Владимир Медински

  

МИТОВЕТЕ НА РУСОФОБИЯТА

 продължение 3

 

Няма народ, за който да са измислени толкова

лъжи, нелепости и клевети,

 както за руския народ.

Екатерина Велика
немкиня 

Но тази идея е заимствана (да не забравяме!) от Русия. Рожденото й място и, както би казал Лев Гумильов, "месторазвитието" - са любимите кухни на московските интелигенти. Именно те първи започнаха да твърдят, че Русия е напълно бандитска страна. Е, навикахте се, поздравления! Сега, когато някого от създателите на тази "светла" теория го проверят 5 пъти поред на летище в САЩ дали не носи 2-3 тона тротил, за да взриви Белия дом - така му се пада! Жалко, че ще обискират не само "изобретателите" на бандитската теория за Русия, но и въобще всички руснаци, които, естествено, са тотални мафиоти.

 

По принцип, опитайте се да влезете в САЩ със съвсем мирни намерения... Ще ви се наложи да попълнете въпросник около 50 страници, в сравнение с който всички съветски анкети дали вие или ваши роднини сте били в плен или интернирани през Втората световна война, са просто детска залъгалка. Някой по-възрастен човек направо може да получи инфаркт от въпроса в американската анкета: "Подготвяте ли се да извършите терористичен акт?", или: "Член ли сте на "Ал-Кайда"?

А за процедурата в посолството на САЩ по вземане на пръстови отпечатъци от туристите по-добре да не говорим...

Създаването на черни политически митове винаги е насочено срещу цял народ. Тяхното сътворяване и експлоатация имат две цели: външна и вътрешна.

Външната цел е формиране на образа на дадена страна извън нейните граници. Така заради потока от черни политически митове Русия и руснаците в очите на западните хора придобиват черти на дива, варварска страна, от която трябва да се изпитва страх.

В някои страни русофобията е придобила формата на тотална омраза, която сама по себе е важен политически ресурс.

Политическият капитал от такава пропаганда в Европа е следният: 40% от европейците се отнасят негативно към емигрантите от Русия. "Матрьошка - перестройка - балалайка - водка - Горбачов!"

Е, това отначало беше забавно.

Сега то се трансформира в: "Путин - Чечня - мафия - КГБ - Куршавел!" (Куршавел - френски ски-курорт, известен напоследък с оргиите на руски олигарси; б. пр.).

Всички да се страхуват!

"Рашън, гоу хоум!"

Русофобската параноя е опасно нещо. Веднага в паметта изплува трагикомичният случай от епохата на макартизма, когато някакъв американски генерал, дали от махмурлук или от прекалена доза наркотик, се хвърлил от прозореца с вик: "Спасявайте се, руснаците идат!" (вероятно става дума за адмирал Дж. Форестал; б. пр.).

Смешно и тъжно.

Сред американските студенти асоциативните познания, свързани с думата "Русия", са внедрени от киното и медиите, и в голяма степен се опират на събития от историческото минало: "водка", "шапка-ушанка", "студен климат", "дефицитни стоки и дълги опашки", "КГБ", "Карибска криза".

Успоредно с това се постига и друга цел - отслабване на руския народ. Защото в неговото съзнание, под влияние на масираната пропаганда, започват да се появяват прекомерна самокритика и различни психологически комплекси.

 

Опасността за Русия

Създаването, раздуването, пропагандата на черните исторически митове - това е целенасочена идеологическа дейност против Русия и руския народ. На всичко отгоре вътре в самата Русия охотно подхващат, засилват и развихрят тази идеологическа дейност.

А всъщност, ако се вгледаме в реалностите, Русия просто в нищо не отстъпва на историята на западните страни - нито по жестокост, нито по слава.

Сега няма да сътворяваме положителен мит, защото през вековете в руската история е имало всякакви неща.

Но, първо: в тази история срам, жестокост и мръсотия е имало не повече, а понякога и по-малко, отколкото в историята на всяка друга страна, независимо западна или източна.

Второ: имало е не само мръсотия и кръв. Имало е и слава! Имало и постижения. И тяхното количество отново е не по-малко, отколкото в която и да било друга страна... А може би и повече!

Но ние, като омагьосани от черните митове, не помним славата си, забравяме постиженията и успехите.

На един руснак няма защо да се обяснява кой е Малюта Скуратов или Ванка Каин (Ванка Каин - прочут московски крадец и разбойник от ХVІІІ-ти в.; б. пр.).

Но ако попиташ кои са Дмитрий Бокарев или Фьодор Ландрин?

Или пък: кой знае, че именно в Русия за пръв път е произведено слънчогледово олио?

През ХVІІ в. слънчогледът се появява в Европа и Русия. Отначало като декоративно растение, заради красивия си цвят, и като лакомство - и в Русия, и в Европа охотно "люпели" семки.

През 1830 г. крепостният селянин Дмитрий Бокарев от имението Алексеевка, Бирючински уезд на Воронежка губерния, пръв в света започва да произвежда слънчогледово масло. Приспособил дотогавашната техника за биене на масло от камелина, започнал да произвежда олио и да го продава на пазара.

Отначало слънчоглед отглеждали масово в Саратовска и Воронежка губерния, сетне в цяла Южна Русия; а оттам вече попаднал в Европа.

Историята на Фьодор Ландрин е още по-интересна. Той измислил как да прави дребни бонбони, които започнал да продава в твърди кутийки с плътно затворен капак. Бонбоните нарекли по името на изобретателя им - "лАндрин". Но нали било ясно, че от Русия не може да се появи нищо хубаво?! И започнали да ги наричат с френски акцент: "ландрИн". А с времето и тази дума била забравена, заменили я с чисто френска: "монпансие".

"Както е известно", Русия е икономически и технически изостанала страна.

Но тогава какво да правим с таблицата на Менделеев? И с обстоятелството, че именно в Русия се появили такива науки като почвознание, синтезно естествознание, екология, системна физико-икономическа география?

Техническият прогрес ли?

Мнозина ли знаят, че руският самолет "Иля Муромец" е най-добрата бойна машина през Първата световна война? За всичките години на войната е свален само един "Иля Муромец" и то, защото на връщате от изпълнение на задача екипажът се отпуснал и започнал да играе карти.

За сметка на това британските "Дехавиланд" горели и падали постоянно.

Неприлично е да се говори, че някъде до 1970 г. руските железопътни линии бяха най-добрите в света - но това е факт. След този период железниците в Европа бяха модернизирани. Но, например, всеки, който е посетил Южна Америка, с ужас е наблюдавал виещите се като змии релски и се е учудвал, че въобще е останал жив.

Едно интересно и важно наблюдение: ако приоритетът в някаква област е спорен, ние охотно отстъпваме пред чужденците. Но самите те никога не отстъпват. Например: за правото да се смятат за изобретатели на радиото се "борят" италианецът Маркони и руснакът Попов. Обаче в самата Русия половината от запитаните ще кажат, че изобретател на радиото е Маркони! А в чужбина изобщо не са чували за Попов, освен малцина специалисти.

Същото е и с двойката Едисон - Яблочков. Кой е изобретил електрическата крушка? Може да се спори.

Но кой в чужбина е чул за Яблочков? И кой в Русия не е чул за Едисон?

Или крекингът на нефта. Още Менделеев прави редица наблюдения върху "въздействието на топлината върху тежките нефтени масла". През 1891 г. термичният крекинг е патентован от руския инженер В. Г. Шухов. Обаче американците, да си кажем честно, присвояват (а още по-простичко казано - открадват!) изобретението. През 1915 г. те организират промишлено производство по руския метод.

Но в самата Русия до ден-днешен всички са уверени, че нефтеният крекинг е изобретен от американци!

И, понеже стана дума за нефт: да не забравяме, че първият промишлен сондаж в света е направен на територията на Руската империя в средата на ХІХ в. 15 години по-рано, отколкото в САЩ.

Преди революцията от 1905 г. Русия заема І-во място света по добив на нефт. Това І-во място е възстановено през 2006-2007 г.

През втората половина на ХІХ в. Русия заема І-во място в света не просто по добив на нефт, но и по производство и износ на нефтопродукти: мазут, керосин (тогава още няма бензин). Сега това І-во място за нас е неосъществима мечта.

Пушката, която наричаме "берданка", е разработена от члена на руския артилерийски комитет А. П. Горлов и от сътрудника на същия комитет капитан К. И. Гуниус. "Малокалибрена стрелкова винтовка №1" влиза на въоръжение в руската армия през 1868 г. В САЩ я наричали "руската пушка". Полковникът от американската армия Бердан усъвършенства някои нейни второстепенни детайли. И тогава на въоръжение в руската армия била приета "малокалибрена стрелкова винтовка №2 система Бердан". И рожбата на Горлов в цял свят била наречена "берданка".

За постиженията от съветския период дори е трудно да се говори - прекалено много са: изграждането на цели промишлени райони в ледените простори на Сибир, огромния поток от рационализации и изобретения през 1930-40-те години, истинско творчество на хората, космическата политика. Какво да се прави, като все пак пръв полетя в Космоса Юрий Гагарин, а не Юджийн Гег?

Също така забравяме, че в социално отношение Русия далеч не била изостанала страна. Мнозина ли знаят, че освободените крепостни селяни през 1861 г. били само 18% от населението на страната? Другите селяни отдавна били получили лична свобода през управлението на Николай І и преди това.

Обаче в САЩ до 1865 г. 60% от населението били роби. Съвсем истински роби, които можело да бъдат продавани и купувани - и със семействата им, и без тях.

А и в съветската епоха човекът беше много по-свободен, много по-уверено осъзнаваше себе си като субект на права, отколкото в много "демократични" страни.

Нещо повече: много реформи, които тласкаха нашата страна към разширяване и укрепване на демокрацията, бяха прекратени под политическия и военен натиск на световните империи, изградили просперитета си върху ограбването и унищожаването на цели народи.

Явно ние "знаем" за себе си много лоши неща. При това много от тези "лоши неща" никога не са съществували. Има ги само в митовете, създадени от нашите врагове. И, за съжаление, в собственото ни въображение.

А хубавото за себе си не помним или просто не знаем, че някога е съществувало. Това отслабва духа ни, не позволява да се отнасяме критично към митовете, които усилено ни натрапват.

Достатъчно е един руснак да възприеме сериозно черните митове за Русия - и вече не знае нито какво да мисли, нито какво да прави.

За това говори и Президентът на Руската федерация В. Путин в едно от посланията си към Федералното събрание:

"Духовното единство на народа и обединяващите ни морални ценности са също толкова важен фактор на развитието, както политическата и икономическата стабилност. Убеден съм, че обществото само тогава е способно да поставя и решава мащабни национални задачи, когато притежава обща система от нравствени ориентири. Когато в страната пазят уважението към родния език, към самобитните културни ценности, към паметта на предците, към всяка страница от историята ни. Именно това национално богатство е базата за единство и суверенитет на страната ни. То е основата на нашия живот, фундаментът на икономическите и политическите отношения".

И наистина: как може да строите път в Русия, щом знаете "със сигурност", че в Русия не може да има хубави пътища! Нищо, че сте първокласен инженер, разполагате с най-съвременни технологии и екип квалифицирани работници. Самото психологическо внушение ви обезоръжава и пречи. Дори да успеете, това внушение обезценява резултата, не позволява той да се смята за естествен и закономерен, а се мисли, че по-всяка вероятност е случаен... Та нали руснаците не могат да строят хубави пътища!

Със същия успех се опитайте да воювате с външни врагове, след като знаете, че Русия винаги е била побеждавана от всички.

Опитайте да създадете семейство, след като "знаете", че всички руски жени са проститутки, а и е безсмислено да имате деца, защото Русия няма и не може да има бъдеще.

Опитайте да хапнете с удоволствие, след като "знаете", че в Русия всички продукти са радиоактивни и химически замърсени.

И се опитайте да накарате другите да ви уважават, след като вие не уважавате самия себе си.

Митовете, за които става дума, са изключително опасни. Много по-опасни от пистолет. Те са истинско ОМП - оръжие за масово поражение, което поразява нашия мозък, нашата вяра в бъдещето, нашата воля за действие.

 

Глава 2

Какви митове съществуват?

 

 

Приказката - това е мит,

в който са престанали да вярват.

В. Проп.

"Историческите корени на

вълшебната приказка"

 

Дълго време в историята на цялото човечество митът е бил обичайно средство за опознаване на света. Защото какво е мит? Нещо, основано върху действителни събития, но украсено и променено. Украсено, за да е по-интересно.

Митът е украсена история. Е, и малко променена... в своя полза. Нали, ако разказът за действителни събития бъде скучен, грешните хора може да не му придадат необходимото значение, пък и направо да го забравят.

Дори ако митът въобще не засяга историята на даден народ, и дори въобще да няма отношение към историята, народът пак внася в него своите оценки.

Например, митът за Персей, който спасил Андромеда от морското чудовище...

Всяка година градът принасял в жертва по една девойка. Жертвата била приковавана към скала, и от морето изпълзявал страшен змей. Той изяждал девойката и за известно време оставял града на мира. Персей победил змея, като му показал главата на медузата Горгона. Змеят се вкаменил и сега вечно стърчи в морето под формата на скала. А Персей се оженил за Андромеда и техните потомци и досега живеят в Гърция.

Какви реалии стоят зад тази красива приказка?

Древните гърци много добре знаели, че в моретата се въдят най-различни създания, в това число несимпатични. Змейовете са си змейове, но има и акули, касатки, кашалоти, октоподи, които понякога се приближават съвсем близо до брега - тогава, преди големите кораби, интензивния риболов, двигателите с вътрешно горене и траловете, не е имало особени прегради пред морските създания.

Гърците смятали за съвсем разумно да поуплашат дечурлигата с тези същества, за да не се доближават прекалено до прибоя, ако не са придружени от възрастни. Още по-малко пък юношите да решат да тръгнат на самостоятелно плаване. Тази практическа страна на мита е очевидна.

Освен това, митът отразява древните представи, че човешка жертва може да омилостиви силите на природата: морето, приливите, морските чудовища. По този начин митът е и пазител на опита, носи историческа памет: ето как е било някога... Принасяли в жертва красиви девойки, и свирепият змей ги изяждал в подводните си пещери... Да си спомним за нещастните във ветровитата зимна вечер, когато откъм морето навява суграшица, небето е цялото в тъмни облаци и семейството се е скупчило около огнището. Но, благодарение на храбрия Персей, повече няма такива неща! Да си спомним не само за нещастните жертви и гнусните змейове-людоеди. Нека си спомним и за светлите герои, които направили нашия свят по-добър, сигурен и приятен. Разбира се, и за прекрасните девойки, които станали съпруги на великите хора, извършили подвизите...

Така митът обединява практическото назидание, сведенията за външния свят, историческата памет, нравствените завети, отгласите от миналото, представите на хората за добро и зло.

Съществуват космогонични митове  - за това, как е възникнала и се променяла Вселентата, и как е станала такава, каквато е днес. Митове, в които боговете сътворяват света, а героите го подреждат.

Така наречените "митове за произход" - откъде произхожда даден народ и кои са основателите му. Например, митът за тримата братя Рус, Чех и Лях - основоположниците на руския, чешкия и полския народи. Впрочем, в историята на митотворчеството много неща са свързани с братя: Каин и Авел, Ромул и Рем (основателите на Рим), Кий, Щек и Хорив (основателите на Киев). Едно нещо е приятно: нашите приказни славянски братя поне не са се избивали едни други по повод и без повод, за разлика от Рем и Каин.

Историческите митове - това са митовете за собствената история.

Географските митове са за съседите и въобще за всички други народи.

Създавайки митове за себе си и своя произход, за собствената си история, народът натрупва легенди и предания. Той създава представи за своя национален характер. И руският народ, и всички народи по света носят в себе си някакъв "първобитен образ" на света, и образа на самия себе си в този свят. Този образ учените наричат "архетип" - тоест, в буквален превод, "древен тип". Народът колективно го носи в себе си. Както казвали някога - "съборно". Той е характерен за целия етнос.

Архетипът не се хвърля веднага на очи. Ако някой иска да вникне в него, трябва дълго и сериозно да изучава историята и етнографията на народа. Архетипът е внедрен дълбоко в подсъзнанието. Дори при най-силно желание никой не може да отговори пряко на въпроса носител на какъв архетип е самият той? Образът на националното "аз" се разкрива в особеностите на начина на живот, мотивите на постъпките, възприятието на околната действителност. И трябва да се проследява поведението не на отделни личности, а на целия народ.

 

 

Защо са нужни митовете?

 

Митовете са нужни, за да бъде обяснен светът. Историческите митове са нужни на народа, защото в тях са заложени неговите коренни национални ценности. В митовете на историята живее паметта, която обяснява кои сме ние, какво се е случвало с нас, как сме реагирали на различни обстоятелства.

Митовете са необходими, за да бъде свързан човекът със света, личността с народа, с предците. Почитта към предците предполага и следното: щом те са се държали така, ние не бива да се държим по-зле, защото иначе ще изгубим достойнството си. Произходът задължава.

Струва ми се, че това е една от най-големите идеологически грешки на болшевиките. В желанието си да разрушат всичко "до основи" и да построят "нов свят" на пусто място, революционерите-романтици искрено се присмивали над вековните семейни традиции, над староруската традиция на паметта и почитта към родовите предци. Нещо повече, наличието в рода на някой, който не бил от "селяните" или "пролетариите", било вменявано като вина на потомците му, като минимум съсипвало кариерата, а в "суровите години" можело да стане и повод за репресии. До какво водело това? Семейните стари снимки, на които, не дай Боже, вашият дядо или прадядо бил в мундир - в печката. Портретът на бащата-офицер с еполети на императорската гвардия - в килера, в мазето. На децата - нито дума за историята на семейството: "Дядо ти, моето момче, беше... инженер, загина в Първата световна..."

Прабаба ми по майчина линия, на която знаем само името - Августа, била от остзейските немци, при това дъщеря на заможен пруски "селски капиталист" - мелничар. Омъжила се за украински инженер и през 1917 се преместила в Киев. Но в моето семейство не обичаха да говорят за това - не беше хубаво сред роднините на офицер от Съветската армия (баща ми) изведнъж да се окаже чистокръвна немкиня, при това с още куп роднини, които навярно бяха избягали в Западна Германия. Затова и нямаме снимка от нея.

Така и растяха в нашата страна милиони Иванови, които не помнеха рода си. Паметта на повечето руснаци днес не се простира по-назад във времето от живите дядо и баба. А по-нататък е пустота, черна дупка. С кого да се гордееш, по кого да се равняваш? Павлик Морозов и Юрий Гагарин? Да, но доста са далече "национализираните" кумири, не могат да видят всяка твоя лоша постъпка.

Но, ако твоят прадядо е почетен гражданин на град Н-ск или просто неизвестен герой от войната през 1812 г., който те гледа с присвити очи от портрета в гостната, той вижда всичко. От онзи свят те наблюдава дали няма да предадеш и опорочиш честта на семейството. Само, че този портрет е въображаем, защото го няма. На мястото, където би трябвало да виси - черна дупка. А щом няма предци, няма и Бог. Значи, всичко е позволено... (алюзия за прочутата фраза на Достоевски; б. пр.).

След като унищожили, съзнателно или в порив на нихилизъм и от глупост, култа към рода и семейството, болшевиките, без да разбират, изкопали собствения си гроб. Защото не всеки има дядо Щорс, а значи пред новата власт нито ти, нито твоята "най-малка клетка на обществото" имате някакви задължения. Захлупиха танковите дула с калъфите им, мътната горбачовска водица подкопа Берлинската стена - и край, утече се! Гуляй, Русия, весели се, граби награбеното! А ние се чудим: защо за нас, удивителните "хомо советикус", айтматовските "манкурти", няма нищо свято?

Но да се върнем на това, каква роля играят народните митове. В народните предания и легенди обикновено са заложени ценности, дух, сила, които дават опора на нацията не само в кризисни, тежки исторически периоди, но и във всекидневния бит. В тях има различни варианти на отговори какво трябва да се прави в едни или други случаи. Не само по време на война или стихийни бедствия - но и при победи, постижения и успехи.

Историческите митове имат различна форма. Те са и героични предания, и битови приказки, които иронизират, осмиват някои негативни явления в живота. Легенди за събития от миналото, памет за поведението на исторически герои. Още от древни времена тези предания се разказвали от поколение на поколение, после били записани на хартия.

В митовете е концентриран и поведенчески опит. Всеки разумен човек може да извлече от тях полезен урок.

Ето, например, митът как при Петър І довеждат пленени шведски офицери след Полтавската битка. Офицерите са смутени, напрегнати: откъде да знаят какво ще им се случи? Петър ги прегръща и вика:

- Ще пируваме!

И по време на пира шведите седят заедно с руснаците, с чаши в ръце. И Петър Велики вдига тост:

- За нашите учители!

Дали това се е случило? Или не е? Във всички случаи такова едно предание носи следния урок: бъдете великодушни! Не отмъщавайте. Не изпитвайте злоба. Умейте да се учите и от враговете си - и ако сте научили нещо от тях, признайте си го на глас. Избягвайте омразата, разчистването на сметки.

 

(Следва)

 

 

Превод: Любомир Чолаков