|
ПРОФЕСОР ПЕТЪР ИВАНОВ: „НЯМА ОБЛАСТ В КОЯТО ДА НЕ СМЕ В БЕЗПЪТИЦА”
|
|
| |
- Г-н професоре, какво се случи на Четвъртия патриотичен семинар, който разглеждаше темата „БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО: БЕЗПЪТИЦА И ЗРЕЕЩИ КОНФЛИКТИ”?
- Да ви кажа, не харесвам понятието „случва се”, питате ме какво се случи, нали? В България, ако сте забелязали, все по-често точно това понятие се използва от управниците и от политиците ни, които са на власт. За тях нещата все се случват. А смисълът на това понятие „случи се” е родствено със „случка” предполага случайност, предполага нещо, което е извън нас, и което ние не управляваме и не владеем. В този смисъл си позволявам да кажа, че при нас, в Центъра за демографска политика, нещата не се случват, те се подготвят и се провеждат, те стават, състояват се. А България всичко вече е случайност. И се случва, за жалост.
Както на всички досегашни национални патриотични семинари, интересът беше значителен. Участваха със свои доклади 18 души, между които няколко професори, доценти, докторанти политически дейци и др. в семинара взе участие и професорът от Калифорнийския университет Никола Алтънков, имаше и друго чуждестранно участие от Норвегия.
- Как ще формулирате безпътицата в която бяхме натикани?
- Безпътицата ни е системно устойчиво състояние, което продължава вече 23 години. Като всяка безпътица и безпътицата, в която се намира нашето общество, предполага липса на реални изходи в затрудненията ни в различните сектори на обществения живот: здравеопазване, управление, култура, икономика, образование, религия, възпитание, социални дейности, екология, политика, дипломация, отношения между етносите, международни отношения и т.н.
В абсолютно всички сфери, даже и във волейбола, ние пропадаме в безпътица. Според нас няма област, в която да не сме в безпътица. Защо? Защото сме все още в тоталитарно общество, в посткомунизъм, управляват ни същите хора от политбюро и техните близки, роднини и т.н.
- Кои са „зреещите конфликти” у нас, според Вас?
- Зреещите конфликти са във всички гореспоменати области без изключения. Ако се вгледаме, има ги навсякъде. Къде няма зреещи конфликти, къде няма противоречия и стълкновения. Напоследък виждаме бунтовете на еколозите, на миньорите от марица изток, на различни други професии. Зреят етнически конфликти, конфликти на основата на остро социално неравенство и несправедлливост в нашето общество
- Г-н професоре, тази безпътица не бе ли планирана?
- Не знам със сигурност. Но, ако се съди по факта, че навсякъде, даже и в Светия Синод, има агенти на бившите комунистически тайни служби, а в така наречената опозиция лидерите също са агенти на ДС, то може да се направи предположение, че е така, безпътицата е предизвикана и очевидно е изгодна някому, който, ловейки риба в мътна вода, успя да забогатее в мащаби, немислими за едно справедливо общество. Всички знаем, кои са тези хора.
- Има ли изход от катастрофата, която изживяваме?
- Не. България в демографски план вече е погубена. Българите няма как да не изчезнат от етническата карта на света след точно определен брой години. Няма как да населението на България да не е с променен етнически състав в полза на етнос, чийто майчин език не е българският език. В семинара установихме, че от 2003-2004 г. сред новородените българчетата вече са малцинство по отношение на други етноси. Тенденцията е налице.
- Защо така оглушително се мълчи за демографската катастрофа в България?
- Защото нашите политици имат краткосрочни планове, свързани с личното им облаготетелстване от пребиваването във властта. Нямат интерес да се повдига въпросът за демографската катастрофа. Това вреди на изборите, отнема време и усилия, които управляващите биха могли да използват в своя изгода. Защо да мислят и работят за преодоляване на демографската катастрофа. Та много от тях вече са си уредили имоти в чужбина, на хубави екзотични места.
- В съвременната българска литература протичат страшни процеси – в нея е установена такава цензура, каквато никога досега не е имало, някакви щедро заплащани особи биват представяни у нас и по света като уж „писатели” ... Няма кой да се противопостави на агресорите... Следите ли тези процеси?
- Гледам да не чета български автори. Кого да чета, Любомир Левчев ли, внучката на Гриша Филипов ли, госпожа Коен ли или пък Митю Крика, който, чувам, също издал книга? Така че не мога да ви отговоря на този въпрос. Не съм компетентен. А и не искам да бъда.
- Не стана ли страната ни обект на успешна работа на множество „пети колони”?
- Стана. И то много отдавна, според мен. Всъщност у нас винаги, от векове, сме имали стабилни и мощни пети колони, уви.
- Как в личен план да се противопоставят, според Вас, обикновените хора на властващата и щедро субсидирана от чужбина разруха на България?
- Никак. Псуваме по кръчмите, пеем буйни песни, механите са нам тесни, а като изтрезнеят българите, отиват и пак гласуват за любимците си, които вече толкова години ги крадат и лъжат. Това е. Няма никаква надежда това да се промени. Такива сме.
- Нямате ли чувството, г-н професоре, че пребивавате в някаква форма на нелегалност? Медиите дисциплинирано мълчат, вие нямате собствена медия...
- Аз съм интелектуалец. Разбирам от социална психология и от някои други науки, включително психоанализа и психотерапия. Истинските интелектуалци винаги са нелегални. Мразят ги. И ги малтретират. Легални са блюдолизците и нагаждачите. Аз не съм такъв.
- Ще оцелее ли България в тази най-страшна война, която се води срещу нея?
- Не.
- Ще предоставите ли докладите от семинара да ги публикуваме в КНИГИ NEWS?
- Естествено. За къде без КНИГИ NEWS!!!!
Интервю на Стоян Вълев
На снимката – професор Петър Иванов
www.knigi-news.com
|
|
