През 2014 г. Русия прибра една от рекордните зърнени реколти за новата си история - 106 милиона тона зърно. Абсолютният рекорд по този показател е през 2008 г. - 108 милиона тона. През 2014 г. свои най-високи показатели постигнаха няколко региона, сред тях Воронежка и Липецка области.
При това вече от няколко години търсенето на руска пшеница съществено нарасна, докато това на европейско (по-специално френско) зърно спадна. Причината е, че качеството на руските зърнени култури е много по-високо от това на европейските - затова и купувачите са готови да плащат 15-20 долара на тон повече, но да получават именно руско зърно.
Поради рекордните добиви руските производители на зърно завършиха годината със съществен профицит. Тук се добави и печалбата им поради поскъпването на долара, което позволи с около 20-25% да се увеличат приходите в рубли от износа на зърнени култури.
Поскъпването на долара разкри и още една любопитна тенденция.
Общото поскъпване на зърното след август 2014 беше около 80% - повече от чувствително. Но именно поскъпването на долара спрямо рублата със същите 75-80% позволява цената на зърното вътре в Русия да остане на миналогодишното ниво. В редица руски области се констатира дори намаляване на цените на хлебните изделия през първата седмица на 2015 г. Например, във вече споменатите Воронежка и Липецка области средно с 5-6% е спаднала цената на т. нар. "бюджетен хляб" - който най-много се купува от хората с невисоки доходи.

  Разбира се, не всичко е безоблачно на руския зърнен пазар. За пореден път се посочва, че най-облагодетелствани от повишаването на доходите при продажбата на зърно са не производителите - а посредниците и играчите на борсата. Ако цената на зърното в света продължи да нараства, то и поскъпването му в самата Русия, за съжаление, не може да се избегне. За да бъде застрахован руският пазар от рязко покачване на цената на зърното, съответно и на хляба, Министерството на селското взе доста изненадващо решение: да се ограничи износа и да бъде изцяло наситен вътрешния пазар, за да бъдат задоволени потребностите на руските купувачи. Като паралелна мярка министерството заяви, че е готово да увеличи минималната изкупна цена, на която държавата го купува от производителите, с 50%. Сега се очаква минимална изкупна цена 10 хиляди рубли на тон. Това би трябвало да отреже цяла група посредници, които са заели позиции на зърнения пазар.
Към началото на 2015 г. Министерството на селското стопанство, ръководейки се от "новите правила на световната търговия" (тоест, когато търгуваш, както ти е изгодно на тебе, без прекалено да спазваш буквата на подписаните договори), реши да спре износа на над 2 милиона тона зърно. Естествено, чуждите купувачи веднага размахаха договорите си и заявиха, че, значи, вие нарушавате търговските си задължения. Но в министерството разпериха ръце и заявиха, че договорите ще бъдат спазени, но засега трябва да се отчетат най-вече интересите на вътрешния пазар.
На пръв поглед, във връзка с международното право трябва да бъдат подложени на убийствена критика онези, които са взели решението за намаляване на зърнения износ от Русия - но днес подобна критика е неуместна. За пръв, откакто Руската федерация е суверенна държава, в правителство се съобразяват на първо място със зърнените потребности на руснаците и, че трябва да сдържи ръста на цените вътре в страната. Да не забравяме как Русия, с извинение за израза, я будалкат по разни вече сключени договори (от "Мистрал"-ите до газопроводни трасета)! Ето защо решението за ограничаване на износа е просто отношение, съобразено с отношението към самата Русия.
Нещо подобно се наблюдаваше по време на кризата през 2008-2009 гг. Но сега ръцете на Русия са напълно развързани. Ако някой се накани да й предяви неустойки за неизпълнени договори за зърното, но Москва вече може да отговори с думите, които Западът използва спрямо нея в ситуацията с "Мистрал"-ите: "Веднага, щом положението се промени в позитивна насока, зърнените доставки ще бъдат възобновени изцяло - и вие заедно трябва да се стремим към това". Ако някому хрумне да даде Русия под съд в рамките на Световната търговска организация, ще е интересно да видим този съд, който въобще не възразява срещу анти-руските санкции, какво ще мърмори за временния отказ от изпълнението на договорите от страна на самата Русия.
Вижда се, че международната търговия изживява трудни времена - договорите се превърнаха в обикновена хартия, която, при липса на по-подходяща, може да се използва в тоалетната. И, както се казва: не ние започнахме първи!
Друг въпрос: главни купувачи на руско зърно са държави от Северна Африка, Близкия изток, Азия - тоест, които нито са въвеждали санкции против Русия, нито ги подкрепят. Това са Турция, Египет, Мароко, Израел, Кения, Нигерия, Азърбайджан. Но, естествено, Русия няма да намали износа си за тези страни. Просто ще търгуваме почтено с онези, които търгуват почтено с нас. А там, където ни заплашват с нови санкции, учтиво ще обясняваме, че зърното е нужно за самите нас, а те да си го търсят с 30-40% по-скъпо (вкл. транспорта), примерно, отвъд океана.
Ето списъкът на страните, които продължават да използват санкции срещу Русия или частично да ги подкрепят, но в същото време са принудени да купуват руска пшеница:
- Италия - 175 хиляди тона;
- Испания - 80 хиляди тона;
- Португалия - 40 хиляди тона;
- Гърция - 75 хиляди тона;
- Холандия - 70 хиляди тона;
- Албания - 40 хиляди тона;
Освен това: Украйна, Грузия, Латвия, Саудитска Арабия, Румъния, Молдавия, Полша.
Министерството на селското стопанство на Русия съобщава, че ако реализацията на започнала програма продължи, то, независимо от цените на зърнения пазар, към 2020 г. собствената продукция, произведена на мястото на вносната отпреди санкциите, ще се увеличи в пъти. Още сега се увеличава руската продукция в семепроизводството и животновъдството на мястото на предишната вносна - към 2020 г. руската продукция ще замести 70% от предишната вносна при животновъдството, а при семепроизводството - около 68-70%.
Все още никой не е отменил стратегическата роля на хляба в историята на човечеството и в световната търговия... 

Алексей Володин
Източник: http://topwar.ru/

Превод: Л. Чолаков

Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му, изцяло или отчасти, се разрешава
САМО с посочване на преводача и АКТИВЕН ЛИНК към превода.