Всички руски революции - през януари 1905-та, октомври 1917-та и жалкият опит през декември 2011 г.  имат една обща черта: парите за тях идват от САЩ.

 

 

РЕВОЛЮЦИЯ ОТ БЛАТОТО 

 

 

Дмитрий Терехов

съпредседател на обществената организация

"Руски журналисти"

 

 

 

Измина точно година от паметния 5 декември 2011 г. Следващият ден след изборите за Държавна дума. Тогава все още не се знаеха окончателните резултати от гласуването, но започна предварително планираният "оранжев" (или "снежен", или "белолентов" - кой както му харесва) метеж.

Сега, година по-късно, мнозина участници в онзи спектакъл откровено лъжат, че никой не бил очаквал такова масово присъствие. Само преди няколко дни един от лидерите на Национално-демократическата партия и идеолог на националистическата демокрация - Константин Крилов, разказваше как в навечерието на събитията тогава му позвънил някакъв либерален другар и с тъжен глас попитал: "Костя, ще дойдеш ли на утрешното мероприятие? Доведи поне 10 привърженици..." А когато отишъл, видял, че пред само двете рамки на детекторите за метал имало опашка, по-дълга от онези пред мавзолея на Ленин по съветско време.

 Тоест: опитват се да ни убедят, че това било "стихийно народно възмущение" против злодейски фалшифицираните от властта избори за Държавна дума.

Затова трябва да си спомним какво се случи...

Първо: достатъчно е да се сравнят изборите за Държавна дума от 4 декември 2011 г. с други избори през изминалия тогава 4-годишен период, за да се разбере, че това бяха най-честните избори за изминалите 4 години. Мога да го твърдя с увереност, защото вече 7-ма поредна година съм член на Териториалната избирателна комисия от опозиционната партия "Справедлива Русия" и наблюдавам съвсем пряко изборите в Москва. Всички избори по целия свят са винаги съпроводени с някакви нарушения, достатъчно е да си спомним току-що отминалите президентски избори в САЩ (авторът намеква за случаи от рода на онези, когато в някои избирателни район в САЩ гласуваха по 102% и 108% от регистрираните избиратели - б. пр.). Но ако се сравнят изборите за Държавна дума на 4 декември 2011 г. например с изборите за Московска дума, организирани от Лужков през 2010 г., контрастът е толкова огромен, че направо ти спира дъхът. Обаче през 2010 г. "оранжевите" метежници бяха безметежно спокойни - тях не ги интересуваха местните избори.

Въобще по този въпрос мога да кажа личните си впечатления: след 2000 г. всички следващи избори бяха по-добри от предишните, нарушенията последователно намаляваха, грубият натиск постепенно отстъпваше на мек натиск, а мекият натиск постепенно изчезваше съвсем.

Не мога да кажа, че изобщо няма нарушения, но прогресът е огромен: ако излязохме от епохата на Елцин с една изборна система, просто основана върху манипулации и фалшификации, то разликата между изборите през 2011 г. и 1999 г. беше както между небето и земята.

И се появява закономерен въпрос: защо "възмутените граждани" не се възмутиха изобщо от безпрецедентно грубите избори за Московска дума през 2010 г. - а истински се "възмутиха" чак през ноември 2011 г.?

Нещата са много елементарни.

"Оранжевият" или "снежният" метеж през есента и зимата на на 2011 - 2012 гг. беше предварително планиран и за него бе извършена съответната подготовка на населението. Бяха мобилизирани мощни структури, организирано финансирането на съответните проекти и цялата тази армия (по данни на депутата Е. Фьодоров, съобщени от него в прекия ефир на "Народное радио" в моята авторска програма "Промиване на мозъци", американците тогава успели да мобилизират около 1 милион души, повечето от които активно работели в Интернет, но част от тях били подготвени за улична активност или дори за силов сблъсък с полицията) на 5 декември вече беше приведена в състояние на пълна бойна готовност и само чакаше сигнала за атака.

На всичко отгоре, атаката щеше да започне независимо от изборния резултат, дори опозицията да беше спечелила.

Причината е проста: изборите са най-удобния момент за заграбване на властта. Дългогодишният опит с организиране на "цветни революции" в различни страни потвърждава това. Разбира се, има и изключения, създадени от извънредни обстоятества - но и при най-малка възможност, атаката се извършва именно в изборен период. Главната причина е ясна: изборите винаги и навсякъде може да бъдат обявени за фалшифицирани и народът може да бъде много по-лесно изкаран на улиците, ако му бъде живописно "обяснено", че неговата воля е "изопачена".

Подготовката за "оранжевия" метеж от 2011-2012 гг. започна приблизително година и половина по-рано, като се водеше главно в социалните мрежи на Интернет. В самото начало острието на атаката беше насочено лично срещу В. Путин, а от пролетта на 2011 г. - и срещу цялата партия "Единна Русия".

Ето един факт, от който може да разбере огромния мащаб на тази дейност.

Известно е, че в социалните мрежи в Интернет съществува понятието "приятел" ("виртуален приятел"). Обикновено това са хора, на които нещо им е харесало в твоя дневник, предлагат ти "виртуално приятелство" и така се появява възможност да следите взаимно публикациите си, да се поздравявате с празници или просто да се подкрепяте под една или друга форма.

И ето, че моята "приятелка" в "Мой мир" (това е блог-портал в системата «Mail.ru») Маргарита Ларина от май 2011 г. до март 2012 г. ми изпращаше всеки ден (!!!) средно по 10 съобщения с видеоклипове, статии, "фотожаби" (обидни или сатирични колажи), политически стихотворения с ругатни срещу Путин, музика с подобна насоченост и т. н.

Само си помислете: средно 10 съобщения дневно в продължение на 10 месеца или около 300 дни). Тоест: изпратени са около 3000 подривни материали от един-единствен "боец от невидимия фронт". Естествено, Ларина изпращаше тези съобщения на всички си приятели, които бяха около 1000. Онези, които се дразнеха от това масирано заливане с пропаганда, тя заличаваше от "приятелите" си - за какво са й приятели, които не позволяват да бъдат подлагани на психологическа манипулация? Обикновено не влизаше в дискусии относно своите публикации - просто изпращаше и изпращаше с цел масов ефект.

Към 15 март 2012 г., когато стана ясно, че "петата колона" окончателно е загубила президентските избори, същата тази Маргарита Ларина тутакси прекрати разпращането на пропагандни (впрочем, на всякакви!) материали - и оттогава не съм получил НИТО ЕДНО ПИСМО от нея!!!

Сега сравнете: 3000 писма за 10 месеца преди и по време на изборите - и НИТО ЕДНО през следващите 9 месеца!

Какво означава това?

Означава само едно: около 15 март 2012 американците престанаха да финансират интернет-активността на цялата тази гигантска армия от виртуални агитатори - а тези агитатори, от рода на Маргарита Ларина, няма да си мръднат и пръста за без пари. Както се казва: нищо лично, само бизнес...

Така и не разбрах коя и каква е Маргарита Ларина. Само в едно съобщение се мярна фраза, че "след операция" е принудена да си седи вкъщи и, значи, затова има възможност да кисне в Интернет. Е, и разбира се, в такава ситуация (ако е вярно, разбира се!) тя се нуждае от пари. Надницата, плащана за масово разпращане на подривни съобщения, й идва тъкмо навреме. А фактът, че изцяло прекрати активността си след 15 март 2012 г. показва само едно: това е човек без никакви идейни подбуди и действа само заради пари.

А сега да си представим, че такива "Маргарити Ларини" в решаващия момент са мобилизирани не 10, не 100, не 1 000 - а 1 000 000. Един милион! Част от тях са наши бивши сънародници, живеещи сега в чужбина, друга част - сегашни наши съграждани, които за американски мангизи и без много да му мислят, продават Родината си (или вече не я смятат за Родина!) на нашите врагове. Вероятно повечето от тях не мислят за последиците - но несъмнено, някои го правят напълно съзнателно.

В интернет се появиха информации, че освен живи хора американците включват и доста т . нар. "ботове" - програми-роботи, които под управлението на оператор (един оператор може да управлява между 15 и 30 бота) могат самостоятелно да публикуват коментари в социалните мрежи, да отговарят на прости въпроси, да публикуват заложените в паметта им отговори на типични въпрос и т. н.

Можем да си представим каква дейност е кипяла в социалните мрежи през цялата 2011 г. и най-вече в навечерието на "оранжевия" метеж на 5 декември. Всички социални мрежи бяха направо претъпкани с бяс против Путин и "Единна Русия". Например: публикува се някакво антипутинско видео с ярко заглавие, например: "Путин - най-кървавият диктатор в историята на човечеството!", а под видеото се излива цяла лавина помия от типа на: "Правилно! Добре са го снимали!", или "Путин - на щиковете!", като се завършва с разгърнато изложение на програмата на метежниците.

Какво би изпитал един обикновен човек, щом види този клип и обвиненията без никакви доказателства (и винаги с най-общи приказки!) срещу Путин, че ограбил и разрушил всичко и всички, репресира народа, помага на корупцията, нарочно заселва Русия с кавказци и имигранти, списъците на путинските дворци, яхти и самолети, сметки в чужди чанки, съобщения как след изборите непременно ще избяга в чужбина и ще си живее в тамошните дворци за сметка на ограбените от народа пари.

А след клипа човекът чете коментарите под него и вижда, че там абсолютно всички подкрепят измишльотините от видеото. Разбира се, у него се създава следното впечатление: колко съм изостанал, на всички им е ясно, че Путин е вампир, крадец и убиец, а само аз не зная това!

Нормалното човешко чувство подсказва, че е глупаво да оставаш сред малцината неинформирани глупаци. Да се върви против това агресивно мнозинство (а в Интернет изкуствено се създава агресивно мнозинство) е опасно. Отначало човек просто чете и попива тази "информация", а след като види 10 такива клипа, вече започва да им вярва и дори сам да пише коментари с благодарност към авторите им, че са му отворили очите за "престъпленията на Путин".

В Интернет много пъти е правен следният експеримент (всеки може да си го направи и сам, ако не вярва): един и същи материал се публикува с интервал от 1 или 3 месеца в една и съща група. Но първия път изкуствено се поставят само положителни коментари (отрицателните се премахват), а втория път обратно: поставят само отрицателни коментари, а изтриват положителните.

Резултатът е винаги един и същ: външните потребители след разглеждането на материала поставят такива коментари, каквито са повечето в първите 20-30 реда. Тоест: ако повечето коментари са положителни - външният за блога читател също поставя положителни оценки, и обратно. Задейства се примитивен СТАДЕН ИНСТИНКТ.

Чрез такива, общо взето, простички похвати, описани във всички учебници по информационна война, само за година-година и половина бяха реално препрограмирани мозъците на огромен брой хора. При това част от тях станаха толкова убедени противници лично на Путин и на цялата власт по принцип, че сами започнаха да разпространяват получените по Интернет подривни материали, използвайки необхватните възможности на социалните мрежи. В теорията на информационната война това се нарича "вирусно разпространение на контента" - т. е., подразбира се, че "заразените" с подривна информация хора сами започват да "заразяват" околните.

Освен това, беше разгърната цяла мрежа организации, които уж наблюдаваха да се спазва честността на изборите, а всъщност имаха за задача да "аргументират" пред вече психологически подготвената аудитория "факти" за фалшифициране на изборите и да я тласкат към активни улични акции.

Сред тези организации изпъкваше "Голос" и всевъзможни "правозащитни" структури, финансирани от чуждестранни специални служби. Впоследствие, същият този "Голос" беше пряко заловен, че самите негови активисти са фалшифицирали изборни резултати и без никакви проверки са слагали флагчета, които "потвърждавали" ужким десетки хиляди случаи за манипулиране на гласове на избиратели.

Част от тази огромна армия беше мобилизирана в навечерието на изборите, а друга част вече водеше бойни действия (това са точно "бойни действия" против нашата страна, засега без огнестрелни оръжия) на информационния фронт вече много месеци поред.

И постигнаха съответен резултат:на 5 декември метежниците, финансирани от американските фондове, успяха да изведат на улиците около 15 хиляди души - по-голямата част от тях напълно нормални хора, но просто манипулирани чрез методите на информационната война, с препрограмирано съзнание.

А предварително подготвеният "силов актив", дотогава съставен главно от привърженици на Едуард Лимонов, веднага започна сблъсъци с полицията. Нали помните известния вик на Навални: "Напред, овце!", придружен от псувни?

Защо беше необходимо да се напада полицейската охрана? Разбира се, само с една-единствена цел: да се нажежи атмосферата за последващо развитие на метежа и възбуждане на още повече "възмутени" граждани. Трябваше полицията да бъде провокирана към силови действия и масови арести, с което плавно да бъдат подтикнати хората към масово противопоставяне на пазителите на реда.

Тогава, на 5 декември, този план успя напълно: докато запушваше пробива на отцеплението, полицията задържа около 600 души, а Навални и Тютюкин-Удалцов бяха вкарани в ареста за 15 денонощия. Така от тях направиха "мъченици на свободата". Именно това и обуслови успеха на първия митинг на Блатния площад на 10 декември.

Тогава тези събития се оказаха напъно неочаквани не за "петата колона", а за властта, която буквално проспа водената открито подготовка на метежа. Властта беше уверена, че Интернет не може да надмине по въздействие телевизията, макар броя на интернет-потребителите в Русия да достига 50% от населението, а в големите градове - 70-80%. Освен това, тя наивно смяташе, че опозицията не ще успее да изведе хората на улицата поради липсата на сериозни социални проблеми, катастрофи, глад и битови неуредици. Към такива предположения навеждаха и предишните опозиционни акции, които през лятото и есента на 2011 г. събираха между 1000 и 3000 души.

В. Путин недооцени и откритото предателство на част от елита, която част след 24 септември 2011 г. - когато Медведев издигна кандидатурата му за трети мандат, открито започна да помага на "петата колона". Някои анализатори отбелязаха твърде странните действия по време на метежа на прес-секретаря на Медведев - Наталия Тимакова, съпруга й Будбърг и основателката на телевизионния канал "Дождь" Наталия Синдеева. Впрочем, може да се предположи, че това е само надводната част на айсберга, виждана от всички. Другата, много по-голямата, си остана скрита.

И все пак главният пропуск на властта беше, че остави на противника пълна свобода на действие в Интернет по принцип и в социалните мрежи в частност. Едва към февруари 2012 г. започнаха да се появяват първите признаци на организирана и неорганизирана съпротива срещу информационния терор, извършван от опозицията в социалните мрежи.

За мащабите на колебанията сред елита говори и фактът, че част от т. нар. "системна опозиция" - комунистите и справедливоросите, явно се опасяваха да не останат извън играта и хукнаха да преговарят с "оранжевите" метежници, независимо, че те директно ги призоваваха да предадат депутатските си пълномощия.

Макар и със затруднения, "опозицията" все пак се обедини и формира онази коалиция, за която мечтаеше през 2000 г. печално известният Борис Березовски: либерали, комунисти, леви радикали, националисти, част от православните и дори някои центристи. Това трябваше да създаде привидност за някаква "всенародна омраза" срещу "диктатора" Путин. Такава коалиция, все още абсолютно невъзможна през 2010 г., към изборите на 4 декември 2011 г. стана реалност.

В резултат от всичко това към края на декември 2011 - началото на януари 2012 г. ситуацията реално се дестабилизира и имаше момент (чак до първия контра-митинг в началото на февруари 2012-та), когато много хора започнаха да смятат, че още малко и властта ще падне. Съответно плъховете побягнаха от потъващия (според тях) кораб... Опаснотта беше напълно реална.

Кои фактори позволиха да се избегне рухването?

На първо място, разбира се, фактът, че властта беше държана с твърда ръка от такъв политик като Владимир Путин. Ако на негово място бяха Горбачов или дори Медведев без путинска подкрепа, властта несъмнено щеше да се сгромоляса.

Втори фактор: липсата сред "оранжевите" метежници на ярък и харизматичен лидер "а ла Елцин - модел 1991 г." Тази роля метежниците се опитаха да стоварят върху Навални и той честно се опита да влезе в образа на "новия Елцин" или "стария Хитлер" (кой както повече му харесва), но уви - явно не му достигаше талант. (А може би не само талант е липсвал - след събитията Навални бе включен в директорския борд на държавната авиокомпания "Аэрофлот"; можем само да си представим изгодите да бъдеш акционер там; б. пр.). Той крещеше от трибуната "Тук ние сме властта!", и правеше "страшни" гримаси, на моменти наистина приличаше на Хитлер (в разгара на метежа някои телевизионни канали забелязаха тази прилика), и "геройски" излежа 15 денонощия арест, печелейки така лаврите на "политически затворник" - но явно не можеше да бъде успешен в ролята на вожд на "въстаналия против тиранията народ".

"Опозицията" допусна и ред груби грешки от рода на тези, когато Ксения Собчак и Божена Ринска се появяваха на митингите в палта от кожи на норка и ги возеха с лимузини "майбах" - което властта веднага използва за контра-пропаганда.

Третият фактор: отказът на властта след 5 декември 2011 г. да потушава със сила акциите на "петата колона".

Също и провеждането на контра-митинги против "оранжевата чума", първият от които се състоя на Поклонная гора едновременно с третия "блатен митинг" на 3 февруари 2012 на Блатния площад. Това беше и преломът в ситуацията... На Поклонная гора излязоха около 130-140 хиляди души, което беше няколко пъти повече от "опозиционерите" на Блатния площад. Тогава лидерие на "блатото" разбраха, че ако тръгнат към реален щурм против властта, тя вече няма да сдържа (или не ще успее да сдържи) Поклонная гора, а сблъсъкът между двата митинга навярно ще доведе до физическа анихилация на "опозицията".

И тогава откъм покрайнините прозвуча предложението на Холмански да доведе в Москва работници от Урал, които да въведат ред, ако полицията не е способна на това.

Това беше и последният гвоздей в ковчега на "оранжевата революция" през зимата на 2012 г. в Русия.

И закономерният финал: на митинга на "петата колона" в деня след изборите за Президент на Русия се събраха само 10-12 хиляди души, и там се състоя пародията с влизането на Тютюкин-Удалцов във фонтана... Край! Протестът се беше превърнал във фарс!

Но ако властта не извлече нужните уроци от опита за "оранжев" метеж през зимата на 2011 - 2012 гг., може да се чакат повторни такива опити и при най-малкия повод.

Главният урок, който властта трябва да си окачи на ухото, е: центърът на активността трябва да се пренесе в Интернет, където е основният канал за манипулирането на съзнанието на хората в масов мащаб. Сега активността на "мрежовата война" е намалена, но тя продължава, а както се знае, "капка по капка - вир". В този смисъл е интересно предложението на депутата от ЛДПР Вадим Денгин за регистриране по лична карта в социалните мрежи, което ще свали сериозно нивото на активност на "оранжевите" троли в Интернет, а ботовете въобще ще бъдат отрязани от достъп до аудиторията.

Властите трябва да обърнат внимание и на оранжевата "пета колона" в традиционните медии, които в обичайна ситуация не се проявяват ярко, но в момент на метеж може да преминат рязко на страната на врага и да наклонят решително везните на негова страна.

Необходимо е да се формират и действени граждански образувания, готови да противодействат на метеж в улични схватки.

Засега "оранжевият метеж" в Русия бе потушен. Получихме глътка въздух. Но никой не знае какво ще се случи утре. Достатъчна е една искра, за да започне отново. Такава искра може да бъде всичко: природен катаклизъм, икономически трудности (сега, например, метежниците мечтаят да падне цената на нефта), грешки на самата власт и т. н.

Затова и всички трябва да бъдем готови за всякакъв развой на събитията.

 

 

Превод: Л. Чолаков

 www.ruskline.ru

 

 

 

Въпреки това, в духа на пропагандите, тази статия може да се счита за толкова вярна, колкото и анти-Путинските материали, които се разпространяват из Интернет. Нахвърляни са някакви обвинения, в които е замесена и Америка, като спонсор на пропагандата, но няма нищо черно на бяло, което я прави също толкова достоверна, колкото и клиповете и агитациите против Путин.

Не заемам страна. Просто винаги се опитвам да разсъждавам над дадена публикация и теза, за да мога поне малко да се приближа до истината, а не да попивам каквото ми се предоставя.

Поздрави!

че на митинг не знаеш зад какво и кой стоиш. Отиваш за едно, оказва се, че правиш услуга на друг и за друго. Затова отдавна не ходя на такива събития, дори и когато намесват природата и уж чисти и святи каузи. Никога не се знае.

Американските финансови източници на руската опозиция бяха публикувани неведнъж и авторът не ги споменава просто, защото са известни, а и не това е целта на статията. Ако ми остане време, ще потърся линкове към тези материали. Последното изявление в този дух беше, мисля, на Хилари Клинтън, която заяви, че независимо от новия закон за неправителствените организации в Русия, САЩ ще намерят други начини за тяхното финансиране.

http://ruskline.ru/monitoring_smi/2006/02/07/ssha_i_nenasil_stvennye_demokraticheskie_revolyucii/

А това е списък на организации в Русия, финансирани от САЩ:

http://lyubomircholakov.blog.bg/politika/2011/12/23/spisyk-na-organizacii-v-rusiia-finansirani-ot-sasht.871218

Ще прегледам материалите.

От една страна КПРФ се включи в митингите организирано и с много участници. Те се държаха дисциплинирано и с масата си не позволиха да се произведат размирици. От друга страна организаторите не ги припознаха като свои и не ги допуснаха до трибуната с което ги отблъснаха и ако се случеше нещо те щяха да останат неутрални. Да не говорим за "българския опит" на Путин- както в София на "студентските" размирици срещу тройната коалиция, овладяни с КПП при влизането на митинга, така и в Москва това оказа здраво охлаждащо страстите влияние.

http://www.gazeta.ru/politics/2012/12/04_a_4878785.shtml

Наистина интересно интервю, заслужава си да се прочете. Лично за мен най-шокиращият момент в цялата история, от чисто морално-етична гледна точка, е влизането на Навални в директорския борд на държавната "Аерофлот" (доколкото зная, държавата държи там 51% от акциите). Това си е направо награда. Интересно, за какво го наградиха?

Айде холан, не ми се вярва американците да си пилеят парите за щуротии. На вас непрекъснато ви се привиждат разни врагове; нали уж вече не сте комунисти?

По въпроса за комунистите: не зная към кого се обръщате, защото не само ВЕЧЕ, но и никога не съм бил комунист.
По въпроса за враговете: официални американски лица неведнъж са заявявали, че самите САЩ имат врагове. Така, че наличието на врагове не е комунистическа измислица, а обстоятелство, което се признава дори от най-демократичната държава в света. А кой на кого е враг, вече зависи от конкретната конфигурация на силите.
По въпроса за парите: малко по-горе са посочени американските източници за финансиране на днешната руска опозиция, в интернет изобилства и от други материали по въпроса. Така, че не е въпросът да се вярва или не, а просто нещата опират до факти.