(продължение от Глава 1-ва: Договорът на сатаната - 1-ва част)
„Оковите”, които посочва Русо, действително съществуват – но те се появяват със самия факт на раждането му и го съпровождат до са­мата му смърт. И онова, което високопарно се нарича „свобода”, представлява само тяхно леко разхлабване – например да зависиш от ограничаващите свобода­та ти закони не на чужд народ и на чужда власт, а на собствения ти народ и собствената ти власт, без значение под каква форма ще те управляват: мо­нархия, диктатура, демокрация като прикрита диктатура и пр. Прочутата фраза: „Който не храни собствена армия, ще храни чужда” най-добре по­сочва както неизбежната за­дължителност на „оковите”, така и фалшът на „свободата”. 
Глава първа на „Обществен договор» съдържа открит призив към бунт и революция – тоест към грабежи, безредици, масови убийства и разрушаване на обществото: 

„Докато един народ е принуден да се подчинява и се подчи­нява, той постъпва добре; веднага, щом може да свали хомота и го свали, постъпва още по-добре. Щом си върне свободата по силата на същото право, което му я е отнело (явно правото на физическата сила – б. а.), значи има основание да си я възстанови или пък други­те не са имали основание да му я отнемат. Но общественият ред е свещено право, основа на всички останали”. 

Горният кратък абзац е образец за хаоса, противоречивостта и сума­тохата в мисленето на „източника за злокобни оправдания на не един тира­нин”. 
Значи, докато народът се подчинява – постъпва добре. 
Щом обаче се разбунтува – пак постъпва добре.  Е, в края на краищата: кога постъпва добре? 
Не може и в двата случая, нали? 


В най-добрия случай (най-добър за избистряне на мисълта, но не и за последиците от подобно „избистряне”) може да се сметне, че според Русо народът трябва да дебне кога управляващите ще се окажат достатъчно слаби, за да бъдат свалени от власт. Впрочем, тази му идея е напълно реали­зирана във френския преврат от юли 1789-та и в руския от октомври 1917-та – в момента, когато управляващите се подлъгват по идеите на демокрацията и проявяват великодушие или обикновена непредпазливост (наричана днес „толерантност”) към враговете си, биват избити (заклани, гилотинирани, разстреляни, застреляни, набу­чени върху щикове) от предварително готови­те, организирани, добре финансирани чрез лихварско-банкерските къщи, и въоръжени до зъби демократи-републиканци. 

Интересно само как призивите му за разрушаване и бунтове се съче­тават с буквално следващото изречение: 
„Общественият ред е свещено право, основа на всички остана­ли».  Очевидно става дума за онзи обществен ред, който харесва на Русо.  Ако не му харесва – общественият ред е „хомот”, който, щом бъде отхвърлен, е „още по-добре”. 
Или пък имаме налице просто объркване на мисълта, пренато­варена от напрежение как да обоснове разрушаването на едно общество. 

Книга І 
Глава ІІ – „За първите общества”, със своето начало ни дава доня­къде ключа към отговора на въпроса за морално-етичната недоста­тъчност, която наблюдаваме у Русо: 
„Децата остават свързани с бащата само, докато имат нужда от него, за да оцелеят. Щом тази нужда престане да действа, при­родната връзка се разпада”. 
Ето значи защо най-великият демократ на всички времена и на­роди зарязва петте си деца в приют. 
Ами, да – защо да се грижи за тях, щом рано или късно те на свой ред ще го зарежат, понеже вече няма да „имат нужда от него, за да оце­леят” ? 
И по-нататък: 
„Децата, освободени от послушанието, което са дължали на ба­щата, самият той, освободен от грижите, които е дължал на децата, стават еднакво независими”. 
Туйто. Нашият велик мислител явно е предпочел да стане „независ­им” колкото се може по-рано. Защо пък не, след като така или ина­че все ня­кога ще се освободи от „грижите, които е дължал на децата”? Пък и те на свой ред ще се освободят от”“послушанието, което са дължали на бащата”. Ах, малките злобни неблагодарници, я да ги изритаме навреме в приюта, та да видят колко е хубаво да бъдеш „независим”! 
И веднага следва обяснението и оправданието за едно такова пове­дение: 
„Тази обща свобода е последица от природата на човека. Не­гов пръв закон е да се грижи за своето самосъхранение. Първите му грижи са грижите, които дължи на себе си... Семейството е първият образец на политическото общество – лидерът е бащата, народът – децата. И понеже всички се раждат равни и свободни, те се отказват от свобода­та си само, когато имат полза от това”. 
Нещата се изясняват. Един абзац, който може да претендира за титлата „най-брутално провъзгласена апология на егоизма”. Понеже велик­ият демократ не е имал полза да се откаже от свободата си, като се погрижи за децата, създадени от него, побързва да ги захвърли едно по едно на произвола на съдбата. Пък ние мислехме, че е бил материално затруднен да се грижи за тях; или е допуснал това морално престъпле­ние поради развихрените емоции на младостта...

ПРОДЪЛЖАВА ТУК...

Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили. Да, той бил видна личност и в него нямало нито помен от лошо. И всичката му погрешка била в това, че един ден, като минавал покрай Божественото огледало, огледал се. А като се огледал, толкова се влюбил в себе си, че поради това съгрешил. Под думата паднало същество се разбира същество, което живее само за себе си и много добре разбира своите интереси. Съществата на ада живеят изключително за себе си. Там всеки, каквото придобие, го има само за себе си. Той казва: „Аз трябва да се проявя.“ И сега идеите на ада са приложени на Земята. Хората работят по законите на ада, има привидна правда. Ред и порядък съществуват само за някои. В личния живот има големи заблуждения. Когато хората разглеждат нещата от лично гледище, там не могат да се спогодят. Животът трябва да се разгледа не от лично гледище, но като една целокупност. Обичай другите, понеже Бог ги обича. Прощавай им, понеже Бог им прощава. В Божествения свят страданията на едного са страдания на другите и радостите на едного са радости на другите. Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора.

За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш. Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия строй, който иде.

В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще.

В семейството най-първо бащата и майката са диктатори и употребяват наказание – пръчката, но като пораснат децата, бащата вече не ще може да употребява диктатура, ще стане демократ. Също така, когато народите се събудят и възмъжеят, диктатурата в управлението престава и се превръща в демокрация. Синархията е най-висока форма на управление, но съвременното човечество не е още готово да я възприеме, тя е за по-далечно бъдеще. Все повече се събужда в човечеството колективното съзнание, усилва се тенденцията за обединение и в бъдеще ще се наложи федерация на народите.Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят. Сега се повдигат масите и е една необходимост те да се повдигнат. Сегашният строй не дава условия за задоволяване на културните нужди – човек работи цял ден за придобиване на материални блага, вечерта се връща уморен, не може да чете и ляга да спи.

Трудът трябва да бъде колективен, като се работи общо. Във всички държави трябва да се въведе кооперативен труд и трябва да се даде работа на всички. Да няма човек, за когото да няма работа. В света има само едно Братство, което Бог е установил, и няма никой, който да не е в това Братство; ако някой не го съзнава, то е поради ограниченост. В света трябва да влезе нов метод – всеки да работи работа, за която е роден. И като работи работата, за която е роден, няма да се изкушава. За съжаление, много малко от сегашните хора са на своето място.

Всички европейски държави ще се съединят в една федерация. Държавите имат толкова дългове, но в новия порядък ще ликвидират с тях, ще ги опростят и ще започнат наново. Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр.,

Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят. Сега се повдигат масите и е една необходимост те да се повдигнат. Сегашният строй не дава условия за задоволяване на културните нужди – човек работи цял ден за придобиване на материални блага, вечерта се връща уморен, не може да чете и ляга да спи.

Трудът трябва да бъде колективен, като се работи общо. Във всички държави трябва да се въведе кооперативен труд и трябва да се даде работа на всички. Да няма човек, за когото да няма работа. В света има само едно Братство, което Бог е установил, и няма никой, който да не е в това Братство; ако някой не го съзнава, то е поради ограниченост. В света трябва да влезе нов метод – всеки да работи работа, за която е роден. И като работи работата, за която е роден, няма да се изкушава. За съжаление, много малко от сегашните хора са на своето място.

Всички европейски държави ще се съединят в една федерация. Държавите имат толкова дългове, но в новия порядък ще ликвидират с тях, ще ги опростят и ще започнат наново. Има два начина за превъзпитание, които ще действат един след друг, и чрез тях ще се разреши съдбата на хората. Единият начин действа отвън: първо, Мойсеевият закон трябва да превъзпита хората – чрез революции и пр., а на втори план ще дойде Христовият закон.

В бъдеще мъжът и жената трябва да бъдат абсолютно свободни от материалните условия. Жената да не е заставена поради материални условия да се омъжва и мъжът да не е заставен поради материални условия да се оженва. Природата е задържала най-хубавото същинско благо за най-после.
Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена.

Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи. Кое спъва живота сега? Съзнанието, разбирането на хората. Царството Божие не е нещо физическо; един ден, когато всички хора се събудят, то ще дойде на Земята – тогава, когато се дадат условия и ход на новото съзнание. Най-прекият път е хората да разберат великата истина, че са едно цяло и че трябва да действат по закона на Любовта. Днес отношенията на хората са механични – както дъски, съединени с обръч в бъчвата, които нямат нищо общо помежду си, но ги държи външно металният обръч, а когато се скъса, те се отделят една от друга и се разпадат на всички страни. Също така днес хората се пръскат като дъските на разсъхнала бъчва и виждат, че няма нещо, което да ги държи, защото отношенията им са механични. Коя е причината за днешните несгоди? – Безлюбието. И кой е пътят, за да излезе човечеството от това положение? – Влезе ли Любовта в света, всичко ще се поправи.

Всички, които искат да образуват общежития и задруги, трябва да турят идеята за Чистота и трябва да бъдат добри проводници на Любовта. В едно Братство, като нашето, всеки да обича всички и всички да обичат всекиго едного. Любовта влезе ли като фактор в света, тогава могат да се уредят въпросите. Другояче те не могат да се разрешат, защото иначе ще царува в света животинският принцип – силният ще побеждава и ще има право. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. Всеки човек има еднакво право за храна, но толкова, колкото му трябва. Също и всяко друго същество.

Изобилието разрешава въпросите. Ако отидеш при една чешма, ще има ли спор за вода? Не. Но за едно малко шише с вода ще има спор. Значи при Великото няма спор, има изобилие, а при малкото има спор. Лъжата, завистта, убийството, грешният живот показват, че няма изобилие. Всичко в света може да се поправи, ако хората се сдружат; тогава ще има изобилие. Днес трябва изобилие в света и не трябва да се злоупотребява с него. Всички лоши неща произлизат от недоимъка. Любовта ще привлече изобилието. Ние критикуваме тази или онази система, но всяка от тях е била потребна в дадения случай и после е изживяла времето си, както едно дете си е служило с количка, но после я изоставя. Новото, което иде, е Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Красотата облагородява и повдига човека, Разумността го прави свободен, Добротата ще внесе хармония в обществото и Справедливостта ще задоволи нуждите на всички. Подчинение без Любов, без Разумност, без Свобода е престъпление. Свободният човек може да се подчинява, но доброволно.

Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия строй. В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата. Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може.

Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат.