В обстановката на тотална дезинформационна завеса, безсрамно манипулиране и просташка русофобия по повод събитията в Украйна, налагана от повечето български медии, още по-важно става да чуваме различни гледни точки по проблема.
В самата Русия няма единно мнение по решаващия въпрос: да се изпратят ли войски, за да се прекратят кланетата, извършвани от киевската хунта, или украинците „да се оправят сами“?

Предлагам мнението на бившия генерал от КГБ Николай Леонов.

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ТРЯБВА ДА ИЗПРАЩА ВОЙСКИ В УКРАЙНА?

Днес много хора в Русия призовават Кремъл да прекрати масовите убийства в Украйна, извършвани от киевската хунта, като изпрати военни подразделения там.

Проблема коментира
Николай Леонов,
о.з. генерал-лейтенант от КГБ, доктор на историческите науки:

- Практически всички руски граждани подкрепиха действията на Кремъл за присъединяването на Крим към Руската федерация. Eдноличните решения на Н. С. Хрушчов да придаде Крим към Украйна, взети през 1954 г. като „юбилеен подарък“ послучай 300-годишнината от присъединяването на Украйна към Московското царство, от историческа гледна точка са твърде нелепи, а от всички останали гледни точки - нелогични и незаконни.
Крим няма свое коренно население: някога това са били скитите, изтласкани от гърците, изтласкани от татарите, изтласкани от руснаците. Остатъците от всички предишни етноси сега живеят под лидерството на руснаците, като се прибавиха арменци и евреи - впрочем, те преди време искаха от Кремъл разрешение именно тук да основат Еврейска автономна област; освен това са навлезли украинци и всякакви други, които си харесаха климата и красивите пейзажи на полуострова.
Но от ХVІІІ в. насам количественият превес е на руснаците. Именно те са построили всички главни градове, пристанища, пътища и канали на Крим. Ако Санкт-Петербург е бил „северният прозорец на Русия към Европа“, то Крим и Малорусия са били „южният прозорец към целия свят“. Неслучайно руските самодържци - Петър І и Екатерина ІІ, които пробили тези „прозорци“, получили названията „Велики“.
Първият управител на Крим получава титлата Потьомкин-Таврически, в Санкт-Петербург бил построен дворец, наречен „Таврически“. В боевете на полуострова срещу турците загубил окото си нашият прочут фелдмаршал, победителят на Наполеон - Михаил Иларионович Кутузов. Там се е разгърнал талантът на великия пълководец Александър Василиевич Суворов. 250 години Крим процъфтяваше в състава на Русия, търпял е поражения, но в края на краищата е отбелязвал величествени победи - и е оставил незаличима следа в във военната и културна история на великата ни страна, като се е превърнал в част от нашата душа.
Завръщането на Крим в състава на Русия беше посрещнато наистина като възстановяване на справедливостта. Душевната нагласа на кримчани съвпадна със сърдечното желание на руснаците - ето защото възсъединяването мина без жертви, без насилие, в празнично настроение. Бившите украински власти и техните въоръжени сили, намиращи се в Крим, не оказаха никаква съпротива и спуснаха знамената си, сякаш подчертавайки разбирането си, че са били тук странични и временни пришълци. Слава Богу!
За жителите на Крим присъединяването към Русия се оказа исторически шанс да избягнат катастрофалните последици от всеобхватната криза, която сега завладява цялата украинска държава. И макар киевските власти упорито да твърдят, че никога няма да признаят отделянето на Крим, даже заплашват с военни маневри с цел да възстановят своя контрол върху полуострова, думите им може да се възприемат просто като неуместен опит да си придадат бодър вид при лоша игра. Какво друго им остава в сегашната ситуация?
Обаче ако с Крим всичко е ясно, то положението в юго-източните области на Украйна е извънредно сложно, объркано и опасно за мира и сигурността.
Не само в този регион, но и като цяло в Източна Европа. Започналата през ноември 2013 г. вътрешнополитическа борба в Украйна за избор на вектор на националната политика между Изтока и Запада бързо деградира под влияние на безотговорна пропагандна кампания в медиите до степен на озлобен междуетнически и междудържавен конфликт.
Правото на всяка демократична държава да определя своя политически курс не е под съмнение. За целта съществуват всички необходими платформи и инструменти, предвидени от конституцията и законодателството: парламенти, правителства, политически партии, научни общности, отговорни медии, избори, национални референдуми.
Но при определени условия в обществото възникват антидемократични форми на политически натиск под формата на „улични протестни форми“. Те се зараждат по инициатива на стремящи се към властта лица и групировки, често под влияние на скрити външни сили. Така възникна и прозападното движение под общото название „майдан“.
Неговите лидери не спазваха никакви демократични норми на политическа борба, премятаха се от шаблонни лозунги към пропаганда за насилие, към дестабилизация на държавните институции и държавен преврат. Успехът на техните действия беше подпомогнат от слабостта и нерешителността на законната власт, конкретно - от страхливостта и дезертьорството на президента Виктор Янукович.
След като заграбиха властта в Киев, използвайки морален терор, паниката и разлагането на държавния апарат, „майданците“ лесно принудиха част от депутатите на Върховната рада от „Партията на регионите“ да изменят на своята програма, да предадат избирателите си и да се прехвърлят на страната на своите довчерашни политически противници, като се водеха единствено и само от инстинкта си за физическо оцеляване. Такива масови „политически прехвърляния“ не са редки в моменти на разрушаване на нечия държавност.
Всички последвали решения на Върховната рада не може да се смятат за легитимни, защото са взети в обстановка на морално насилие и под натиска на националистическа психоза. Никакви действия не може да се признаят за законни, щом депутатите са тласкани към тях от „майданците“ чрез заплаха от употреба на сила. Ситуацията в страната бързо се нажежи и излезе от контрола на новите власти. Те не успяха да спрат развихрянето на националистическия безпредел, мръсния поток на русофобията, което предизвика естествена реакция сред голяма част от украинския народ, състояща се от етнически руснаци и рускоговорещи граждани. Трябва да се отбележи, че населението на страната е главно от украинци - 77 процента, и руснаци - 18 процента. Другите по-значими етноси като числености са по-малко от 1 процент. Но при все това преобладаващото мнозинство от населението - 68 процента, свободно владее руски език, а украински - само 57 процента. В Донецка област 93 процента заявяват, че това е техен роден език, в Луганска област - 89 процента.
При тези условия преследването на руския език става въпиющо нарушение на правата на човека, обаче на Запад не обръщат внимание на това обстоятелство.
Малко отклонение. През 2003 г. бях избран за депутат в Държавната дума от партийния блок „Родина“. Тогава заедно с още неколцина депутати ме командироваха в Брюксел за „курс по демокрация“ в щаб-квартирата на НАТО. Пред нас изнесе лекция генералният секретар на НАТО Яап де Хооп Схефер, холандец по народност, който надълго и нашироко ни разказа за правата на човека.
Когато завърши лекцията, аз го попитах:
- Защо в малката Белгия, където сега седим и учим азбуката на демокрацията, има 3 равноправни държавни езика, а в Латвия - страна от НАТО, отказват правото на родния руски език на 40 процента от населението, които освен това са лишени от правото да гласуват и да бъдат избирани?
Беше тъжна гледка да се види как този чиновник се обърка, как жалко бърбореше нещо, за да оправдае това, което му съобщих.
Насилието поражда насилие. Реакцията в източните и южните области на Украйна е ответна мярка на произвола и беззаконието на киевската хунта. Онова, което сега се случва в тези региони, е надълго и нашироко осветено в новините и предаванията на руските медии (не и на западните). Просто няма какво да се добави.
И изниква въпросът: как трябва да постъпи Русия в тези условия?
Често ми се случва да чуя, че трябва да използваме нашите Въоръжени сили, за да защитим правата на човека, на онези руснаци и рускоговорещи украинци, които сега са мишена на терора на хунтата, замаскиран като „контра-терористична операция“. Цитират библейския израз: „Око за око, зъб за зъб“.
Без да увъртам, ще кажа направо: аз съм против всяко използване на сила за решаване на украинската криза. Войната - а въвеждането на руски войски на територията на източните и южните области на Украйна безусловно ще означава война, само ще затегне възела на противоречията между двете държави. Трябва всички заедно, като се привлекат световната общност и международни организации, да търсят пътища за помиряване. Трябва да се намерят такива условия за мирно съвместно съществуване, „модус вивенди“, които да са приемливи за всички.
Не, в никакъв случай не става дума да изоставим съотечествениците си в Украйна на произвола на хунтата. За гарантиране на техните граждански права трябва да се използват всички мерки - с изключение на военните.
Трябва да помним, че по територия Украйна е втората след Русия държава в Европа, а населението й е 45 милиона души. Нейната армия, дори в сегашното й „дрипаво“ състояние, наброява около 200 хиляди военнослужещи, а въоръжението й до голяма степен е сходно с въоръжението на руската армия.
Трябва ли да рискуваме военен конфликт с армия, която има на въоръжение над 1000 бойни самолета и над 2000 единици бронирана техника. Вече воювахме в Афганистан и Чечня, затова трябва ясно да си представяме последиците от такива въоръжени „разчиствания на сметки“.
Дивашката пропаганда в наше време е способна така да „промие“ мозъците на хората, че те да загубят способност да мислят рационално. На разположение на киевската хунта има 2 държавни телевизионни канала, 10 частни национални тв-канала, 100 регионални тв-канала, които 24 часа в денонощието бълват русофобска отрова. Ефектът от масовото оглупяване е налице.
Не трябва да забравяме, че Украйна се състои от 24 области, а само 2 от тях - Донецка и Луганска, не са под контрола на киевската хунта. Отрядите за самоотбрана и „анти-майданците“ в Източна и Южна Украйна действат засега разпокъсано, нямат единно политическо и военно командване, което, между другото, най-добре свидетелства, че никаква „ръка на Москва“ няма там. Ето защо съм дълбоко убеден, че сега няма условия и необходимост да пристъпваме към крайни мерки под формата на използване на нашите Въоръжени сили.
На 5 май по традиция се събрахме с приятели, за да отбележим наближаващия 9 май - Деня на победата. На масата седяха 15 души, сред които имаше ветерани от Великата отечествена война, запасни офицери и генерали от руските Въоръжени сили, дейци на културата. Освен на традиционните теми, разговорите от само себе си се прехвърлиха и на събитията в Украйна. Аз поставих пред приятелите си въпроса за целесъобразността на използването на нашите въоръжени сили за решаване на украинската криза. От 15 души само 1 се изказа „за“, но и това беше под условие. Всички останали смятаха, че в момента няма основания за това.
По-горе посочих някои аргументи.

Източник: www.ruskline.ru

Превод: Любомир Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Разрешава се препубликуването му изцяло или отчасти САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА.

 

Разбира се. Война сега е нужна най-много на "майданистите". Тя може да реши само техния проблем. Войните обикновено се обявяват или поне се знае срещу кого се водят. Ако водят война с теб, това един вид те прави "легитимен" и "истински". Фактически може да не е така, но така е устроено човешкото мислене, затова словесните и мисловни обороти лесно се превръщат в политически. Един вид речта създава действителност.

Само че Путин няма да им окаже тази услуга, няма да ги прави "истински". Той чака момент известен само на него. Може би знае нещо за изборите. Или пък ще почне да настоява за "сини каски". Или по-скоро ще изчака Западът сам да стигне до тази идея. От един момент нататък формалното, морално и фактическо право ще е негова страна.

За крим е прав, не мога да си кривя душата. Другото обаче са чисти манипулации, подобно на тия, за които споменава. А и ми звучи зловещо и нагло бивш генерал от КГБ да говори за демокрация.

Какво като е генерал от КГБ. То и Путин е полковник...

Не е ли зловещо,че е от ЦРУ?!
Или не го знаеш??

BRAVO!

Именно де :)

Милейди, въобще не ми дреме за демократа Обама. Знам, знам, че и в САЩ бият негрите, ама тук говорим за друго. Пък и съм далеч от елементарното запалянковско противопоставяне САЩ-Русия.

Аргументацията на автора е повече от добра и човек трябва да е пълен гьон, за да й се репчи като на руска пропаганда, наместо да поразсъждава над нея.
Русия разполага с достатъчно инструменти за натиск, без да прибявгва до военна намеса, за да запази живота и правата на рускоговорящите лица в Украйна и тези от руски етнос.
Има и още един много важен фактор, който слабо се отчита - все още украинците и руснаците ги свързват много повече неща, отколкото ги разделят, така че дните на хунтата в Киев определено са преброени. Крепи я основно американската военна, финансова и политическа подкрепа, но в този й вид и с този й манталитет на демонстрирано изцяло фашистко поведение, тя е по-скоро таралеж в гащите на Обама, който той трескаво се чуди как да извади, без да се изложи с гол гъз пред света.

Благодаря за статията, следя украинските и руски медии, така че да имам обективна картина за случващото се.

Истината е че американците заложиха капан на Путин като го провокираха чрез своите пионки в Украйна.Остана съвсем малко да им се хване като навлезне в Украйна,но се усети навреме и сега ще ги пече на бавен огън.Сега той знае че рано или късно ще има война,но вече ще е поготвен.От сега нататък ще модеризира армията,ще подготви страната да е независима от външни фактори.
А иначе всички видяха истинското лице на Америка,ЕС и НАТО,двоини стандарти,фалш и лицемерие.