Жалко е, че не бяха чути. По онова време плоско-лъскавото кино вече беше отучило повечето зрители да разчитат скритите значения и метафори.

Какво, според Вас, трябва да направи властта в сегашната ситуация?

На нашата политика й трябва конкретност. Сега един политик трябва да бъде много конкретен. Да говори конкретни неща, да определя срокове за тяхното изпълнение и стриктно да спазва обещанвията, които е дал пред хората.

Под «конкретни мерки» често разбират борбата срещу корупцията. Какво мислите за тази риторика?

Аз пък не вярвам, че корупцията в Русия може да бъде победена, поне в близко бъдеще. Това е нереално. Победата над корупцията – това е победа на закона над беззаконието. За това също се разказва във филма "12", когато един от героите казва: "На руския човек му е скучно да живее по закон, защото законът няма лице, той е нещо безлично. И проблемът не е толкова в личната изгода, а именно в личностното отношение към едно или друго явление". И тази особеност на руския национален характер все още никой не е успял да изкорени.

Това хубаво ли е или лошо? Навярно е лошо. Но засега е факт. Затова са нужни не само репресивни мерки, но и възпитание, и самовъзпитание на такива черти в характера на човека като състрадание, любов към ближния, изострено чувство за справедливост. За това се разказва в много сюжети от литературата и киното - "Капитанска дъщеря", "Робин Худ", дори в "Бригада".

Значи трябва хората да бъдат възпитавани, властта да бъде възпитавана?

Възпитанието е най-важното задължение на едно общество. За съжаление, дори в училищните програми днес отсъства не само понятието, но дори самата дума «възпитание»".

А колкото до управляващите, според мен да бъдат възпитавани те означава да разберат, че властта – това е най-големият кредит на доверие, даден им от хората. И този кредит трябва да се отработва. И ако властта разбира това, ще се отнася към хората по различен начин.

Защото по време на протестите на площадите «Блатен» и «Сахаров» имаше не само «яки от норки», които стърчаха на сцената – но и мнозина граждани, наистина уморени от всичко, което се случва. Когато гледаш по телевизията лицата на местните началници, тези "местни князчета", и се опиташ за миг да си представиш как един ветеран от войната, пенсионерка или студент могат да достигнат до този човек, за да изпълни той онова, заради което е поставен на стола си, просто те обхваща ужас.

Ето защо задачите пред лидера трябва да бъдат осъществими и да не се размиват в празни разсъждения за общото благо и за добри намерения. Убеден съм, че една от точките на такава програма трябва програма за държавно "почистване на страната." Вече двадесет години говоря за това, включително на лидерите: и на Елцин, и на Руцкой, и на Путин, и на Медведев...

Никита Сергеевич, нека се върнем към текущите политически събития в Москва. Какво за Вас ще представлява един добър резултат от президентските избори?

Лошо е всичко, ако не бъде избран Путин.

Коментирайте тази си теза…

Виждам  кой и защо гласува против Путин – и затова гласувам за него. Виждам и чувам колко много лъжи, клевети, омраза  и, в крайна сметка, пари се влагат, само и само Путин да не стане президент. И затова аз ще направя всичко по силите си той да спечели изборите. Виждам как нашите врагове в чужбина катастрофично и истерично се страхуват и не искат Путин дойде на власт. Защото той може да се окаже единствената пречка пред онова, за което някога е мечтал Алън Дълес. Именно затова аз гласувам за Путин.

Ако Ви поканят на митинг на опозицията на Блатния площад да обясните това, бихте ли отишли?

Разбира се. Но опозицията не допуска до микрофона никого, освен собствените си привърженици, защото тя не желае да чува и слуша други мнения. Тя е зациклила в своята визия за света. Нашата опозиция далеч надмина който и да било тоталитарен режим. Нещо повече, убеден съм, че тя няма да се спре пред нищо, за да постигне целите си. Та тя потърси помощ и подкрепа от американския посланик Макфол, който тогава все още дори не беше влязъл официално в пълномощията си!!!

Какво мислите за Алексей Навални? С какво е свързана неговата популярност в някои части на руското общество?

Гледах интервюто на Навални с Парфьонов. Срамно е, когато справедливите искания на много хора се използват за собствена облага. Щом разбрах, че Навални е учил в Йейл, че е юрист с американско образование... Разбирам, ако беше физик, например, който се завръща в Русия, след като е учил в САЩ – а тук не му позволяват да работи. Щях да повярвам, че е излязъл на площада, защото не му дават да се занимава с физика.

Но когато виждам, че това е чисто идеологически проект... Да бъдеш осведомен – значи да си въоръжен срещу лъжата, манипулацията и измамата. Трябва просто да разбереш кой, откъде и защо върши всичко това. Навални е бил в партията "Яблоко", но го изгонили оттам заради прояви на «руски национализъм». Как ви се струва един "руски националист", който е учил в САЩ – при това с американска стипендия? Много странен «руски националист", нали?

Някои политически анализатори казват, че Русия се нуждае от един авторитарен режим за опазване на страната. Но те също така посочват основния проблем на тези режими: въпросът за това как да се предава властта от един лидер на друг. Какво мислите по въпроса?

Аз съм злостен монархист. Какво имам предвид? Все пак известна стабилност и спокойствие в Русия са били осигурявани само в онези времена, когато властта се е предавала от баща на син. И когато държавният глава е бил отговорен за страната не пред партия, парламент и дори не пред народа – а пред собствения си син. Защото бъдещето и животът на сина му зависели от това, каква страна ще му остави в наследство. В много най-цивилизовани страни тази опора на държавността съществува и до ден-днешен. Аз не знам какво ще се случи във Великобритания, ако там премахнат монархията. Кралският двор за англичаните – това  е гаранция за спокойствието в страната. Да, кралицата няма решаваща власт, но именно тя дава възможност на страната да оцелее въпреки всичко онова , което се случва в парламента.

Русия ще бъде унищожена, ако на всички президентски избори бъде поставян въпросът за промяната на политическия режим като такъв. Днес едните са имали успех, но подир следващите избори ще ги вкарат в затвора. Днес армията се кълне на един главнокомандващ – а след шест години същите тези ценности, които се е клела да защитава, биват обявени за престъпни. Абсурдна е популярната гледна точка: «Я да дадем и на другите да поуправляват!" Русия не е мотоциклет, ктойто може да бъде поверен на дилетант. Едва ли онези, които които призовават към това, ще легнат на операционната маса, ако хирургът е дал скалпела на свой случаен приятел, комуто също се е приискало да «реже». Властта трябва да съхранява приемственността и да пази създадената атмосфера – но само в случай, че тази атмосфера се възприема от мнозинството хора и те са доволни от нея.

В този контекст как се отнасяте към президентското управление на Дмитрий Медведев?

Медведев е човек, който успя през последните четири години да задържи ситуацията в определен баланс. Аз не виждам в неговата дейност голямо придвижване напред. Но онова, което той успя да задържи и съхрани, е платформа, от която може да се върви напред за в бъдеще.

Никита Сергеевич, ние работим за интернет-аудитория. Как оценявате резултатите от своя неотдавнашен експеримент по излизането си в интернет като видео-блогер и от прякото общуване с публиката в мрежата?

Преди двадесет години аз лесно преминах от една епоха от живота на страната  в друга. Приятели събраха книга от мои интервюта в продължение на 40 години. Отворих текст от 1986 г. и опасение помислих: какво ли съм казал тогава? Но се оказа, че и днес мога да се подпиша под всяка своя дума. Това предизвиква у мен състояние на вътрешна радост. Значи моята същност като цяло не се е променила. Може да остарявам, да не съм прав – но същността ми е все такава, независимо дали това се харесва някому или не. Това важи и за моя живот, и за творчеството ми, и за изявата ми в интернет.

Аз не флиртува с публиката и не я лъжа. Онези, на които им е интересно – те ме слушат. И аз слушам онези, които са ми интересни. А другите, които ме обсипват с мръсотия... Човек, който пръска с мръсотия другиго, отначало сам трябва да я докосне и да се изцапа. Тази мръсотия не цапа човека, по когото е хвърлена – затова и онзи, който я хвърля, си остава насаме с нея. Ето защо това не ми пречи. Просто не ми е интересно да разговарям с онези, които се ръководят само от едно-единствено желание - да обидят. Мама ме учеше: «Никога не се обиждай! Ако някой е искал да те обиди, не му доставяй това удоволствие; ако пък друг го е сторил неволно - винаги можеш да му простиш».

В интернет има много интересни неща. Чета какво пишат хората за мен, и понякога се смайвам. Имам постоянни слушатели и зрители в интернет, и не мога да ги разочаровам. Така, че експериментът ще продължава.

Може ли днес да се говори за политическа функция на киното? Транслира ли то някаква идеология или ценности?

За съжаление, не. Киното не транслира, на пъво място, духовни ценности. Това е световна криза, която се усеща още по-силно в Русия. Криза на идеите, на художествеността. Напълно съм съгласен със забележителния режисьор Сергей Герасимов, който каза, че "литературата е майката на киното». В този смисъл нашето кино има и винаги е имало велика майка - руската литература. Жалко е, че за нашето кино тя постепенно се превръща в мащеха.

Да отстраниш Пушкин, Толстой, Чехов, Бунин от руското кино - това е все едно на пациент в болница да му поставиш не кислородна маска на устата, а ауспух. Не става въпрос такива автори да бъдат непременно екранизирани. А за това, че всички черти и стремежи на човешкия характер, всички тайни движения на душата, всички обрати на човешката психология, всичко високо и низко – всичко това можете да намерите по страниците на руската литература.

И няма никакво значение, че Пушкин е пътувал с тройка коне, а съвременният човек лети с ракета в космоса. Това е величието и силата на руската литература: никакъв технологичен прогрес, никакво 3D не може да направи за живота на човешкия дух онова, която е направила тя.

И последен въпрос. Какво бихте препоръчали на човека, който е напълно дезориентиран в днешното ни политическо "блато" и не знае кому да вярва. Какво да прави той?

Да се запознае с различни гледни точки, включително, ако има желание, и с моята. И да вземе самостоятелно решение.

 

Източник: www.ruskline.ru

 

Превод (със съкращения): Л. Чолаков

Даже малко съм приятно изненадан, след филма му " Изпепелени от слънцето - 2" сниман в Холивуд и ползуващ невярни, американизирани хиперболи и екшъни неприсъщи на руското кино и документалността на войната. Явно, още не е продал душата си за американските "ценности" !