Прочетен: 13619 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2011 16:56
ЗАЩО ХРИСТОС НЕ Е ПРАЗНУВАЛ РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН?
Защо християните празнуват нещо, което самият Христос не е празнувал? Дали ситуацията, в която Рождество Христово се отбелязва в различни дни, е нова за Църквата? Защо датата на празника не отговаря на историческата действителност? И как да се отнасяме към това положение на нещата?
За да се ориентираме в тези въпроси, е необходимо да се вгледаме в детството на Исус Христос, да направим една екскурзия в света на църковната история и да разберем някои християнски приоритети.
Още след Първия апостолски събор съвет в Ерусалим (49 г. сл. Р. Хр.) за християнската общност става ясно, че Евангелието на Христос е по-важно от местните предания, рамките на вярата са по-обширни от рамките на обичаите, а живото многообразие по-важно от застиналото единство. Разсъжденията на апостол Павел за спорните обичаи (Рим. 14:1-15:6; 1 Коринтяни 8-10) дават богат материал за размисъл върху разнообразието на традициите, които могат да съществуват в неделимата Църква. Фактът, че верността към Господа може да се проявава по различни начини, е красноречив пример за единството и многообразието на християнския живот (Рим. 14:57). Оказва се, че Църквата е способна да съчетае различни традиции, без да изменя на своето предназначение.
Най-ясно тази парадигма се проявява в историята с датата на празника Рождество Христово. Самата възможност да се говори за тази дата се основава върху чисто културен феномен, а не върху евангелското откровение.
Работата е там, че от гледна точка на съвременното дете евреите са най-нещастните хора по онова време. Те никога не празнували рождени дни. Нещо повече, дори не съхранявали тези дни в паметта си. Важни били събитията от самия живот, а не фактът на неговото начало. Времето се възприемало не линейно, с начало и край, а като гигантска спирала, където е важен новият качествен етап. Детство, юношество, младост, зрялост, старост и т.н. Всеки етап съотвества на нова възможност. Обрязването, образованието, бракът, социалният статус – всяко нещо си имало време.
Юдейското общество, формирано в борбата за своята самобитност, по онова време се отнася доста негативно към влиянието на други култури. И практиката да се празнува рожденият ден на дете не представлява изключение, защото това е римски обичай. Тоест, от гледна точка на юдеите, това е традиция на окупаторите и езичниците, които през 63 г. пр. Р. Хр превзели "обетованата земя" и я смятали за своя провинция. Първият известен юдей, който отбелязвал рожден ден, е цар Ирод - ренегат, предател и отстъпник. Той разгромява освободителното движение на Юда Галилеянин, установява своя диктатура върху мечовете на римските легиони, построява в Юдея амфитеатър, въвежда кървавите гладиаторски борби, надпрепусквания, състезания на гимнасти, а в изблик на налудничава подозрителност заповядва да бъдат избити Витлеемските младенци (Мат. 2:16).
Можем ли след всичко това да се учудваме, че точната дата на Рождеството изначално е обречена на забрава? Христос не празнува рождени дни просто, защото това е доста съмнителен повод за празнуване от гледна точка на обществото, където Спасителят е роден, живял и израснал.
Но времената се променяли. Христовата Църква прониквала все повече извън пределите на юдейската общност. Тя започва да говори на други езици и се среща с други традиции. С разпространението на Евангелието сред жителите на Римската империя все повече хора стават християни, сред които чисто юдейските страхове и омрази не предизвикват същата болка. Нещо повече, това са хора, които чрез живота си доказват своята вярност към Иисус от Назарет – но в пространството на личния си живот следват своето римско възпитание, образование и традиции.
Именно сред римските християни рожденият ден бива реабилитиран като празник. Та нали детството на малките Гай, Марк, Юлия или Корнелия били изпълнени с радост от този личен малък празник и с детската мечта за «хиляда сладоледа»? След приемането на християнството за човека с римска култура неговият рожден ден става и повод за благодарност към Бога, който му е дал живот. Затова и когато безименният елински автор съставя химна «На Царя небесен» - изумително красиви стихове за Светата Петдесетница, той се прекланя пред Бога като пред «Дарител на живота», тоест пред основната причина за своето раждане.
Именно в тези нови условия на своето съществуване Църквата за пръв път си поставя въпроса за датата на Рождество Христово. И тъй като нямало точни данни – през първите столетия църковният ум никога не се е вълнувал от тази тема, става ясно, че датата ще бъде условна. А логиката за построяването на всяка условност е проста: щом реалността е непостижима, се създава неин образ. В "Дама пика" от А. С. Пушкин призракът на графинята нарушава законите на правдоподобието, но тази условност придава остра релефност на цялото повествование. Важен е не фактът, но идеята. Щом точният ден на Рождеството Христово не е известен, тогава той може да се отбелязва на която и да била дата, утвърдена в общественото пространство и култура. Самата реалност на събитието не страда ни най-малко от това. Това е много добре известно например на нашите баби и дядовци. Осиротяло дете, загубило във войната не само родителите, но също и документите си, често получавало паспорт с условна дата на раждане. Но самото дете не престава да съществува поради този факт. Никой не би могъл да отрече, че някъде във времето има ден и час, когато то се е родило.
Ценността на живота не се измерва с точността на неговата регистрация. И условната дата на раждане, изписана от нечия ръка, се превръща в истински рожден ден за много деца от следвоенното време.
По също такива условни канони древните християни определят и датите на най-важните християнски събития: Кръщение, Благовещение, Рождество Христово.
Първите опити да се "фиксира" празникът Рождество Христово към някакъв конкретен ден се предприемат още през II-ри век от християните в Египет. Египетският град Александрия е не само цитадела на елинската култура на Изток, но и място, където се практикували най-екзотични култове от целия Близък изток. Особено популярен бил култът към бога-слънце, който се празнувал на 6 януари. За александрийците този ден вече бил загубил религиозното си съдържание, но все още ималзначение като семейно събитие, когато цялото семейство се събирало на една маса. Ние можем да разберем подобен културен феномен например чрез празника "8 март". В крайна сметка днес повечето хора на 8 март не си спомнят за комунистката Клара Цеткин и Копенхагенската конференция на жените-социалистки. Историческата причина за този "празник" ерозира, но в семейния календар остава неговата следа.
Така било и в живота на александрийските християни. От някогашния празник бил останал само навикът да се празнува. Как трябвало да постъпи Църквата в този случай? Да призове към свещен гняв или да даде нов нов повод в народния празничен календар? Църковният разум проявил мисионерска гъвкавост по въпроса и 6 януари станал празник на Рождество Христово, а заедно с него александрийците започнали да отбелязват и деня на Кръщението Господне или Богоявление.
Съвпадението на тези две тържества също не е случайно. То свидетелства за старата църковна полемика с гностиците, които виждали в Христос или само Бог, или само човек. Обединеният нов празник получил названието «Богоявление»: в Рождеството си Бог приема човешка плът, а в Кръщението разкрива пред света Своята Божествена Същност. Мисионерският фактор побеждава алармистките настроения и за пръв път в историята на Христовата Църква двата велики празника намерили своето календарно място.
Ехо от древната александрийска традиция Рождество и Богоявление да се празнуват в един и същи ден могат и сега да се видят в сходството на богослужебните елементи на тези празници.
Но 6 януари през II век и през XXI век са различни дни. Древните александрийци живеели по Юлианския календар. Но след реформите на папа Григорий XIII в края на XVI век светът преминал към григорианския календар. Разликата между двата календара е 13 дни. С проста аритметика се изчислява, че 6 януари от II век е 19 януари днес (6+13 = 19). Именно на 19 януари (6 януари според стария юлиански календар) Руската православна църква и до ден-днешен празнува Богоявление.
Ако древната християнска традиция от Египет се беше запазила досега, на 19 януари щяхме да празнуваме и Рождество Христово.
Впоследствие двата празника се разделили, което и се превърнало в общоцърковна практика. Това се случило, когато църковния календар на древната Александрия бил пренесен във вече рухващия Рим.
Римските граждани харесвали източната религиозна екзотика. На мястото на доста омръзналите олимпийски богове нахлуват персийски култове. От времето на император Аврелиан (III век) в деня на на зимното слънцестоене (25 декември) започнали да празнуват т. нар. Dies Natalis Solis Invicti - «Раждането на Непобедимото Слънце". Главен герой на този празник е мидийският бог на слънцето Митра. Целият трети век на християнската ера може да се нарече епоха на "слънчевия икуменизъм" (икуменизъм – религиозно обединение; б. пр.). В Рим се внедрява идеята, че всички идоли са олицетворение на единия бог на слънцето. Проектът получава не само религиозно, но и политическо значение. Римската империя, която създава единовластие на земята, иска да види същото единство и на небето. И, разбира се, в центъра на тази политтехнология е самият император – второто слънце.
При Диоклетиан настъпва златният век на слънцепоклонството. Според Лукиан, "мидиецът Митра, в персийски одежди, с тиара на главата си, който не знае гръцки дори дотолкова, че да се поздравите с него", въпреки това се възцарява в Капитолия.
В римския свят този култ прониква чрез киликийските пирати по време на войните на Помпей. Жадно за всякаква еклектика (безразборно събиране на различни неща на едно място – б. пр.) римското общество подхожда творчески към мрачния и жесток митраизъм. Разбира се, не минава и без вездесъщите гностици. Полухристяни-полуезичници, гностиците започват активно да експериментират с хаотичните пиратски идеи. Продуктът на тяхното религиозно занаятчийство се превръща в сериозно предизвикателство за Църквата. Фактически те създават една много фина имитация на християнството. В тяхната версия новомитраизмът проповядва единобожие и възвишени морални принципи, има някакво подобие на тайнствата на Евхаристията и Кръщението, на идеята за вечен живот, както и сходни идеи за рая. Дори своите храмове митраистите строели във формата на кръст, със специален олтар. Подобно на християните, те практикували подвига на суровия аскетизъм. И накрая, също като християните, последователите на Митра дори имали в Рим своите катакомби.
Църквата не била доволна от съседството с такава имитация, която копирала християнската етика, догматите, символите и обредите. В народния календар култът към Митра бил свързан с 25 декември. Тогава папа Юлий I решил да предприеме мисионерска съпротива против тази фалшификация. Следвайки примера на александрийските християни, той предлага на своята Църква именно на този ден да празнуват Рождество Христово и по този начин да отстранят персийския "окупатор" от народния календар. Оттогава на 25 декември в Римската църква се пеят химни на Христос - Слънцето на правдата, истинската Светлина, Който "свети в тъмнината и мракът не го обгръща" (Иоан 1, 5). Именно 25 декември по григорианския календар съответства на юлианския 7 януари (25 +13).
Изминавайки този труден път от Александрия до Рим, датата на Рождество Христово в края на IV век стига и до гръцкия Изток. А на Вселенския събор през 431 г. вече е приета официално от цялата Църква, макар че още няколко века съжителстват други календарни традиции за празника: на александрийските християни, на църквите в Армения и Медиолан (Милано).
Така че в историята на ранната Църква 25 декември е само една от датите, приета в духа на любов и съгласието от всички християни. Избрана е по правилата на мисионерската целесъобразност, а не на астрономическата точност. Това не е исторически факт, а мисионерска идея. Пастирската грижа заставя Римската църква да обърне внимание на този ден. Заедно с народа се христианизирал и неговият календар.
След грегорианската реформа през XVI век целият християнски свят се разделя на две: тези, които празнуват Коледа на 25 декември и другите – на 7 януари.
Без да навлизаме в сложни астрономически изчисления, бихме искали само да се отбележи, че така или иначе, целият християнски свят празнува Рождество Христово на 25 декември. Само едните правят това в календарната конструкция от по-ново време, а други в координатната система на Ранната църква и Римския свят. Както виждаме, в древостта мирно са съжителствали различни дати за този празник. Единство в разнообразието – това е един от най-важните християнски закони, според който Църквата живее и до днес.
Православните църкви на Константинопол, Антиохия, Александрия, Кипър, България, Румъния, Гърция, Полша, Албания, на Чешките земи и Словакия, както и Православната църква в Америка празнуват Рождество Христово по новия стил на 25 декември. Руската, Ерусалимската, Сръбската и Грузинската православни църкви се придържат към стария календар и отбелязват този велик празник на 7 януари.
Игор Петровски, www.ruskline.ru
Раждат се нови деца - Децата се раждат с...
Отворено писмо
за Васи за всички,които носите в сърцето си...
От все сърце!!!
24.12.2011 19:01
Правилно. Всички каквото пишат трябва да се проверява. Включително и каквото пишат американците. Включително и каквото пишат онези, които управляват американците... Включително и каквото пишат онези, които вярват на онези, които управляват американците.
Впрочем, в Уикипедия също се твърди, че цар Ирод Велики е устройвал гладиаторски борби.
http://ru.wikipedia.org/wiki/Ирод_I_Великий
Разбира се, ще се радвам на всеки аргумент в противната насока, който ще ни приближи към истината.
25.12.2011 09:00
2.Гладиаторските битки са римска традиция. По скоро такива боеве е имало в градовете с римско население. Там, където са имали гарнизони. Не и в Ерусалим. По правилата на Империята, гарнизони във васални столици е нямало.
3.В традициите на юдаизма не се празнува рожден ден. Всъщност и в православната традиция, това е по-скоро изключение. Въведена е от соца. В Православната традиция имената са на светеца, на чийто ден си и родил човека или са носители на нещо пожелателно, ако е нямало свети ден. Соца е заместил тази традиция с "Рождения ден. Да замести православния Имен ден, който се е и чествал.
4. Защо християните честват Рождество? Отговорете си сам. Това е заложено в основата на християнската вяра.
Потърсете разликата между Вехтия и Новия завет и ще си отговорите.
2.Гладиаторските битки са римска традиция. По скоро такива боеве е имало в градовете с римско население. Там, където са имали гарнизони. Не и в Ерусалим. По правилата на Империята, гарнизони във васални столици е нямало.
3.В традициите на юдаизма не се празнува рожден ден. Всъщност и в православната традиция, това е по-скоро изключение. Въведена е от соца. В Православната традиция имената са на светеца, на чийто ден си и родил човека или са носители на нещо пожелателно, ако е нямало свети ден. Соца е заместил тази традиция с "Рождения ден. Да замести православния Имен ден, който се е и чествал.
4. Защо християните честват Рождество? Отговорете си сам. Това е заложено в основата на християнската вяра.
Потърсете разликата между Вехтия и Новия завет и ще си отговорите.
Ми... Пак си затапен, нали дядка?
Пак лъжи, пак екстензия на захарозоамилозния гел...
25.12.2011 09:48
2.Гладиаторските битки са римска традиция. По скоро такива боеве е имало в градовете с римско население. Там, където са имали гарнизони. Не и в Ерусалим. По правилата на Империята, гарнизони във васални столици е нямало.
3.В традициите на юдаизма не се празнува рожден ден. Всъщност и в православната традиция, това е по-скоро изключение. Въведена е от соца. В Православната традиция имената са на светеца, на чийто ден си и родил човека или са носители на нещо пожелателно, ако е нямало свети ден. Соца е заместил тази традиция с "Рождения ден. Да замести православния Имен ден, който се е и чествал.
4. Защо християните честват Рождество? Отговорете си сам. Това е заложено в основата на християнската вяра.
Потърсете разликата между Вехтия и Новия завет и ще си отговорите.
Ми... Пак си затапен, нали дядка?
Пак лъжи, пак екстензия на захарозоамилозния гел...
Само че, ще се договорим за следното. Ще си плащаш. Лекции по история - 15 кинта на час. Лекции по псуване, 25 кинта на час. Лекции по добро възпитание и етикет 30 кинта на час + тупаник за всяка грешка при упражненията.
И не дискутирам с тебе, а с автора на статията. За мен си прекалено неук и прост.
2.Гладиаторските битки са римска традиция. По скоро такива боеве е имало в градовете с римско население. Там, където са имали гарнизони. Не и в Ерусалим. По правилата на Империята, гарнизони във васални столици е нямало. (...)
3.
Поред:
1. Кой е атеист и кой вярващ, е доста сложен въпрос. Понякога сам човек не може да се отговори на това. Мисля, един католически светец, Тома Аквински, беше възкликнал: "Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!" Щом дори светците се съмняват във вярата си, какво остава за обикновените хора...
2. Мисленето с категориите "противник", "враг", "неприятел" е наследство от комунистическото минало; ето защо избягвам да влизам в този стил на разсъждения.
3. По въпроса за историческите извори: ще се радвам да ми бъде посочен извор, който да твърди, че Ирод Велики не е устройвал гладиаторски битки. Ако се разсъждава логично, след като, както твърди авторът на статията (в случая съм само преводач) е въвеждал римския стил на живот, спокойно може да се допусне, че е въвел и гладиаторските битки.
4. Очевидно е, че гарнизони е имало и в градове с неримско население, дори именно там са били по-необходими.
5. Авторът на статията също твърди, че в юдаизма не се празнува рожден ден. Тук нямате противоречия.
6. По въпросите на вярата, религиозните празници и т. н. трябва да се допитаме до теолог. Богословието е сложна наука и всякакви разсъждения на хора извън нея явно са обикновена дилетантщина.
25.12.2011 10:54
Сега, за гарнизоните. Озадачавате ме, наистина. Гарнизоните не не са се разполагали в градовете, а извън тях. Лагерите им са имали точно определено устройство, план и разположение. И задължително до извори с вода. Ако е нямало горещи, студени. Но извори.
За имената съм говорил с теолози и съм чел книги. Няма да се спирам на подробностите, но "Идва с името си" е стара българска традиция.
Ако съм Ви засегнал, извинете. Но ми се струва правилно, преди да се публикува материал, да се направят съответните справки.
2.Гладиаторските битки са римска традиция. По скоро такива боеве е имало в градовете с римско население. Там, където са имали гарнизони. Не и в Ерусалим. По правилата на Империята, гарнизони във васални столици е нямало.
3.В традициите на юдаизма не се празнува рожден ден. Всъщност и в православната традиция, това е по-скоро изключение. Въведена е от соца. В Православната традиция имената са на светеца, на чийто ден си и родил човека или са носители на нещо пожелателно, ако е нямало свети ден. Соца е заместил тази традиция с "Рождения ден. Да замести православния Имен ден, който се е и чествал.
4. Защо християните честват Рождество? Отговорете си сам. Това е заложено в основата на християнската вяра.
Потърсете разликата между Вехтия и Новия завет и ще си отговорите.
Ми... Пак си затапен, нали дядка?
Пак лъжи, пак екстензия на захарозоамилозния гел...
Само че, ще се договорим за следното. Ще си плащаш. Лекции по история - 15 кинта на час. Лекции по псуване, 25 кинта на час. Лекции по добро възпитание и етикет 30 кинта на час + тупаник за всяка грешка при упражненията.
И не дискутирам с тебе, а с автора на статията. За мен си прекалено неук и прост.
Бре! И това думи, изречени от беловлас старец... Тупаници, псувни... На това ли те учи твоя бог или там каквото са те излъгали? На тупаници и псувни? И ти ме наричаш неук и прост? В потрес съм!
25.12.2011 11:19
2.Гладиаторските битки са римска традиция. По скоро такива боеве е имало в градовете с римско население. Там, където са имали гарнизони. Не и в Ерусалим. По правилата на Империята, гарнизони във васални столици е нямало.
3.В традициите на юдаизма не се празнува рожден ден. Всъщност и в православната традиция, това е по-скоро изключение. Въведена е от соца. В Православната традиция имената са на светеца, на чийто ден си и родил човека или са носители на нещо пожелателно, ако е нямало свети ден. Соца е заместил тази традиция с "Рождения ден. Да замести православния Имен ден, който се е и чествал.
4. Защо християните честват Рождество? Отговорете си сам. Това е заложено в основата на християнската вяра.
Потърсете разликата между Вехтия и Новия завет и ще си отговорите.
Ми... Пак си затапен, нали дядка?
Пак лъжи, пак екстензия на захарозоамилозния гел...
Само че, ще се договорим за следното. Ще си плащаш. Лекции по история - 15 кинта на час. Лекции по псуване, 25 кинта на час. Лекции по добро възпитание и етикет 30 кинта на час + тупаник за всяка грешка при упражненията.
И не дискутирам с тебе, а с автора на статията. За мен си прекалено неук и прост.
Бре! И това думи, изречени от беловлас старец... Тупаници, псувни... На това ли те учи твоя бог или там каквото са те излъгали? На тупаници и псувни? И ти ме наричаш неук и прост? В потрес съм!
Пийни си валерианче и ще ти мине потреса. Според мен, някой, който е отбелязал, че е на 109 години, не би трябвало да обижда на "беловласи старци". Освен ако не е в зоната на старческата сенилност и вдетиняване. Хайде сега иди да си доучиш и остави знаещите да коментират тема в която са компетентни.
Един материал е ценен сам по себе си с размислите, които предизвиква. Нямам намерение да цензурирам автор, когото превеждам, нито пък да проверявам предварително достоверността на тезата му - това вече става след публикуването й. По-важното е дали тя провокира мисълта или дава някаква нова информация за читателите. В този случай явно и двете са налице. А за да твърди един автор нещо, значи си има своите аргументи; в частния случай с гладиаторските схватки те не са основен момент в тезата, защото важното е дали Ирод Велики е провеждал политика на засилване на римското влияние и начин на живот в Юдея. Очевидно е провеждал, което е и главното в случая. В стила на този начин са влизали и гладиаторските борби, следователно е логично да се допусне и тяхното наличие дори без останала документация за това. Но, доколкото схващам, липсват възражения срещу тезата на автора, че Ирод е провеждал именно такава политика - което е и основното в този пасаж от статията.
25.12.2011 14:06
В заключение, Исус не е чествал рождения си ден, защото юдеите не са ги чествали, Ирод не е разгромил едно въстание, а неговия син. Така, както и не са провеждани конни надбягвания и гладиаторски боеве организирани от юдейската аристокрация. И аз не съм негър. Бъдете здрав и весели празници.
Радвам се,че сте на едно мнение с автора: Христос не е празнувал рождения си ден, защото евреите не са празнували рождените си дни.
Но все пак трябва да се чете по-внимателно. Прегледът на политиката на Ирод е важен елемент от статията. Но Вашето мнение си е Ваше мнение. Доказателствата, че Ирод е провеждал проримска политика са твърде многобройни, за да бъдат отричани. И Масада, впрочем, пада след общоеврейското въстание през 66-73 г., потушено от Веспасиан и описано от Йосиф Флавий. Есеите никога не са правили свое "собствено" въстание, само техни лидери са оглавили общото въстание.
Радвам се,че сте на едно мнение с автора: Христос не е празнувал рождения си ден, защото евреите не са празнували рождените си дни.
Но все пак трябва да се чете по-внимателно. Прегледът на политиката на Ирод е важен елемент от статията. Но Вашето мнение си е Ваше мнение. Доказателствата, че Ирод е провеждал проримска политика са твърде многобройни, за да бъдат отричани. И Масада, впрочем, пада след общоеврейското въстание през 66-73 г., потушено от Веспасиан и описано от Йосиф Флавий. Есеите никога не са правили свое "собствено" въстание, само техни лидери са оглавили общото въстание.
Не се впечатлявай от всеки пребоядисан комунист и атеист, който си слага маската на "демократ". В този сайт гъмжи от такива. Някога мразеха американците, сега мразят руснаците. По начало комунистите са ксенофоби, независимо дали се правят на демократи. Постингът е много интересен и дава важна информация за всеки, който иска да разбере нещата около Рождество Христово.
http://www.epochtimes-bg.com/2010-03/2010-08-16_02.html
Интересно кой е по- религиозен, този който пали показно свещи в църквите по празници, не изпълнява смисъла на десетте божи заповеди (които са почти еднакви и за трите религии) или човек, който ги носи в душата си и в скромен семеен кът се осамотява и замисля за философията на живота и личната вяра !?
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69