ДЕМОКРАТУРА
или
ДИКТАТУРА НА ДЕМОКРАЦИЯТА
роман-есе
   
В памет на Шарлот Корде  
Приятелят ми Морис Барес се учуди, че се завърнах от Атина с  толкова силна омраза към демокрацията.
Но дори съвременна Франция да не ми беше вну­шила тази ненавист, щях да се заразя с нея от историята на древна Атина.
Краткотрайният период на онова, което в древността наричали «демокрация», ме накара да почувствам, че същината на този режим се състои само в това, да про­пилее всичко, което е създала аристокра­тичната епоха.                                                            Шарл Морас

Увод     БАЩАТА-ИЗРОД      НА  ДЕМОКРАЦИЯТА 

      Срещнаха се Демократ и Антидемократ. 

ДЕМОКРАТЪТ каза: 

- Демокрацията е най-великата и справедлива обществено-по­литическа система, създадена от човечеството. 

АНТИДЕМОКРАТЪТ каза: 
      - Най-напред нека уточним, че под термина „демокрация” ще разбираме това, което днес се смята за „съвременна демокрация”. Не визираме старата, антична демокрация от времето на Древна Гърция и републиканския Рим, нито първобитната от времето на пещерите и саблезъбите тигри. 
И така, какво представлява демокрацията? 
По въпроса има две основни мнения. 
Първо мнение: демокрацията е най-жестоката, кървава, безми­лостна, лицемерна, цинична и разрушителна политическа система.      Второ мнение: демокрацията е най-добрата политическа систе­ма. Чърчил го бил казал най-точно: „Демокрацията има много недоста­тъци, но нищо по-добро не е измислено”. 
Всъщност той казва не точно това, а нещо подобно на 11 ноември 1947 година в реч пред Палатата на общините: 

Indeed, it has been said that democracy is the worst form of government except all those other forms that been tried from time to time. 
(Демокрацията е най-лошата форма на управление с изклю­чение на всички други форми, които създават от време на време). 

След подобно категорично твърдение, превърнало се с времето в умствен шаблон, ни остава само да въздъхнем с облекчение: значи все пак живеем в най-доброто общество, измислено някога от човечеството. Звучи утешително. Каквото и да се случва в това най-добро общество. Презумпцията е, че може да протестираме срещу много неща в него, но не и срещу самата „демокрация”. Щом е „най-лошата с изключение на всички други” – значи е най-добрата. 

Но, разбира се, не бива да се вярва априори на нито едно от тези две мнения. 
Не трябва да се вярва, че демокрацията е най-лошата форма на управление. 
Не трябва да се вярва и, че е най-добрата. 
За всяко твърдение са необходими доказателства. Това го изиск­ва елементарната коректност. 
За да не търсим доказателствата напосоки, редно е да започнем от...
ПРОДЪЛЖАВА ТУК...

"Демократура или Диктатура на демокрацията"

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ: ТАЗИ ИНТЕРЕСНАТА АКТУАЛНА КНИГА ДАВА ОТГОВОРИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРЕХВАЛЕНАТА ДЕМОКРАЦИЯ... СРЕЩУ ПРОМИВАНЕ НА МОЗЪЦИ

Разбирам цялата тази работа с демокрацията -още Аристотел е казал ,че тя е калпаво управление.Монархията ,явно е някакво решение на проблема.Но големия въпрос там е -какво правим ако монарха е некадърен или се изживява като бог?А ако реши да продаде половин държава за нещо си- както Луизиана или Аляска например?

Въпросът е съвсем резонен, но той е от съвсем друга тема - как да се минимализират недостатъците на монархията.
Преди това обаче ми се струва, че трябва да решим нещо далеч по-актуално и важно в случая, което е следното: в човешката история са познати, под една или друга форма и разновидност, две основни политически системи: монархия и демокрация.
Монархията е когато пожизнено управлява един човек (обикновено по наследство, но също така са известни и изборните монархии - Римската империя, късната средновековна Полша, вероятно има и други).
Демокрацията е, когато на определен период от време чрез гласуване се сменят управляващите.
Историята не познава успешна демокрация - за единствена такава може условно да се смята републиканския Рим, но и той се принуждава да премине към монархия при Октавиан, защото се оказва, че демокрацията не е способна да се справи с управлението на голяма държава.
И обратно: най-великата позната ни цивилизация - европейската, е изградила своето могъщество и успяла да завладее целия свят, когато е била управлява от монархии. А виждаме докъде се докара Европа само за 100-150 години: измиращо в буквален смисъл коренно население и орди пришълци, които постепенно я завладяват (сегашните "бежанци" са само милион, милион и половина, но преди това в Европа има 40 милиона нашественици).
Колкото до "дефектите" при конкретен монарх - разбира се, всяка система има недостатъци. Но предимството на монархията е, че предимствата и недостатъците се събират в една точка: монарха. Щом той бъде отстранен принудително, както се е случвало стотици, ако не и хиляди пъти в историята - проблемът се решава.
Докато при демокрацията кого да отстраниш? Трябва да отстраниш избирателите, които са избрали съответните управници, тоест, да избиеш целия народ.
И друго: всички избори във всички времена се правят с пари - така е било и в Древна Атина, и в Римската република, да не говорим за днес.
С други думи - при демокрацията задължително и неизбежно управляват онези, които имат многото пари, иначе казано: богатите.
Това означава нещо съвсем простичко: демокрацията задължително и неизбежно поражда власт на богатите, което се нарича олигархия.