Виждаме как много евро-атлантически страни се отказват от своите корени, в това число и от християнските ценности, които съставят основата на западната цивилизация. Там се отричат нравствените начала и всяка традиционна идентичност: национална, културна, религиозна, даже полова. Провежда се политика, която поставя на едно ниво многодетното семейство и еднополовото партньорство, вярата в Бога и вярата в сатаната. Ексцесиите на политкоректността стигат дотам, че сериозно се говори за регистрирането на партии, които си поставят за цел пропагандата на педофилията. Хората в много европейски страни се срамуват и страхуват да говорят за своята религиозна принадлежност. Дори се отменяват празници или ги наричат с нови названия, като срамежливо крият самата същност на тези празници – тяхната нравствена основа. И се опитват да наложат този модел на целия свят. Убеден съм, че това е пряк път към деградация и примитивизъм, към дълбока демографска и нравствена криза.

Кое може да е по-сериозно доказателство за моралната криза на човешкия социум, ако не загубата на способността си да се самовъзпроизвежда? А днес практически нито една развита страна вече не може да се самовъзпроизвежда, даже с помощта на миграцията. Без ценностите, заложени в християнството и другите световни религии, без морала и нравствеността, които са се формирали хиляди години, хората неизбежно ще загубят човешкото си достойнство. И ние смятаме за естествено и правилно да защитаваме тези ценности. Трябва да се уважава правото на всяко малцинство да бъде различно, но също така и правото на мнозинството не бива да се поставя под съмнение. Обаче ние виждаме опити под различни форми да се възроди еднополюсния, унифициран модел на света, да се размие института на международното право и националния суверенитет. На такъв еднополюсен, унифициран свят не са необходими суверенни държави – на него са му нужни васали. В исторически смисъл това е отказ от собственото лице, от даденото ни от Бога, от природата, многообразие на света.

Владимир Путин

18 септември,

международен дискусионен клуб «Валдай»

Превод: Любомир Чолаков

Този превод е обект на авторско право.

Препубликуването му изцяло или на части е разрешено

само с посочване на преводача и линк към източника.