или

ДИКТАТУРА НА МРЕЖОКРАТИЯТА

  
Ние живеем в епохата на Интернет. Тази епоха връхлетя съвсем неочаквано и се разпространи като тайфун, завличайки милиарди хора по целия свят.

Първият сървър на първата компютърна мрежа в света е включен през 1969 г.

През 1971 г. е създадена първата програма за изпращане и приемане на електронна поща.

През 1973 г. Интернет излиза от границите на САЩ и става международна мрежа.

През 1991 г. световната мрежа www става общодостъпна - само преди малко повече от 20 години.

Днес Интернет обхваща вече половината човечество.

Тази огромна скорост на разпространение не спомага за осмислянето на такова глобално явление като Интернет. А има какво да се осмисля, защото наред с невероятните възможности и ползи, изглежда сме отворили някаква нова "кутия на Пандора", от която върху хората се сипят непознати до ден-днешен беди и нещастия. Засега човечеството не е в състояние да пресметне кое е повече - възможностите или кошмарите, още повече, че "кутията на Пандора" е лесно да се отвори, но не може да се затвори.

Все пак е просто необходимо да се осмисли явлението, наречено "Мрежократия" - т. е. тоталната власт на глобалната мрежа, твърде пророчески наречена "световна паяжина", и може би е възможно да се вземат някои предпазни мерки. Или поне да се предвиди в по-голяма или по-малка степен какво ни очаква в близкото бъдеще.

За да осмислим същината на "Мрежократията", зададохме сами на себе си няколко въпроса и се опитахме да им отговорим...

ВЪПРОС 1: Вестниците, радиата и телевизиите отдавна е прието да се смятат за "четвърта власт". Дали обаче такава власт са и интернет-изданията, блогерите и мрежовата общност като цяло? Какви са границите на тяхното влияние върху политиката?

ОТГОВОР: Пред очите ни тече бърз процес на смяна на лидерите вътре в понятието "Четвърта власт". След съкрушителните резултати, постигнати с помощта на Интернет, социалните мрежи и блогерите в политиката на различни райони по цял свят, отношението към Интернет изобщо и към социалните мрежи в частност започна рязко да се променя. Властите и експертите осъзнаха, че Интернет-технологиите са способни да променят нагласите на стотици хиляди и дори милиони хора, да ги манипулират и да ги карат ентусиазирано да извършват всякакви действия - включително такива, които водят тези милиони хора към собствената им гибел.

Този факт накара реално да бъдат признати интернет-изданията, блогерите и свързанитте с тях общности за част от "четвъртата власт". Оказа се, че значителни слоеве от населението са престанали или напълно, или отчасти да гледат телевизия и по този начин отпадат от въздействието на тази базова медия.

Но къде отиват тогава?

Разбира се, в Интернет.

Ето защо Интернет-структурите от всякакъв характер се превръщат във важни инструменти за влияние върху властта и политиката. Може да се очаква разрастване, и то многократно, на тяхното влияние и занапред. Точно както следва да се предвиди, че при изостряне на политически ситуации Интернет-ресурсите ще бъдат изобщо главното средство за въздействие и манипулиране на съзнанието на масите.

Също трябва да се има предвид, че сега Интернет е единственият канал за разпространение на информация, където може да се извършва ПОСТОЯННА И НЕПРЕКЪСНАТА пропаганда срещу дадена власт, да се подкопават нейните опори и да се подготвя разрушаването й - а също да се подбират нови лидери, да се "пласират", да се проверява степента на влиянието им върху аудиторията и т. н.

ВЪПРОС 2: Какво е влиянието на Интернет върху политиката?

ОТГОВОР: Това се определя от няколко фактора.

Първият: степента на разпространение на Интернет в дадена страна и степента на участие на хората в социалните мрежи.

Известно е, че засега пенсионерите са слабо представени в Интернет въобще и в социалните мрежи в частност - а те са голяма част от гласуващите по време на избори.

Вторият: наличието или липсата на анонимност в Интернет.

Сега, например, в Китай се обсъжда премахването на анонимността в Интернет и регистрирането на акаунт в социална мрежа чрез лична карта. Ако това бъде реализирано (вероятно китайците ще са първи), то влиянието на Интернет и на социалните мрежи върху политиката РЯЗКО ЩЕ НАМАЛЕЕ, защото разпространението и споделянето на откровени постинги и коментари ще стане доста по-рядко явление.

Освен това, веднага ще излязат от строя огромните армии "ботове" - програмите-роботи, които в автоматичен режим създават свои страници в социалните мрежи, поддържат ги продължително време, а в решителния момент по команда започват масирано да участват в мрежовата война, като разпращат съответните материали и участват в интернет-дискусиите под маските на реални хора. Развитието на технологиите сега се движи с такава скорост, че би могло да се очаква към 2017-2018 гг. броят на ботовете да е съпоставим или дори по-голям от този на реалните хора, които си споделят информация в социалните мрежи.

Третият фактор: това е закъсняването на съзнанието на политици и чиновници, мнозина от които по навик смятат за истински медии само телевизиите, радиата и хартиените издания, затова отделят слабо внимание на общуването в Интернет и използването на мрежовите издания и технологии.

ВЪПРОС 3: Къде са силните и слабите страни на интернет-общностите?

ОТГОВОР: Силната страна на мрежовата общност е лекотата, с която се обединяват хора, независимо къде се намират и с какво се занимават. Също и огромните възможности за използване на манипулативни технологии - които десетки пъти надвишават същите възможности при лично общуване!!!

Друга силна страна е относително ниската цена за разпространяване на информация и провеждане на организационни акции в Интернет. Освен това, много важна е бързината при реагиране на някакво събитие, защото чрез мобилен Интернет може на същата секунда да се предаде в сайта или социалната мрежа репортаж от мястото на събитието, снимки и дори видеоклипове - без използване на тежка и скъпа апаратура, както е при телевизията. Също да не забравяме възможността за скрито фото- и видеозаснемане, аудиозапис или дори пряк репортаж от мястото на събитието; все неща, които чрез методите на традиционната телевизия е трудно и скъпо да се организират.

Друга силна страна на мрежовата общност е анонимността. Тя позволява да се създаде илюзия, че човек не носи отговорност за своите действия - съответно той може да бъде тласнат към такива деяния, които никога не би извършил, ако не се криеше зад "никнейм" или "аватар".

Специално в Русия една от слабите страни на Интернет е обстоятелството, че мрежовата общност е в голяма степен превзета (може да се каже, дори монополизирана) от само един социален слой - интелигенцията, при това предимно прозападната и либералната интелигенция, която си позволява да говори от името на целия народ, крайно агресивно прокарва своята гледна точка в Интернет и блокира всякакви алтернативни гледни точки.

Друг недостатък на Интернет е, че свободата на словото в мрежата е крайно ограничена. Съществуват стотици милиони, ако не и милиарди, сайтове, всеки от които провежда своя индивидуална политика за ограничаване свободата на словото. Още сега са доста малко сайтовете и общностите в социалните мрежи, които допускат пълна свобода на изказванията и мненията. С времето те ще стават все по-малко, а методите за реагиране на нежелателни изказвания - все по-твърди: бан, вписване в "черен списък", изтриване на неприятни коментари, масирани нападки на членовете на общността срещу участни с различна гледна точка, тролинг с различна сила и т. н.

ВЪПРОС 4: Дали он-лайн технологиите върнаха на гражданите поне част от властта?

ОТГОВОР: Разбира се, не. Мисля, че при каквото и да било развитие на технологиите мнозинството от гражданите НИКОГА И НИКЪДЕ (в нито една страна по света!) не ще получат достъп до реалната власт - понеже са само обект, а не субект на манипулирането.

Отделен въпрос е, че появата на интернет-технологиите ще доведе до създаване на нова част от елита, която се формира на принципи, различни от другата част. Този нов елит реално претендира за участие в управлението под една или друга форма, но по-рано не можеше да осъществи реално тези претенции, защото беше изтласкван встрани чрез съществувашите механизми за подбор. Но с времето тези механизми ще се усъвършенстват, за да включат филтрирането на нов елит и сред интернет-мрежите.

ВЪПРОС 5: Как мрежовите технологии се отразиха върху личния ни живот? Какъв е балансът между плюсове и минуси?

ОТГОВОР: За възможността човек да каже нещо реално и да бъде чут от много хора той плаща с почти пълното унищожение на тайната на личния си живот. Сега всяко негово изказване в Интернет се озовава в неговата база данни, всяка снимка се запазва в личното му досие. Появи се възможност да се проследява местоположението на човека в реално време по съобщенията, които оставя в Интернет. Всички материали в който и да било компютър, свързан в Интернет, са по принцип достъпни за всеки, който е поне повърхностно запознат с принципите на хакинга, т. е. с проникването в електронни устройства.

Защитата на информацията в Мрежата изисква огромни усилия и никой никога не може да бъде сигурен, че е успял да я защити - дори, когато става дума за висши политици. Затова секретната информация може да се пази само в компютър, който никога не се включва в Интернет. (Впрочем, дори използването на флаш-памет с цел пренасяне на информация от компютър, включен в Интернет, в компютър, който не е свързан с нея, не гарантира, че няма да има изтичане на информация; има програми, които се внедряват във "флашките" и при включването им в компютър, който няма връзка с Интернет, го сканират и записват информацията от него). Затова и се говори, че в някои държави предпочитат свръхсекретните военни и политически документи да бъдат писани на обикновена пишеща машина...

Плюсовете и минусите зависят от това дали имате нужда да запазите конфиденциалността на личния си живот или напротив, сте заинтересовани от публичност и скандали около своята личност (например, от това имат интерес някои политици, артисти, публични дейци и т. н.). Но понеже съотношението между личностите, които предпочитат публичност и онези, които желаят да запазят личния си живот неафиширан, е приблизително 1 към 1 милион, може да се направи извод, че почти пълната загуба на конфиденциалност е минус за повечето хора.

В бъдеще, успоредно с развитието на средствата за обработка на информация, може да се очаква появата на лично досие буквално за всеки интернет-потребител с подробна информация за неговите навици, качества и недостатъци, връзки, черти на характера, заболявания, взаимоотношения с близките и много друга информация.

Тази информация на свой ред може да бъде използвана за комерсиални цели, за "пробутване" на някакви стоки, които са индивидуално най-подходящи за даден човек - а може да бъде използвана и за натиск чрез използване на слабостите му, също чрез роднините, близките, познатите, посредством различни компрометиращи материали (компромати), взети от личната му кореспонденция в Мрежата и т. н.

Естествено, всичко това е несъмнен минус. Всъщност, такава информация още отсега се събира за всички повече или по-малко влиятелни фигури в различни сфери (от политици и журналисти до бандити и корумпирани чиновници) - но в бъдеще този процес ще обхване цялото човечество, защото дори диваците в джунглите на Амазонка ще разполагат с Интернет.

ВЪПРОС 6: Икономическият аспект на он-лайн революцията?

ОТГОВОР: Разбира се, възможността за продажби и покупки чрез Интернет дава огромен тласък за развитие на икономиката и улеснява търсенето на необходимите стоки, намалява цената им и търговските разходи - значи повишава общественото богатство. Възможностите за търсене и запознаване с нови стоки в Интернет са практически безгранични. Например, при купуване на жилище можете да разгледате детайлно стотици и хиляди предложения - докато при физическо обхождане десетки, но на практика само няколко. Такива улеснения има и при другите стоки. Всичко това е несъмнен плюс за интернет-търговията, която още отсега заема 14% от целия обем на търговията в света, а за в бъдеще ще надхвърли 50%.

Но тук също има недостатъци.

Първо: затруднен избор при наличие на хиляди предложения за една и съща стока - просто разконцентрирането е огромно и е доста трудно да се направи избор.

Второ: може да ви бъде натрапена стока, която не ви е особено необходима или направо ви е излишна - едно явление, наречено от икономистите "изкуствено формиране на потребности".

Трето: истинската интернет-търговия е възможна само при он-лайн разплащания, а тяхната защита в момента е доста по-назад от средствата за хакване и разбиване на различните платежни системи. Това състезание между интернет-кражбите и защитата против тях ще продължи и занапред, но явно по принцип е невъзможно да се осигури пълна безопасност на интернет-платежите, което е сериозен минус в икономическия аспект на използването на Интернет.

Има още един един, крайно опасен икономико-стратегически аспект на световната мрежа: понеже в Интернет са включени сървърите на крупни стратегически компании,  тяхното евентуално разбиване заплашва с различни техногенни катастрофи от рода на взрив в ядрени електростанции, нарушения на енергийните системи, на навигацията, на управлението на въоръжените сили, блокиране на правителствени връзки и други подобни инциденти. Още повече, че в реалността вече имаше доста случаи на проникване или нарушаване на работата на важни сървъри, включително правителствени в различни държави - при това такива атаки се извършваха не само от организирани хакери по егидата на различни правителствени структури, но и от самотни хакери или автономни хакерски групи. За мащабите на тази опасност средният гражданин дори не подозира, докато нейде близо до неговия град не избухне ядрен реактор или химически завод. Но специалистите много добре разбират характера на опасността. В сравнение с това кражбата на пари от личната сметка е като хрема пред епидемия от холера.

Именно тези прости въпроси и отговори дават представа за купищата недостатъци, които съпровождат предимствата на Интернет като глобална мрежа.

Също трябва да се има предвид и обстоятелството, че макар формално Интернет да няма собственик, но фактически принадлежи на онзи, който държи и контролира основните базови сървъри на тази система. В света те са точно 12, като 9 се намират на територията на САЩ. Също така САЩ притежават и най-развитата компютърна база от свръхмощни компютри, способни да обработват огромни масиви от информация, преминаваща през Интернет. Засега нито една друга страна няма дори подобие на такава система за обработка на информация. От това също може да се направят определени изводи.

Подходящо за големи държави като Русия, Китай, Германия би било да имат своя национална система от компютърни мрежи успоредно с глобалната система www, изградена по такъв начин, че да е принципно невъзможно двете системи да се свържат. Впрочем, тази идея се е появила за пръв път в най-развитата интернет-държава - САЩ. От доста време там се разгръща мрежата Интернет 2.0, която не е свързана с основната мрежа www и действа въз основа на други алгоритми. Това е вътрешна американска компютърна система, която постепенно обхваща най-важните структури (атомни станции, въоръжените сили, енергийните мощности, авиолиниите, навигацията, правителствените структури и т. н.). Нещо подобно би трябвало да направят Русия и другите страни, които искат реално да запазят суверенитета си. Разбира се, дори наличието на такава национална система като Интернет 2.0 не дава пълна гаранция срещу пробив, но свежда тази опасност до минимум.

Впрочем, на 3 декември 2012 г. в Дубай се проведе конференция на Международния съюз на електронната комуникация, която може да доведе до промяна в принципите на функциониране на интернет. Русия, Китай и редица други страни се опитват да ограничат влиянието на САЩ върху световната мрежа и част от пълномощията върху нея да бъде предадена на ООН и на националните правителства. САЩ и съюзниците им се опитват по всякакъв начин да попречат на това и чрез благовидни предлози за запазят контрола си върху Интернет.

Русия предлага държавите-членки на този съюз да получат "суверенно право да разработват и осъществяват държавна политика, включително международна, по въпросите за управлението на Интернет и регулирането на националните сегменти от Интернет, на дейността на териториалните организации, предоставящи достъп до Интернет и извършващи интернет-трафик, както и равни права при международното разпределениеи на ресурсите за адресиране и идентификация".

С други думи: води се борба Интернет да излезе изпод контрола само на една държава - САЩ, като и другите правителства получат възможност да влияят върху собствените си национални сегменти от мрежата.

Но засега това е само началният етап от борбата за интернационализиране на Интернет.

Дмитрий Терехов

съпредседател на неправителствената организация

"Журналисты России"

Превод: Л. Чолаков