ЛИБЕРАЛИЗМЪТ Е ЗАПЛАХА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО                 Александър Дугин   Всички принципи на философията на либерализма, както и самото му наименование се базират на тезиса „свобода” - liberty. При това самите философи-либерали (в частност Джордж Стюарт Мил) подчертават, че свободата, която те отстояват, е строго отрицателно понятие. Освен това те разделят „свободата от” и “свободата за”, като предлагат да се използват две различни английски думи - Liberty и Freedom. От първата произлиза названието „либерализъм” – това е изключително „свобода от”. Тъкмо за нея настояват либералите. А що се касае до „свобода за”, за нейния смисъл и цели – тук либералите замлъкват, предполагайки, че всеки индивид сам може да намери приложение на свободата си, или пък изобщо да не й търси приложение. Според тях това е въпрос на индивидуален избор, който не се явява политическа или идеологическа ценност и няма защо да се обсъжда.     Обратно - „свобода от” се обсъжда от тях подробно и има доста догматичен характер. Либералите предлагат да се освободим от: • държавата и нейния контрол върху икономиката, политиката и гражданското общество; • църквата с нейните догми; • съсловните организации; • всякакви форми на кооперативно стопанство; • всякакви опити за преразпределяне от държавни или обществени институции на резултатите от материалния и нематериалния труд; • принадлежност към етническа група; • каквато и да е колективна идентичност. На пръв поглед може да се помисли, че имаме работа с някаква версия на анархизма, но това не е така. Анархистите, поне такива като Прудон, предлагат като алтернатива на държавата свободния труд в общината с колективно разпределение на продуктите на този труд. Те са непримирими противници на частната собственост, докато либералите виждат именно в свещената частна собственост и пазара залог за реализация на оптимален социално-икономически модел. Те смятат, че рано или късно държавата трябва да отмре, като отстъпи мястото си на световния пазар и световното гражданско общество. В останалото либералите отиват доста далеч, отричайки всички социално-политически институти, включително семейството и половата принадлежност. Либералите пледират както за свобода на абортите, така и за освобождаване от полова принадлежност (права на хомосексуалните, транссексуалните и т.н.). Семейството се разглежда от тях като чисто договорно явление, което както и други социални „предприятия”, съществува само като юридическо споразумение. Крахът на СССР и нашето поражение в “студената война” от идеологическа гледна точка означаваше окончателно разпределение на ролите в битката, след която либерализмът възнамерява да завоюва световно господство. Именно след разпадането на Съветския съюз излиза, че либералите (и по-точно неолибералите) са били исторически на прав път, като са отричали претенциите на социализма и комунизма за прогресивно бъдеще. В 1991 г., с разпадането на СССР, американският философ Френсис Фукуяма уведоми човечеството, че „краят на историята” ще има не марксическа, а либерална форма, т.е. победа на пазара, буржоазната демокрация и доминацията на САЩ. От този момент започна неудържимият възход на либерализма, и то в неговите най-фундаменталистки англосаксонски и антисоциални форми. Беше открито обявен като основен факт на идеологическата история на човечеството, че именно либерализмът е неговата съдба. Той е нещо универсално и абсолютно, следователно неговите принципи и догми нямат алтернатива. От горното следва, че адекватен отговор може да бъде единствено Световен кръстоносен поход срещу САЩ, Запада, глобализацията и тяхното политико-идеологическо производно - либерализма. В Русия независимо дали ни се иска, или не, либерализъм няма. Либерали се намират, но либерализъм няма. До началото на 90-те години на 20 век в Русия формално господстваща беше марксистката идеология. С нея израснаха мнозинството от хората, които днес повлияват решенията на властта. Принципите на либерализма бяха чужди на устоите на руското общество, преследваха се безпощадно от идеологическите органи на СССР и като цяло бяха или непознати, или карикатурно тълкувани. Единственото съдържание на либерализма в Русия през 90-те години беше безкритичното, невежествено и пародийно подражание на Запада. На практика късният съветски политически елит не избра либерализма като политическа идеология. До последния момент преди разпадането на Съветския съюз лидерите на руските либерали рутинно славословеха КПСС, идеите на Маркс, плановата икономика и социализма, а олигарсите по това време бяха членове на комсомолски бюра или сътрудничеха на КГБ. Вместо усвояване на либералните принципи, неговите привърженици и проповедници наблегнаха на кариеризъм, приватизация и лични далавери, като в най-добрия случай изпълняваха указанията на западните съветници за разграждане на руската държавност. Това представляваше идеологически разпад на старото без построяване на нова база. Никой не се правеше труда да избира истински дори съмнителната „свобода от”. Когато дойде Путин и се опита да прекрати разпадането на Русия, той най-общо не срещна идеологическа съпротива. На него противодействаха или конкретни икономически кланове, чиито интереси той беше усетил, или най-активната и привлечена в шпионажа агентура за влияние в полза на Запада. Преобладаващото мнозинство на либералите от 90-те години незабавно се обявиха за „привърженици на Путин”. Даже знакови фигури на руския либерализъм като Гайдар, Чубайс и др. се държеха като обикновени опортюнисти без изобщо да обръщат внимание на идеологическото съдържание на реформите на Путин. За целия период на 90-те години либерализмът в Русия не можа да проникне дълбоко и не роди политическо поколение на истински убедени либерали. Той действаше главно по команда отвън, което в края на краищата доведе до изостряне на отношенията с САЩ, втвърдяване на Путин и на неговия прозападен курс и до ответната му реч в Мюнхен. Тъй като в критичния преломен момент в Русия съзнателните либерали се оказаха не повече от съзнателните комунисти в края на 80-те години, то Путин не настояваше да бъдат идеологически подавени и се задоволи само с ограничаване на разпасалата се либерална олигархия и станалата нагла поради безнаказаност агентура за влияние. Стремейки се интуитивно да съхрани и възстанови суверенитета на Русия, Путин влезе в конфликт с либералния Запад и неговите глобалистки планове. Но може би защото в Русия убедените либерали бяха малцинство, той така и не оформи алтернативна идеология. Истински либерал е този, който постъпва в съответствие с основните принципи на либерализма, даже и в случаи, когато това може да му коства тежки проблеми, репресии и даже живота. Ако хората стават либерали, когато това е станало разрешено, модно и даже необходимо, то те са готови при първата промяна да се откажат от подобни възгледи. Това не е либерализъм. Изглежда, това е проумял, след като прекара като заточен в колония, и „иконата” на руските либерали Ходорковски. Но той поне засега остава изключение сред другите либерали, останали на свобода. Свободата от” е най отвратителната форма на робство, тъй като тя изкушава човек да възстане срещу Бог, срещу традиционните ценности, против нравствените и духовни устои на своя народ и на неговата култура. И въпреки че във всички публични битки либерализмът засега е победител – истинската битка предстои. Но тя ще се състои едва след като бъде проумян истинския смисъл на случващото се и метафизическия смисъл на либерализма и неговата съдбоносна победа бъде осъзната в необходимата степен и пропорции. Да се победи това зло, може само ако бъде изкоренено и аз не изключвам възможността за тази цел да се наложи да се изтрият от лицето на Земята всички тези духовни и физически земи, които дадоха живот на световната ерес, налагаща тезата, че „човекът е мярката на нещата”. Само световен кръстоносен поход срещу САЩ, Запада, глобализацията и техния политико-икономически израз, може да бъде адекватен отговор. Изработване на идеологията на този кръстоносен поход безусловно е задача на Русия, но не изолирана от другите световни сили, които по своему се противопоставят на „американския век”. Във всички случаи тази идеология трябва да започва с признаването на фаталната роля на либерализма, начертал пътя на Запада от момента, когато той се отказа от ценностите на Бога и Традициите. Превод Румен Воденичаров КНИГИ NEWS www.knigi-news.com

простете нескромността да не се съглася с някои твърдения от горния текст.либерализма /в иконом.му част/ на запада е фикция,димна завеса.никога не е бил и не е в сила по отношение на значимите иконом.субекти в тези страни.тои е използван като оръдие на полит.манипулация,като смокинов лист,които да прикрие голата неудобна истина---кредитният капитализъм /особено и наи вече в меката на капитала-сащ/е много по близо до комунизма отколкото до пазарните принципи на класическия капитализъм.и нищо чудно--изобретателите им са едни и същи.как иначе да си обясним многомолиардните инжекции от страна на правит.на сащ в частни банкови институции/покриване на частни дългове с пари на данъкоплатци/,защо фалита е възможен за малкия предприемач ,не и за твърде голямата за да бъде оставена да фалира ,банка?ами дългогодишните дотации за америк.автомобилостроене?ами балона покраи шистовия газ?/там тепърва ще се размирише/.ами заплануваното задължително здравно осигуряване?как си обяснявате тези странни феномени за един деистващ либерален капитализъм/такъв още не е открит да съществува на тази планета/.аз лично имам просто обяснение---олигархичния банково-финансов франкенщаин си има държава/и/ и използва някои дребни трикове,илюминации и фоерверки за да моделира по удобен за него начин стадото на потребителите-жертвите в метрополията-колониите.

Съгласен съм. Руският икономист професор Валентин Катасонов (препоръчвам го, ако четете на руски) прави интересно наблюдение; според него Маркс има принос с това, че обобщава трудовете на икономистите преди него (Рикардо, Смит и т. н.), но, кой знае защо, разглежда и анализира само отношенията между двете най-долни в пирамидата на обществото, наречено "капитализъм" - работниците и предприемачите, фабрикантите, индустриалците. Най-горното, висшето ниво в тази пирамида, остава тотално извън погледа му - лихварите, т. е. банкерите. А всъщност именно банките са на върха на тази пирамида.
В този смисъл, ако наистина е вярно това, което се появи в интернет: че Маркс е бил издържан от фамилията Ротшилд (известно е, че той не е работил никъде и я нямал лични доходи, комунистите твърдяха, че го е издържал Енгелс), нещата си пасват в една твърде многозначителна мозайка; още повече, като имаме предвид, че малко по-късно Февруарската и Октомврийската революция в Русия са платени и ръководени от Уолстрийт (смята се, че Керенски е бил човек на Ротшилд, а Троцки, който пристига в Русия с параход от САЩ заедно с 300 души, заели след това ръководни места в първото съветско правителство - Совнаркома, е издържан и финансиран от Якоб Шифт). Тези информации са в интернет, подкрепени с имена, дати и необходимата фактология, така че нямаме основания да се съмняваме. По този начин хипотезата за инспирирането на противоречията между работници и "капиталисти" с цел да се отслабват взаимно, за да се усилва властта на банките, а успоредно с това да се разрушат християнските империи и да се завладеят природните богатства на Русия, получава доста убедително потвърждение. Неслучайно първата работа на Троцки след революцията е да събере почти цялото злато на Русия, натрупано за нейната 1000-годишна история, и да го изпрати за Ню Йорк; тогава и англо-американските войски, които трябвало уж да "помагат" на белогвардейците, се оказало, че просто трябва да охраняват това злато по пътя му към Америка.

Четете д-р Ото Дитрих - шеф на пресата в Райха. Той разглежда много по-добре проблема със "свободата от" и "свободата за".