Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2013 18:58 - ФАЛШИВАТА ИСЛАНДСКА "РЕВОЛЮЦИЯ"
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 7617 Коментари: 3 Гласове:
13

Последна промяна: 20.01.2014 17:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Исландска сага под диктовката
на
световната олигархия

 

Напоследък често може да се прочете за т. нар. «исландска революция» като «прецедент», който трбява да се използва от други страни и народи в борбата им срещу световната финансова олигархия или Финансовия интернационал.

Наистина, за национално-ориентираните сили е важно да изучават положителния опит на други страни в борбата срещу световната финансова олигархия. Само така ще се научим да отделяме зърното от плевелите.

За съжаление, т. нар. «исландски прецедент» спада към плевелите.

Събитията, които се случиха на малкия «викингски остров» през 2008-2010 гг., бяха наречени «революция» от известния американски икономист, лауреат на Нобелова награда, Пол Кругман.

Казано накратко, същината на тази «революция» се свежда до следното: под енергичния натиск на местното население (300 хиляди души) властите на острова отказаха да плащат дълговете на исландските банки, които фалираха през 2008 г.

Става дума конкретно за дълговете към чуждестранните притежатели на депозити в тези банки.

Тази акция беше наречена «смело предизвикателство на малкия свободолюбив народ към световната финансова олигархия». Но не само предизвикателство. Това беше и победа, защото световната олигархия се примири с този «исландски прецедент». Възторжените почитатели на «исландската революция» започнаха да говорят, че световните медии нарочно премълчават събитията на «острова на викингите», за да не би случайно «революционната зараз» да се разпълзи по цял свет.

Наистина, световните медии дават оскъдна информация за тези събития. Според мен обаче, причината за «премълчаването» е, че трябва съвсем откровено да изопачават фактите относно тази, с извинение, «революция».

Да караме поред.

Историята започна около преди 10 години, когато Исландия започна да либерализира всички сфери на икономиката си. Бяха приватизирани исландските банки, извърши се пълна либерализация на трансграничното движение на капитала, дадоха се данъчни привилегии за чуждите инвеститори. Дори световните спекуланти нарекоха «острова на викингите» «голям хейдж-фонд».

Твърде бързо именно банките се превърнаха в ядрото на исландската икономика и започнаха да се занимават със спекулативни операции на световния финансов пазар, привличайки в депозитите си пари не само и не толкова на исландски граждани, колкото на чужди клиенти (предимно физически лица) – от Великобритания, Холандия, Германия, срещу твърде щедри лихви.

Така се образува постоянно нарастваща дългова пирамида, която създаде ефекта на «икономическо чудо» на острова. През 2003 г. активите в банковия сектор на Исландия представляваха 200% от брутния национален продукт – но през 2007 г. вече бяха 900%.

От «господарската маса» на исландските банки оставаха не само трохи за малобройното население на острова (общо 320 хиляди жители), но и доста тлъсти залъци. В навечерието на финансовата криза Исландия беше рекламирана като най-успешната страна на целия Запад. През 2007 г. ООН обяви Исландия за най-добрата за живеене страна в целия свят.

Професорите в университетите четяха лекции за «исландското икономическо чудо».

Но при първите признаци на световната финансова криза исландското «икономическо чудо» изчезна яко дим.

Дълговата банкова пирамида престана да расте и през 2008 г. исландските банки обявиха дефолт по своите задължения на сума 85 милиарда долара. Изникна проблемът как да се изплатят крупни суми на чуждите притежатели на депозити. Властите на острова отначало искаха да действат (и дори започнаха да действат) по схемата, която е описана в учебниците по икономически либерализъм и включва следните стъпки на правителството:

а) поема върху себе си задълженията на банките към чуждестранните клиенти;

б) обявява банкрут;

в) моли Международния валутен фонд за помощ;

г) приема всички условия на Международния валутен фонд и всякакви други «спасители».

По инициатива на правителството дори в парламента беше внесен проектозакон за възстановяване на загубите на чуждестранните вложители, а с властите на Великобритания и Холандия бяха проведени преговори за условията на това погасяване.

Обаче скоро последваха нестандартни стъпки на исландските власти.

Формално тези стъпки бяха продиктувани от «народа» , който изведнъж неочаквано се «пробуди», излезе на улиците и започна да иска правителството да не плаща дълговете на банкерите. Освен това искаше самите банкери да бъдат съдени и натикани в затвора.

През март 2010 г. беше проведен референдум, в който 93% от жителите на острова гласуваха против възможността правителството да плаща задълженията на банкерите-лихвари.

И така, алгоритъмът на действие на властите се оказа следният:

а) отказ от плащания по дългове на исландски банки към чуждестранни вложители;

б) национализация на банките;

в) отказ от държавен банкрут.

Какво се случи всъщност?

Световните медии изопачиха събитията в Исландия.

Да, вярно е, че властите отказаха да плащат дълговете на банките – само някакви 5.3 милиарда долара, към 340 хиляди вложители от Великобритания и Холандия.

Но системата за застраховане против фалит на банките и без това важеше само за резиденти, тоест само за исландски граждани. Трябва да се има предвид, че исландските банки по същество бяха офшорни, а по принцип офшорните банки не застраховат влоговете на чужди граждани.

Всъщност, незаконни бяха първоначалните опити на исландските власти да стоварят дълговете на частните банки върху обикновените граждани. Но ако това се беше случило, тогава държавният дълг на Исландия щеше да нарасне рязко. До такава степен, че правителството нямаше да успее да плаща дори текущите лихвени разходи (изплащането на лихвите по влоговете). Следователно, щеше да се стигне до държавен банкрут. Но световната финансова олигархия не можеше да допусне това, защото наистина щеше да бъде «исландски прецедент» -  и Европа щеше да рухне като кула от карти още в края на 2010 г. Така световните банкери избраха по –малката от двете злини. 

Впрочем, никаква «блокада» на острова от страна на МВФ и другите международни икономически и финансови организации не е имало.

На 24 октомври 2008 г. Исландия помоли МВФ за кредит. На 17 ноември получи помощи в размер на 5,1 милиарда евро (30% от брутния национален продукт) за да финансира бюджетния си дефицит. Помощта се състоеше от заем от страна на МВФ (2,1 милиарда евро) и кредити от страните на Северна Европа (3,0 милиарда евро). Сред кредиторите, между другото, беше и Русия (което позволи намеци за «специални интереси» на някои руски олигарси и чиновници в Исландия). В замяна Исландия обеща да съкрати бюджетния дефицит и да възстанови работата на финансовия си сектор. През юли 2009 г. правителството извърши национализация на банките, която се състоеше в това, че на мястото на 3 стари, фалирали банки, бяха създадени 3 нови, държавни банки. За тяхното капитализиране правителството издаде държавни облигации на сума 2,1 милиарда долара (12% от брутния национален продукт).

Обаче т. нар. «национализация на банките» се приложи по време на кризата не само в Исландия, но също в САЩ, Великобритания и други европейски страни. Това е чисто «техническа» национализация, чиято задача е да спаси банките, като държавата им даде пари. А по-нататък държавата тихичко се изтегля от капитала на банките и те пак си стават частни.

Впрочем, чуждестранните собственици на влогове в исландските банки не пострадаха, защото получиха компенсации от своите правителства. Според някои източници, днес вече исландските банки са донякъде стабилизирани и лека-полека (може да се каже, тайно) започват да изплащат на Великобритания и Холандия компенсации за плащанията, с които британските и холандски власти са компенсирали пострадалите свои граждани, собственици на депозити в исландските банки.

Митът за «държавния банкрут» на Исландия

Но, освен това, правителството на Исландия имаше категорични задължения по държавния си дълг. Да, дългът беше голям, но не рекорден (както го представят някои възторжени почитатели на исландската «революция»). През 2007 г. той беше 29,1% от БНП, през 2008 – 70,3%, а през 2009 – 88,2%. Тези стойности на дълга са съпоставими с дълга по онова време на такива страни като Ирландия и Гърция.

Правителството на Исландия не е обявявало никакъв държавен банкрут. Просто световните медии започнаха да съобщават (сякаш някаква голяма тайна), че съществува «исландски прецедент», който се бил състоял в това, че властите на острова били обявили държавен банкрут.

Но такъв банкрут просто не беше обявен.

Да, имаше един неприятен момент във взаимоотношенията между Исландия и Международния валутен фонд. Исландците намекнаха, че няма да обслужват дълга си по заема от МВФ. В отговор МВФ спря плащането на поредния транш от заема. Но после исландските власти започнаха да се оправдават: значи, не плащат на Фонда не защото не искат, а понеже няма с какво. Именно тогава Международният валутен фонд им намекна, че той е в категорията «привилегировани кредитори», а обикновените вложители в исландските банки може и да почакат.

Но защо беше необходим митът за държавния банкрут на Исландия?

Напълно възможно, за да «вдъхнови» за такава стъпка Гърция, Испания, Португалия, други страни от ЕС. За тези «нюанси» в исландската революция Сергей Голубицки публикува миналата година статия в интернет-изданието «Бизнес-журнал Онлайн» (20.01.2012). Нейното заглавие  е твърде изразително: «Защо в Исландия няма революция? Исландската «партенка» е пусната от банкерите в САЩ?» Няма смисъл да се преразказва тази статия. От заглавието й е ясно, че:

а) в Исландия не е имало никаква «революция»;

б) събитията в Исландия, по погрешка наречени «революция», са организирани от банки от Уолстрийт в защита на техни си интереси.

А всички тези страсти в Исландия се случиха, защото банки от Уолстрийт и лондонското Сити («Голдман Сакс», «Джи Пи Морган», «Морган Стенли», «Барклайз») бяха пуснали огромно количество вторични финансови инструменти, които се наричат «кредитни дефолтни суапове».

Тези суапове са своего рода застраховки срещу различни банкрути, които може да бъдат обявени от банки, компании и държави. Банките-кредитори и собственици на дългови книжа на европейските държави бяха купили кредитни суапове за стотици милиарди долари. Сред тях имаше и суапове по държавния дълг на Исландия. И тези банки се уплашиха, че Исландия, като слабо звено в европейската икономика, може да създаде прецедент за държавен банкрут с всички произтичащи последици за лихварите от Уолстрийт. Ако правителството на Исландия поемеше непосилната задача да плаща на чуждестранните клиенти на исландските банки, вече нищо не можеше да го спаси от пълен банкрут.

Друга пък група банки и компании, изкупили суапови книжа, явно си мечтаят за държавни банкрути, за да си осребрят същите тези суапове.

Ето защо те, чрез контролираните от тях медии, разпространяват дезинформация за събитията в Исландия, за да подтикнат към обявяване на държавен банкрут властите и народите на други европейски страни.

С. Голубицки завършва така своята статия:

«Тези суапове са за стотици милиарди евро, ето защо собствениците им са готови да предизвикват държавни банкрути и чрез най-малката дреболия – дори такава профанация като революцията на малкия, но горд островен народ».

Други автори също потвърждават решаващата роля на банките от Уолстрийт и лондонското Сити върху събитията на «острова на викингите».
Офшорният остров действа под ръководството на световните лихвари.
Днес Исландия по нищо не се отличава от другите страни на Европа. Също както и те, тя затъва в блатото на дълговата криза. Ето динамиката на съвкупния държавен дълг на страните от зоната на еврото (в проценти от брутния им национален продукт): 2007 г. – 66%, 2011 г. – 88%, 2012 г. – 93%. Според оценки на Европейската комисия, през 2013 г. ще надхвърли 95%.

По-горе вече отбелязахме, че през 2009 г. държавният дълг на Исландия беше 88,2%, е през 2012 г. нарасна вече до 118,9%.

Няма никакво противопоставяне на Исландия срещу Международния валутен фонд, както пишат някои медии.

Дори тази «малка, но упорита страна» миналата година беше похвалена от МВФ за успешното погасяване на дълговете си по заеми от фонда и за «правилна политика» в борбата с дълговата криза.

Сега положението в Исландия действително е по-добро от повечето други европейски страни. Ще отбележим само една от причините за това: Исландия не влиза в зоната на еврото и дори не е член на Европейския съюз. Понижаването на курса на националната парична единица (исландската крона) към еврото увеличи конкурентноспособността на исландската икономика и подобри платежния баланс.

Моля да ми простят онези читатели, които са вдъхновени от исландската «революция».

 Трудно е да си представим какви щяха да бъдат реакциите на Запада, ако народът на Исландия наистина беше тръгнал против интересите на Финансовия интернационал. На острова запасите от храна са само за 2-3 седмици. Едва ли изнежените и разглезени исландци са способни на някаква сериозна борба срещу финансовата олигархия, щом дълго време се хранят от ръката на същата тази финансова олигархия. А и самата министър-председателка на Исландия, която някои журналисти набързо назоваха «национален лидер», предизвиква сериозни съмнения. Това е Йохана Сигурдардотир, която оглавяваше правителството от началото на 2009 г. до пролетта на тази година. Известна е не с борбата си срещу Финансовия интернационал, а с това, че е първата официална лесбийка, ръководила правителство. 
Също така е и първият министър-председател в световната история, сключил официално еднополов брак.

 

Ето защо е трудно да си представим, че офшорният остров, който напълно се вписва в стандартите на съвременното либерално-перверзно общество, може да започне истинска национално-освободителна революция против Финансовия интернационал.

В света има достатъчно прецеденти за акции, насочени реално срещу всевластието на Финансовия интернационал. Но тях световните медии действително ги премълчават. 

Валентин Катасонов
доктор на икономическите науки, професор,
председател на Руското икономическо дружество «С. Ф. Шарапов» 

Източник: www.ruskline.ru

 

Превод: Л. Чолаков

Този превод е обект на авторско право.

Разрешава се публикуването му изцяло или отчасти

само с посочване на преводача и линк към източника.

 

 

 




Гласувай:
13


Вълнообразно


1. injir - Объркан свят. Бялото не е съвсем ...
04.10.2013 10:43
Объркан свят. Бялото не е съвсем бяло, и черното - не е съвсем черно, а за цветовете - всеки си ги възприема както си иска.
цитирай
2. liliyanaandreeva - Възхитителна статия! Благодаря!
04.10.2013 12:59
Не премълчавайте за календарните градове, които са спасение от всички беди на нашето съвремие!
цитирай
3. mihalev - благодарим
24.12.2013 13:58
педалски свят, за сега лошото води винаги, може би е време за реплеѝ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748182
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031