Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2014 22:20 - КОГА РУСИЯ СТАНА "ДЯДО ИВАН"?
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 40367 Коментари: 23 Гласове:
22

Последна промяна: 02.03.2015 22:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 По време на турското робство българите имали една надежда за спасение, една надежда за Освобождение, едно упование за свобода - православна Русия.
Дядо Иван!
Но е любопитно: а все пак, защо са я наричали точно „дядо Иван“? Има толкова много други руски имена...
Историята донякъде ни дава отговора: защото именно по времето на цар Иван ІV - Грозни („Страшни“ - както го наричат враговете му) Русия нанася тежки поражения на мюсюлманските армии. Именно затова християнските народи, поробени от Турция, разбират, че тяхното спасение може да дойде само оттам.
А защо „дядо“? В православната традиция това е обръщение, което изразява почит и уважение; затова и, да речем, 35-годишни православни духовници биват наричани от доста по-възрастни миряни „дядо“.
И въпреки всичко - отговорът пак не е пълен. Добре, Русия е разгромила мюсюлманското нашествие, превърнала се е в надежда и упование за поробените православни християни - но къде, кога и как точно се е случило това?
Тук вече отговорът е съвсем конкретен.
Случило се е в края на юли и началото на август 1572 година, в една от най-великите битки на Европа, която определя съдбата на континента, а и цялата световна история, за векове напред.

 

image.

Иван Грозни

 

Битката при Молоди.
В това сражение се сблъскват почти 200 хиляди бойци, от които над 100 хиляди остават на бойното поле. И само благодарение на руската победа тогава ние, българите, днес сме свободни, можем да говорим на своя език, не сме изклани, както бяха изклани арменците през 1915 г., имаме своя държава.
Не само това - тогава се решава съдбата на европейската цивилизация. И е достойно за съжаление, че за тази велика битка се знае толкова малко.
Впрочем, както личи по яростната русофобия, разгърната за пореден път, на българите им предстои да бъдат все по-неграмотни в историческо отношение, ако не поискат да се самообразоват сами, напук на високопоставените ни америкопитеки...
Затова трябва да познаваме историческите събития, благодарение на които днес съществуваме. Едно от тези решаващи събития е битката при Молоди...
Преди да разкажем за самата битка, е добре да си припомним как изглежда Европа в не толкова познатия ни ХVІ-ти век.
С две думи може да се каже следното: най-могъщата държава на континента по онова време е Османската империя. Онези европейски формирования, тогава наричащи себе си „кралства“ и „графства“, дори няма смисъл да бъдат сравнявани с тази огромна държава. Към края на ХVІ-ти век в състава на Турция са териториите на днешните България, Гърция, Сърбия, Унгария, Молдова, Трансилвания, границата на империята достига Виена, а в Северна Африка включва Алжир; турците обсаждат Малта, пиратите им опустошават бреговете на Испания и Италия.
Най-добрата пехота в тогавашна Европа - еничарите, които били християнски момчета, отвлечени, купени или взети като "кръвен данък", наброявали над 100 хиляди души. Спахиите представлявали конния гръбнак на турската армия, награждавани с „тимари“ - поземлени владения в новозавладените територии. Като имаме предвид и, че васалите на Високата Порта били задължени по заповед на султана да предоставят армиите си за общи походи, става ясно, че империята е разполагала с не по-малко от 500 хиляди добре подготвени бойци - повече от държавите в цяла останала Европа, взети заедно.
Има и нещо важно, което често се пренебрегва: през 1475 г. в състава на Османската империя влиза Кримското ханство. Неговият хан се назначава и сваля със султански фермани, вдига войските си и започва военни действия по заповед на Високата порта. В Крим се намирал султански наместник, а в някои градове имало турски гарнизони.
Също Казанското и Астраханското ханства били васални на империята, доставяли редовно роби за рудниците и бойните галери, както и робини за харемите...
По същото време в Русия робство не съществува. Всеки човек, роден на руска земя, поначало се смятал за свободен и равен с всички останали. Т. нар. „крепостничество“ представлявало това, което днес се нарича „аренда“, с едно допълнение: арендаторът не може да напусне земята, която е наел, преди да плати арендата на собственика. Това е. Не съществувало никакво „крепостно право“ (то е въведено през 1649 г.).
В Русия не били познати европейски дивотии като дворянските „право на първата брачна нощ“, право на благородниците да наказват и помилват. Руските дворяни дори нямали право да се разхождат с оръжие в градовете. Службата в армията била доброволна, като можела да се наследява и да бъде пожизнена. Който не желаел да служи, трябвало да върне имението на хазната и се смятал за свободен.
Именно в тази Рус, през 1533 г., се възцарил синът на Василий ІІІ - Иван. Неговото управление е едно от най-хуманните в тогавашната история на Европа.
Не, това не е произволно твърдение. Просто всичко, което обикновено разказват за Иван Грозни, се колебае от пълни измишльотини до откровени лъжи.
За дълбоко съжаление на русофобите, през ХVІ в. в Русия се записва старателно всичко, което се е случило. Записват се помените за починалите, пишат се синодници, които са запазени заедно с поменните бележки. И се оказва, че за 50 години царуване на съвестта на Иван Грозни тежат не повече от 4 хиляди души. Да, не са малко, дори ако не смятаме, че повечето са наказани със смърт за предателство и клетвопрестъпничество.
Но по същото време в Париж само за една нощ изколват 3 хиляди хугеноти, а в цяла останала Франция - над 30 хиляди за 2 седмици. В тогавашна Англия по заповед на Хенрих VІІІ са избесени 72 хиляди души, виновни за това, че били бедни. В Холандия по време на революцията броят на труповете надхвърля 100 хиляди.
Да, къде ти, Русия не може да се сравнява с Европа...
Цар Иван Грозни бил изключително начетен, имал много добра памет, обичал да пее и съчинява музика (негови стихари са запазени и се изпълняват до ден-днешен). Прекрасно владеел перото, оставил богато епистоларно наследство, обичал да участва в религиозни диспути. Сам разглеждал съдебни дела, работел с документи, не понасял пияниците.
Една от основните черти на Иван Грозни е манията му по огнестрелни оръжия. При него в руската армия за пръв път се появяват отряди, въоръжени с „пищали“ - стрелците, които постепенно се превръщат в основа на войската, като заместват в тази роля поместната конница. По цялата страна се строят оръжейни работилници, където се изливат все нови и нови оръдия, крепостите се преустройват за нуждите на огнестрелните дула - поправят стените им, в кулите поставят оръдия. Царят с всички сили се запасява с барут: купува, строи барутни мелници, налага на градовете и манастирите селитрен данък. Понякога това води до големи пожари, но Иван ІV е неумолим: барут, повече барут!
Първата задача, която стояла пред укрепващата руска армия, била да прекрати нападенията от страна на Казанското ханство. При това не временно, а веднъж и завинаги, за което имало само един начин: да покори Казан и да го включи в състава на Московското царство. 17-годишният юноша тръгнал на война. Тя траяла 3 години и завършила с неуспех. През 1551 г. обаче царят отново се появява пред стените на Казан и разгромява татарската войска. Казанците молят за мир, съгласяват се с всички изисквания на русите - но, по стар навик, не спазват условията на договора.
Този път обаче руснаците, кой знае защо, не преглътнали обидата - и на следващото лято, през 1552 г., отново развели знамената си пред вражеската столица.
Новината, че далеч на изток неверниците громят мюсюлманите, изненадала султан Сюлейман Великолепни - това било твърде неочаквано. Той заповядал на кримския хан Девлет-Гирей да помогне на казанците. Ханът събрал 30 хиляди души и тръгнал на поход срещу Русия. Младият цар Иван начело на 15 хиляди конници се отправил срещу него и го разгромил напълно.
Едва вестта за поражението на Девлет-Гирей стигнала до Стамбул, подире й литнала и друга - Казан бил превзет, ханствата станали с едно по-малко.
Докато султанът осъзнае какво се е случило - и вече му съобщават, че още едно ханство, Астраханското, е присъединено към Московското царство. Оказало се, че след падането на Казан астраханският хан Ямгурчей се ядосал и решил да обяви война на Русия...
Славата на покорител на ханства подарила на Иван ІV нови, неочаквани поданици: за да спечелят покровителството му, сибирският хан Едигер и черкезките князе се заклели във вярност на Москва.Така, неочаквано за цял свят, включително и за самата себе си, Русия за броени години увеличила двойно и повече територията си, като излязла на Черно море.
И се оказала лице в лице с огромната Османска империя.
Това означавало само едно: предстои страшна, опустошителна война.
През ХVІ-ти век Турция можела да изведе срещу Москва войски, 5 пъти по-многобройни от цялата руска армия. Само Кримското ханство, чиито поданици се занимавали не със занаяти, търговия или земеделие, а само с грабежи и заробване на християни, било готово да качи на конете цялото си мъжко население - и неведнъж вдигало на поход срещу Русия армии по 100-150 хиляди души (някои историци сочат цифрата 200 хиляди).
Но татарите били просто страхливи разбойници, с които можело да се справят 3-5 пъти по-малобройни отряди. Съвсем друго нещо били еничарите и спахиите - закалени в боеве воини, които били свикнали да покоряват нови земи.
Иван ІV просто не може да си позволи такава война.
Излизането на обща граница станало неочаквано и за двете страни - затова и първите контакти между новите съседи били учудващо миролюбиви. Турският султан изпратил на руския цар любезно писмо, в което приятелски му предложил да избере два възможни изхода от ситуацията: или Русия предоставя на волжските разбойници от Казан и Астрахан предишната независимост, или пък Иван ІV се заклева във вярност на Високата порта и влиза в състава на Османската империя барабар с покорените ханства.
Царят отказва.
Султанът освобождава кримските отряди, които използвал в Молдова и Унгария, и посочва на кримския хан Девлет-Гирей новия враг, който трябва да бъде съкрушен: Русия.
Започва дълга и кръвопролитна война: татарите редовно правят набези към Москва, руснаците се отбраняват със „засечната черта“ от повалени гигантски дървета, крепости, землени валове с вбити колове. Всяка година в защита на тази отбранителна линия застъпват 60-70 хиляди руски воини.
На Иван Грозни му е ясно, пък и султанът неведнъж е потвърждавал това със свои фермани: нападение срещу Крим ще се оцени като обявяване на война на империята. Руснаците си траят, турците също не започват активни военни действия, като продължават вече започнатите войни в Европа, Африка и Азия.
Докато ръцете на Османската империя били вързани по другите фронтове, имало време за събиране на сили - и Иван ІV започва енергични реформи в страната. На първо място, той въвежда режим, който по-късно ще бъде наречен „демокрация“. Институцията на воеводите, назначавани от царя, бива заменена с местно самоуправление - земски и губни старейшини, избирани от селяните, занаятчиите и болярите. При това новият режим се въвежда не с тъпа упоритост, както се направи след 1991 г. - а пресметливо и разумно. Преходът към демокрация става... платен. Ако местните жители харесват назначения от царя воевода - той продължава да си управлява. Ако обаче не им харесва - плащат в хазната от 100 до 400 рубли и могат да изберат за началник, когото си пожелаят.
Преобразува се армията. След като сам участва в няколко войни и сражения, царят прекрасно знае кой е основният недостатък на войската - местничеството. Болярите се назначават на военни постове според заслугите на техните предци: ако дядо ми е командвал левия фланг - значи и на мен ми се полага! Може и да съм глупак, и да имам още мляко по устата си, но постът командир на левия фланг е мой! Не желая да се подчинявам на стария и мъдър княз, понеже неговият син е бил командван от дядо ми. И сега не аз нему, а князът трябва да ми бъде подчинен!
Този проблем се решава радикално: организира се нова армия - опричнина. Опричниците се заклеват във вярност само на царя, и тяхната кариера зависи само от личните им качества. Всички чуждестранни наемници служат именно в опричнината: Русия, която води продължителна и тежка война, постоянно чувства липса на воини, но пък има достатъчно злато, за да наема вечно бедните европейски дворяни.
Болярите мразят опричниците, разпространяват гнусни слухове по техен адрес, организират заговори срещу царя - но Иван Грозни с твърда ръка продължава реформите си. Нещата стигат дотам, че фактически няколко години страната е разделена на две части: опричнина за онези, които искат да живеят по новому, и земство за привържениците на старите обичаи. Но царят постига своето и превръща старинното Московско княжество в нова, могъща държава - Руското царство.
През 1569 г. кървавото примирие, което представлява всъщност постоянни нападения от страна на татарските орди, приключва. Султанът най-сетне намира време и за Русия. 17 хиляди елитни еничари, подсилени с кримска и ногайска конница, тръгват към Астрахан.
Царят, който все още се надява да се размине без кръв, оттегля от пътя им всички руски войски, като едновременно зарежда добре крепостта с храна, барут и гюллета.
Походът се проваля: турците не успяват да придвижат със себе си артилерията, без която не са свикнали да воюват. Освен това, обратният път през студената зимна степ струва живота на мнозина от тях.
Обаче година и нещо по-късно, през 1571 г., Девлет-Гирей заобикаля руските крепости, помита малобройните болярски отряди и достига Москва със 100 хиляди души. Запалва града и се връща обратно. Москва изгаря, оцелява само каменният кремъл. Историците изчисляват, че общо загиват и са отведени в робство около 150 хиляди руснаци.
Иван Грозни изпада в ярост. Търкалят се болярски глави. Екзекутираните са обвинени в конкретна измяна: пуснали врага, без да съобщят навреме за набега.
А в Стамбул със задоволство потриват ръце: разузнаването чрез този набег показва, че руснаците не умеят да се сражават, а предпочитат да се крият зад крепостните стени. Вярно, леката татарска конница не може да превзема укрепления, но за опитните еничари това е позната задача, която са решавали много пъти.
Султанът решава да покори веднъж завинаги Московия. За целта на Девлет-Гирей се дават 40 хиляди бойци, 7 хиляди еничари и няколко десетки оръдия - за превземането на градовете. Отсега се назначавали татарски мурзи във все още руските градове, управители на все още непокорените княжества, разпределяла се земята, търговците получавали грамоти за търговия без мито. Всички мъже на Крим били свикани под знамената.
Огромната армия трябвало да влезе в руските земи, без да е предвидено да се завръща обратно.
Така и станало...
На 6 юли 1572 г. 120-хилядната армия на кримския хан Девлет-Гирей достига Ока и вижда насреща си 30-хилядна руска войска начело с княз Михаил Воротински. Ханът се подсмихва на глупостта на руснаците, тръгва нагоре срещу течението на реката, при Сенкин брод без усилие прогонва отряд от 200 боляри, прехвърля се през реката - и поема към Москва по Серпуховския път.
Воротински, който разполагал в армията си със 7 хиляди немски наемници, както и с донски и украински казаци, тръгва плътно подире му.
С невиждана за Европа скорост по руските простори се придвижвали огромни конни маси - и двете армии се били отказали от обозите.
Опричникът Дмитрий Хворостинин се промъквал по петите на татарите до селцето Молоди начело на 5 хиляди казаци и боляри. Едва тук, на 30 юли 1572 г., той получил разрешение да атакува врага. Отрядът му се хвърля напред, смачква татарския ариергард, продължава, и при река Пахра се врязва в основната татарска орда.
Татарите леко се учудват от подобно нахалство, но какво да правят: разгръщат се и нападат неголемия руски отряд с всичките си сили.
Руснаците побягват. Татарите се спускат подире им и преследват опричниците до самото село Молоди.
И там ги очаква изненада: „измамената“ на Ока руска армия вече била тук. И не просто била, а успяла да съоръжи „гуляй-город“: подвижно укрепление от дебели дървени щитове върху каруци. В пролуките из-зад щитовете ударили оръдия, от бойниците в дървените стени загърмели пищали, над укреплението се издигнал облак от стрели и се стоварил върху степната конница. Предните татарски отряди просто били пометени, сякаш огромна ръка измела от масата дребни трохи.
Татарите се объркали, отрядите им се смесили - а в това време Хворостинин разгърнал своите воини и отново се спуснал в атака.
Конните отряди на татарите, всеки от по хиляда души, връхлитали един след друг - и един след друг попадали в жестоката касапница. Изморените боляри ту се оттегляли зад щитовете на гуляй-города под прикритието на плътния огън - ту отново и отново се спускали в атаки. Татарите и турците, бързайки да унищожат тази неизвестно откъде появила се крепост, щурмували и щурмували, вълна подир вълна, като обилно поливали земята с кръвта си.
Само тъмнината на нощта прекратила това масово убийство.
На сутринта турско-татарската армия разбрала цялата страшна истина: била попаднала в капан. Пред тях на Серпуховския път се издигали стените на Москва с нейния кремъл, а зад гърба им в степта били прикритите зад дървеното си укрепление опричници и стрелци.
Сега вече проблемът пред неканените гости бил не как да покорят Русия - а да спасят живота си.
Следващите два дни преминали в опити на турците и татарите да уплашат руснаците, които им преграждали обратния път: обсипвали гуляй-города със стрели и гюллета, връхлитали го в конни атаки, надявайки се да влязат през отворите, оставени за болярската конница. Но на третия ден станало ясно, че руснаците по-скоро ще умрат, отколкото да позволят на враговете си да се измъкнат живи.
На 2 август Девлет-Гирей заповядал на татарите да се спешат и да атакуват руснаците заедно с еничарите.
Нашествениците прекрасно разбирали, че този път става дума не за грабеж, а да спасят кожите си - и се биели с яростта на бесни кучета. Битката била не на живот, а на смърт. Стигало се дотам, че татарите опитвали да разковат омразните им дървени щитове с ръце, а еничарите ги гризели със зъби и сечали с ятагани.
Ала руснаците нямали намерение да пуснат своите вечни грабители да си отидат по живо, по здраво, та да си починат и да се появят отново. Кръвта се леела през целия ден - но вечерта гуляй-город продължавал все така да стои на мястото си.
В руския лагер свирепствал глад - нали в преследването на врага болярите и стрелците мислели за оръжието, а не за храната, и просто зарязали обоза с хранителните припаси... Както отбелязват летописите: „В полках учал быть голод людям и лошадям великий“. Тук трябва да се отбележи, че заедно с руснаците жажда и глад мъчели немските наемници, които царят охотно вземал за опричници. Но немците също не роптаели, а продължавали да се сражават не по-зле от останалите.
Татарите беснеели: нали били свикнали не да се бият с руснаците, а да ги продават в робство! Мурзите, които се били приготвили да управляват новите земи, а не да умират в тях, също били мрачни. Всички чакали с нетърпение изгрева, за да нанесат финалния удар, най-после да разбият това неугледно укрепление и да изколят неверниците, които се криели в него...
В същото време, с падането на вечерта, воеводата Воротински взел със себе си част от воините, заобиколил по долчинки и оврази вражеския лагер и се притаил в засада. А рано сутринта болярите от укреплението начело с Хворостинин дали дружен залп по турците и татарите, спуснали се насреща им и започнала жестока сеч. Изглеждало, че още малко - и огромната маса на нашествениците ще смаже малобройните руски дружини.
Точно в този момент воеводата Воротински неочаквано ударил враговете в гръб...
И онова, което било започнало като битка, тутакси се превърнало в безмилостно клане.
На бойното поле при Молоди защитниците на Москва избили напълно всички еничари и татарски мурзи. Там загинало и почти цялото мъжко население на Крим. И не само обикновените воини - под руските саби паднали синът, внукът и зетят на самия Девлет-Гирей. Разполагайки със, според различни оценки, от 3 до 4 пъти по-малко сили в сравнение с врага, руските воини завинаги премахнали опасността, която застрашавала Русия откъм Крим. Живи се завърнали не повече от 10 хиляди бандити - и татарите в Крим вече никога не успели да възстановят силите си.
Това било първото голямо поражение в цялата история на Османската империя. Загубвайки на руските граници в продължение на 3 години почти 20 хиляди еничари и цялата огромна армия на своя сателит, Високата порта се отказала от надеждите си да завоюва Русия.
Победата на руското оръжие имала огромно значение за цяла Европа. В битката при Молоди Русия не само защитила независимостта си, но и лишила Османската империя от възможността да увеличи своите производствени възможности и армии с около 1/3. Освен това, от огромната османска провинция, която можело да се появи на мястото на Русия, пътят за по-нататъшна експанзия бил само един: на запад. След като вече била отстъпила Балканите на турците, Европа надали би издържала дори още само няколко години, ако турският натиск се бил увеличил макар не кой знае колко...
Предизвикателното писмо на султана, с което той искал Казан, Астрахан и васално подчинение от Иван Грозни, останало без отговор.
А за българите Русия веднъж завинаги се превърнала в „дядо Иван“ - надеждата за българската свобода...

По материали от интернет

Превод от руски и допълнения: Л. Чолаков

Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА
.




Гласувай:
29


Вълнообразно


1. born - NO COMENT !
12.10.2014 12:33
NO COMENT !
цитирай
2. freeoldmen - Смели еничари от български произход
12.10.2014 13:14
са сложили минуси...:-)
цитирай
3. pando - PRIVET
12.10.2014 14:15
Bravo za statiata.
цитирай
4. lyubomircholakov - 15:55 - Битката при Молоди. . . / КОГА ...
12.10.2014 16:17
stefbelchev написа:
15:55 - Битката при Молоди.../ КОГА РУСИЯ СТАНА "ДЯДО ИВАН"? Автор: lyubomircholakov
.....
Благодаря за всички твои преводни публикации - статии, пропити от християнско милосърдие, благодарност и човещина. Благодарение на Дядо Иван, вчера, днес и утре, ние българите, а преди нас още сърбите, румънците и гърците...сме раждани и умирали в освободените си държави...И ЗА РАЗЛИКА ОТ 20 МИЛИОНА КЮРДИ, не живеем като турски граждани! Тях не е имало кой да ги освободи и да им даде независимост и правото да не се раждат като турски поданици, подобно на загиналия в бой Христо Ботев или на обесения от софийски съд Васил Кунчев...


Благодаря за добрите думи! За съжаление мнозина българи днес са загубили елементарните си човешки чувства като чувството за благодарност - и, поради собствените си психически комплекси, се изявяват като русофоби. Неблагодарността е най-тежкият грях, а историческата неблагодарност - най-тежкият исторически грях. Но, какво да се прави, винаги е имало предатели, винаги е имало хаджи Иванчо Пенчовичи. Въпросът е да не позволяваме на предателите и на хаджи Иванчо Пенчовичите да диктуват дневния ред на обществото и на неговия начин на мислене.
цитирай
5. анонимен - Така е. Неблагодарността и най-...
12.10.2014 17:13
Така е. Неблагодарността и най-тежкия грях, защото е продиктувана от завист, егоизъм, конюнктурност, итерсчийство, подлост, лицемерие и тесногръдие. Браво, Чолаков! Имаш моето най-голямо уважение.
цитирай
6. lightsaber123 - Чудно
12.10.2014 18:31
Сега вече знаем и ти и аз, че не приемаш чужди постове в блога си... слагаш цензура на инакомислещите и позволяваш само не тези, които ти ръкопляскат да пишат в блога ти... Да ама е твърде низко... Тщестлавието води само до дискомфорт. Успех с ръкоплясканията :-)
цитирай
7. bliz - Вие имате една благородна, полезна и необходима мисия!
12.10.2014 19:08
Научавам много неща и се възмущавам, че тези важни исторически истини умишлено остават неогласени.

Както казахте - да се самообразоваме, а на мен лично вашите материали са ми полезни - не бих могла да събера и концентрирам написаното по тази голяма тема, а така - чрез Вас, аз за кратко време научавам нещо, което още повече допринася за респекта ми към руския народ.

Искренни поздравления!
цитирай
8. lyubomircholakov - Сега вече знаем и ти и аз, че не при...
12.10.2014 19:16
lightsaber123 написа:
Сега вече знаем и ти и аз, че не приемаш чужди постове в блога си... слагаш цензура на инакомислещите и позволяваш само не тези, които ти ръкопляскат да пишат в блога ти... Да ама е твърде низко... Тщестлавието води само до дискомфорт. Успех с ръкоплясканията :-)


Разбира се, бих могъл да се позова на обстоятелството, че всеки решава за себе си какво да допуска и да не допуска в блога си. Но ще дам едно разяснение, за да се избягват недоразумения за в бъдеще.

Разяснението гласи следното:

Това обвинение е несправедливо.
Има 4 категории коментари, които не допускам в блога си по простата причина, че замърсяват публичното пространство:

1. Коментари, съдържащи ругатни, псувни, попръжни, нецензурни изрази друга ненормативна лексика.
Причина: трябва да се спазва приличие;

2. Русофобски коментари.
Причина: Русия ни е освободила от 500-годишно робство и всяка обида към нея и нейните хора е обида и към собствената ни свобода; освен това неблагодарността е много гнусна характеристика за когото и да било, съответно подобни личности не трябва да имат възможност за публична изява;

3. Коментари без връзка с темата на постинга.
Причина: безсмислено губене на време;

4. Коментари, в които вместо опит за размисъл и анализ се прави опит за пропаганда.
Причина: 45 години пропаганда преди 1989 г. и 25 години пропаганда след това, мисля, е предостатъчно, за да си губим времето и сега с агитационни материали.

Ако някой от горните недостатъци е налице, съответно, коментарът не може да бъде допуснат.
На всичко отгоре доста от коментиращите са анонимни; тоест, представят се само с измислени имена, "никове" - което дава пълна свобода да бъдат цензурирани по усмотрение на цензуриращия.

Между другото, този коментар също би трябвало да не бъде допуснат, защото авторът му не се е потрудил да провери твърдението си чрез обикновена разходка из другите ми постинги, където има достатъчно дискусионни коментари; но в случая проявявам великодушие и правя изключение.
цитирай
9. nikikm - Много хубав материал!
12.10.2014 19:19
Но поражда и много въпроси,ако не се подхожда с емоции. Днешната история показва,че "матушка" на "дядо" Иван е България! Пиша това по повод на от столетия показвана ни историческа насоченост,как да мислим за едно или друго.
За създаването на Русия,както днес и е името,българите имат изключително значение,като започнем с това,че са спасявали "русите" от гладна смърт най-малко два пъти,до създаване на благородническо съсловие от минимум 500 фамилии,да не изброявам сега,че нямам и нищо под ръка!
Казан,това не е ли столица на Волжка България?И Кремъл не е ли копие на двореца в Казан? Къде са съкровищата на В.България-огромни..!Струва ми се,че е крайно време да се разбере,че историята на Русия,може само да се окаже част от българската история!
Татарите. Унищожени са още в 13 в. от Чингис хан до последния младенец! Оцелели няма! И точно в този век,българите в "Русия",какво ли правят там?,нанасят на Чингис хан две поражения в рамките на десетина години,като спасяват русите! Единствени в света! Цар Ивайло също ги бие по нашите земи.
Киев е създаден от българи!
На по-късен етап,даваме, на не само, русите,религия,четмо и писмо,иконопис,религиозна литература,култура.В църквите им се чете и пее на чист български /старобългарски/.И езикът им е в основата си български!
Кой на кого трябва да благодари!?Къде е историческата истина? Два братски народа сме,какво ще си делим благодарности,които си дължим!Наясно ли сме,че извън това има имперска политика,което е по-различно от усещанията на хората!
Да ги обичаме,нали сме ги създали,но да не прекаляваме с това!
Народът ни много вреди е претърпял от Империята,не от руския народ и това трябва да се знае и от нас и от тях! Написах нещо подобно в руски сайт и очаквах гръмотевици!..Получих два плюса,но нито един минус! Браво на тях!
та не ме съдете много строго за гледната точка,братя българи!
цитирай
10. alexs - Ако Русия не беше спечелила тези ...
12.10.2014 19:19
Ако Русия не беше спечелила тези битка сега и Англия и Германия Франция щяха да бъдат турски вилаети....а офицаилният език нямаше да е английският а турският и арабският! Европа е неблагодарна!
цитирай
11. nikikm - 11. alexs - Ако Русия не беше спечелила тези ...
12.10.2014 20:03
ПРЕДИ "РУСИЯ",БЪЛГАРИЯ СПАСИ ЕВРОПА,АЛЕКСЧО! И СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ Е САМО ЕДНО ЗЕРО, НУЛА,БЕЗ БЪЛГАРИТЕ И ТЯХНАТА ИСТОРИЯ ,МАКАР ДНЕС ИМЕТО ИМ ДА ЧЕЗНЕ! САМИТЕ ТЕ НЕ СИ ЗНАЯТ ИСТОРИЯТА!
цитирай
12. lesovski - Митовете
12.10.2014 20:52
За не специалистите, те митовете, като чели имат повече привърженици, отколкото към фактите. Постингът Ви е наистина развенчаващ мита за Иван Грозни като жесток владетел.Много точно съпоставяте "цивилизована Западна Европа" и Московското царство, числата красноречиво говорят. Братя сме по славянска линия и това не дава мира на мразещата част от народа ни. А това , че сме световни шампиони по неблагодарност е повече от видно- комсомолчето президент!
цитирай
13. nikikm - 13. lesovski - Митовете
12.10.2014 22:12
Ти си като сиренцето в капана за мишки! Последното ти изречение е мърша! Гнил плод на незрящ разум! Чети по-бавно и по-нагоре, да се излекуваш,ако самият ти не си при
чинител на заболяването!
цитирай
14. nikikm - Абре Белчев,
13.10.2014 19:52
какъвто и да съм,може би и ти да си такъв! България винаги е губила от противопоставянето на русофили и русофоби,въобще от партиите! Хубаво си ме освинил,ама вземи,че прочети,как съм го написал и има ли една дума против руския народ.Старах се да е балансирано,за да не ме упрекват,чели недочели! А мисълта ми е,че България трябва да е над всичко! Освен това,явно не познаваш добре ситуацията в Русия!Поздрави!
цитирай
15. lesovski - До № 12
13.10.2014 20:54
На комплексар никой не може да помогне. Блогът на г-н Чолаков е за интелигентни читатели и повече по никакъв повод няма да го ползвам за отговори на когото и да било.
цитирай
16. tomcat2 - Поздрави г-н Чолаков!
14.10.2014 16:58
Поздрави г-н Чолаков!
цитирай
17. nikikm - 17. lesovski - До № 12
14.10.2014 22:41
Бай лесовски! Има нещо гнило в Дания,в изказването ти де.Отде пък си сигурен,че съм комплексар..? Малей,падна ми сексуалната мощ,трупана вече почти семсе годин! Щото отде намек за това в писанката ми. Обратно бе,ВЪЗДИГАМ се с БЪЛГАРСКОТО! КАТ САМОЛЕТ! А ти защо поздравляваш г-на Чолакова,а мене ме правиш на смотан "селянин"-комплексар, за да ни вбиеш клин ли? А-а,това не е твое откритие,уважаеми! Уважение и истина не са антагонистични понятия,бе ахмак /по Иречек/, за хора от нашата класа,с разбирания и Християнска ценностна система! С това си изказване,не обвързвам г-на Чолакова и да ме опровергава,ако иска! Ние не плюем,обиждаме и признаваме,като сгрешим! Достойни хора сме и достойно се държим! Не се ласкаем от похвали и пр.,които да заменим за безпринципни позиции,за които да ни плащат,като на аборигени,стъкълца за злато.
Единствено си прав,че не съм ентелегент! Не знам как да стана бре,.не знам и не се чувствам удобно в тая дреха! Ще се мъча,ще мисля довечера,може и да стана...! Чувам, с мъки бая работи ставале,може и при мене..
Ама туй какво общо с Истината бе?! Тя само за ентелигентните лий?
цитирай
18. leonleonovpom2 - Изчетох внимателно!
15.10.2014 22:31
Дядо Иван е Свързан с Иван Грозни!
Отрицателните реакции са, че е победил Казанският каганат, сиреч волжки българи, но това не се свързва, че той е подвластен на империята на Сюлейман Великолепни, която отвлича български момчета и ги обучава за еничари, защото тогава наистина сме били под чиста форма робство.

Но има и нещо друго. Последните български царе са все с имена Иван , Руският цар е също Иван, това едва ли е случайно За него се говори ,че е от българско потекло, отдавна се коментира , така че титлата ,че е цар на българите може да е свързана и с българския му произход, не за това, че е покорил волжките българи, подвластни на Отоманската империя

Иначе, за тогавашните българи, Турция е озаптена, да използваме турцизъм, появява се надеждата за спасение И тя е дядо Иван, Иван Грозни! Той е показал, че те могат да бъдат победени, има светлинка на надежда!

За минали събития не бива да се прави тълкуване от днешна гледна точка или от последвали събития
Русия ни е освободила, в тази война е дала 200 000 убити и ранени, много от тях в последствие също са починали, ние сме задължени и трябва да сме и благодарни на нея и на нейните синове!. Още повече, че тази война е наложена от руския народ, не от имперски интереси, както упорито се твърди.
Царят дълго се е колебаел, дали да обявява тази война , знаел е от консултациите с военния щаб, че армията не е готова за нея, това се е доказало по-късно. Но под натиска на нестихващите народни манифестации в подкрепа на България я обявява

Не е красиво да твърдим, че на руснаците не им дължим благодарност, на хилядите обикновени руски синове ,проляли си кръвта за нас

На тях сме задължени, докато я има България!
цитирай
19. germantiger - Контрапункт...
18.10.2014 22:34
... да прощаваш, но съм убеден, че грешиш!

Поражението на Русия никога не е значило поражение на Европа

- РУСИЯ Е БИТА ОТ МОНГОЛО-ТАТАРИТЕ И ДОРИ ТЕХНИЯ "ВЕЛИК" АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ СЕ Е Я ЯВЯВАЛ ПРЕД ПОРЕДНИЯ ЛИДЕР НА МОНГОЛИТЕ КАТО ПОСЛУШНО КУЧЕНЦЕ, ТОЙ ТАКА И Е УБИТ - АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ ПО ЗПАОВЕД НА МОНГОЛА!

- Европа бол пъти се е спасявала сама от маври, турци и каквито щеш

- Маврите са бити не само от Тервел, а и от майордома на франките Карл Мартел "чука" при Поатие

- турците два пъти са бити (единия път всъщност сами се изтеглят) при Виена, като при втория им побой най-голяма роля изиграват не крилатите (и бронирани хусари на Собиески) а германска пехота която в РЪКОПАШЕН БОЙ БУКВАЛНО ИЗКОЛВА ЕНИЧАРСКИЯ КОРПУС В ТРАНШЕИ - за това съм писал по групи във вибокс7 и то с обем инфо за поне два постинга тук

- векове преди това Атила и хуните са бити от германските вестготи и войските на Аециус при Халон-Калон-Каталунките полета

- след това хуните са ликвидирани веднъж за винаги с разгром при река Недао - този хунски разгром е дело основно на германци отново

- аварите са бити при Лехфелд от Ото/н

Европа - централна и западна и северна няма как да бъде победена от никой завоевател в средновековието от изток - европа с нейната гъста населеност, десетки хиляди замъци, демографски потенциал, релеф пречещ на конния изток, с нейния скандинавски север в който кон мре от глад, с нейните британски острови за които източняка флот няма, с нейния далече пиренейски п-ов от изток недосегаем почти.

ВПРОЧЕМ ИЗЛИШНО Е ДА ПИША ДОВОДИ - ИСТОРИЯТА ГО ДОКАЗВА - НИКОЙ СТЕПНЯК ОТ ИЗТОК НИКОГА НЕ ПОКОРЯВА ЦЕНТРАЛНА, ЗАПАДНА И СЕВЕРНА ЕВРОПА - данък да му плащшат, рейдове, натиск, заплаха - да, покорение и присъстиве дори за десетилетия с войски на степняк, източняк или мюсюлманин никога не е имало в британия, скандинавия, никога в германските земи. Южна Европа е "друга бира", та търпи и се бори с това, но дори тя не е подчинена напълно никога, докато изтока... изтока на украйна и русия - та кой ли не минава оттам, кой ли не вършее там.

За да съм точен - единствено монголите бият всякакви европейци в над 20 сражения и то в централна Европа вкл. ако приемем с пълно право че Унгария, южните части на Полша и отделни места в Австрия и Германия са с право централна Европа. Но въпреки монголското владеене на требушети и артилерия вкл. въпреки техните гъвкави джагуни, въпреки превземането на градове, то те не биха владели Европа - най-малкото заради огромната им лека кавалерия в защитно въоръжение само шлем и ламелна "броня" което не е брониран доспех, дори в победата им при р. Шайо същите тези монголци са на границата на поражението при моста, като на Батий му умират 30 от тежковъоръжените гардове.

НАРОД, КОЙТО Е НА КОН, НАРОД КОЙТО НЯМА ДЕМОГРАФСКА БАЗА В ЕВРОПА, НАРОД КОЙТО ИЗТРЕБВА, ГОРИ И ИЗМЪЧВА ВСЕКИ ПЛЕННИК И СРИВА ГРАДОВЕ - НЯМА БЪДЕЩЕ, такъв завоевател е само временен, той не е победител. Варварина не е разбрал основното което векове преди него знае Александър - градостроителство, местно управление, по-късно римско право, пътища и гражданство - това степняка от изток глупаво не вдява.

P.S.
Почти убеден съм, че няма да допуснеш коментара ми, но ЩЕ ТИ ПОСОЧА КАК СЕБЕ СИ ОПРОВЕРГАВАШ В ПОСОЧЕНИТЕ ОТ ТЕБ "ТОЧКИ" ЗА РЕСТРИКЦИЯ НА КОМЕНТАРИ

НЕ ДОПУСКАШ КОМЕНТАРИ, КОИТО КРИТИКУВАТ ЧЕСТО СССР... СССР НЕ Е РУСИЯ И СССР Е ЕДИН ОТ УБИЙЦИТЕ НА МНОГО РУСНАЦИ. В твоите точки пишеш Русия, но често браниш СССР, в което лошо няма, но си коригирай и допълни точката/мотивировката.
цитирай
20. germantiger - БЛГ, че допусна коментара ми!
18.10.2014 22:59
За конкретиката - поздравления - много инфо и труд в постинга, неизвестно за бгчетящите инфо

За заключението или "детайла" - спасил Европа - посочих несъглсието си
цитирай
21. rrumito - Така наречените от Вас "казанци" са всъщност БЪЛГАРИ!
21.09.2015 22:04
Това е била Волжка България и след завземането ѝ титлата на Иван Грозни е станала “цар на руси и българи”.
http://samoistina/2/ivangroznikazan.htm
Срамота е да изопачавате така историята, както е голяма срамота за нас, българите, дето наистина сме загубили историческата си памет до такава степен, че потомците на волжките българи понастоящем (същите тези "казанци") тачат много повече историята на българите, от колкото ние самите.
Голяма срамота би било, ако наистина този убиец на българи е прототип на Вазовия "Дядо Иван", макар самият Вазов доста да е прогледнал на стари години, когато Русия е нападнала България през 1916 г.
А що се отнася до освобождаването на България - да точно така е правила Русия: "освободила" и Грузия, и Крим... за да ги пороби тя самата. И такава е щяла да бъде и съдбата на България, ако не са били така мразените от Вас русофоби и Стамболов, преди всичко.
цитирай
22. rrumito - добре е да се занимаете малко и с историята на черкезите и другите народи
21.09.2015 22:50
от чиято борба за свобода се е възхищавал Карл Маркс.
https://www.youtube/watch?v=gRMiX1PSyYc
Май недостатъчно сте потърсили в интернета за геноцида, упражнен върху тях.
Или, ако са мюсюлмани, може?
цитирай
23. lyubomircholakov - Ако продължиш с клишетата, не коментирай повече тук! Ако започнеш да мислиш - заповядай!
21.09.2015 23:59
[quote=rrumito]Това е била Волжка България и след завземането ѝ титлата на Иван Грозни е станала “цар на руси и

Можеш да си спестиш идеологическите промивки. Волжка България е паднала под татаро-монголска власт 300 години преди описваните тук събития и българите отдавна са били асимилирани от татарите, превръщайки се самите в татари.
Щом за теб исторически авторитет е Карл Маркс, просто няма какво да се добави.
Съзнанието ти е промито, а мозъкът ти е изгладен от идеологически щампи и пропаганда. Ако можеш - започни да мислиш, ако не - не ми поднасяй вехтите си клишета, защото по принцип ги трия; не от неприязън към заблудените, но просто не искам да губя нито своето време, нито времето на четящите ги.
Черкезите и "другите народи" от Кавказ са се препитавали с търговия с роби, която ти наричаш "борба за свобода".
Въобще, русофобията нанася увреждания и в мисленето, и в морала - и ти си красноречив пример за това. Жалко.
Забравяш, че ако не беше Русия, сега ти щеше да живееш в Турция и да пишеш глупостите си на турски. Ако това щеше да ти хареса повече, направо си го напиши (но не и в моя блог).
За съжаление, ако продължиш да плескаш идеологическите си шаблони, ще се наложи да трия коментарите ти. Това ще е неприятно и за теб - защото ще си мислиш, че си обект на онеправдаване, и за мен - защото е тъжно да се контактува с хора, които не използват главата си за мислене, а и са неблагодарни към една държава и един народ, които са им дали свободата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748601
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031