2+2=? :: Защо е червена шапчицата на Червената шапчица?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.08.2016 20:21 - Защо е червена шапчицата на Червената шапчица?

Автор: lyubomircholakov Категория: Политика

Прочетен: 3192 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.08.2016 20:41

ДЕМОКРАТЪТ каза:
- При демокрацията всеки може да защитава каквато идея си поиска, без да бъде преследван. Демокрацията осигурява условия да се изразяват свободно мнения, да се изповядват различни религии и техните ценности.

АНТИДЕМОКРАТЪТ каза:
- Както вече забелязахме неведнъж, демокрацията в своето кърваво начало през 1789 г. (или, ако включим и САЩ – от 1776 г.) започва като антихристиянство, развива се като антихристиянство и продължава все повече и повече като антихристиянство. Вглеждайки се в днешните й проявления и в натрапваната от нея идеология, виждаме, че унищожаването на християнските ценности, а успоредно с това и на самото християнство като цивилизационен феномен, остава нейна главна задача. Свидетелство за това са периодично организираните кампании в медиите, убийствата и преследванията на християни по цял свят, закриването на все повече християнски храмове в Европа, натрапваните от „демократичните” медии антихристиянски ценности, модели и начини на поведение.

Това означава нещо много важно: в случай, че искаме да установим генезиса, произхода на диктатурата, в която живеем днес и която високопарно някои наричат „демокрация”, трябва да проследим именно тази водеща тенденция. Защото, ако обобщим крайния резултат от развитието на демокрацията досега, до този момент, ще видим, че този краен резултат се свежда всъщност до унищожаването на християнската цивилизация. Дали е бил предварително поставена цел или се е получил от само себе си, тоест като естествена последица от развитието на демокрацията, е отделен въпрос, който може да се дискутира. Но, независимо дали някой предварително си е бил поставил като цел да унищожи християнството или не, точно това се случва пред очите ни, и то именно в условията на най-тотално (има резон да се каже и „тоталитарно”) демократизираните общества. И след като това е най-мащабната последица от днешната т. нар. „демокрация”, то, ако анализираме във времето нейните прояви, бихме могли да стигнем до обобщаващи изводи и за произхода на самата система.

Както налагането на самата демокрация чрез кръв, насилия и убийства не е единичен акт, а дълготраен процес, така и подготовката на избухването й през 1789-та се предшества от продължителен период на налагането на примитивно-демократичната идеология в общественото съзнание под формата на антимонархизъм и агресивен атеизъм.

Тук трябва да се разграничат целта и средството. Атеизмът, антихристиянството като идейна нагласа са само средства. Целта им очевидно е унищожаването на самата християнска цивилизация – иначе стават безсмислени. В противен случай винаги ще ни изглежда странно защо демокрацията в нейната първоначално докопала се до властта примитивна форма, каквато е якобинската диктатура, незабавно се нахвърля с такава енергия и стръв срещу християнството.

Трите европейски революции: английската от 1642-ра, френската от 1789-та и руската от 1917-та гг. са обединени от две неща: убийствата на монарсите и яростната атака срещу християнската религия. Войниците на Кромуел превръщат църкви в конюшни. Републиканските изверги на Сен-Жюст давят свещеници с шлепове и топят човешка мас от мазнини на жени, а Робеспиер променя дори имената на месеците, за да не напомнят за християнството. Зверствата на руските болшевики срещу православните християни довеждат до масови убийства на свещеници, до повсеместно разрушаване и оскверняване на църкви, манастири, параклиси като физически белези на религията, до унищожаване и разграбване на ценни религиозни артефакти.

Но от само себе си се разбира, че почвата за подобни прояви трябва да е подготвена предварително и умовете на хората трябва да са манипулирани в достатъчна степен, за да стане възможно всичко това и да бъде преодоляна съпротивата на несъгласните.

Ето защо от решаващо значение за разбирането на този процес е анализът как се стига до кървавата кулминация на демократичните революционни изстъпления.

Тук трябва да направим малко отклонение. На доста хора им се вижда странно, че обозначаваме с понятието „демократични” и „демокрация” исторически феномени като масовите кланета, известни в европейската история под наименованията „революции” - английската, френската и руската (може да се добави и холандската от ХVI-ти век, но това ще усложни анализа, а не бихме искали да преуморяваме читателя с прекалени подробности). Разбира се, палачите, които са ги осъществили, невинаги, дори твърде рядко са обозначавали с тези думи своите деяния – всъщност само комунистическите режими, появили се след 1917 г. в Русия и после в Източна Европа, претендираха, и то повече с пропагандни цели и без особено вътрешно убеждение, да бъдат „демократични”; някои от тях дори си присвоиха нелепата тавтологична формула „народни демокрации”.

Но след като в демократична Великобритания и до ден-днешен липсва категорично морално осъждане на диктатурата на Кромуел, демократична Франция празнува всяка година на 14 юли касапската вакханалия на републиканците от 1789-1795-та, а за революцията в Русия вече излязоха купища документални свидетелства, че е подготвена, организирана и платена от финансовите и управляващи кръгове на демократичните САЩ, става ясно, че съвременната демокрация в лицето на нейните водещи държави се чувства съпричастна с масовите убийства в Англия и Франция през 17-ти и 18-ти вв. И освен това, независимо дали си го признава или не, е пряка съучастница в масовите убийства в Русия – с други думи, в установяването там на комунистическата диктатура.

Тоест, демокрацията като система носи цялата отговорност за въпросните кървави исторически събития, което нейните идейни апологети и конюнктурни политически лидери дори не се опитват да прикрият. Нещо повече, лозунгите и идеите, издигнати от палачите на Франция, и до днес вдъхновяват идеолозите на демократичната диктатура – достатъчно е да си спомним прословутото клише за „правата на човека”, което води началото си все от същите лицемерни шаблони „Свобода, равенство братство”, намерили израз после и в не по-малко фалшивата „Декларация за правата на човека и гражданина” от 1789 г. Днес наричаме това „демократична идеология” поради възможността да обобщим от разстоянието на изминалото време – но, естествено, тогава все още тази дума звучи рядко и самият Русо, както видяхме, има принципно негативно отношение...
ПРОДЪЛЖАВА ТУК...

Нагоре