Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2012 13:25 - КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 19361 Коментари: 38 Гласове:
10

Последна промяна: 14.05.2012 13:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 







ДЕМОКРАТУРА

роман-есе

В памет

на

  Шарлот Корде 
Глава 11
КАК ЗОМБИ-ДЕМОКРАТИТЕ НАДМИНАХА КОМУНИСТИТЕ  
ДЕМОКРАТЪТ каза: - Демокрацията има тази несъмнена заслуга, че спаси света от диктатурата на комунизма. АНТИДЕМОКРАТЪТ каза: - На пръв поглед, след толкова зверства и убийства в продължение на повече от 200 години – убийства масови и на отделни личности, след такова многократно и нагло демонстрирано в продължение на цели два века политическо, обществено и социално лицемерие (да не забравяме прословутата фраза «Свобода, равенство, братство», която струва на Франция в процентно отношение  повече кръв и жертви, отколкото дава Русия по време на болшевишкия терор през Гражданската война), би трябвало хората по целия свят да изпитват ужас дори само при споменаването на думата «демокрация». Би трябвало всяка една власт, ако претендира да бъде нормална, да е поставила политическата система, наричана днес «демокрация», извън закона, и нейните проповедници и функционери да се наказват с дългогодишен затвор – както, примерно, се наказват проповедниците на нацистки, расистки и ксенофобски идеи. Впрочем, проповедниците на демокрацията, ако се следва нормалния човешки морал, би трябвало да се наказват дори много по-тежко, с доживотен затвор, защото именно тя дава почвата да разцъфтят нацизмът и комунизмът, а колкото до расистките, ксенофобските и дискриминационни идеи, те са неотменима нейна част; достатъчно е да си спомним основаването на САЩ и изискванията в първата американска констиуция: нямат право да гласуват индианците, негрите, жените и католиците. Е да, после се поправят – когато вече няма индианци, в умовете на жените е втълпена идеята, че са природно онеправдани и затова трябва с всичка сила да разрушават семейството си, за да правят «кариера», католиците са превърнати в малцинство без решаващо значение при гласуването, а негрите са затворени в своите гета с наркотиците и престъпността на всемогъщите улични банди… Впрочем, като стана дума за нацизма, да не забравяме, че Хитлер е рожба на демокрацията – ако по време на политическия му възход Германия не беше демократична република (дори историята си има специално название за този период: «Ваймарска република»), той никога не би дошъл на власт, съответно светът не би изживял кошмара на Втората световна война. Демократите, щат не щат, трябва да признаят, че Хитлер взема властта през 1932 г. с напълно честни и демократични избори – чиято почтеност, между другото, не е поставяна под съмнение до ден-днешен дори от най-изобретателните агитатори и пропагандатори на демокрацията. Що се отнася до комунизма, трябва да се помни елементарния факт, че болшевиките идват на власт, с всичките кошмарни последици от това, едва СЛЕД свалянето на монархията в Русия, вече в условията на демокрация, временно правителство, Учредително събрание и всички други първоначални прелести, които съпровождат установяването на демокрацията във всяка една държава по света. Естествено, в условията на запазена монархия щяха просто да бъдат прогонени с няколко картечници – и светът не би преживял ужасите на комунизма... И така, след всичките злини, причинени от чумата на демокрацията, логично би било хората по цял свят да са я забранили като най-тежко престъпление срещу човечеството и дори самото й споменаване да се наказва, защото травмира психиката на нормално мислещия човек. Но виждаме, че нищо такова не се случва. Милиони хора продължават, независимо от всичко, да вярват, че демокрацията била много лошо нещо, понеже имала, според точната забележка на Чърчил, много недостатъци – но по-добро не било измислено. С две думи: колкото и да е лоша, демокрацията била най-доброто нещо, измислено от човечеството. Естествено, възниква въпросът: защо вярват? Защо не би трябвало да вярват на тази опашата лъжа, вече илюстрирахме с някои примери в досегашните глави на тази книга. Ще има и още. Така, че защо НЕ БИВА да вярват, е в общи линии ясно. Но въобще не е ясно защо вярват. Тук опитът, който имаме от диктатурата на комунизма, отново ще ни помогне да се ориентираме и в диктатурата на демокрацията. В демократурата. Случвало ли ви се е да спорите с комунист? Не, не с новоизлюпените червени мафиоти. С тях няма какво да се спори, те са ясни. Те дори и не влизат в кой знае какви спорове, защото знаят, че са ясни – и на другите, и на самите себе си. Единственото, което ги интересува, е да им се даде възможност да легализират и изперат парите си (всъщност, повечето вече са го направили, разбира се!) и ако човек успее да ги въвлече в спор, лениво процеждат нещо за «левица», «социалдемокрация» и прочие шикалкавения, с които да замаскират бандитското си забогатяване. Въпросът ми е: спорили ли се с истински комунист? С фанатик? Който, когато му споменеш за свинете в Белене, хранени с човешко месо, се ококорва яростно: «Ами, че това са били врагове!» Ако го притиснеш повече за концлагерите, за ГУЛаг и за червения терор, свива рамене: «Грешки». Ако не е забравил терминологията, остава само да добави: «… на растежа». По религиозни въпроси: «Няма Бог», а намекнеш ли му, че просто замества в съзнанието си думата «Бог» с «Материя», веднага изстрелва прочутото «опиум за народите». Не е особено интересно да се спори с комунист. И не защото комунистите са непременно лоши хора. Напротив, сред тях има и свестни, дори идеалисти, и то немалко. Както и сред демократите, разбира се; става дума за обикновените, наивните демократи, както и за обикновените, наивните комунисти. Но тук говорим за спор… А с комуниста, убедения комунист няма територия за спор по една много проста причина. Комунистът не мисли, а вярва. Вярата и мисълта са различни неща. Дори противоположни. Прочутият възглас на свети Тома Аквински: «Господи, вярвам, помогни на неверието ми!» само на пръв поглед е парадоксален – а всъщност носи в себе си категорична закономерност. Вярващият човек няма нужда да подпомагат вярата му; той се нуждае от помощ за неверието си, което се поражда само и единствено в процеса на мислене. Тоест – помощта за «неверието» е всъщност помощ за мисълта, нуждаеща се да бъде насочена по пътя на вярата, от който път тя непрекъснато се отклонява и блуждае. Затова и с вярващия човек няма смисъл да се спори. Може да се спори с мислещия, тоест анализиращия; и един такъв пример е прословутият диалог между Никита Хрушчов и свети архиепископ Лука Войцех-Ясенецки. Хрушчов: - Ето, казвах ли ти? Гагарин беше в космоса и не видя там никакъв Бог. Свети Лука: - И аз като хирург на фронта съм отварял много черепи, но никъде не видях ум. С Хрушчов в случая може да се спори, защото той не само вярва, че няма Бог, но се и опитва да анализира защо точно вярва. Не е фанатик. Фанатикът няма нужда от доказателства, от Гагарин и от космос. Но анализът вече е мисъл и с тази мисъл може да се спори. Ако обаче Хрушчов просто беше казал: «Аз вярвам, че няма Бог» (респ. «Аз не вярвам, че има Бог») – човек оттук нататък не може да спори: точка по въпроса, щом не вярваш, проблемът си е твой; и му остава само да свие рамене… Проблемът на комунистическата вяра (както и на вярата в която и да е друга идеология, включително в демократичната; всъщност най-вече в демократичната!) е, че това е вяра в нещо, сътворено от хора. Вяра в идея. Или в система от идеи – идеология. Тоест, вярващият комунист вярва на дадени хора: основателите на идеологията, нейните последователи, разпространители, агитатори, пропагандатори и т. н. Но защо и откъде-накъде да вярваме на хора, пък били те най-честните, почтените и достойните? Нали всеки човек може да сгреши? Да бъде излъган? Съвсем добросъвестно и без никакъв зъл умисъл да се самозаблуди? Та самият Карл Маркс казва в залеза на живота си: «Аз не съм марксист»! Може да се вярва само и единствено в Бога – тоест в онази сила, принцип, начало (или каквито и други образи и метафори, безпомощни в своята човешка ограниченост, да измислим), който принцип, наричан Бог, е дал началото на този свят с цялото му многообразие от създания, явления, феномени, природни и социални закони. Затова и комунистите, независимо дали самите те си го признават или не, останаха излъгани. Просто защото практиката опроверга основната им идея – че хората може насила да бъдат направени щастливи, според прочутия израз на Троцки: «С желязна ръка ще заведем народите при щастието!» И практиката опроверга тази идея по същата елементарна причина – защото това е човешка идея, измислена от хора. Е, заведохте народите – при концлагерите и границите, оградени с бодлив тел… На всичко отгоре днешният пример на Китай доказа убедително, че за да постигне превес в чисто материално, икономическо – а оттам и в останалите материални отношения, като военно, стратегическо, геополитическо и т. н., на комунизма му е оставало твърде малко. Да позволи на хората да пътуват свободно – голяма част от китайските емигранти по света днес се превърнаха в капиталисти, дребни или по-едри, но въобще не мислят да престанат да се чувстват китайци. Да разреши частната инициатива; при това под сериозния контрол на държавата, което всъщност запазва един от най-силните комунистически елементи в икономиката – строгото централно регулиране. (Доколкото този елемент е комунистически, разбира се, защото регулирането е основен елемент и в съвременната западна икономика, достатъчно е да си погледнем такива записани със златни букви в историята идиотизми на брюкселските чиновници като кривите краставици и щастливите кокошки...) Да си запази ръководната роля на комунистическата партия – и ето ви един комунизъм, взел най-силните елементи на Запада като свободата на частната инициатива и свободата на движение, но запазил прословутата «ръководна роля» на прословутата «Партия». Комунизъм обаче, който се е отказал от идеологията – тоест, престанал е е да бъде самия себе си. Затова и китайците днес печелят: отказаха се от фалшивата идея, но оставиха практическите й предимства. Комунистите в СССР, а и цяла Източна Европа останаха подведени от сляпата си, сведена до механичен фанатизъм вяра в овехтялата, неотговаряща на реалността идеология. Пазеха като свещени крави и затворените граници, и глупавото ограничаване на икономическата активност на отделния човек – и загубиха. Бяха подведени от вярата си в една човешка идея. Китайските комунисти се оказаха гъвкави – захвърлиха идеологията като износена дреха, съобразиха се с реалността и най-вече с елементарния човешки егоизъм, претворен в икономическа активност на индивида, тоест вмъкнаха елементи от т. нар. «капитализъм», съвсем правилно се отказаха от сляпото следване на една човешка, а не божествена идея – и спечелиха. Ето защо, когато вече днес разговаряш с комунист на идеологически теми, разговорът протича напълно нормално, независимо, че може да прерасне в спор и дискусия. Фанатиците сред тях останаха малко. Комунистът  на собствен гръб се е убедил, че неговата идеология се е разминала с действителността, затова е склонен не на полемика – под която дума древните гърци са разбирали желанието непременно да наложиш на другите собственото си мнение, а на дискусия – тоест, на такъв спор, при който и двете страни търсят не как задължително да се окажат прави, независимо дали са прави или не, а просто да достигнат до истината, независимо кой доколко в началото си е мислел, че е прав. Поражението е научило комунистите, че може и да не са прави. А сега се опитайте да спорите с демократ… Честно казано, гледката е доста неприятна. Спорейки с демократ, обикновено бързо се стига до извода, че колкото и да е странно, напълно е възможно разумът на човек да бъде манипулиран до такава степен, та просто да е престанал да функционира по предназначение. Тоест: престанал е да мисли. Зомбиран е. До такава степен, до каквато нито един комунист никога не е бил фанатизиран.   Но, така или иначе, за всеки, който е преживял комунизма, гледката на зомбирания спорещ демократ е доста позната. Макар и умножена по хиляда. Това е все същият комунистически, религиозно убеден фанатик, който сляпо вярва в своята идеология. Само, дето се нарича «демократ». Но в основата на манипулацията на съзнанието и на единия, и на другия стои вярата. Манипулираното от комунистическата пропагатнда съзнание на комуниста го караше да вярва в комунизма. Зомбираното от демократичната пропаганда съзнание на демократа го кара да вярва в демокрацията. Зомби-вярата на демократа е много по-силна, фанатична и непоколебима от вярата на комуниста, тъй като агитацията и пропагандата на демокрацията са много по-силни, ефикасни и обсебващи съзнанието, отколкото агитацията и пропагандата на комунизма. В интерес на истината, комунистическата диктатура по отношение на пропагандата беше поставена в доста по-неблагоприятна ситуацията от демократичната диктатура: злините на комунизма бяха сгъстени, концентрирани в сравнително къс исторически период, комунистите просто не разполагаха с технологичното време, за да изградят ефикасна система на пропаганда. В добавък и конкуренцията между двете диктатури – комунистическата и демократичната, която конкуренция остана в историята под названието «студена война», протече главно на територията на пропагандата, където демократите категорично имаха превес поради много по-разгърнатата си в световен мащаб система от средства за нейното водене. Затова и демократичната диктатура победи комунистическата, без да гръмне изстрел (в световен мащаб, разбира се – в локален мащаб се водиха доста войни, останали с местно значение): защото спечели на територията на пропагандата. Но какво означава пропаганда? Означава внушаване на идеи. Тоест – манипулиране на съзнанието. И тук стигаме до една от основните разлики в манипулирането на съзнанието от страна на комунистическата и от страна на демократичната диктатура. Комунистическата пропаганда не се стремеше към всеобхватност – както поради липса на технологичен капацитет (просто тя в глобален мащаб разполагаше с много по-малко и по-слабо влиятелни медии от демократичната), но също и поради ограниченост на мисленето. В сравнение с демократичната пропаганда й липсваше мащабност. За нея беше достатъчно да даде в известна степен оправдание за кървавите престъпления на комунизма в началния му стадий, да прехвърли вината за тях върху неизбежността и необходимостта на тгози първоначален етап, наречен «диктатура на пролетариата» - а после да обоснове продължаващата конфронтация срещу конкурентната му демокрация, срещу «капитализма», чрез мъгляви и неясни внушения за «светлото комунистическо бъдеще» на всички народи. И толкова. Днес вече е по-ясно защо на пропагандата на комунистическата диктатура не й достигаше фантазията и въображението да развихри манипулирането на съзнанието на отделния човек и на обществото като цяло до такава степен, в каквото днес го прави пропагандата на демократичната диктатура. Просто комунистическата диктатура съзнаваше, че е обречена. И то не само като икономическо-технологичен потенциал – вече споменатите китайци доказаха и доказват, че в това отношение въобще не е била обречена. Но комунистическата диктатура съзнаваше, че е загубила идеологическите си основания за своето съществуване, и то по съвсем обективна причина – изоставане във времето, загубване на състезанието в областта на пропагандата и на манипулацията в световен мащаб. А изоставането във времето означаваше на практика, че независимо от внушенията и пропагандните постановки, комунистическите лидери след смъртта на Сталин (а и още преди това, след края на Втората световна война) вече не се стремяха и си даваха сметка, че не е реално да се стремят, към господство в световен мащаб. Беше им ясно, че са загубили играта и им оставаше само, рано или късно, да се пригодят към неизбежното поражение, и да го направят по-приемливо лично за себе си. Блестящ пример за това са средните и висши функционерите в младежката организация на комунистическите партии – комсомола, почти всички от които след 1989 г. се преквалифицираха с по-голям или по-малък успех на «капиталисти». Да не говорим за офицерите от комунистическите тайни служби… Също пример за такова пригаждане (но тук едва ли е уместно определението «блестящ») е съдбата на Горбачов – за когото днес остана жалката участ на храненик на бившите си идеологически противници, възнаграден за отстъпчивостта (или за глупостта си!) с малко, скромно замъче в баварските Алпи и модерен туристически комплекс на дъщеря му в подножието на атинския Акропол. Именно нему, според нашето скромно мнение, принадлежи най-кратката и най-синтезирана оценка на собствените му катастрофални «реформи», обозначени с прочутия термин «перестройка». В едно интервю през март 2010 г. журналист го попита: - Михаил Сергеевич, излъгаха ли ви американците? Той мълча дълго и отговори съвсем кратко: - Излъгаха ме. Какво да се прави… Бил си глупак – излъгали са те. Както казва още преди около 2 хиляди години един от най-блестящите военни мислители на всички времена, Сун-дзъ: «Тежко на излъгания». Затова комунистическата диктатура загуби конкуренцията с демократичната – поради ограниченост на мисленето. Ограниченост в мащабите на замисъла. Съответно – ограниченост в манипулирането на съзнанието на отделната личност и на обществото. Именно в манипулирането на съзнанието демократите надминаха тотално комунистите  - и затова ги оставиха на бунището на историята. Демократите издигнаха манипулирането на съзнанието до следващата, много по-висша степен, която сполучливо може да бъде определена с метафората «зомбиране». При комунистите голямата част от манипулираните съзнаваха, че са манипулирани. Така манипулацията неизбежно и по принцип се проваляше – просто никой не вярваше в сервираните му манипулативни тези. Робите на комунизма съзнаваха, че са роби. Нямаше как да им бъде внушено, че са сободни. При демократите голямата част от манипулираните не съзнават, че са манипулирани. Така манипулацията се развива до следващата си степен – зомбирането. Робите на демокрацията не съзнават, че са роби. Идеалните роби – които си въобразяват, че са свободни и са готови до фанатизъм да вярват, че тяхното робство е тяхната свобода. Точно по Оруел: «Робството е свобода». Защото комунистите манипулираха в доста ограничена степен съзнанието на «масите», според собствената им терминология. Просто колкото с цел да се предотвратят помисли за открити бунтове. А който повярвал на красивите идеи – повярвал. Както се казва: няма лошо. Затова и за комунистическите агитатори и пропагандисти нямаше особено значение дали някой вярва на това, което пишеха и говореха – важното беше хората да се преструват, че вярват. Да бъдат принудени да се преструват, че вярват. Е, бяха принудени. Е, преструваха се. Но това, разбира се, не можеше да продължи вечно. Затова и накрая всичко стана на бъзе и коприва… За закъснението, изоставането и в крайна сметка, за поражението на комунистическата диктатура в борбата й с демократичната диктатура, естествено, има и още една причина, която е изтъквана неведнъж, затова тук ще я споменем само мимоходом: през 1917 г. именно демократичната диктатура в лицето на банкерите от Уолстрийт начело с прословутия Якоб Шифт и под покровителството на президента на САЩ Уудроу Уилсън организира, финансира и в крайна сметка създаде комунистическата диктатура в Русия чрез главните си емисари Лео Бронщайн (Троцки) – изпратен като емисар в сферата на масовите убийства, и Израел Лазаревич Гелфанд (Андрей Парвус), в областта на финансовата логистика. Е, а сетне по-талантливият Ленин измества от апаратния връх Троцки, който предпочита да се шляе с луксозния си брониран влак по «фронтовете» (така болшевиките наричат превзетите градове и села, където организират ужасите на червения терор), докато накрая Сталин го праща в мексиканската девета глуха, а сетне и по-надалече… Но това са си техни комунистически апаратни игри. Важното е, че опората на световната демокрация, самият символ на демокрацията – САЩ, създават, финансират и организират комунистическата диктатура в Русия; това обяснява и толкова странния факт, който винаги е учудвал човека, запознаващ се тепърва с този отрязък от историята – защо САЩ са първата страна в света, която през 1922 г. признава новата държава СССР? Ами затова я признават, защото те я създават. Който се интересува повече от въпроса, може да разтвори книгата на Александър Солженицин «Двеста години заедно» (излязла на български под заглавие «Евреите в Русия») – там са дадени доста интересни подробности около тези процеси. И е съвсем естествено зловещата рожба – комунистическата диктатура, да изостава във времето от зловещата си родителка – демократичната диктатура. А пък когато започне сериозно да я конкурира, демократичната родителка да направи всичко възможно да й попречи до степен и да я унищожи… За  разлика от комунистическата манипулация на съзнанието, която именно поради факта на изоставане във времето (появила се по-късно) беше ограничена по интензивност, период и обхват, демократичната се стреми към тоталност и всеобхватност. За демократичните манипулатори далеч не е достатъчно, както за комунистическите, да потиснат възможна съпротива. За демократичното манипулиране на съзнанието е много по-важно да не допусне въобще да възникне мисълта за съпротива. Разбира се, за целта не може да се залага само на заплашителните, силови методи на пропаганда, нито на очертаването на прекрасни, но смътни и неясни перспективи, каквито тактики избираха обикновено комунистическите идеолози. Не. Демократичните манипулатори на съзнанието избягват основната грешка, допускана от комунистическите (допускана по необходимост, трябва да отбележим – та какво друго можеха да предложат?), и въобще не внушават, че там някога, в далечното светло бъдеще внуците и правнуците ще живеят в построения земен рай. Не, демократичните манипулатори внушават, че ВЕЧЕ човечеството (или поне «просветената», сиреч демократизираната част от него) живее в този земен рай. И единственото, което има да се пооправи още от великолепния строеж, са някои дребни подробности: да се премахнат такива отживелици като независимостта на държавите, да изчезне семейството, да се заличат вехти идеи като патриотизъм – тоест обичта към родината, да се заличат различията между мъжете и жените, религията да бъде осмяна и захвърлена (само християнството, разбира се, да не си помислите, че всички религии?!). И когато се случи това, когато всички станат наистина равни – под термина «равни» вече все по-силно се внушава идеята да се подразбира «еднакви», тогава в глобален аспект ще се постигне наистина прекрасна хармония, която всъщност вече е  почти постигната  в т. нар. «демократичен» свят. Идеята за равенството, естествено, е основна в демократичната манипулация. Вече отбелязахме в предишните глави, че обичайният похват на манипулаторите в отговор на резонната забележка, че всъщност де факто не всички са равни и не е възможно да бъдат равни, е да заяват, че под «равенство» се разбирало само равенство пред закона – а за всичко останало се предоставяла пълна свобода на индивида да се развива както намери за добре. Тоест, за всичко останало индивидът се оставя на законите на джунглата. Дребната подробност, че и пред закона не всички са равни, защото няма как да е равен някой, който може да си позволи адвокат за десет хиляди долара, с друг, разчитащ на служебен защитник, се подминава като несъществена; всъщност, такива подминавания на «несъществени» подробности, характерни за комунистическата пропаганда, са взети изцяло на въоръжение и от демократичната. Актуалният, злободневен проблем на демократичните манипулатори обаче, който те сега, в този исторически момент, решават, е, че идеята за равенството буксува и по друга линия: веднъж изравнени, дори само пред закона, даже само с всичките условности на фактическото неравенство пред същия този закон, вече хората не може да бъдат манипулирани с внушението, че е необходимо още равенство. Колко още? Докога? Нали отдавна вече всички сме равни,? По този начин основата, фундаментът на демократичната манипулация губи значението си, деактуализира се, не може да бъде използван като аргумент в по-нататъшното манипулиране на съзнанието. Ето защо на преден план веднага след рухването на комунизма излязоха малцинствата. Беше спешно необходима нова идеологическа платформа – старата с борбата срещу ужасния комунизъм просто вече как да бъде приложена( е, освен срещу Китай и Северна Корея, но те са далече, пък и китайците стават все по-силни и с тях трябва по-внимателно… Сега масово се пласира манипулацията, че има хора, които не са достатъчно «равни», които нямат достатъчно права, както останалите – и това са т. нар. «малцинства». Без значение какви: етнически, религиозни, расови, педераси и лесбийки и пр., и пр. Естествено, гузно и неловко се заобикаля проблемът, че след като и без това вече всички са равни, то, ако се дадат на «малцинствата» допълнителни «равенства», всъщност така те получават не изравняване (което веднъж вече по презумпция се е състояло още с раждането на отделния човек) – а привилегии. Както и, че по този начин се дискриминира мнозинството от хората, които не принадлежат към «малцинствата». Тук вече демократичните манипулатори претърпяха пълен провал и, за да замаскират някак положението, въведоха термина «позитивна дискриминация», означаващ нещо много просто: че да бъде дискриминирано мнозинството, е нещо положително, а малцинството – това е лошо, респективно представнлява лоша, кофти, «негативна» дискриминация. Именно използването на теорията за «дискриминираните малцинства» издава и насоката, която ще следва и занапред демократичното зомбиране на съзнанието – все по-нататъшно разделяне, раздробяване на обществото на отделни части и насъскване на тези части една срещу друга; напълно според старата забележка на Русо в «Обществен договор», че демокрацията е общество, основано върху вътрешни конфликти и междуособици. Тези висини на манипулацията, превърнати в зомбиране – да се внушава, че е нормално да се женят (или как да се нарича въпросното действие: мъжат, мъжоженят, женомъжват?!) мъже с мъже и жени с жени, а в щата Тексас човек може дори да се ожени за животно, сега там се обмисля законово да се разреши и женитбата на човек с предмет, определено не бяха достигани от корифеите на комунистическата идеология. И със сигурност някога на външния министър на СССР никога не би хрумнало да провъзгласи, че основен приоритет на външната политика на съветската държава ще е защитата на правата на хомосексуалистите – каквато декларация направи държавната секретарка на САЩ Хилари Клинтън, която явно освен това ще остане в историята с радостното си подскачане пред телевизора при гледката на зверското убийство на Кадафи. Именно в достигането на такива шеметни висини на зомбиране на съзнанието демократите определено и категорично надминаха комунистите.



Гласувай:
11


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. tomcat2 - Демократите трябва в кавички, най- ...
14.05.2012 16:51
Демократите трябва в кавички,най- обикновени фашисти са.
цитирай
2. merlin68 - Интересно е това,
14.05.2012 18:31
въпреки, че също представлява манипулация:) Твърдението, че всяка човешка идея, подлежи на съмнение, защото не е от Бог, а от човек родена (а човека не е безгрешен), също е манипулация. Липсва доказателство за Бог, значи говорим за сляпа вяра, другият вариант е Бог, да е идея също измислена от човека. И в двата варианта съществува съмнение, което приравнява идеята за Бог към всички останали идеологии.
«Позитивната дискриминация», или надаряването на малцинствата със специални права, всъщност опложда демокрацията с нови-стари идеологии. Скоро се очаква и да се родят новите близнета със стари имена Крайно десни и Крайно леви.
цитирай
3. lyubomircholakov - към 2. merlin68
14.05.2012 18:52
Ако няма Бог, кой е създал този свят?
цитирай
4. merlin68 - Ако няма Бог, кой е създал този св...
14.05.2012 19:03
lyubomircholakov написа:
Ако няма Бог, кой е създал този свят?


Бих могъл единствено да отговоря с - не знам.
От тук какво следва, че мога да си избера някаква човешка идея която да попълни незнанието ми. мога да приема на доверие отговора - Бог. Или мога да приема също на доверие - големият взрив. Но да не забравяме, че религиите са много и всяка предлага различен отговор как е създадена земята и живота.
Идеята Бог, по смисъла на тази статия е не по-малко манипулативна от останалите идеологии.
Аз просто не знам отговора на този въпрос, когато не знаеш нещо е изключено и да си манипулиран в познанието си по въпроса:)
цитирай
5. lyubomircholakov - към 2. merlin68
14.05.2012 19:41
Големият взрив - актът, чрез който Бог създава света. Науката постоянно потвърждава християнската космогония: дори създаването на света в 6 етапа (както е правилният превод вместо метафоричното "дни") - отначало е хаос, сетне се разделят светлината и тъмнината, появява се твърдата земя, растенията, после животните, накрая човекът и т. н. Но, разбира се, всяка една религия твърди, че Бог е непознаваем; ето защо и аз съм написал, че единствено в Него може да се вярва (респ., естествено, да се вярва, че Той не съществува). Просто защото Бог е над човешките идеи, над човешкото познание и ни остава само да вярваме в Него - няма как да проверим идеята за съществуването Му. А всички други идеи са в рамките на човешкото познание, именно затова следва д бъдат проверявани. В случая - идеята, че демокрацията била най-доброто обществено устройство,измислено от човечеството. Която и идея се подлага на проверка.
Разбира се, знанието, че не знаеш, е вече първата стъпка към застраховане срещу манипулация на съзнанито ти - защото в мига, в който решиш, че "знаеш", е напълно възможно това ти мнение да се основава на "знание", което ти е внушено отвън, и то неизбежно с користни за внушаващия цели. и съвсем правилно е, че знанието, че не знаеш, е предпазител срещу манипулация.
Позволявам си да Ви поздравя за коментарите Ви относно Сталин - там също има колосални манипулации, а и обикновени невежи самомнения за истина от последна инстанция.
цитирай
6. merlin68 - Аз предпочитам да си говорим на "ти",
14.05.2012 21:43
просто така ми е по-лесно, ако не възразяваш разбира се.
Виждам, че си вярващ човек и в духа на темата ще кажа, че не бих си позволил да споря с теб на религиозна тематика ако не бях уверен, че си и мислещ, а не просто религиозен фанатик. Аз не бих се определил като вярващ, по-скоро съм православен христянин по традиция. Отнасям се с уважение към вярващите.
Бог, като единствената идея не нуждаеща се и не подлежаща на доказване, е нещо което мисля, че мога да приема. Бог е всичко което не разбираме, от което се боим и което почитаме. Бог може да е предизвикал големият взрив създал цялата вселена, но той не ни е обяснил защо и как. Религията вече не е Бог, в нея са втъкани норми на поведение, по своята същност тя е идеология, съответно е изтъкана от манипулации.
За Сталин, винаги се дразня когато тази личност се разглежда едностранно, независимо дали положително или отрицателно. Също така се дразня когато човечеството се опитва да прехвърли греховете си върху една личност. Хората забравят, че самите те създават чудовища, след това ги оплюват и създават на ново, защото не разбират. Боготворене, или сатанизиране, но рядко разбиране виждаме по отношение на Сталин.
цитирай
7. evrazol - обществено устройство
14.05.2012 21:54
Хората не са и няма как да бъдат равни. Нито в затвор, нито в джунгла, нито в казарма, че и в църквата дори. Самият Бог ги категоризира на праведни и грешници. Така че "устройството" ще, неще, ще се базира на сравнителни критерии и едни неща ще намира за редни, а други - не. Едни ще поощрява, а други наказва. Алтернативата е естествения подбор, но се чудя дали все още е възможно да бъде "естествен". Така апологетите на свободата трябва да се ориентират към индивидуалните представи за нея и да търсят изравняване там, а не в масовата представа.
Джунглата е в нас и ние сме във джунглата. И както демокрацията е родителка на диктатури - така и джунглата е родителка на цивилизации:)))

Всяка временно просперираща идея печели временни привърженици, а непрекъснатото печатане на идеи води до инфлация и идейни кризи. Та ако се върнем на устройството - аз много обичам да ме "устройват". Докато човек не се предаде на унификацията, има голям шанс да живее както намери за добре:)))
цитирай
8. hatanasov - Или си демократ...
14.05.2012 22:28
или комунист. Барикадата има само 2 страни.
цитирай
9. lyubomircholakov - или комунист. Барикадата има само 2 ...
15.05.2012 10:09
hatanasov написа:
или комунист. Барикадата има само 2 страни.


Това твърдение се разминава с фактите. Само набързо някои: и демократи, и комунисти се прекланят пред масовите кланета, наречени "велика френска революция". И демократи, и комунисти развиват усилена антихристиянска активност: комунистите някога забраняваха да се носят кръстчета, сега в Англия демократите също забраняват да се носят кръстчета. Комунистите някога превръщаха църквите в складове и клубове, сега демократите ги превръщат в джамии, кръчми, барове и концертни зали.
Демократичните САЩ финансират и подпомагат революцията в Русия през 1917 г.; именно те са първата държава, която признава дипломатически СССР.
Демократите и комунистите воюват рамо до рамо през Втората световна война.
На всичко отгоре днес комунистите също признават демокрацията и се борят за власт с напълно демократични средства.
Има и доста други аналогии, които сочат, че просто демокрацията и комунизмът са от едната страна на барикадата - и, че определени кръгове залагат на едната или другата система в опитите си за установяване на световно господство, наречено още "глобална диктатура".
Образно казано, комунизмът играе ролята на "лошия полицай", а демокрацията - на "добрия".
Освен това, ако се вгледаме в етно-религиозния състав на групите, ръководили комунистическата система в различните държави, и сегашните групи, които ръководят демократичната система - ще открием принадлежност или към определен етнос, или към определена организация от закрит тип.
Подобни аналогии твърдо показват, че комунизмът и демокрацията винаги са били от едната страна на барикадата.
цитирай
10. анонимен - Икономист
15.05.2012 13:09
Много хубаво написано,но за съжаление тези констатации се отнасят за един минал период в нашето развитие.
Анализа на идеологическите внушения и менталните възприятия,беше актуален преди мнозинството от българите да станат тотални нихилисти и хедонисти.
Ако аз съм създал в своя ареал на обитаване икономическите условия за личен просперитет,не зависимо от помоща на комунисти и демократи или въпреки пречките които ми създават,какво ме интересуват техните джавканици.
Всички глупости за "социално равенство",както и за "демократично" такова са функция от неумението на тези, които ги разпространяват да обезпечат съществуването си със собствени сили, а не на гърба на избиратели и държавна копанка.
За това следващият път когата анализирате обществените нагласи на електората да бъде лъган и манипулиран,препоръчвам да преплетете тежненията им, през статистическият анализ с колко кинта оцелява средната електорална единица.
Поздрави и лек ден.
цитирай
11. bezmitove - Какви са тези фермани, кой ще ги чете
15.05.2012 13:22

Някой може ли да напише в резюме, за какво става на въпрос.
цитирай
12. lyubomircholakov - Някой може ли да напише в резюме, ...
15.05.2012 13:29
bezmitove написа:

Някой може ли да напише в резюме, за какво става на въпрос.


В резюме: тези, които четат книги, винаги ще управляват онези, които гледат телевизия.

И си оправете българския: на български се пише "За какво става въпрос?", а не "За какво става НА въпрос?". И в края на въпросителното изречение, което сте употребили, трябва да има въпросителен знак (питанка). Както виждаме, последиците от нежеланието за четене вече се проявяват.
цитирай
13. lyubomircholakov - Предупреждение!
15.05.2012 13:38
Появяват се просташки коментари, чиито автори, независимо, че придобиват самочувствие от англоезичните названия, с които ги наричат: "хейтъри" и "тролове" ("троли"), си остават обикновени кретени. Съответно коментарите им не биват допускани до публикуване. Тази практика ще продължи и занапред, така че да не си правят илюзии - няма нужда да хабят силите си. В този блог тъпанарите не се толерират, а просто се заличават!
цитирай
14. анонимен - Значи според мисълта ти"К...
15.05.2012 17:29
Значи според мисълта ти"Комунистите не мислят,а вярват"излиза,че повече от милиард са комунисти!Ами не съм чул ВЯРВАЩИТЕ в измисления бог да са МИСЛЕЩИ!Нещо като огромно фундаментално противаречие ти е целия "роман"!
цитирай
15. lyubomircholakov - Преди да се пишат коментари, трябва да се мисли.
15.05.2012 17:49
анонимен написа:
Значи според мисълта ти"Комунистите не мислят,а вярват"излиза,че повече от милиард са комунисти!Ами не съм чул ВЯРВАЩИТЕ в измисления бог да са МИСЛЕЩИ!Нещо като огромно фундаментално противаречие ти е целия "роман"!


Преди човек да пише коментари, трябва да мисли.
Всички комунисти (за искрените става дума) са вярващи - но не всички вярващи са комунисти. Впрочем, вярващите в света са много повече от 1 милиард.
Щом нямаш доблестта да се представиш, поне мисли, преди да пишеш. И това е последният богохулен коментар, който допускам. Като не умееш да уважаваш вярата на другите, няма защо да разчиташ и на отсрещно уважение.
цитирай
16. merlin68 - Хората не са и няма как да бъдат ра...
15.05.2012 18:06
evrazol написа:
Хората не са и няма как да бъдат равни. Нито в затвор, нито в джунгла, нито в казарма, че и в църквата дори. Самият Бог ги категоризира на праведни и грешници. Така че "устройството" ще, неще, ще се базира на сравнителни критерии и едни неща ще намира за редни, а други - не. Едни ще поощрява, а други наказва. Алтернативата е естествения подбор, но се чудя дали все още е възможно да бъде "естествен". Така апологетите на свободата трябва да се ориентират към индивидуалните представи за нея и да търсят изравняване там, а не в масовата представа.
Джунглата е в нас и ние сме във джунглата. И както демокрацията е родителка на диктатури - така и джунглата е родителка на цивилизации:)))

Всяка временно просперираща идея печели временни привърженици, а непрекъснатото печатане на идеи води до инфлация и идейни кризи. Та ако се върнем на устройството - аз много обичам да ме "устройват". Докато човек не се предаде на унификацията, има голям шанс да живее както намери за добре:)))


Всъщност естественият подбор не е алтернатива, правилно според мен е да се каже, че естественият подбор никога не е имал алтернатива. Ако приемем, че обществото е алтернатива на естествения подбор, то приемаме, че ние хората сме победили един от основните природни закони, приемаме, че съществува еволюция на съзнанието и следователно комунизма е възможен.

Комунизъм - от всеки според възможностите, на всеки според потребностите.
Ще припомня един от основните постулати за постигане на комунизма. За да премине едно общество към комунизъм, трябва техническият прогрес да достигне определено високо равнище, също определено високо равнище трябва да достигне човешкото самосъзнание. От историята ясно се вижда, че технически прогрес безспорно има, но има ли прогрес в човешкото самосъзнание - категорично не. Следователно алтернатива на естественият подбор няма, поне за сега:)
цитирай
17. lyubomircholakov - Към 16. merlin68
15.05.2012 18:22
Естественият подбор представлява т. нар. "закон на джунглата" - т. е. по-силният използва по-слабия; при животните - обикновено за храна, при хората - обикновено с цел експлоатация. Т. е. колкото едно общество повече успее да ограничи експлоатацията, толкова то се отдалечава от животинското стадо, респ. увеличава човешкия елемент у човека. Абсолютното унищожаване на експлоатацията едва ли е възможно, защото по някакъв начин всеки в обществото експлоатира всички други: собственикът на фирма (да не използваме термина "капиталист") - труда на работниците, но и работниците експлоатират собственика, понеже той е принуден да им плаща в замяна на труда. Той получава от тях труд, респ. пари - те също получават от него пари, т. е. дрехи, храна, жилище, кола и пр. средства за съществуване. Управляващите експлоатират управляваните, но и управляваните получават от управляващите външна и вътрешна сигурност, закони, пътища и т. н. Неслучайно Езоп като роб казва на господаря си: "Аз пет пари не давам за това дали ти си добре или зле, болен ли си или здрав, нахранен ли си или не. Но ти непрекъснато трепериш дали аз съм здрав, нахранен ли съм, облечен ли съм - защото съм твоя собственост. Е, в такъв случай кой е господарят и кой - робът?"
Така, че обществото е по-скоро вкаран в някакви рамки естествен подбор - в такива рамки, които пречат на тоталния произвол на силните срещу по-слабите.
Еволюцията на съзнанието не означава непременно, че комунизмът е възможен. Просто така и не се знае какво означава "комунизъм". Това за възможностите и потребностите като лозунг е добре, но като реалност е неосъществимо - защото човек, отново за разлика от животните, има неограничени потребности. И винаги след задоволяване на едни потребности възникват други. Неслучайно онзи руски мужик възкликва, когаго влиза в един хипермаркет: "Колко много неща, от които нямам нужда!!!" Няма нужда - защото все още не си е купил някое от тях. Но щом има телевизор - веднага ще поиска и антена. И кръгът се завърта.
цитирай
18. анонимен - Който и да съм, има ли значение!
15.05.2012 18:22
Къде видя да богохулствам?Е,аз не съм вярващ,би следвало да съм мислещ!Не претендирам,но от мъничък знам,че човек се различава от животните, с това че всеки един миг мисли-дори и в съня си!А такива мислители като Ян Хус,Джордано Бруно от много мислене, бяха изгорени на кладата от великата инквизиция,защото не бяха съгласни с църковните догми!Ами заради тях, защото са били богохулници може би ще ми изтриеш коментара!
цитирай
19. lyubomircholakov - Към 16. merlin68
15.05.2012 18:33
Прогрес в човешкото съзнание има. И това е именно прогресът в отказа от егоизма към саможертвата в името на другите. В идеалния случай - в името на всички други, т. е. в името на цялото човечество; иначе много хора са се жертвали за народа, Родината, Отечеството си - римската история, а и историята на всеки народ, е пълна с такива примери.
Но идеята, че всички хора по света са братя, се появява преди 2 000 години чрез християнството, неслучайно апостол Павел казва: "Няма юдей, няма елин - всички са равни". Именно това е върхът на човешкото духовно развитие - и ако се вгледаме в историята оттогава насам, ще видим, че човечеството не е успяло да създаде нищо по-възвишено. Неслучайно демократичната идеология днес безсрамно краде от християнските идеи, изопачава ги и ги представя за свои; а най-безсрамната й кражба е именно в идеята за равенството на хората. Така, че прогрес в човешкото самосъзнание има. Демокрацията днес се опитва да превърне този прогрес в регрес - да върне човека в животинското му състояние, като от духовно същество го превръща в "потребител", т. е. консуматор, какъвто консуматор се явява и всяко животно. Целта е ясна: животните се управляват много по-лесно, отколкото мислещите хора. Именно е основна част от зомбирането на членовете на демократичното общество - даването на категоричен превес на материалното, примитивното, физическото пред духовното; а понеже човек все пак не може съвсем без дух, защото тогава ще спадне и производителността му, т. е. управляващите демокрацията ще започнат да търпят загуби, се изработва квазирелигиозна идеология, целяща да унищожи и замести всички съществуващи досега религии, започвайки от християнствотоь, и като ги противопоставя една на друга. Това противопоставяне е предвидено още през 1956 г. от Дъглас Рийд в книгата му "Спорът за Цион".
цитирай
20. lyubomircholakov - Къде видя да богохулствам?Е, аз не ...
15.05.2012 18:48
анонимен написа:
Къде видя да богохулствам?Е,аз не съм вярващ,би следвало да съм мислещ!Не претендирам,но от мъничък знам,че човек се различава от животните, с това че всеки един миг мисли-дори и в съня си!А такива мислители като Ян Хус,Джордано Бруно от много мислене, бяха изгорени на кладата от великата инквизиция,защото не бяха съгласни с църковните догми!Ами заради тях, защото са били богохулници може би ще ми изтриеш коментара!


Богохулстването ти се изразява в израза "измисления" Бог и предполагам, че го знаеш много добре. Ако не си вярващ, наистина би следвало да си мислещ - но изглежда ти просто си вярващ в идеята, че няма Бог.
Човек се различава от животните не по това, че мисли, т. е. че прави умозаключения, наблюдавайки явленията наоколо си - животните също го правят, а именно, че се опитва да разбере кой е създал целия този свят - и в този си размисъл неизбежно стига до вярата в Бога, защото е очевидно, че все някой (думата "някой" се използва фигуративно, замени я с "принцип" или друга) е създал света и неговите закономерности - иначе откъде съществуват, ако никой не ги е създал?
Организация "велика инквизиция" няма. Има "Света Инквизиция", създадена от католическата църква. Начело й стои "Велик инквизитор". Действително, каотолическата църква върви по един път, който е отклонение от християнството - именно затова и през 1054 г. Православната църква се отделя от нея. Да ми кажеш някой, изгорен от православната "инквизиция"?
Католиците избиха и 800 хиляди православни сърби в концлагера Ясеновац през Втората световна война - затова недей да твърдиш, че техните деяния имат нещо общо с християнството. Това, че се наричат християни, не означава, че наистина са такива.
Броят на жертвите на католическата инквизиция е посочван различно - от 600 души до 100 хиляди.
А да ти припомня ли колко милиона души убиха атеистите-комунисти от 1917 г. до 1989 г.? Стефан Куртоа ги определя на 120 милиона. Та, по-кротко с жертвите - тези на комунизма са повече!
цитирай
21. merlin68 - lyubomircholakov,
15.05.2012 19:20
не доказваш наличието на прогрес в човешкото съзнание. Примера с Езоп и с работниците които също "експлоатират" работодателя имат аналог в животинския свят:) Психически разстройства се срещат и при животните, макар и много по-рядко отколкото при човека. В този смисъл са описани случаи когато хищници убиват просто за удоволствие много повече от колкото им е необходимо за да се нахранят, но такива случаи са изключение. Закон в природата е, хищникът да не убива повече от необходимото. Закон е хищникът да убива болното и слабото. Това е един вид грижа аналогична на грижата проявявана от робовладелеца и работодателя. Разликата е, че животните го правят инстинктивно, а хората съзнателно.
Пристрастно разсъждаваш и от религиозна гледна точка, това те води до противоречие. Казваш, че има прогрес в човешкото съзнание....и този прогрес свършва с христянството преди 2000 години. Прогреса е постоянно движение, не може да спре, противоречиш си. Аз съм съгласен с теб, че идеята за равенство и братство заложена в христянството е ненадмината до днес просто е копирана в други идеологии, но това не е прогрес на съзнанието:)
Със слагането на етикет "стока", върху образование, здравеопазване, религия дори, демокрацията се връща към примитивизма на природата. Това не е случайно, днешната демокрация се стреми да изкорени всяка идеология, независимо дали е с човешки или божествен произход. Не само, че напълно се връща към естествения подбор, но заклеймява всякакви опити той да се оспори, освен от нейните собствени велики словесни идеали:) Имаме налагане на хегемония върху идеалите.
цитирай
22. lyubomircholakov - не доказваш наличието на прогрес в ...
15.05.2012 19:33
merlin68 написа:
не доказваш наличието на прогрес в човешкото съзнание.
Пристрастно разсъждаваш и от религиозна гледна точка, това те води до противоречие. Казваш, че има прогрес в човешкото съзнание....и този прогрес свършва с христянството преди 2000 години. Прогреса е постоянно движение, не може да спре, противоречиш си. Аз съм съгласен с теб, че идеята за равенство и братство заложена в христянството е ненадмината до днес просто е копирана в други идеологии, но това не е прогрес на съзнанието:)


Но нали до християнството се е достигнало чрез прогрес? Как иначе? Следователно прогрес е възможен. Не е задължително той да е постоянно еднопланов - тоест, след като е достигната една кулминация, да се търси нова в същия план. Просто е достатъчно, след като кулминацията се осъзнае като кулминация, прогресът, тоест развитието, на съзнанието да се насочи към нейното въплътяване в реалността, към привличане на други съзнания към ценностите на тази кулминация. Аз наистина не виждам каква по-върховна кулминация на човешкия дух може да има от схващането, че всички хора са братя и, че самият Бог (говорим за това, в което вярват християните) е принесъл в жертва собствения Си син, за да може Синът Му да изкупи чрез саможертвата си греховете на цялото човечество. Ако от тази идея нагоре е възможен още някакъв прогрес - чудесно, нека да видим какъв е? Но просто мисля, че човешката мисъл и човешките ценности просто не са способни да открият по-върховна идея от тази.
цитирай
23. merlin68 - lyubomircholakov,
15.05.2012 20:02
мен фанатици са ме наричали фашист, други фанатици са ме наричали комунист. Искрено се надявам, някои вярващи четейки мненията ми да не ме нарекат и антихрист. Казвайки, че няма прогрес в човешкото съзнание, аз искрено съжалявам за това си твърдение, но за мен е факт. Иначе бих желал да не съм прав и комунистите да могат да построят комунизма си, христяните да въдворят божията справедливост на земята и дори демократите да облекат думите си с реалност. Не бих желал само фашистите да реализират идеалите си!
На практика обаче в историята добре се вижда, че има огромно разминаване между учението на Христос и практиките на уж христовата църква.
Също от историята добре се вижда, че има противоположност в комунистическия идеал и практическото му осъществяване.
За съжаление от всички тези идеологии единствено идеалите на нацистите са съвсем достижими, единствено те не влизат в грубо противоречие с естествения подбор и не се базират на прогрес в човешкото съзнание. Тези идеи за малко не се осъществиха от Хитлер. За съжаление от историята се вижда, че единствено в идеологията на нацизма и расизма, няма никакво противоречие между проповядвани идеали и реални действия.
Все пак нацизма бе спрян, възможно е в това да има пръст и Бог!
Но аз не знам.
цитирай
24. lyubomircholakov - към 23. merlin68
15.05.2012 20:20
Николай Бердяев има едно много подходящо за случая заглавие на студия: "За достойнството на християнството и недостойнството на християните". Ако Църквата (а Църквата - това са всички християни, не само църковната администрация), която се състои от хора, постигнеше идеалите на християнството - това вече няма да е човешка, а някаква неземна организация, а християните няма да са хора - а ангели с крилца. Величието на едно учение се състои в това какви идеи предлага на хората - а не как хората в своето несъвършенство не успяват или пък доколко успяват да ги реализират. Именно това е и величието на християнството - поставя велика цел, която е почти невъзможна за постигане; но именно затова винаги си остава цел за вярващия християнин, тоест той винаги има цел пред себе си, винаги има ясен път, по който да върви. Между другото, това означава и непрекъснат негов духовен прогрес - за което вече стана дума.
Всички други религии са егоистични, без значение дали в полза на отделната личност или на група хора: поставят за цел или завоюване на света (както юдаизмът в Стария завет), или изтребление на "неверниците", или собственото, егоистично самоусъвършенстване (както източните култове).
Освен това християнският Бог определено дава свобода на избора на отделния човек: именно затова никой християнин не прави другите насила християни, а им проповядва или предлага да изберат (както по необходимост са направили католиците в Испания през 1492 г.) между християнството и свободата да отидат в друга държава. Да си спомним, че турците в Родопите през 17-ти век не дават такава свобода на българите - който не стане мюсюлманин, бива убит.
Свободата на избора, която дава християнството, се проявява най-вече в Православието: в царска Русия всеки полк от армията е имал православен поп, католически ксендз, мюсюлмански имам, протестантски пастор, сибирски шаман - и всеки се кълне в в своя Бог. На мюсюлманите например им е предлагано да не воюват, ако не искат, срещу единоверците си; и няма нито
цитирай
25. lyubomircholakov - (продължение)
15.05.2012 20:25
един случай на отказ. И мюсюлманската "Дива дивизия", командвана лично от брата на царя през Първата световна война, е една от най-верните части. Когато избухва революцията, мюсюлманите въобще и нямат намерение да се бунтуват срещу Русия - дори остават като най-верни на царя; именно защото в царска, православна Русия никой не ги притеснява. Така правото на свободен избор, проповядвано от Православието, се прилага в практиката на реалния живот.
Също царска Русия съхранява всички народности на своя територия - и якутите, чукчите, ненците, татарите и всички други, съществуват и до днес. А в демократичната Америка по същото време индианците са избити до крак - и днес са останали само перата и томахавките им в музеите.
цитирай
26. merlin68 - lyubomircholakov,
15.05.2012 21:33
преди 2000 години христянството издига идеал не достигнат до днес, за мен това е липса на прогрес в човешкото съзнание. За теб нещата са по друг начин, не мисля, че ще променим възгледите си в спора. По важното за мен е, че хора като нас с различни възгледи могат да дискутират без да навлизат в крайности - това си е прогрес и накланя везните на спора в твоя полза:) От друга страна пък подобна толерантност е по-скоро изключение от правилото на дивата природа да се наложим на всяка цена, което пък накланя везните към мен:) Как мислиш, ако продължим спора достатъчно дълго, дали няма да забравим толерантността си? - тук е и отговора на спора за прогреса в човешкото съзнание:)
Но нека оставим тази тема, бих желал да ти задам някои въпроси във връзка с религията които ме интересуват, разбира се ако имаш желание ще ми отговориш.
Защо в христянството се говори за свободна воля и избор, след като Бог ни дава своите 10 заповеди? Заповедта не предполага избор.
Това, че Бог създава човека по свой образ и подобие, не предполага ли, че Бог е като нас не съвършен?
цитирай
27. lyubomircholakov - 26. merlin68
16.05.2012 11:18
Спорът може да се води по 2 начина: като полемика - когато всеки се опитва да наложи своето мнение на другите и не се интересува дали е крив или прав, и като дискусия - когато спорещите заедно и с общи усилия търсят истината.
На всичко отгоре аз мисля, че в случая не спорим, а просто излагаме възгледите си в рамките на един разговор. И без това изкуството на разговора вече е доста закърняло, затова е и толкова по-ценно.
По религиозните въпроси: все пак аз съм светски човек, един богослов би могъл да отговори много по-точно и убедително.
Лично моето мнение по тези въпроси е следното: Бог действително ни дава Своите заповеди (в които, между другото не виждам нито една лоша), но ни дава и свободната воля да ги следваме или не. Вече от нашия свободен избор зависи дали ще ги спазваме и, както виждаме, доста хора използват тази дадена от Него свобода, за да ги нарушават. Ако Той искаше да ни принуди насила да ги спазваме, просто щеше да направи така, че когато нарушим някоя, наказанието да е мигновено и безмилостно - както, впрочем, постъпва старозаветният, юдейският Яхве, който поразява със смърт и ужасни беди например египтяните само, защото са се оказали в конфликт с Мойсей. Както виждаме, сега наказанието или наградата настъпват едва след смъртта ни - и, казано най-общо, това е обещанието за вечно блаженство в Рая или вечни мъки при грешниците в ада. Дори по-ефикасно би било въобще да нямаме възможност и да мислим за нарушаване на тези Му заповеди - тоест, да ни направи безмозъчни роботи, които се подчиняват сляпо. Явно е, че Той предпочита да си дадем сметка и за наградата, и за наказанието - и тогава вече да изберем.
Това, че ни е създал по Свой образ и подобие, не предполага, че е несъвършен. По простата причина, че не Той създава Себе си по наш образ и подобие - а обратното. Тоест, ние сме в известна степен Негови копия и, както всяко копие, естествено, лишени от съвършенството на оригинала.
Но тук наистина много по-компетентно би отговорил професионален богослов.
цитирай
28. lyubomircholakov - (продължение)
16.05.2012 11:31
Явно при Божиите заповеди проблемът е терминологичен. Вместо думата заповед, може да се използват доста други: "съвети", "идеи", "мъдрости" и т. н. Но в епохата, когато е писана Библията (Тората - основата на Стария завет или Петокнижието, е съставена, мисля, около 500 г. пр. Хр), а Евангелията - 1-ви - 2-ри в. сл. Хр., поради строгата йерархия в обществата, много по-разбираемо за тогавашните съвременници е звучала именно думата "заповед".
По принцип с преводите на Библията има доста случаи на тълкувания, неточности и интерпретации. Например, за прочутата фраза: "По-лесно камила ще влезе през иглено ухо, отколкото богат в Царството небесно". Въобще не е ясно откъде-накъде и защо точно камила да влиза в иглено ухо? Защо не, например, кон или слон? Лично аз съм чувал две тълкувания. Първото - на староеврейски думите "камила" и "въже" са омоними, т. е. една дума с две значение без връзка едно с друго. Така фразата "По-скоро въже ще влезе в иглено ухо, отколкото..." става вече ясна и разбираема.
Другото тълкувание за фразата е, че до големите крепостни порти на Ерусалим е имало и една по-малка и тясна. През големите са минавали големите търговски кервани, които са подлежали на обмитяване - а те са били съставени главно от камили. Другите, обикновените пътници и минувачи, са минавали през малката порта, през която камила просто е нямало как да се промуши. Оттук и фразата.
С този малък пример просто показвам, че светът на Библията е много по-жив, интересен, разнообразен и несхоластичен, отколкото си мислят мнозина. да не говорим, че археологията изцяло доказва правдивостта на библейските текстове...
За мен нашият разговор е смислен и интересен. Заповядай в блога ми винаги, когато пожелаеш!
цитирай
29. merlin68 - lyubomircholakov,
16.05.2012 19:34
да прав си ние не спорим, а по-скоро изказваме възгледите си, разговорът за мен е интересен.
Спомена старозаветния Яхве, сякаш предугаждаш друг мой въпрос. Разбира се не си богослов, но си по-запознат от мен с религията, а аз сякаш предпочитам не какнонични отговори. До колкото ми е известно Яхве, е всъщност Бог-Отец, той е един и същ за христяни и юдеи. Юдеите до колкото знам просто не приемат новия завет, на практика не признават Христос, докато христяните признават стария завет. Но в стария завет, този бог е жесток и първичен, не търпи неподчинение и свободен избор. Как този бог жертва сина си за човеците? Разбира се религията има мъдър отговор "неведоми са пътищата божии", но за мен това не е достатъчно. Христянството е съвсем нова концепция изградена върху старият Яхве според мен. А това говори, че идеята е с човешки произход. Яхве се приближава до абсолютността на идеята за Бог, въплащение на силата, мъдростта, абсолютната власт, христянството е съвсем друга концепция.
Мнозина (дори май повечето) от вярващите българи всъщност не познават добре каноните на православната вяра. От една страна това е нормално при положение, че не се изучава в училище, от друга страна е притеснително, ето какво имам в предвид. Всеки малко или много след като не е запознат с канона си прави собствени тълкувания, това не правили една част от смятащите се за православни христяни, еретици? България от миналото се слави като родина на ересите. От друга страна това не е непременно лошо, според мен означава, че в човека има стремеж да разсъждава над посланията на Бог, защо тълкуванието на божествената промисъл да е запазена територия само на духовенството. Все пак Бог не назначава владиците, често това се вижда и с просто око.
цитирай
30. lyubomircholakov - Яхве е всъщност представата на д...
17.05.2012 12:03
Яхве е всъщност представата на древните юдеи за Бога, начинът, по който те го тълкуват. А те го тълкуват като жесток и нетърпящ неподчинение. Напротив, Иисус Христос за пръв път в света внася в човешкото съзнание идеята, че всички хора са равни и са братя. Както знаем, Бог обещава на Авраам, че всички народи по земята ще се подчинят на неговите потомци и ще са в тяхна власт. Юдаизмът разбира това послание буквално, като заробване на всичски останали народи по света. Иисус Христос обаче внася съвсем нов момент в тълкуванието на този текст, като, без да го отрича, уточнява, че това завоюване и завладяване ще стане в духовен смисъл, чрез идеите за братство и единство между всички хора в името на милосърдието и любовта. Последното изречение от Новия завет, е: "Идете и научете всички народи по света". Именно "научете", а не "завладейте", както е в Стария завет. Това е и основното противоречие между юдейското и християнското тълкувание в посланията на Библията. Юдейското тълкувание залага на физическата сила за завладяване на света - християнството залага на духовната. Затова и християните имат мисионери, докато юдаизмът и ислямът (който е всъщност все същият юдаизъм, но във версия, предназначена за не-евреи) не познават явлението "мисионерство", а залагат на парите (юдаизмът) или на военната сила (ислямът).
България в момента фактически се намира в 14-ти век - аналогиите са удивителни: ереси, разпокъсаност на държавата, турците настъпват. Само, че днес имаме процес не просто на унищожаване на поредната ни държава (някои историци смятат че това е 8-та или 9-та поред българска държава), а всъщност на окончателното ни ликвидиране като народ - коефициентът на раждаемостта на българите днес 1.2, докато за просто възпроизводство е необходим минимум 2.1. Историята ни учи съвсем ясно: народ, който отхвърли религията си, просто изчезва от историческата сцена. И обратно. както виждаме, днес евреите имат (меко казано) голямо влияние в света именно, защото опазиха своята религия.
Процесите, които днес се развиват в цяла Европа, както и всъщност в целия свят, са чисто и просто религиозна война. Препоръчвам ти една от великите книги на ХХ-ти век - "Спорът за Цион" на Дъглас Рийд (има я на български), където това е разгледано доста подробно. Той още през 1956 г. предрича, че има групи хора, които ще направят всичко възможно, за да сблъскат християнството и исляма - и, както виждаме, днес точно това се случва; и християнска Европа е обречена на унищожение именно поради същата причина: отхвърли религията си, това автоматично означава унищожаване на семейството (основния институт, който се опазва от всяка една религия), оттук също автоматично раждаемостта пада - и съответното общество просто бива унищожено във времето от само себе си, без да се налага да се използва кой знае каква груба, военна сила.
цитирай
31. merlin68 - lyubomircholakov,
18.05.2012 20:12
не само евреите тълкуват така Яхве, аз не съм евреин, но докато четох стария завет си мислех точно това, че Яхве, е един тираничен бог нямащ нищо общо с този пожертвал сина си за да спаси човечеството. Ако приемем, че жестокият Яхве е същият бог който жертва сина си за да спаси човеците, аз не виждам какъв е смисъла от сатаната. Бог с безмерно добра и безмерно жестока страна, не се нуждае от дявол. Добро и зло се преплита във всеки човек (създаден по образ и подобие божие), ти казваш, че сме несъвършено копие - добре, съгласен съм, както доброто, така и злото в нас не е толкова съвършено както в Бог.
Всяка религия стъпва на предходна и надстроява по нещо, този процес не е божествен а човешки, с промяната на обществото, хората променят и представите си за бог. Бог е това което не знаем, това от което се страхуваме и това което искаме да ни се случи. Находчиви хора създават и развиват религията използвайки страховете, незнанието и желанията ни - звучи по комунистически, но за мен така стоят нещата.
Религиозни войни според мен няма, има войни в които като мотив се използва религията, целите обаче са власт и печалба. Религията насилствено се налага когато искаш да приобщиш едно чуждо но вече завладяно население към собственият си народ. В предишни коментари каза, че това не се прави от христяните, а само от исляма, бих желал да е така, но историята те опровергава, и исляма и христянството си служат с насилие за налагане на вярата си.
цитирай
32. lyubomircholakov - Да, представата на юдаизма и на х...
19.05.2012 09:57
Да, представата на юдаизма и на християнството за Бога са коренно различни - затова са и различни религии. В християнството Бог няма "жестока страна" - всичко, което той прави, е за доброто на хората; затова и една от ипостасите му е "Бог-Отец" - един баща не може да желае злото на децата. Проблемът е, че Яхве е бог само на евреите, т. е. на юдеите, защото един не-евреин не може да бъде юдей.
Да, Бог не се нуждае от дявол - дяволът, това е бивш ангел, отдал се на злото. Той извършва и най-голямото зло в историята на човечеството, като примамва първите хора да ядат от плодовете на "дървото за познание на добро и зло" - тоест, да установят свои критерии за добро и зло, различни от божествените и то именно, за да станат "като богове", както е и текстът в Библията. Добро и зло се преплитат в човека, да - но Бог именно затова ни дава свободна воля, за бъдем хора чрез тази си свобода на, а не просто като роботи без никакво осмисляне какво правим, да следваме Божиите заповеди; тогава какъв е смисълът да ги следваме, щом го правим механично и без мисъл?
Някои религии стъпват на предходните - както например и християнството, и ислямът произлизат от юдаизма; но това само показва, че пътят към Бога е дълъг и труден, и нито един християнски богослов не би казал, че той е кратък и лесен. Терминът "промяна на обществото" е доста размит и неясен, при това широкообхватен - тук можем да започнем да анализираме различни промени в различни общества, което е една доста обемна тема.
Бог е това, което не знаем - да, всичко е от Бога, включително и онова, което все още, засега не знаем; но, слава Богу, онова, което знаем, също е от Него.
От Бога се страхува само онзи, който върши Зло - а човекът, който върши Добро, няма защо да се страхува от Него. Затова и в далечното минало къщите не са се заключвали - вярващите хора са знаели, че ако откраднат, ще бъдат сполетени от неминуемо наказание. Защото човешката личност ивсяка група хора се движат от две неща: от наградите за Доброто и от наказанията за Злото. Между другото, за разведряване на атмосферата: Бойко Борисов веднъж го каза много точно: "Хората са два вида: едните се страхуват от Бога, другите - от затвора." Точно така е. Проблемът е, че човешкото наказание може да се избегне, примерно през границата в Мексико, или с амнистия, или просто с добро укриване. Но от Божието наказание спасение няма. Затова и обществата, в които хората са вярващи, са много по-добродетелни, а и управлението им е доста по-лесно - просто обществото се движи в автоматичен режим, "на автопилот", защото страхът от неизбежното Божие наказание и желанието за също неизбежната Божия награда са много по-силни от страха на невярващите от евентуалното човешко наказание и желанието им за евентуална пак човешка награда.
Няма война, която християни да са водили за налагане на религията си. И никъде християнството не е налагано насила. Дори католиците в Америка са покръствали индианците след процес на мисионерстване и проповядване и в никакъв случай насила - няма известни случаи на убити или наказвани по някакъв начин индианци, отказали да примеат християнството. За толерантността към различните религии в Русия вече стана дума... Докато например, знаем какво са вършили мюсюлманите в Родопите; а и днес по целия свят, както вече стана дума, всеки 5 минути християнин бива убит заради религията си.
Но религиозна война действително съществува, води се и в момента - защото подготвяната глобална диктатура на една-единствена държава, ръководена от определена етно-религиозна група, се вписва точно в идеологията на Стария завет и в обещанието, дадено от Яхве на Авраам.
цитирай
33. merlin68 - Понеже съм на тема варяги, ще ти к...
19.05.2012 15:53
Понеже съм на тема варяги, ще ти копирам един цитат от немски историк. Става въпрос за насилственото христянизиране на балтийските славяни от датските кръстоносци през 12 век
Гильфердинг писал о руянах следующее:
"Как люди натерпевшиеся на своём веку всяких лишений и бед и закалившиеся в борьбе, делаются склонны к упорству, так и Балтийские Славяне; едва ли был на свете народ упорнее. Изо всех народов Европы они одни положили свою жизнь за старину свою, за свой старый языческий быт: упорная защита старины, вот первое свойство всех этих передовых племен Славянских.."

да припомним и един български пример - Борис І и покръстването на българите.
Примери има много, но ето и малко поезия:)

КРЕЩЕНИЕ ОГНЁМ

Музыка - В.Дубинин
Слова - М.Пушкина

Древние рощи полны голосов
Шепота трав и камней
К северу тянется дым от костров
Враг рыщет в той стороне
Духи грозы бьют в барабан
Из молний куют нам мечи
Мы принесем жертву богам
Кровью своей напоим

Против нас - блеск византийских церквей
Пышность пиров и даров
Мы предаем смерти наших детей
Зная жестокость врагов
Знаки Луны грозят нам бедой
Стрелы поют об одном
Выбор жесток - крещение водой
Или крещение огнем!

Мы, обезумев от гнева, дрались
Веря в бессмертие душ
Станет погибший не горстью земли
А стражем в небесном саду
Вниз по реке идолам плыть
Некому бить им поклон
Нас больше нет - стоит ли жить
В мире крещенном огнем...

Древние рощи веками молчат
В мире, крещённом огнём.
цитирай
34. lyubomircholakov - Война с цел завоюване на земи и те...
19.05.2012 16:14
Война с цел завоюване на земи и територии е едно, а война с цел покръстване - съвсем друго. Това са различни неща.
Освен това, трябва все пак да се уточни нещо важно: като православен християнин, за мен католицизмът и още повече протестантството са отклонения от християнството. Вече ти посочих, че няма и не е имало по-толерантна в религиозно отношение държава от Руската империя. Католиците винаги са нападали православните - но православните никога не са нападали католиците.
За Борис I - естествено, всеки държавник е длъжен да смаже всеки бунт и съпротива срещу провежданата от него държавна политика, иначе какъв държавник ще бъде? И щом висши сановници се противопоставят на тази политика - естествено, че реакцията срещу тях може да бъде само една: като срещу метежници. Това няма нищо общо с религията; фактът, че са се противопоставили на религиозната политика на държавния глава, е частен случай. Така щях да бъдат наказани и ако се бяха противопоставили на каквато и да било друга негова политика. Но атеистите и до днес се хвалят, че сред българския народ все още и до ден-днешен имало много езически обичаи - обаче аз не съм чул някой от обикновения народ да е бил наказан със смърт за неприемане на християнството, било още по времето на Борис I, било след това. Както виждаш, дори нито един богомил не е бил наказан със смърт, както са заслужавали. И би трябвало да направи някому впечатление, че след падането ни под турско робство никъде вече не се говори за богомили. Интересно, къде така изведнъж изчезват? Обяснението е елементарно: богомилите просто приемат исляма и се превръщат в авангард на нашественика, заедно с "венецианските търговци" от Търново, които пък организират избиването на 110-те български боляри.
Стиховете си ги бива, но художествените образи не са аргумент.
цитирай
35. merlin68 - Стихотворението всъщност не е на А. ...
19.05.2012 16:25
Стихотворението всъщност не е на А.Пушкин, то е от Маргарита Пушкина (не ми е известно дали има родствена връзка с А.Пушкин). Но това, че както Рим, така и Константинопол налагат христянството с огън и меч е исторически факт.
И източната и западната империя са религиозни а не етнически държави, не христяните са варвари и потенциална опасност, налагането на христянството оеднаквява ценностните системи и намалява риска от варварска инвазия, освен това означава повече поданици, и повече данъци.
цитирай
36. lyubomircholakov - Да, видях, че не е на оригиналния ...
19.05.2012 16:38
Да, видях, че не е на оригиналния Пушкин. Нито Константинопол, нито пък Рим, налагат християнството "с огън и меч" - няма такъв исторически факт. Ако Константинопол го налагаше така, няма да възлага да се създаде славянска азбука, а просто щеше да постави славяните пред избора: или ви убиваме, или ставате християни; а св. св. Кирил и Методий създават азбуката именно, за да проповядват християнството - а не да го налагат "с огън и меч". Католиците също винаги са изпращали мисионери и проповедници за религиозни цели, а не войници. Войните и завоеванията, водени от католически държави, са за територия и виляние, а не за налагане на християнството. Именно католическият епископ Бартоломео де лас Касас спасява книгата на маите "Попол-Вух", за да я имаме и днес.
Ако пък става дума за Западната римска империя, която загива през 476 г., тя съвсем няма силите и възможностите да "налага" християнството, защото през цялото време на съществуването си е подложена на варварски натиск. Византия също през цялата си история води само отбранителни - и нито една завоевателна война.
Впрочем, кръстоносците завоюват Палестина през 1099 г. и я държат 200 години под своя власт - но няма нито едни случай на насилствено покръстен мюсюлманин.
цитирай
37. анонимен - уважаеми "разсъждаващи"!
09.08.2012 17:12
какво е "прогрес" и кой го е дефинирал?
цитирай
38. анонимен - "демокрацията"
09.08.2012 17:18
"демокрацията" може да съществува,само в общество,което е загубило смисъл,да обсъжда "демокрацията".Никой не обсъжда дишането-то просто си съществува.
Почне ли да се обсъжда,значи вече нещо не е наред.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3506321
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728