На 31 юли 1892 г. националният предател, физически и морален изрод, сифилистикът Стефан Стамболов предлага на турския султан Абдул Хамид ІІ България да се върне под турско робство.
Това чудовище, което по време на Априлското въстание се крие в Румъния, а по време на Руско-турската освободителна война, вместо да се сражава на Шипка, търгува с гранясала сланина, половин година след първия си опит отново  (в качеството си на български МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ) изпраща ново предателско писмо, с което кани турските войски в България.
След 500 години борби, въстания, хайдути, чети, комитети, след Ботев и Левски, след Априлското въстание, след кланета и масови убийства на българи от озверелите башибозуци, след една тежка Руско-турска освободителна война - този изрод се просва в темане и ближе султана по известното място: "Аман-заман, челеби, изпрати отново башибозука си в Българско, защото такива хубави далаверки си правех по турско!"
Единствено страхът от нова война с Русия спасява България.
А какво щеше да стане, ако Стамболов беше успял в предателските си намерения и турската армия отново беше влязла в България?
За това питайте арменците! Те през 1915 г. най-добре разбраха как постъпват турците с християните на своя територия - с цената на 1 милион и 500 хиляди изклани.
Това щеше да се случи и с българите, ако горепосоченият предател беше отворил вратите на крепостта България.
А днес туркофилите, русофобските ибрикчии и новите киряк-стефчовци даже заявяват, че не е имало турско робство. Как да не е имало - след като техните робски душици, запазили манталитета си оттогава, са най-доброто доказателство, че робството го носят именно те!