Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2012 10:37 - ПРОПАСТТА МЕЖДУ РУСИЯ И ЗАПАД (4)
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 2810 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 04.01.2013 17:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  image 
Любомир Чолаков

ПРЕОДОЛЯВАНЕ

НА

НЕПРЕОДОЛИМОТО

 

РУССКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

И

ЗАПАДЪТ:

  ПРЕОДОЛИМА ЛИ Е МИРОГЛЕДНАТА ПРОПАСТ?
(продължение)

И когато това е станало пределно ясно, какво е можел да направи Сталин? Да се обяви против антихристиянския курс на «революцията»? Та нали е щял да бъде незабавно свален от всичките му постове, а Троцки е щял да ликува и да хвърли Русия по пътя на истинския, образцовия комунизъм – без никаква частна собственост, на работа под строй, жените общи, децата – в общежития от казармен тип по модела, осъществен от малко по-късния проект «Лебенсборн» на Хайнрих Химлер и усилено пропагандиран от днешната «ювенална юстиция». Какъвто и да е бил «сталинизмът», по негово време е запазена частната собственост върху жилищата, църквата е съществувала съвсем офицално, независимо от убийствата и репресиите срещу свещеници, за закъснения за работа се е наказвало строго, но не се е ходело под строй, семейството не е разрушено. А през 1937 г., когато успява да отстрани окончателно вътрешнопартийните си противници и конкуренти, Сталин наказва със смърт най-свирепите палачи на руския народ – при това, по някакво странно съвпадение, повечето от тях по произход не са руснаци. Което за сетен път би трябвало да ни убеди, че октомврийският преврат от 1917 г. и Гражданската война са всъщност етнорелигиозна война срещу Православието.

Нещо повече - ако Сталин следва стриктно изискванията на комунистическата иделогия, той бй трябвало да смачка безпощадно този разсадник на “опиум за народа”. Но не го прави? Защо?

Към 1 януари 1949 г. в Русия има 14 447 официално действащи православни храмове. Защо ги има? Щеше ли да ги има, ако Ленин не беше сполетян от фаталните последици на сифилиса или пък Троцки беше победил във вътрешнопартийната борба? Същият този Троцки, който преди завръщането си в Русия през 1917 г. живее в Ню-Йорк на издръжка на зловещия банкер, финансирал и бунтовете през 1905 г., и Октомврийския преврат – Якоб Шифт; а последната му среща преди отпътуването за Русия е на един канадски остров не с кого да е, а с тогавашния американски президент Уудроу Уилсън? Дали ако кървавите палачи Ленин и Троцки бяха останали начело на Русия вместо Сталин, в страната щеше да оцелee и една църква?

За да си отговорим какво всъщност конкретно щеше да се случи, ако беше победил някой друг във вътрешнопартийните борби през 20-те години, например Троцки, е достатъчно да погледнем в какво състояние се намира съвременна Франция, ликуващо празнуваща всяка година на 14 юли собственото си самоубийство, извършено през 1789 г. Съвременната Франция, с все повече разрастващи се антихристиянски настроени имигрантски анклави, срещу които никой не смее да протестира. Достатъчно е да се припомни как през септември 2010 г. имигранти крещяха в центъра на Гренобъл: «Смърт на белите!» - и никой не се реши да повдигне в публичното пространство проблема за тези викове. Впрочем, може би е достатъчно да погледнем френския национален отбор по футбол. Великолепен отбор, няма съмнение. Под съмнение е само доколко е френски…

Тоталната загуба на национална, етническа, културна и религиозна идентичност – това е резултатът от т. нар. «Велика френска революция»; такъв щеше да е и резултатът от т. нар. «Велика октомврийска социалистическа революция», ако не беше геният на Сталин, който успя да спаси Русия от антихристиянската чума. Де факто той изтръгва отровното жило на т. нар. «октомврийска революция», обръща силата на завладелите властта антрихристияни срещу самите тях и под прикритието на комунистическа фразеология възвръща и увеличава мощта на Руската империя, запазвайки исконната й религия – Православието.

Именно запазването на Православната църква като функционираща структура и по този начин съхраняването на Православието, а ако се погледне в глобален мащаб – запазването на автентичното християнство, подкрепено до 1990 г., официално или не, от въоръжената мощ на СССР, е това, което не могат да простят на Сталин представителите на съвременната либерална диктатура, наречена «демокрация». Отношението на съвременните руски либерал-манипулатори към личността и делото на Сталин е образец за черпане на енергия от манипулираната история с цел водене на информационна война – разбира се, не от някакви морално етични съображения като осъждане на «сталинските престъпления», а със съвсем актуалната задача да бъде елиминирана възможността за правдив анализ на този исторически персонаж и така да бъде премахната опасността от разкриване на историческата истина за етнорелигиозната война срещу християнство, от която война той е успял да изведе Русия макар и ранена, но, поне по негово време, непобедена…

Разбира се, информационната война, почерпила веднъж енергия от историята, трябва да вкара тази енергия в действие за постигане на съвсем конкретни цели в нейния днешен етап.

Как да разпознаем бойното поле, където се разгръща съвременна диверсионно-информационна операция?

Признаците на съвременния етап на информационната война са следните:

1) подстрекаване на малцинствата, принуждаване на християнското мнозинство към отстъпки под вида на «толерантност»;

2) внушаване на комплекс за непълноценност и чувство за вина на християнските мнозинства;

3) окуражаване на безбрачието, употребата на противозачатъчни средства, безразборните полови връзки, принуждаването на жената да работи, за да се чувства «пълноценна»;

4) внушаване на омраза или пренебрежение към християнството;

5) изопачаване на историята – отдавна е казано, че който владее миналото, владее бъдещето. Но какво конкретно значи това? Просто да внушиш на другите, че миналото е било такова, каквото на теб ти изгодно.

6) агресия в областта на възпитанието на младото поколение с цел то да бъде откъснато окончателно от християнските си корени.

Крайният «технологичен» резултат от информационната война е намаляването на раждаемостта сред християните.

Крайният глобален резултат – изчезването на населението в цели християнски ареали и замяната му с нехристиянско население. Но когато отделна християнска общност реши да се съпротивлава докрай, тогава последният етап на информационната война е преминаването й в традиционна война с използването на въоръжена сила – този етап видяхме например на територията на бивша Югославия, като най-нагледният пример беше Косово.

Нов момент в съвременната информационна война е целенасоченото внедряване на вътрешни информационни врагове в дадено общество. Създават се информационни диверсионни групи, маскирани обикновено като «неправителствени организации» с гръмка риторика: «човешки права»,  «права на малцинствата», «толерантност», «съжителство на културите», «мултикултурализъм»… Ако се проследи внимателно дейността на информационните манипулативни групи, лесно се установява, че повечето от тях се занимават именно с разпалване на дискриминация, омраза и конфликти между различни прослойки на обществото – етнически, расови, религиозни, възрастови, полови; тоест, точно обратното на това, което прокламират. Именно по този начин са уязвими за правосъдието и то по онези членове и алинеи от Наказателния кодекс, на които именно те са най-шумните привърженици.

Но какво отношение има информационната война в различните й аспекти – исторически, технологичен и т. н., в осветляването на въпроса за мирогледната пропаст между Русия и Запада?

Отношението е съвсем пряко. Защото тази пропаст е изкопана именно в резултат на информационна война.

Не бива да забравяме, че терминът “информационна война” обозначава всъщност само един от подразделите, един от форматите на всеобхватната религиозна война, която на Запад се води срещу християнството. Развивайки и задълбочавайки този процес, основните властови и пропагандно-информационни кръгове, ангажирани в него, все повече се оказват в невъзможност да запазват привидността на т. нар. “демократични ценности”. Използваме уточнението “т. нар.”, защото при внимателно вглеждане в тях разпознаваме всъщност елементарни плагиати на християнските ценности, безсрамно откраднати, изопачени, деформирани и доведени до неузнаваемост, който процес на негативна трансформация има само една цел - да бъдат превърнати в оръжие срещу самите християни.

Днешното състояние на обществените, социални, политически и религиозни отношения на Запад е такова, че християнството там е поставено на колене. Неговото влияние се свива все повече, измествано както от други религии, така и от най-обикновен консуматорски атеизъм.

И ако се вгледаме в съвременната религиозна карта на света, ще видим, че единствената страна, където християнството укрепва и засилва своите позиции, е Русия. Този процес е обусловен от редица исторически причини, които са добре известни. Но каквито и да са те, процесът е налице, дори в западнатите медии започват да се появяват разтревожени нотки заради «клерикализацията» - по същи яначин, по който преди 1990 г. проливаха обилно сълзи и сополи за «потисканата религиозна свобода» пак в Русия.

Информационната война против Русия е просто война. Мнозина се подвеждат от думата и смятат, че информационната война се води само в ефира, върху телевизионните екрани, пред радиомикрофоните и по страниците на печатните медии.Това, че войната в момента е приела преди всичко формата на «информационна» не бива да заблуждава никого, защото не съществува рязка граница между информационната война със статии, интервюта, репортажи, новинарски емисии, квази-исторически екскурси и най-вече психологическия терор на т. нар. «неправителствени» организации – и класическата война с куршуми, бомби, снаряди, танкове и самолетоносачи.

Разбира се, съвременните апологети, координатори и екипи на антихристиянската и антируска информационна война не са неуязвими за също такива ответни информационни удари. Има ли слаби места в съвременните антихристиянски постулати, щедро лансирани от почти всички без изключение западни медии? Има, и то не малко. Особено уязвими при по-внимателно вглеждане са именно онези от тях, които претендират за издигане на морално-етични ценности.

Слаби места на антихристиянската информационна война са:

- използването на универсализирана, стандартна и шаблонна «правозащитна» терминология.

- размитост на терминологията. Терминологичният апарат, с който са снабдени информационно-манипулативните групи, е размит, с неясни очертания и възможности за различни, често противоположни тълкувания. Например, прословутият термин «човешки права» - лесно е да се разобличи демагогията на подобно словосъчетание, когато бива прилагано само по отношение на една част от обществото. А когато бъде конкретизирано, се превръща в удобна мишена за информационна атака – например, конкретизирайки същия термин в «права на малцинствата», веднага апологетите на тези «права» може да бъдат обвинени в нарушаване правата на мнозинствата, и т. н., и т. н.

- укриването на демографските показатели и на информация за имигрантското нашествие в Европа;

- уязвимостта на американската «демократична» избирателна система. Като контрапункт на «тираничната» Русия обикновено се възхвалява американската «демокрация». Но достатъчно е да се посочват настойчиво, постоянно и аналитично механизмите на действие на тази система, когато вотът на избирателите се подменя с вота на невидимите «комисии», за да се разкрие истинската същност на тези механизми.

 

4. Възможно ли е преодоляването на пропастта?

След установяването на факта, че Западът от векове води информационна война срещу Русия не просто като християнска страна, а като последна опора на християнството в света, вече можем по-лесно да отговорим на въпроса възможно ли е преодоляването на «пропастта» от мирогледни различия, довели до тази война.

Разбира се, че е възможно – ако Западът, по-точно управляващите го политически и етнорелигиозни кръгове се откажат от своята антихристиянска идеология.

Или ако Русия се откаже от християнството.

Очевидно засега нито един от двата варианта не е възможен, което означава, че «пропастта» ще стои. Информацонната война ще продължи – и никога не бива да се забравя, че тя винаги е била само прелюдия към истинска война. Да, тази прелюдия може да продължи дълго, дори векове. Но след нея винаги идват огън и меч, в съвременен вариант – самолетоносачи и снаряди с обеднен уран.

Който не вярва, да пита сърбите…

Какви са шансовете за победа на едната или другата страна в тази война?

В духовно отношение Русия е с няколко класи както над умиращия Запад, така и над агресивния Изток. Именно в Русия личи как прочутата «симфония» между Църква и Държава прелива надолу от политико-обществените отношения към индивидуално-личностното отношение към света чрез търсенето, но и, което е по-важно, с намирането на своя, лична, собствена «симфония» между материалните измерения на индивидуалното битие и духовните търсения на отделния човек.

Нещо извънредно важно – и у западния, и у руския човек съществува незадоволеност, «недоволност» от живота, от нивото, на което се намира.

Но у западния човек това недоволство се изразява и търси изход преди всичко в чисто материални измерения – чрез придобиване на нови и нови материални обекти. Това създава илюзията у него, че самият той е субект на своите действия, понеже като субект получава власт над материалните измерения на битието си, обграждайки се с предмети и задоволености на физическите си стремежи. Тук виждаме как откъсването на човека от религията го превръща просто в консумиращо животно; както животното има преди всичко материални стремежи – храна, вода, убежище и размножаване, така и битието на съвременния западноевропеец се е свело до осигуряването на работа (чрез която да получава необходимите финансови средства за подсигуряване и подобряване на физическото си съществуване), жилище, епидермални удоволствия и… и дотук. Дори семейството, след като съвременният начин на живот му осигури възможности за сексуални удоволствия без необходимост от ангажиране с грижи за друг човек, се оказва излишно.

Възможният извод е само един: демокрацията е много по-жестока диктатура от комунизма, защото при комунизма човек знае, че е роб, докато при демокрацията нито знае, нито се интересува от това – тоест, превръща се в обикновено, консумиращо животно. И неслучайно често се правят сравнения на бизнеса с джунгла, със света на животните – можеш да бъдеш само хищник или храна. Това е последица от отхвърлянето на милосърдието като основна морално-етична ценност, върху която е построено християнското общество.

Така всъщност Западът осигурява един битие, при което човек се оказва по-долу като същество дори от животното, защото животното запазва, за разлика от него, инстинкта си за размножение; докато при западноевропееца този инстинкт се е свел до моментното удоволствие от неангажиращи връзки. И като имаме предвид развихрената пропагандна кампания в защита на сексуалните малцинства, започналата обработка на децата от най-ранна възраст да не се противопоставят за в бъдеще на превръщането им в членове на също такива такива сексуални малцинства, става повече от очевидно, че процесът на «животнизиране» на западноевропееца далеч не е стихиен, не е оставен на самотек, а се развива, насочва, координира и финансира твърде целенасочено. И понеже резултатът се свежда в края на краищата до едно: намаляване на раждаемостта, всички признаци показват, че това е не само резултат, но и цел на многобройните фондове, организации, фондации и всякакви други образувания, щедро финасирани от кръговете, които разполагат с финансовите и властови ресурси на Европейския съюз и САЩ. Именно по линия на европейските и американски държавни институции се осъществява последното, най-високо ниво на координация, протекция и насъскване на т. нар. «неправителствени организации»; достатъчно е да си припомним т. нар. «доклад за спазване на човешките права», издаван ежегодно от Държавния департамент на САЩ, който де факто се явява главният инструкторски, направляващ и подстрекателски документ за диаспората от «неправителствени» организации, обхванали в зловещата си мрежа фактически цялото земно кълбо.

При руския и въобще при православния човек, без, естествено, да се отрича значението на външното битие за оформянето на начина му на мислене, винаги материалният фактор е бил и, слава Богу, все още е на втори план.

В същото време, например, Европейската комисия – върховният управляващ орган на Европейския съюз, която не обръща никакво внимание на демографската катастрофа на Европа, е заета с изключително важния въпрос за… намаляване мощността на прахосмукачките, които харчели прекалено много ток. За тази нейна тревога и загриженост съобщиха медиите на 13.09.2010 г.

Очевидно е, че едно общество, където прахосмукачката е по-важна от човека (както виждаме, в съвсем буквален смисъл!), не може да има пред себе си никаква друга перспектива освен агония и скорошна смърт.

Това е краят на европейската цивилизация. Въпросът от заглавието до голяма степен е риторичен, защото само след 50-60 години няма да има никой от другата страна на пропастта; по-точно ще има, но това ще бъдат имигрантските орди от Африка и Азия, които ще са изградили общество на религиозна диктатура, в сравнение с която комунизмът и фашизмът, взети заедно, просто ще бледнеят.

Тогава Русия, ако е успяла да повиши раждаемостта на православното си население и по този начин е оцеляла, ще се е превърнала в спасително убежище за християнските бежанци от Западна Европа, които ще търсят спасение от предстоящия и неминуем масов антихристиянски терор. Но ако Русия не успее да повиши раждаемостта на православното си население, също на свой ред не би имала голям шанс да остане извън пропастта, в която ще е рухнала Европа.

Непосредствено предстоящите, конкретни задачи пред съвременна Русия са:

- обуздаването на агресивните елементи в диаспорите;

- решителен отпор на опитите в страната да се установи господство на цензура на онези кръгове, определяни вече от мнозина анализатори и изследователи като либерално-фашистки – един термин, който несъмнено ще предизвика възражения у радетелите на дефинитивния пуризъм, но пък доста точно отразява дейността на т. на. «неправителствени организации»;

- безкомпромисното и категорично утвърждаване на Православието като основна религия и спояващ идеен елемент на обществото. Виждаме как западните идеологически централи се опитват да поднесат на населението там заместители на истинска религия, като им пробутват краткосрочни, моментни кампании, които да заангажират вниманието на обществото и не му позволяват да се съсредоточи върху истинския проблем за своята предстояща демографска смърт: глобалното затопляне, борба срещу една или друга болест, обявена за най-голямо световно зло, разделното прибиране на боклука, нови енергийни източници… Целта е да се отклони вниманието на хората от главния въпрос, който гласи: «Защо живее човек?», и да бъде заменен с второстепенния: «Как живее човек?»

Това е и разликата между духа на руската цивилизация и консумативния атеизъм на Запада.

Русия търси отговор на въпроса «Защо?»

Западът търси отговор на въпроса: «Как?»

Предимството на Русия е в това, че отговорът, който тя търси, е по-труден от този на Запада. Защото Западът намери отговор на въпроса «Как?» - и построи едно наистина в социално, материално, битово отношение подредено общество. И какво? Всичките му материални придобивки ще останат за нахлуващите там имигрантски нашественици, а самите западни хора ще изчезнат от лицето на Земята. Може би със задоволството, че са намерили отговор на въпроса «Как живяхме?»

Е, добре живяхте – но просто вече няма да живеете… И вашият Запад няма вече да е запад – а ще се е превърнал в див, агресивен, варваризиращ се Изток.

Въпросът «Защо?» определя смисъла на човешкия живот – понеже е израз на търсенето на този смисъл. Русия е съсредоточена върху това търсене. Тя вече в чисто морален, етичен, философски план е победила Запада. Остава й да реализира тази победа и във външен, физически аспект, като предприеме само чисто практически стъпки в това отношение. Изброихме някои от тези стъпки.

Тогава оцелелите хора от Запада ще имат възможност да преминат (напълно възможно е да им се наложи да преминават и чисто физическите граници) отсам пропастта.

В това завръщане към корените на собствената им религия ще е и тяхното спасение.

 

край

За илюстриране на 4-те постинга са използвани картини на
Константин Василиев




Гласувай:
6


Вълнообразно


1. venziko - Да така е
08.03.2012 12:11
Трябва да се върнем към корените си. Само Времето ще победи злото
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3749247
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031